Морето в моя стих не е измислено,
морето в моя стих е изживяно...
Тук всяка рима е горчива истина,
не чипкане на плажа – до коляно...
Изстрадани са всички мои образи,
които съм ловил среднощ на вахтите,
когато вятърът, съвсем разкъсал розата
на ветровете, духал е отвсякъде...
Били са всички тези бури, качката,
измокрените дрехи и умората;
и пръските, замръзнали по мачтата,
когато сме били далеч от хората.
Не съм добавил грам към преживяното,
дори нарочно съм смекчавал краските,
когато са ни били ураганите
и щорм е снемал от лицата маските.
Когато ни е идвало до гушата
и синьото е влизало в очите ни,
и слабите са бягали на сушата,
оставили на кораба мечтите си.
И затова не ме привличат сладките
сантиментални стихчета от пристана.
Аз пиша върху картите с прокладките,
изстрадал всичко, всяка своя истина...
Изстрадал всичко, всяка своя истина...
Как странно е, че любовта остана!
Морето в моя стих не е измислено.
Сторете път да мине Капитана!...
ЧОНИ ЧОНЕВ