Смешни случки зад волана

Баща ми константно го удрят/се удря. Калпав шофЕр е , пък и късмет си няма човекът явно хаха
Чисто нова кола. 1ви ден, тръгва да си я вкарва в гаража, събира една стена. Айде, на ремонт.
Взима я, на първи ден след това - бам, няква кола го удря странично, излизайки от подземен гараж.
Кара я тая кола няколко седмици - някой си прави забранен обратен завой и айде, пак в баща ми хахахах

Като ви чета...Вече не знам дали да се смея или да плача.

Не знам за предното стъкло...на мен два пъти ми е падало едното стъкло на слънчеви очила (трета категория, демек доста тъмни) и разбрах  единствено по звука от падането им, изобщо не ВИДЯХ разлика! И двата пъти!

Абе, и аз все си мисля, че няма как да не се усети човек, ама така си разказваше тя, така го предавам Така или иначе, не се ли усетиш в първите 30 секунди, все си е смях - като си в движение и осъзнаеш, че ти няма джама, вече е късно

Задно, странично - иди-дойди, но предно да счупиш и да не забележиш за мен е невъзмжно. Аз, съм еталон за разсеяност, забравяла съм стъклата спуснати, дори съм карала със спуснато, докато парното ми работи, докато се усетя, но при предно стъкло и движение на автомобила, според мен вятърът ще те издуха, няма как да не разбереш

Принципно да, но виж ме мен как не видях, че ми пада едно тъмно стъкло! И то два пъти ми се случи! Не съм карала без предно ( или поне не съм забелязала! ), но щом това с очилата ми се случи, склонна съм да вярвам вече на всичко!

Днес се отчетох два пъти по обичайния си маршрут на Т - образни кръстовища.

Първия път спрях за закуска в промишлена зона. Главния път е надясно, но има бариери за отделните предприятия, камиони минават, ГТ. Спирането пред баничарницата и тръгването са цяло приключение. Аварийки никой никога не ползва. Никога не знам какъв мигач и дали да подам защото не знам къде ще има свободно място. Днес като излизах на задна, зад мен рейс. Виждам го в огледалото но не спирам - все пак си познавам размерите и спирането на колата. Той свирна, аз подскочих.

След няма и две минути споменаха майка ми. Този номер ми се случва за втори път, но миналия път мъжа с джипа ми махна през стъклото да минавам и много се зарадвах.
Днес обаче ... От малка улица с наклон излизам на по - голяма. Обичайно за ляв завой се застава по средата и се чака. И днес пак така направих. Но зад мен едно чудовище - кабина/глава, първо ремарке като леген, второ пак такова с две не знам как се казват с които кола да се качи на гумите си. Този застана до мен отдясно, аз по средата. Аз си седя и го чакам защото мислех, че ще завие надясно. Гледах как дава ляв мигач, но не осмислям. Мислех си как гумата му е колкото стъклото ми, ако мине през мен с всичките си гуми, ще ме направи на хармоника. Той изви кабината и част от първото ремарке и съвсем ми закри видимостта от главната улица. Накрая се разпсува и аз чак тогава тръгнах с газ.

Напоследък вратата ми не се отваря. Дърпам и не иска. Като я отключа- няма проблем.
Забравям чистачките включени като я изгася, тръгвам без фарове.
За оправдание ще кажа че главата ми пуши от нерви.

Аз пък преди слизане в 50% от случаите си събирам всички джунджурии и багаж в чантата, гася колата и прибирам ключа в раницата. Излизам, затварям вратата и почвам да се псувам на ум, как очаквам да заключа, като дистанционното е на ключа, който вече е прибран!!! Няма оправия...

Наскоро си купих кола, автоматик, както и предишната, но превключването е малко по-странно. ММ веднъж ми показа откъде и толкова. Отиваме двамата до Кръстова вада, за да си вземе неговата кола от сервиз и на връщане аз ще я карам моята сама за пръв път. Като забуча, оборотите отидоха на 4К и не вдига повече от 40-50. Слънце, аз се потя, карам и се чудя какво става, не смея да спра по Околовръстното. По едно време, вече в Младост се сетих нещо и спрях - включила съм на 1-ва ръчна, вместо автоматика. Ето картинка, вместо на D съм отишла на М

Свалям се с един. Педант е, аз съм буря и комуникацията е трудна. Има книжка, но в София не кара. Определя се като лош шофьор.
Аз мъжете ги тествам като им предложа да карат малкото грозно японче, той отказва.


Засичам го оня ден почти случайно и му предлагам да го откарам където е тръгнал. Валеше иначе не би се съгласил.
Бях паркирала с муцуната напред. Така обичам - да тръгвам веднага. Със самото тръгване почти нямахме проблеми. Е, един тръгна да излиза от паркинга докато бус паркира. Аз тръгнах - шофьора на колата чакаше буса. Чух Внимателно и бавно! Тръгнах на първа, не угаснах, всичко точно. На края на паркинга отдясно кофи, отляво куче на платното. Наближавам ги и Кофата не я видяхме, кучето го сгазихме!  Не, видях ги и двете! Бях дала мигач, имах и равно разстояние от двете. По пътя нямаше проблеми освен едно - две по - резки спирания, но достатъчно леки за да няма коментар. Спазвах дистанция на светофарите, знаех правилните ленти щото ми е познат маршрут.

Имаше едно престрояване на голям булевард за завой вдясно. Изчаках да свърши бус лентата, дадох си мигач. Той ми каза, че сега може и погледна в огледалото да не идва някой отдясно. Контрол отвсякъде.

Проблема дойде когато трябваше да го оставя - на паркинга на магазин от голяма верига, с бариера. Винаги се дъня. Не уцелвам как точно да спра за да взема заветното билетче. Или откопчавам колана, или слизам. Сега успях да го направя като хората нищо че огледалото ми почти докосваше автомата. Спрях с муцуната напред, поговорихме и го оставих. Той тръгна, аз излязох благополучно на задна.
Стигнах бариерата за излизане. Хилех се като тиква и не можех да мисля. Завоя за бариерата така го взех, че трябваше да дам на задна за да стигна автомата. Той зад мен ми каза: Полека да не отнесеш бариерата! Аз изгаснах. Той се разсмя и изчезна.

Май няма да го сваля ... Изложих се.

Редовно ми се случва да ми се чудят на комбито. Последния път, нареждам се в средна лента на Цариградско шосе, и правя място на автобуса зад мен. До тук добре, но той беше от тези, дългите  и едвам ме заобиколи, а мястото ограничено. Изравнихме се и шофьора започна да се подхилква. Наистина не разбирам кое е смешното, като не съм единствената на пътя с голяма кола.

Моите изцепки главно бяха още в началото, когато взех книжка- отиваме с баща ми на нотариус, че щяхме да продаваме неговата кола. Аз бързам нещо и правя десен завой, като докосвам дясна задна гума в бордюра. Слизам от колата и проверявам щетите- нямаше нищо, гумите здрави и си викам на себе си- размина ми се. Да, ама не. След час примерно се качваме обратно в колата, отново не забелязвам проблеми по гумите. Тръгвам си аз, но колата като спъната, не върви въобще, а ръчната пусната. Слизаме от колата с баща ми- гумата спукана, а аз съм карала примерно километър по джанта.

Друг случай- вече баща ми си е купил нова кола и ще ходя до един магазин с нея. Паркирах напред, а по принцип не го правя, защото искам бързо да излизам и без хиляда маневри. Свърших си работата и се качвам- погледнах огледала, всичко. Уж няма никой и давам смело назад, като очаквам парктроника да започне да свири. Да, ама не. Не се усещам, че не карам собствената си кола, а тази на баща ми, която няма парктроник. Рязко спрях в задницата на един бус. Добре, че беше стар и блъскан преди и момчетата бяха готини, че дори не искаха пари за ремонт. И новата кола на баща ми имаше по- големи поражения от тази на момчетата. Няма да ви казвам как баща ми ме изгледа като си видя десния стоп и леко падналата боя по бронята. В крайна сметка продадохме колата така.

Иначе най- редовно ми се случва да не се разберем с навигацията- живея в чужбина и ми се налага често да сменям магистрали. Е, жената ми казва да сляза от следващия изход, а аз пера напред и вече след като съм изпуснала изхода се сещам, че е трябвало да сляза.

Споко, ще ти върже, само не го преследвай, че така ще загуби интерес
Мъжете нямаме големи очаквания към шофьорските умения на жените и не ги избираме по това. На моята съм ѝ давал да кара навремето (има си книжка) и ако не бях до нея още на първия завой да се е метнала в дерето. Като се роди детето взех кола с автоматични скорости, уж тя да я кара и да ѝ лесно - никога не я е карала, само обещава.

Хаахах, Зуки
Много ти се радвам. Мъжете имат очаквания..,че всъщност ще караме зле 😂. Едно предпазливо се качват и при мен и някое време ми изцепват "абе ти много добре караш. Не очаквах" 😂 😂 😂
Аз пък съм тегава. Аха се е обадил някой да ми дава акъли, аха съм го срязала. Въобще не им позволявам да ми диктуват как да карам. Като ги скастря веднъж - не смеят пак да кажат нещо хахах