Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 8

Честита Нова Година ! Спорна да е за всички.
Децата помнят разни глупави песни от интернет ,но пък стихотверение от 3 куплета го учат цяла седмица.Факт.

Честита Нова Година. Да сте живи и здрави всички. Моята госпожица се прибра от гостуването.

Деси,така е.Моя помни някакви простотии също,а като трябва да запомни нещо хубаво го учи цяла седмица.
Ние нещо май всички се разболяваме у дома.Баща ми уж нищо му нямаше,а тая вечер каза,че го боли гърло и кашля,майка ми и се запуши носа,а мен нещо ми дращи гърлото и само се чудя как да опазим детето.

За много години! Желая на всички здраве и спокойствие!

Дани, опитвали ли сте Респивакс или противогрипни ваксини? Ние вкъщи големите редовно се ваксинираме, а от миналата година пием и респивакс. Много сме доволни от резултата. Дори ида се разболеем, караме всичко по-леко. Тази година за пръв път приложих и двете и на детето. Нито респивакс й бях давала досега, нито ваксина. Чукам на дърво, веднъж се разболя само, а обикновено от септември я подхващат гадостите. Всичко това го обсъдих с педиатърката преди да го приложа и на щерката, но по принцип не се изисква лекарско предписание.

На 31ви баща й дойде изненадващо да я види. Тя е много щастлива. Изкара с него близо 8 часа. Аз имах намерение да ги оставя сами, но тя категорично каза, че иска да сме заедно и тримата, даже се разстрои когато аз опитах да я убеждавам. Уважихме желанието й. Иначе предишните пъти ги оставях насаме пробно и нямаше проблеми.

Панди,ваксина си бях сложила аз едната година и пак не спрях да се разболявам.Не знам,но уж сме вкъщи още и пак се разболяваме,а от утре като тръгнем на работа не ми се мисли.

Дани, ваксината пази само от грип. От други вируси си боледуваш, въпреки ваксината. Аз затова комбинирам с Респивакс, защото той пък пази от другите гдове. И пак няма 100% гаранция, но поне ги караме по-леко вирусите, ако се разболеем.

pandachina, колежки сме

Панди,тогава изкарах бронхити, пневмонии,абе хиляди вируси и се отказах вече да си слагам.

Здравейте! От доста време ви чета, но вече и аз бавно и славно навлизам в редиците! С две деца сме- на 8 и 2. Дълго време търпях безхаберието му, неуважението и психическия тормоз заради тях. Няколко пъти го гоних, но не тръгва- сцени, самоубийства, ревност, обвинения.... ужас! Накрая казах стоп и застанах срещу него твърда, защото се разболявам!
Притеснявам се как ще кажем на баткото, той обожава баща си, нищо че го биеше като магаре. Притеснявам се и дали ще се справя с моите 800лв. Не че много е давал за вкъщи, но поне сметките плащаше. Не знам какво ме чака, страх ме е от новото и не съм сигурна дали ще се справя. Обвинявам се, че ще нараня децата, дори и него, но аз повече не издържам! Имам нужда от кураж, искам помощта ви!

Сандис,добре дошла.Не се притеснявай ще свикнат децата и без него.

SandyS щом до събрала смелост да се разделите ,разбира се че ще се справиш .
Не се съмнявай и за секунда в правилността на решението си . Среда без скандали и насилие е май доброто което може да направиш за децата . Не се обвинявай, той продължава да е баща на децата и след раздялата ви. Дали ще избере да е активен или ще забрави за тази си роля е негов избор и решение , не твой . Неизвестното винаги плаши ,но това не значи че те чака лошо бъдеще ,просто различно от това което си си представяла. Всяко начало е трудно ,не се отчайвай ,не падай духом и не размисляй . При така описаната ситуация ,правиш най доброто за теб и децата .

Благодаря за подкрепата! Наистина се питам дали няма да сгреша, какво ще причиня на всички! Но досега мълчах и родителите ми не знаят нищо. Просто хем не мога повече, хем не съм сигурна това ли е правилното! Не го обичам, не искам секс с него.... последно беше ми казал, че това ми е задължение....и с това тотално ме загуби! Две години докато бях в майчинство не ми оставяше пари, наложи се да започна допълнителна работа и да бягам с детската количка по целия град. Така поне можех да купувам дрехи на малката и да има нещо и за мен. Той все няма, а има собствен бизнес. Сметките плаща, за храна вечно мрънкаше, че трябва да се купи....абе вечният мрънкач за всичко! И все на болен се прави, хиляди болести си измисля всички да го съжаляват! Сега като се върнах на работа се чувствам по-сигурна и затова взех решението, но докъде ще съм и с финансите... един бог знае! Поне апартамента е мой и няма да плащам квартири.
Родителите ми не знам как ще реагират, той навсякъде ме очерни предварително та да видим...

SandyS, и аз мноого се страхувах. Но си издействах издръжка.
Най-ценният съвет ми беше "Не се опитвай да си подредиш живота за една вечер. Не можеш. Подреди си приоритетите и действай едно по едно."
А като си помислех с колко проблеми ще се сблъскам, изпадах в паника.
Първо разчет на приходи и разходи.
После си направих стъпки, защото изнасянето ми водеше след себе си редица финансови бакии, буквално.
Но със смелостта, решителността и помощта на Бог и съдбата, ми де наредиха нещата. Даже по - лесно, отколкото предполагах.
Минаха 4 месеца, в които си подреждах живота, с доста тъпотии се справих и за всяка малка победа се радвах, наложих си. За всяко падение просто спирах, поемах дъх и започвах отначало. Никакво отказване!
Имах дни, в които усещах как депресията ме завладява. Просто се отдавах на плач и страдание няколко часа и пак си давах кураж. Повтарях си "И това ще мине" непрекъснато.
Не е за подценяване и това, че имах огромна емоционална подкрепа от приятели и колежки. Буквално всеки ден някой беше ангажиран с моята мъка.

Според мен, щом не ти е добре, няма какво да мислиш повече. С времето само по-зле става.

За родителите ти - майка ми последна разбра. Изчете ми една лекция как трябвало да търпя, защото всички били такива, поне не пиел и не ме биел...
Казах й, че ми е останала капка самоуважение и единственото правилно е да ме подкрепи, щом не ще- да си гледа работата. Е, отне й 4 месеца, но свикна. Не ги мисли тях. Имаш си твои грижи. Гледай да си добре ти, децата. Другите да се оправят както можеш. Ако толкова го обичат, да си го вземат в тях. (това е шега😆)
Смелост, кураж и запомни - решиш ли, разделитв ли се - никакво връщане назад!!!

Сандис,живот с насилие аз не бих търпяла.А за вашите не се притеснявай.И аз си мислех като се обадя на нашите как да им кажа,че ме гони и дали ще дойдат да ни приберат,но ме разбраха и дойдоха.
А аз и бях в друг град и първите месеци докато си намеря работа не ме питай как съм изкарвала с парите.

Сандис, добре дошла в клуба! Ще се справиш, няма къде да идеш... И с финансовата страна ще се справиш. Аз паднах доста във финансово отношение, да кажем съм едно 70к назад
Обаче не ми дреме много, дори да купувам дрехи втора употреба за мен и децата, дори да се стискам като не знам какво за всяка стотинка... Дишам свободно, ей това е толкова, толкова прекрасно!!!!
Вчера тъкмо сме пред блока с моя приятел и тръгваме нанякъде, ми звъни щерката, че си идват - аз ги чаках утре, нещо не сме се разбрали с баща ѝ. Виждам колата му, че спира, и тичам да си ги гушна. Слизат те, новата госпожа седи на предната седалка в тъмното и не слиза. Стана тъпо, казвам на бившия "няма ли да ни запознаеш" и той сочи към отворената шофьорска врата - ето, запознайте се
Приближих се, казвам напълно приятелски и любезно "за много години, приятно ми е, аз съм едикояси" и подавам ръка.
Тази жена ме изгледа все едно ще я бия, с такава омраза и злоба подаде ръка от немай къде и процеди едно "Иванова" (фамилията на мъжът ми ) много забавно беше