Аз може да съм по-ужилена от мнозина тук, но не съм се озлобила. Но давайте, ако ви помага.
Но сигурно си мисля така, защото съм везни, а нали на нас пък ни се носи слава на повърхностни и безчувствени.
+ да допълня нещо,2 много лоши мои черти, са егото и ината.
И аз си имам моите етапи на емплозия, но пък бързо излизам от тях и започнах да ги обичам, защото всеки път имам усещането, че стигам емоционалното си дъно, а след това се чувствам адски презаредена и по - силна. Започнах да си мисля, че това, което изисквам от партньора си, всъщност го искам от себе си, няма нищо общо с него, и не мога да променям хората, както не искам никой да променя мен. Всъщност притежавам всяка една черта в него, която ме е подразнила, и точно затова ми бие в очите. Или обичаме хората такива, каквито са, или просто не сме с тях.
След дълга връзка с лош край, реших да сменя града и да започна на чисто....попаднах на Скорпиончето, който разбира се не остана незабелязан от мен. Видях в него всичко, за което някога съм мечтала. Виждахме се около месец, през който му разказах, че преживявам раздяла и не искам да се захващам с човек, който си търси временно забавление и ако той търси това да си останем на ниво приятели. Той каза, че бил сериозен като цяло. Започнахме връзка уж, виждахме се почти всеки ден, след работа, но събота и неделя, когато почиваме той все беше зает, винаги с приятели на разходка и на дискотека вечерта и аз оставах на заден план. Да не говорим, че винаги се виждахме вечер и ме водеше предимно у тях. Излизали сме и на разходка, но вечер. Дразнеше се от това, че исках отначало постоянно внимание, под формата на смс=чета и чувания. И след месец ми се обади и ми каза, че не е готов за връзка. Много съм го притискала, не можел и ме отряза. Тук е момента да спомена, че от доста години не е имал сериозна връзка, последната му сериозна приятелка го е зарязала гадно и се е преместила в друг град. Още са си приятели, но от тогава не допуска жени, тръгва към тях много мило и с голям интерес и след най-много месец и ги отблъсква. Бях съсипана в нов град и отново зарязана. Върнах се пак в моя град за кратко, да си събера мислите и когато се върнах обратно, се видяхме случайно и тогава реших да опитам с това да се виждаме само за секс и се надявах, че ще се влюби.... но стана така, че май само аз се влюбих още повече. Той си повтаряше, че не може да стане нищо между нас, всеки път като ме види, че съм се постарала доста за външния ми вид... и като застраховка ми казваше нищо не може да имаме повече. Не знам какво искам, не съм готов очевидно. Беше ме запознал с една двойка, веднъж бяхме излязли заедно и с момичето доста си говорихме. Дори тя си беше помислила, че сме заедно. Аз и казах, че не е така, че е несериозен с мен и ми е гадно. Няколко месеца по-късно същото това момиче, го запозна с нейна приятелка...! Започнаха да излизат заедно, да си организират почивка заедно и да излизат напред-назад и аз сама се отдръпнах, като преди това го наредих, макар че знаех , че не сме заедно, му казах колко много ме наранява. За толкова години дори не ми харесва една снимка във ФБ, не иска никъде да ходим, дори в началото, а за това момиче дори на обща почивка отидоха, на дискотека, а при мен винаги с приятели в събота вечер. Продължих напред и спрях да се чувам с него да го търся,2 години.....имах връзка с друг, през това време Ск не ме търсеше, не знаех какво става с него. След като се разделих с новия ми приятел, реших да му пиша на ск и той ми каза мислех, че никога няма да ми пишеш повече. Видяхме се и ми каза, че с това момиче нищо не е станало, не си паснали до колкото разбрах сексуално, но той каза само, че му е скучна. Аз му казах, че скоро съм пак разделена с приятеля ми. Реших да правим секс, но си мислих за последния ми приятел, който ми звънна докато бях със ск. Вдигнах телефона и отидох да си говоря с него, ск нищо не каза. Почна да ме търси по-често, но разбрах , че онази още се надява. Праща му нейни снимки, а той не я реже директно, просто се надява сама да се сети. Тя от две години го питала само защо само аз ти пиша, ти защо не пишеш, а той се оправдава с работа. Това момиче не се отказва. Казах му искам този път да си сериозени той ми отвърна да не го притискам, че имал нужда от време, е колко време? Промени единствено това, че почна да ме търси по -често за по малко да ме пита как съм. Иначе пак приятелите са на първо място. Пак не съм официално негова приятелка, и все още казва, че не сме заедно. Държи ме на дистанция, но казва, че иска да е сериозен, само да не притискам. Писна ми от това, че не реже никой, дори мен тогава не ме беше отрязал , аз просто като раче разучих и надуших тази другата
)) Иначе просто беше спрял да ме търси и сама да си се усетя. Дайте съвети
Препоръчани теми