Смешни случки зад волана

И да не обръщат внимание, понякога се случва. Аз пък, по едно време ми се случваше вместо 1 да включа на 3. Но имах проблем със скоростите, и от там се получаваше. 


Иначе точно това имам предвид. Защото по този начин можеш да прецакаш скоростите.

Изключваш, намаляш и сменяш и не забива муцуната. Всекидневно правя това.
Сигурно вече си познаваш колата. Пробвай👍.
Ако си на малка скр. с повече км и пуснеш газта,  разбира се забива муцунка,сама си сваля(двигателя) км/ч.
За по-голяма предавка към по-малка, изключваш, намаляш до нужното (познаваш си колата) и превключваш на желаната малка. И няма проблем.

Сега си усещам двигателя,никога не съм я тормозила от тогава,усещам и нещо леко да изчатка и си я познавам и знам когато нещо не е наред, в повечето случаи мога и да си я ремонтирам(сама или с помощ от моя) , но тогава още не чатках.. .
Иначе и сега не мога да се концентрирам с музика и предпочитам да не я усилвам.

Свекърва ми кара така както обясняваш.
Дава газ, газ сменя скр. и колата забива, защото просто самите (км) са много голями или малки за дадената скорост. Вече си познавам колата.
Преди, как се ядосвах някой когато си мъчи колата и не сменя и вече стоя, стоя и измърморя "сменяй я тая скорост, бе" , вече не се меся де.
Всеки да си кара, както иска.
Но пак се ядосвам и препоръчва"по-добре ще е, може би да си смениш скоростта" 😁.

С тази кола отраснах, имаме я почти 14 години. Познавам го до последния сантиметър.
Имаше период, в който не го карах и бях позабравила нещата.

На старите бракми трябваше да се ползва междинна газ, за да смениш от по-висока към по-ниска предавка. Първото нещо на което ни учеха инструкторите.

Привет и от мен, аз имам много смешни случки зад волана, ама най-срамна ми беше тази. Тъкмо съм взела книжка /18 годишна/ и с моята най-добра приятелка правим кръгчета из града. Разбирайте малък град, 14 000 жители. Баща ми е твърдо против тези празни кръгчета и го бях излъгала, че ще ходим до съседен град. Та въртим ние и накрая спираме пред най-якото заведение в града и паркирам леко встрани, че пред входа нямаше точно места /слава Богу/. Влизаме, наконтени, важни, важни и сядаме. Да сме седяли час и половина някъде и си тръгваме. При което ми призлява, фаровете съм ги оставила пуснати. /Как по дяволите не съм разбрала, понеже беше късно вечерта - не знам!/ И какво ще правим, умираме от срам, няма да бутаме, как - ще ни се смеят. И въртим около колата и се опитвам да си отключа някак, понеже и централното не работеше, че колата беше с имобилайзер. По едно време излиза едно момче да пуши и пита искаме ли да ни помогне. И ние в един глас -Дааа!! Очакваме да ни бутне и да запаля.. да, ама не. Влиза в заведението и пълен глас "еееей айде някой да дойде да ми помогне да бутнем едни две момичета". Шок и ужас, загубили ума и дума като наизлязоха една сурия момчета, потънахме в земята. Дори не успяхме да им благодарим, запалихме и изчезнахме. Като разказах на бащата, ми каза, че съм си го заслужила като се правя на гъзе в града с на тати колата.

Много се забавлявах с историите ви. Така, ето я и моята... Карам от 15 годишна ( дано няма катаджийки ), но се научих да карам добре назад доста по-късно. Спрях аз до фризьорката ми, нагласена, направи ми тя прическа и идва време да си ходя. Влизам в колата, а отпред стоят няколко момчета и ме гледат. Разбира се, кой ще си помисли, че може би не са лудо влюбени в новата ми прическа и си виря главата високо с адското самочувствие. Вкарвам задна и гледам тях... ТРЯС! Малките гадчета бяха сложили казана за боклук зад колата. Започнаха да се смеят и избягаха. Емиии и самочувствието спадна и джоба олекна...

Само аз ли не разбирам кое е срамното? Даже, ако бях аз щях направо да вляза и да помоля за помощ. Ама понеже си знам, че съм си Муня и акомулаторът ми доста пъти е умирал си нося кабели за ток, е, подминават ме, но все някой помага. Най-забавното беше, като един път в колата няма грам ток, вадя кабелите и спирам всеки минал с кола. Бре, един, втори, трети... никой не спира. Добре, че накрая един чичко се смили и ми даде ток. А веднъж някаква загубена мацка спира, примолвам се за ток, показвайки, че имам и кабели и тя заявява: "Не мога! Много  бързам!" Тръгва с рязка газ, минава 20метра, спира и спокойно си слиза от колата. Предполагам, че въобще не знаеше какво значи да ми даде ток и, че е работа за 10-тина секунди

Сигурно не си тийнейджър отдавна, щом не знаеш кое е срамното. Сега с този си акъл и аз бих искала помощ най-културно.

Евала 😁 Аз като тепърва прохождащ шофьор като излизах с колата паркирах на поне 500-1000 м. от заведенията, защото те все в едни тесни улички и с много коли, страх ме беше да не стане фал 😐

Ако вашите истории са срамни, не знам за моите.. Да започнем с това, че имах късмета да попадна на най-некадърния инструктор, който гледаше само парите и имаше някаква врътка с изпитващите, така че да няма скъсани, но пък джобовете им яко пълни. Дори като отивахме на оглед за кола, ме беше срам да се кача, да я запаля, просто защото не бях сигурна какви са стъпките и щях да се изложа пред продавача.. На изпита изгасих два пъти колата, след това като се престроявах на главната, реших, че не е нужно да дам мигач защото зад мен нямаше други коли, та кой да го гледа.. После пък на 3та влязах в малка уличка, където трябваше почти да спра, ама аз от къде да знам какво се прави, та инструктора ми срита седалката и ми прошепна да дам на 1ва. Пълна трагедия.. След като изпитващата ме накара да паркирам за финал и изпита свърши ме попита " Вие пияна ли сте? " , а аз с най- невинния тон "Ами не, защо? " и в отговор получих "Ами защо сте толкова бавна ?" хахаха наистина бях пълна трагедия... Вече с книжка и нова кола ще излизам със сестра ми и мъжа й да ме учат да карам. Решаваме да правя обиколки по една безлюдна улица, ама почти цялата в малки дупки и трябваше доста да внимавам. Да ама аз бавнярката що да слушам някой и си карам с висока скорост, не отразявам огледалата изобщо и може да си представите какво беше. Бетер каруца. Помня само сестра ми, която седеше отзад как буквално се мяташе по цялата седалка, че и падна на два пъти под предните седалки и беше доста смешно като цяло де. После пък трябваше да изкача един баир, да ама мен до сега през цялото кормуване не са ме учили на баир.. Ехее откарах си поне 10-15 мин на баира, че и на булевард беше, докато успея да издрапам хахаха лелеле Иронията е, че приятеля ми взе книжка малко след мен и аз го научих как да качва баир без да тръгва назад. Доста пъти се е случвало аз да карам, а приятелия ми да се вози, но на някой светофар като спра и после не мога да тръгна, та на няколко пъти си разменяме местата, той да кара и то пред дълга колона коли зад нас ужасс. Един път сме се разбрали с него късно вечерта д амина да го взема от спирката до тях, понеже аз живея по-нагоре и малко по-далеч. Тогава нямаше никакви коли по улиците и както си карам, някакво момче със същата кола като моята ми даде знак да се дърпаме. Ми що не, нищо че карам за 5ти път... И като се засилихме, поне със 120 карах, той пред мен, аз зад него и толкова се бях унесла, че само в движение видях как пропускам спирката и приятеля ми седи тъпо и гледа. После такова конско отнесох, че карам толкова бързо и долепена за тоя, че и съм пропуснала спирката. Имам още няколко малоумни случки и то главно защото нямах навика да си гледам огледалата. За щастие или не се отказах да карам 1-2 години след като си взех книжката и да кажа сега ми е много по-добре, а и сигурно и за околните хахах

Здравейте,извинете,че не съм точно по темата...ще се записвам на шофьорски курсове,имам само един въпрос за потеглянето,в Интернет гледам уроци и там някои хора казват,че първо се отпуска съединителя и тогава се подава газ,объркана съм,на мен са ми казвали че едновременно започва да се отпуска и да се дава газ,защо в клиповете хората казват,че първо започва да се отпуска съединителя до едно положение и чак тогава газта??Има ли проблем ако го правя изцяло едновременно??

За паркирането бях страшна и все още съм.
От начало правех едни пътни планове от къде ще мина, какви дупки има, как ще мина покрай тях или през тях😁представяте ли си, ако запълнят някоя, а аз незнам😂шегувам се чак толкова пък не съм се вживявала .. през коя улица, после къде ще спра. Все още си правя никога не съм карала безцелно, смисъл просто да си обикалям винаги имам точка А.
Взех книжка на 18г,иначе и аз шофирах преди да взема книжка внимателно и плахо да не ме спрат, но си ходех да си върша работата иии идва момента за изпит и ме скъсаха на първи изпит по практика😂бях съкрушена, наистина бях. Момичето, с което карахме заедно курса от моето нас. място, която не беше карала освен с инструктора мисля и който, впрочем на нищичко не ме научи освен да карам с превишена скорост, добре че беше ММ да ме научи на нещо.. та, момичето взе книжка, а аз, която след това я закарах с нашата колата до тях не можах. И не бях съкрушена защото тя взе, а аз не, а защото това ми беше мечта, а аз се паникьосах и се провалих, а си карах😁.Паниката проваля живота. Момичето наистина се справи много добре,аз забих, замислих се и ме скъсаха. Голям рев беше, като се прибрах, иначе се държа "мъжки" пред другите хич уж не ми пука..За щастие близките ми ме утешаваха и не ме упрекваха за това, че съм се провалила  обясняваха ми, че нищо не се е случило и пак ще се явя, но аз вярвах, че е дошъл края на света😁Ех, не беше.

Долната картинка обяснява най-просто принципа на работа на съединителя. Няма значение колко газ даваш до момента, в който двата диска не започнат да се допират.  Т.е. най-добре е да започнеш подаването на газ малко преди "залепването" или (като задобрееш) в момента на допирането им.

Има. Усилието се разпределя между силата на съпротивление на колата и триенето и силата с която коляновия вал се върти. Второто зависи от оборотите

Като ви чета се сетих за моя курс. Инструкторът беше много спокоен към 60-годишен. Разправяше ми разни смешки по изпитите. Кара една девойка и хоп, гледа баба на тротоара и пешеходна пътека. Спира нашата и чака бабата да пресече, че отиде иначе книжката. Да, ама бабата седи на тротоара и неоткинва. Слиза тогава кандидат шофьорката, хваща бабата за ръчичка и почва да я тегли да пресече. Е, няма такъв смях.
Веднъж пък качваме една курсистка на второ каране от Плиска. По принцип там ни беше района, но съвсем новобранците въртяха в Студентски град и Дървеница първо. И решават да ме возят към Младост и мен да си се прибирам. Няма такъв ужас. Наближаваме КАТ. Там са два светофара през има няма 10 м и не светят едновременно зелено за направо. И почвам да се чудя ще спре ли девойката, няма ли. Не че колата не е учебна, ама голям страх брах. На следващото ми шофиране, като бяхме сами, го питам инструктора как издържа по цял ден да върти с такива като нас, че и такъв спокоен да е през цялото време.