Как да съчетаем грижите за новото бебе и по-голямото дете - полезни съвети и хитринки

Аз ползвах борд за количката, ето такъв . Добра работа ми свърши, хем количката ми беше Макларън, т.е. с доста лека конструкция. Според мен, ако детето е седнало ще е по-добре, синът ми мрънкаше, че иска да сяда, ама с това разполагах, това ползвах.

Аз досега дори не бях виждала такива платформи, обаче още на 3тия ден у дома, като изкарахме бебето в количката на двора, детето ми каза, че иска да се вози на закачен "скейтборд" (явно е виждала и запомнила). Купихме и наистина много и харесва да се вози. Тя е по-голяма (3 г и 10 м.) и не е изказвала желание да седи, но нон-стоп иска да се вози. При по-малки деца, бих казала, че е покупка, която ще се ползва дълго време.

Към тези бордове има и седалки Аз такъв комплект мисля да купя живот и здраве за по- дълги разходки, защото нашият не използва количка от март месец.

При малка разлика /към годинка/ може направо да се потърси количка за близнаци. Има и за породени - дето са едно зад друго.

Хоп и аз тук да следя темата  Имам дъщеря на година и 11 месеца и в средата на септември очакваме госпожица номер 2. Чувствам се като пиле в калчища и изобщо не знам как ще си организирам ежедневието. Каката е приета в ясла и не знам дали и кога да я пускам. Ужасявам се от мисълта, че ще влачи вируси при бебето. От друга страна тя е много социална и мисля, че ние далеч няма да сме й достатъчни като компания. Тя беше с рефлукс и я носех нон стоп на ръце първите 6 месеца. Надявам се бебка да няма този проблем, защото тогава ще се видя в приключение. Та, следя темата и крада идеи

Дойде и моя ред да пиша в темата. Каката е на 3,5, и имам новородено. Чудя се вие кога започнахте да оставяте по-голямото дете спокойно около бебето. Аз все се притеснявам малката да не изяде някоя играчка по-главата..или по-лошо...
Кака и е много развълнувана за бебето, но все пак е малка. Няма как на тоя етап да и имам пълно доверие, че няма да направи нещо на бебето и то неволно.. все пак малко дете е .

Моята дъщеря е малко по-голяма, но не я оставям нилога сама без надзор с бебето, винаги съм в стаята. Но аз като цяло не изпускам особено децата от поглед, та може и да не съм най-добрия пример.

И аз никога не съм оставяла децата сами в стаята, докато беше малко бебето. Изключая някакви секунди, за да взема нещо от другата стая. Но моето бебе не си е седяло в кошарата почти никога, спеше и лежеше на спалнята. То по принцип дете на 3 години само в стаята си е за наглеждане, а с малко бебе пък хептен.

Аааа не, сами не... никога.... моите бяха с 3,9 г. разлика, ами нямах доверие и това си е, там съм и съм нащрек... да не набие в устата на малкото някой кроасан , да си хапне
И до днес едва ги оставям сами, все я вдига, все я носи, все я разнася, натиска и мята.... то "любов" е това и край няма....

И аз това се чудех, дето се вика как ще ида до тоалетна с новородено и "батко" на няма и 3 г (не че той не ме преследва в тоалетната към момента, но знае ли се), живот и здраве
Дребният през деня до 5 месеца някъде спеше само в дневната я на дивана, я на шезлонга. Сега диванът е затрупан с играчки, подредя ги, поразчистя ги, обърна се за няма и мунута и отново целия е затрупан. Та бебе да спи на дивана не го виждам. Шезлонгът пък може много лесно да бъде бутнат или обърнат. Още има време до края на октомври, но започнах да си мисля в кой ъгъл на стаята мога да сбутам на "сигурно" кошарата за игра от дребния, да сложа вътре едно матраче или шезлонга и да мога да оставям бебето вътре да спи като искам да ги наглеждам и двамата в хола. Поне тя е дълбока, голяма и тежка, не че вътре не могат да се пускат играчки (дълго време беше кош за играчки), но ми се струва най-сигурен вариант ако искам бебето да е в дневната.

Само веднъж съм имала случка с двамата, когато баткото ме заключи на терасата (явно съм простирала), но в такива моменти бебето винаги го слагах в кошарата, та поне беше на безопасно място. Та си покесах около 10-15 мин. заключена, докато бебето се дереше здраво, а батко му скачаше като луд от радост по леглото (на 3 г и половина ще да е бил). По-скоро това са опасните моменти, ходенето до тоалетната така или иначе с деца вкъщи си е набързо и под пара.

Всичко набързо, да.... за 1 минута .... смях не смях.... душ съм вземала за минути на полуоотворена врата, че до тоалетна пак така.... поне да чуя писъка ( ако има) ... бебето да е в кошарата.... каката не гледа филмчета през деня никакви, пускам само когато няма как  и е супер важно за 5 минути да се "лепне" за екрана.  И това ми вършеше работа.  Ограничавам телевизията, с цел да имам спасителен план , за 5-10 минути. Да видите, като не е гледала цял ден, как се "хипнотизира" пред екрана. Най - трудно ми е било, ако кърмя и приспивам малкото или докато спи ( научих го да спи в спалнята си, в кошарата ) да пазя каката да не шуми.... а пък аз да готвя/ гладя / чистя ( 5 неща едновременно) ... хем не искам филми да гледа... хем да не шуми... хем аз да върша 5 неща и аз да не шумя.... ами няма как....

На нашият дребосък сега му пускаме детски избрани само събота-неделя като трябва нещо да свършим из къщи и не искаме да ни е в краката защото е опасно за него (някакви ремонтни или почистващи дейности напоследък). Иначе му пускахме като е болен и трябва да му сложим капки в ушите и да лежи 5 минути, няма друг шанс, или ако трябва да го гледам и да работя едновременно, става неизбежно просто, в един момент му писва да си играе с играчките. Така че детските като краен вариант и аз ги държа в ръкава, само ме притеснява да не започне да се тръшка да му пусна, защото при него ескалира - като му пуснеш един ден на следващия още със ставането започва да се пазари...

Голямата ми дъщеря мога да я оставя за малко сама, особено като се заиграе. Тя е палава но за опасните неща като кабели и други такива знае че не се пипат и не ги приближава. В това отношение е много разбрана. Но сега покрай бебето все иска да и показва играчки, да я помилва, дете е все пак няма такъв усет като възрастен колко да натисне, да дръпне... Че се тревожа даже за една секунда да я оставя да не намеря кошарата пълна с играчки и бебето затрупано с тях

Нашето дете ще е на почти 4г, когато бебето се роди. Никак не се притеснявам за домакинската работа, тя ще бъде както дойде. Все пак има много други неща по - важни да се свършат. За съжаление най - Лошото е, че не карам, щеше да е голямо улеснение. Притесненията ми са основно за взимане от градина и два пъти в седмично ходене на танци. Уж има по - възрастни баби и дядовци(пенсионери, те са прадядовци и баби, сравнително млади са), но не знам до какава степен мога да разчитам на тях. Все пак ще опитам. След като започна да излизам с бебето ще гледам да си взимам детето сама от ДГ. Може би отново ще се нуждая от тях, когато стане много студено. Каката ми е съкровище, мисля, че ще иска да помага, дори да има някаква ревност мисля, че ще е в рамките на нормалното. Смятам да я включвам в дейностите на бебето, а там където не може да се занимавам паралелно с нея с нещо, което не изисква да се включа физически, а по - скоро вербално(четене на книга, пеене, игра на карти, от тези дето са с картинки, обича да си говорим по тях). Каката е злояда и само там изисква истинско включване от мен, с повечето дейности е напълно самостоятелна ( доста поработих за тази самостоятелност през бременността). За заспиването мисля да го правя  или с бебето, или с татакото да се редуваме, в зависимост от това на кърма или АМ ще е бебето. С голямата не успях да кърмя, мъчих се с помпа известно време, най - мрачните дни в живота ми и след това кърмата си отиде. Този път смятам или от гърда да стане или въобще да не стане, помпите за мен са олицетворение на злото 😄. В началото смятам да спра голямата от градина, но за седмица или две. Основно, за да опознае бебето и защото и баща й поне първата седмица ще е по бащинство, да бъдем всички заедно. После, ако е здрава на ДГ, защото там има приятели, ако боледува и у дома, нещо, което и до сега спазвах. Няма как да се скрием от вируси, Божа работа. Тя е много социална, иска много разнообразие, за това ще направя всичко по силите си да я извеждам да общува и да ходим на всички възможни забавлениев, ако не мога някъде , да отиде с баща й или майка ми. Спим всички заедно, защото няма друга стая. Самоче в хола има диван, а там ще
Сложим малка люлка, за да може ако бебето плаче да спя там, а когато се понаучи да спи малкото, да си идвам в спалнята.

И въпреки това не се знае каква ще е реалността, страхувам се, но се надявам на най - добрия сценарии.