Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 8

  • 43 724
  • 777
# 390
СандиС, честито!
Може да пропуснете бебешкия период, като си осиновите по-голямо коте. Ние така си прибрахме едно на 8 м. Страхотна маца, която вече гледаме 4 години и половина, много кротка и добра. Само с малката не се разбират, но и това ще мине скоро.
Аз много говоря на големия, че ние с баща му сме си отделни хора от него и сестра му! Аз съм им майка и никога няма да спра да ги обичам. Както и баща им няма да спре да ги обича.
А големия ми си има проблеми с поведението много преди да се разделим с баща им. Сега малко по малко започва да се кротва. Няма го лошото влияние от баща му. (правя каквото мога, пък... )

Данаека, бързо оздравяване! Дано всичко мине леко и бързо! Виж да вземеш алое за пиене.
Виж целия пост
# 391
SandyS, котето е страхотна идея. И наистина може да осиновите и по-голямо, което да е с вече изградени хигиенни навици. Във форума има котешка тема. Скоро някой беше пуснал снимка на котка, която си търси стопани. По групите във фейсбук също има обяви.

Да ви попитам ... Аз ли нещо имам отклонения, или е нормално да ме е шубе при първи опит за връзка след раздялата?
Виж целия пост
# 392
Естествено, че е естествено да те е шубе Grinning
Ако не те е шубе, значи си глупава или напълно луда. Все пак като сме се опарили вече веднъж, не действаме  безразсъдно, освен това имаме деца и на първо място трябва да пазим себе си, за да се грижим за децата си. Аз съм във връзка с прекрасен човек и все още не чувствам пълна увереност, все още съм като ранено сърне, както казва той, все още не мога да му повярвам докрай, и проблемът не е в него, а е у мен. Вече започвам да схващам защо след развод е толкова лесно да се съсипят следващите връзки - защото носим незатворени рани, защото сме наплашени, недоверчиви, а на всичкото отгоре вече знаем какво искаме и не се примиряваме с мъж, който не ни оценява (макар много от нас да са били дълги години с точно такъв съпруг) . Не са чак толкова много мъжете, които ще ни изтърпят, без да недоволстват, докато ги подлагаме на всевъзможни тестове - защото в крайна сметка това правим - тестваме ги дали са подходящи за нас и евентуално нашите деца. Но когато попаднем на някой, който мине през теста, става много хубаво. Успех!
Виж целия пост
# 393
И аз мисля, че е нормално да не можеш да се отпуснеш. Може би аз ще бъда по същия начин и няма да допусна толкова близо човекът, който би искал да е с мен. Колкото и да е правилният, не знам колко години ще трябва да минат.Това са просто мои разсъждения в момента. Иначе на този етап мъж да не видя! Joy
Виж целия пост
# 394
Да ви попитам ... Аз ли нещо имам отклонения, или е нормално да ме е шубе при първи опит за връзка след раздялата?

Когато се разделихме предния път, за връзка не съм си и помисляла, изпадах в паника от страх и от мисълта да правя секс с друг човек...
Доста месеца след това и набила си в главата, че не търся връзка, някак си го няма напрежението и ми е спокойно. Ние започнахме като секс за една вечер. Вече сме заедно почти 6 месеца. Не мисля, че това ще продължи вечно, не правя и планове да се разделяме. Просто съм оставила нещата. Иначе ми става много напрежението и ми прегрява главата от мисли.
Виж целия пост
# 395
Панди,естествено е да те е шубе.
Сандис,котето е добре идея,но наистина може и по голямо да вземете да не е баш бебе.
Аз ходих на лекар и ЦРП е леко завишено само,а другите са в норма.Изпрати ме и на снимка,колкото и да не и се искаше и показа остър бронхит.Продължавам с АБ и ако всичко е ОК в Сряда на контролен барабар с Дени,но ако пак имам Т в Понеделник.Аз сега пиша и ме втресе и меря Т и пак имам,но се надявам след приема на АБ да спра да вдигам.
Виж целия пост
# 396
СандиС честито.
Ще се справиш (те) ,защото няма връщане назад.Съответно няма безгрешни така ,че гршки ще има ,и нерви ,и плач ,но и това минава.
Относно връзките не знам дали ме е страх,защото не търся партньор.Знам само ,че аз избирам него ,а не той мен.Ако нещо не ме устройва мен ,няма да правя компромис.
Виж целия пост
# 397
Здравейте!Бързо оздравяване на всички болни.
На моята дъщеря на 10 години не и е приятно да си пише с баща си по вайбър.Непрекъснато го трие от контактите и не иска да е в контактите и.Ако и пише той тя ме кара аз да отговарям вместо нея колкото да не е без хич.Не я е виждал повече от 1 година и тя просто се чуди какво да му пише.То излиза че аз си пиша с него,вместо нея.Какво да направим в случая телефона си е неин и тя си решава с кой да си пише.С приятелките си провежда разговори по вайбър вкл и с видео и с мен също.
С него категорично отказва видео-разговор и аз пиша вместо нея.Има ли смисъл?
Или като не иска да му пише да го блокира.Незная кой е най-добрият вариант?
Виж целия пост
# 398
Абе аз съм нова в "бранша" и нямам опит, но като се замисля....ми детето не е длъжно насила да си пише с него. Явно не намира щастие в това и няма интерес към баща си. А защо е така, нека той сам да си отговори! И без да те критикувам- не го прави вместо нея!
Виж целия пост
# 399
SandyS наистина си права не е редно аз да пиша вместо нея.Телефона си е неин,но тя не иска да му пише и ми казва че е изморена или от училище или сега почивните дни пак си измисля умора и не иска контакт с него.Да го блокираме ли да не я притеснява и самото дете да е спокойно.То излиза,че аз си пиша с него.В началото като и взех телефона му пишеше и тя,но напоследък от около 1 седмица все го трие.
Виж целия пост
# 400
Чарли,според мен не е редно ти да пишеш от нейния телефон.
ООф,у нас не е никак лесно.Аз не съм добре,детето цял ден лежи и мрънка,че го боли корем,корем и го втриса,а няма Т и това на фона на АБ.Принудих се и дадох Нурофен,отпусна го за час и пак започна да го боли.Вече не знам какво да си мисля.Предния път точно така започна пневмонията му с болки в корема и съм на тръни.На всичкото отгоре и аз не съм добре.Цял ден нямах Т и сега към 6 пак вдигнах 37.6.Явно не ми действа АБ или ми е слаб.
Виж целия пост
# 401
Тоя кретен ме разтрепери одеве! Изобщо съм бясна! Идея нямах, че в него живее световната наглост и слабоумие! И по- лошото е, че аз съм живяла години наред с тоз капацитет! Но с две думи и го заковаха! Не ми се ще да описвам публично случая ама да знаете, че превъртя тъпомера!
Виж целия пост
# 402
А мен снощи ме разтрепери т. нар. мой охажор. Изпрати ме до вкъщи след работа. Разбрахме се да ми звънне в понеделник когато разбере по кое време ще е свободен за среща. А той в 22.30 ми звъни да каже,  че  е пред блока и ме чака да  слезна за малко. Казах,  че не мога,  защото съм ангажирана с детето,  но настоя. Слезнах,  за да му обясня очи в очи,  че подобна романтика преди 10 г може би щеше да ме разтопи,  но в момента имам отговорности и се надявам това да не се повтаря. Той гледаше като момченце. Май го свалих от облаците или го обидих. Целуна ми ръката и каза "никога вече" , а после си тръгна без дума повече  да кажае. Първо бях бясна. После го съжалих. Сега не съм сигурна изобщо искам ли да опитвам връзка с него предвид тази груба проява на несъбразителност и навлизане в личното пространство. Колебая се да го потърся ли аз в понеделник и да уговорим среща,  на която да очертая ясни граници,  или просто да  видя  ще звънне ли той и ако не звънне да  оставя нещата така.
Май не ми се занимава с връзки. Все попадам на неподходящи мъже. Исках да опитам,  но бързо се приземих. Grinning
С детето се чувствам най-добре.  Heart
Виж целия пост
# 403
А, да бе, как ли да не му звъннеш ти! Остави той да те потърси и постави ясни граници в отношенията! Ако пък мислиш, че те натоварва този човек или който и да е, просто си подишай още време! Нищо насила не става! Убедих се най- накрая след 13 години!
Виж целия пост
# 404
Може случайно да е минавал покрай вас, ама е тъпо наистина да звъни по това време. Аз бих изчакала до сряда, ако не звънне в понеделник, и аз да го потърся, да видя какво ще каже. Оф, не знам какво да те посъветвам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия