До Август време не остана - малките бебоци скоро ще се гушкат с мама!-2018

Бебешките Джонсън са пълен боклук и наистина има много, много оплаквания, особено от олиото.

С дишането ... стой на хладно, трудно е, но още малко ще се поизмъчим.

Аз и предния път раждаха в тази болница, така че съм запозната с условията им. От малък град съм близо до София, но просто ми е по-удобно да раждам в нашата болница, още повече сега като го има и баткото. Преди също е имало жени, които са били със секцио и спинална упойка, но явно ти трябва да си я пойскаш, защото не ти предлагат

Навремето щерката се обрина от Джонсън и педиатърката не се изказа хич ласкаво за тази козметика.
А не беше бебе, на 3г беше.

Аз съм съгласна. Но искате ли да не е точно на обяд, а примерно в 10:30 ч на Сладоледената къща? Лили ти ще можеш ли?

Привет момичета Днес бях на преглед и късна ФМ. Лекарката каза, че бебчо се развива чудесно, вече е 1700гр. в 30г.с. Много съм щастлива, че успяхме и да го види добре този път - откри си личицето и дори ни се усмихна! Пусна ми ПКК и утре сутрин ще отида ада ги направя. Назначи ми тонове на 5ти Юли и ми направи график за прегледи и тонове до към края на Юли. Единсттвено ме притеснява, че тя излиза отпуск на 13.08, а моят термин е 18ти Ще трябва да намеря и лекар, който да ми е резервен вариант, но силно се надявам да родя по-раничко и да съм си при нея. Каза ми, че с моята дребна структура жените обикновено раждат по-рано от термин, защото им ставало бързо тясно на бебоците, но все пак нищо не се знае. Похвали ме, че искам да раждам естествено, а не секцио. Ох, още ми е пред очите усмивката на бебчо, че и снимка ми дадоха на този прекрасен момент!

Преди обяд няма да мога аз, чакам доставка на едни мебели и трябва да ги посрещна
Впрочем до края на седмицата го дават да вали като днес.
Дали да не отложим за другата седмица, хем да си направим по-добра организация ?

Cherrypie - извинявай ама със сълзи се смях на сравнението "като блъсната котка".... Аз със дишането съм добре засега, задъхвам се доста само, когато вървя и не спирам да бърборя За сметка на това коленете са ми като на 90-годишен старец, ужасно болят, когато се изправям. Много е смешно като ме пита мъжа как си и аз му кажа "Тежко ми е", но този път съм буквална!
Аз утре влизам в 8-ми месец и тези дни ме обзе страшна вълна на емоции ... Сълзи, смях, апатия, радост, страх... много е наситено, не мога да си наваксам
Ice - прекрасен ден си имала, много ме зарадва! Нека всички са такива.
Прегръдки от мен и хубава вечер!

icecube радвам се, че с бебчо всичко е наред и така добре наддава. Май повечето ще хванем отпускарския сезон на лекарите ни. Ще мислим положително, че всичко ще се нареди по най-добрия начин за нас

Ееее, пак съм изпуснала къде сте се преместили. Но аз май цялостно съм на друга вълна от лятно-болничното настроение в темата. Не само работя активно и планирам да е така до тръгване на родилна дейност (работя дистанционно от домашен офис, де), но и ходихме цялото семейство на разходка с два полета във всяка посока, където ходих на интервюта 2 дни по цял ден, буквално по 12 часа, а мъжът ми и детето миткаха да видят дали им харесва града. Ще видим резултатите следващата седмица и после какво решение да взимаме. Излишно е да казвам сигурно, че съм малко във фаза на активно отричане на това колко съм близо до финалната линия.

Иначе и на мен започнаха да ми се подуват краката в тези жеги, но накисване в хладка вода с магнезиеви соли прави ЧУДЕСА! препоръчвам го.

И аз съм с емоциите много зле , бяхме със съпруга на почивка и половината я прекарах в рев защото ми се струваше, че всичко е изключително мръсно и си вредя на бебето .. луда работа сега се чудя какво ми стана тогава

euforia, може и другата седмица да се организираме. Няма проблем

[video][/video]Привет,момичета! Аз съм от августинки 2016 и ми беше прекрасно да си припомня емоциите от последните месеци.
Раждах в София, по-точно в Шейново.Избрах си акушер Жени Коричкова и все едно майка ми беше до мен.Без упойка бях ,но с окситоцин 2банки.
За козметика-Мустела.
Количка -Peg perego-желязна излезе-3в1.
Ако мога да ви помогна с инфо съм насреща.
Леко раждане и пухкави бебочета!

Момичета, изпуснала съм новата тема 

За килограмите - Euforia , не си сама в твоите 17кг качени- аз съм с 18 + 

Вярно, че бях доста слаба преди бременността и спрях цигарите рязко, като разбрах, че съм бременна (което според мен също оказа влияние да се струпат толкова много), но си ми е много и онзи ден на ФМ лекарката ми забрани да ям тестено и сладко, което всъщност най-много ми се яде сега (и по принцип)  Каза, че няма да се обременяваме с глюкоза, защото във всеки случай решението щяло да е това- да мина на по-леко хранене. А пък аз апетит си имам и нито жегите го гонят, нито нищо 

За раждането в Тина Киркова - не искам в никакъв случай да разубеждавам жените, които са се насочили натам или да всявам страх и паника. Ще споделя моя опит от там, който обаче е от преди 11 години и е напълно възможно сега нещата да са много по-добре.

Раждах там през 2007г с избор на екип (тогава струваше 750 лв, мисля). Бях със секцио със спинална упойка. По време на самата операция нищо тревожно не се усещаше (дърпане, натискане не си спомням, нито пък болка).
В реанимация нямаше нищо подобно на ''раздвижване'', както чувам, че се практикува сега. Просто след 12 часа дойде една акушерка ли, санитарка ли и ми викна - ''Ставай, че трябва да освобождаваме това легло'' 

Ставам, светът ми се срива пред очите, лягам пак, няма кой нито да ти каже кое да раздвижиш първо, нито нищо. ''Тая ше припадне'', чувам само и започват да ме влачат под двете подмишници към друга стая.

Тогава вече болката от самия разрез боли отвратително, явно защото упойката напълно е пуснала. Мятат ме в родилното отделение заедно с още 3 родилки.

След няколко часа започвам да усещам зверско налягане в главата, което ме кара да повръщам ''на фонтан'' при всяко изправяне. Такава болка в главата никога не бях изпитвала. Солпадейнът не помагаше. Ревях с глас и повръщах по пода в стаята. Слагаха ми някакви системи от които нищо не се случваше.

Закуските, обядите и вечерите се случваха в столова, до която аз така и не успях да отида, защото не можех да седя на краката си. Никой от лекарите/акушерките не беше се поинтересувал, че аз не бях яла нищо в продължение на няколко дни. Накрая една чистачка забеляза, че не мога да отида на обяд, явно й стана жал ли, не знам, но пристигна с една чинийка кюфтета с доматен сос (най-вкусните в живота ми!) и ме нахрани в устата като малко дете...

Мисълта ми тук беше, че нямаше никаква грижа от лекари, акушерки, сестри и тн- минаваха на визитация сутрин да видят колко кървиш отдолу, как е раната и това е.

Един от дните моят лекар само дойде и ми пошепна: ''Нали няма да викате медии, заради това което стана?''

Какви медии, какви пет лева... Аз детето не можех да стигна да си видя (защото, естествено, в Тина Киркова не ги водеха бебетата при майките да ги закърмят, да си ги видят и тн- ако имаш как, отиваш, ако не- виждаш го чак след седмица, както беше в моя случай заради секциото). Ужасна практика, детето ми така и не засука заради това, че нямахме контакт от първите дни.

И така, изписаха ме на парцал буквално (да отбележа, че по принцип съм здраво добиче, нямам някакви съспътстващи заболявания и тн) отново с това ужасяващо налягане и болки в главата, които продължиха и вкъщи месец след това. А веднага след това се транформира в тежка мигрена с повръщане и болки. Не знам как се случи всичко това.


Много се надявам сега лекарите и изобщо персоналът в Тина Киркова да са по-отговорни и грижовни, макар че силно се съмнявам, честно. Просто жените, които ще раждат там, да имат едно на ум и да си търсят правата. Силно стискам палци никой да няма подобни преживявания като мен от нито една болница, в която ни предстои да раждаме сега през август

За козметиката бебешка- мисля, че Bubchen  е от ценовия клас на Джонсън, но е много добра. Аз ще си ползвам нея, поне в началото. След това може и на по-обикновена българска да минем, ако детето няма някакви проблеми с кожата.

Виждам, че пловдивските майки се преброяват за среща, а ние от София? Колко сме? Има ли желаещи за среща 

dhaini, неприятна история, но такива бяха времената общо взето. Ти не си стигнала до столовата, а семейството ти не ти ли носеше нещо за ядене?!

За секциото - болезнено е възстановяването в началото, но не нещо фрапиращо, първото ставане е шок, защото не очакваш такава болка. Второто секцио минава в пъти по-леко, а болката почти отсъства, защото правят разрез върху разрез, а мястото там е безчуствено отдавна. А и винаги си имам допълнителни обезболяващи, за всеки случай ...

Няма нищо страшно общо взето.

От спиналната и аз повръщам винаги на 6-7 час, но на мен ми слагат повече, защото ми е бъгната мембраната и от нормална доза ми се блокира само лявата част - таза и левия крак . Винаги съм с доза 2,5 по-висока от тази отговаряща на килограмите ми.

Дано да е така, Salsisha и второто секцио да е по-добре...

А защо не ми носеха храна семейството- да ти кажа, аз не можех да се видя и с тях- да стигна до фоайето за свиждане (тогава не ги пускаха, ако си в обикновена стая с други жени). Помня, че предаваха по санитарки разни води и бисквити обикновени, но по-стабилни неща защо не са носили, не помня вече