Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 8

Дари в реалния живот нямам контакти с различни мъже ( извън колегите ) че да имам някакъв избор и да правя крачки .
Онлайн ясно че щом съм там имам интерес ,но нещо не е моя начин този . Аз съм доста прям човек ,не си падам по игрички и си казвам всичко направо ,та не е като да седя и да чакам някой да премести планини за мен .
Може просто да не ми достатъчно приоритет тази тема ,знам ли

Need to vent, съвсею случайно се запознахме в една група за самотни родители във ФБ. След 6 месеца чат (през което време се бяхме и събрази с бившия за малко), някак си ни беше приятно вече в компанията един на друг. Започнахме взаимно да се търсим да си пишем.
На мен такава каша ми беше в главата, че не искам да се сещам. Обаче природата си иска своето и си викам Кво пък толкова, ще се видим на по бира, ще си донесем малко повече радост и кой от къде е... Да, ама не. Вече 6 месеца сме заедно. В сми, се виждаме, когато можем. Къде с децата, къде без. Разбира се, аз розовите очила отдавна съм ги изхвърлила и очаквания нямам. Изисквания също. Искам да ни е добре заедно. И ми е спокойно на душата. Той малко повече се е увлякъл и има очаквания, но още е много рано и го свалям на земята, макар и да не му е приятно. Времето ще покаже.

Dice мерси за отговора . Времето ще покаже ,как ще се развият взаимоотношенията ви ,живей си в настоящето и му се радвай докато го има .

Аз пък тепърва се научих да живея във връзка и да спя с друг човек. С бившия спяхме в отделни стаи много години преди раздялата.
Сега се замислям, че толкова отдавна съм била сама. Може би само в първите години на брака ни не бях сама. Когато забременях с второто ни дете явно вече съм била приета за даденост.
Но сега ми е гот. Живея със страхотен мъж, знам коя съм. Не се свивам, не ме е страх вече. И да остана някога сама, ще се справя. Бившият някак ме беше дресирал, че без него съм нищо. Не знам как успя да ме смачка. Без грам гордост го казвам - интелектът ми е изключително висок, много над средното ниво. А един обикновен мъж (няма да обиждам характера му, не си струва) ме направи по-равна от земята, наплашена и въртяща се на пета страхлива женка. Значи не е само до интелект
Сега ми е малко трудно да се науча да се съобразявам с друг човек - понякога забравям да се съобразя, защото не следва наказание, ако не го направя.
Много време ще мине, преди да си припомня що е то нормална връзка. Лошото е, че се случва бъговете от миналото ми да наранят невинен и изключително добър човек. Дано ме изтърпи, докато се съвзема напълно.

Ева, показвай му колко много го цениш и уважаваш, непрекъснато.
Желая ви много щастие и взаимно търпение!

Аз връзка не искам засега,вълреки че от 4 години сме разделени.

Аз намерих човек в най трудния си момент. Мой приятел от тийнейджърските години беше до мен в най трудните ми моменти след раздялата......когато наистина имах нужда да споделя/поплача на приятелско рамо. Подкрепяше ме, сваляше ме на земята.
С времето ми показа, че съм прекрасен човек, защото и на мен бившия ми беше смачкал самочувствието. Въобще не се ценях....бях развалина.
БНД по всякакъв начин продължаваше да ме мачка психически - директно или чрез детето......а 1 г. преди да се разделим му бях казала, че искам развод, че нещата не вървят, че не го обичам, че всичко е загубено и връщане няма. Но той реши, че иска да опитаме....съгласих се, но нещата бяха Ок няколко месеца и след това всичко се върна по старо му, докато най накрая просто си събрах багажа и се изнесох. Той си мислеше, че се майтапя, но като видя, че не е така и започнаха атаките срещу мен.

Иначе аз не искам да съм сама. Като дете съм оставала сама и това много ме смачкваше. Искам къщата да ми е пълна....да има живот в нея.
Взех баща ми при мен за да ми помага с детето. А след няколко месеца и моя приятел дойде при нас За сега се разбираме добре - честно и открито му поставих своите изисквания и мунказах, че компромиси от тук насетне не правя.
Искам до себе си да имам истински мъж - който да ме приема така каквато съм, да приема детето ми, да ми е приятел, да се чувстваме добре един с друг и да няма тайни м/у нас. Когато има проблем да седнем и да го обсъдим, а не да стават скандали. Да поставя семейството си (новата си връзка ако вече нещата са сериозни) на първо място пред приятели/близки......да сме с еднакви или почти еднакви интереси. Да знае какво иска от живота и да не очаква, че ще съм слугиня. А ако види, че летя в облаците да ме приземи.

Но това осъзнах за себе си. Сега аз и детето сме най важните и искам да се съобразяват с мен. Стига толкова тъпчене! И аз съм човек и нося душа и искам да се чувствам добре и удовлетворена от себе си.
Да започвам живота си от 0-та, но знам, че и за мен слънцето ще изгрее.

Добър ден на всички! Прочетох последните няколко страници, понеже и аз съм вече в този "отбор" и много ми се иска да се включа във вашата компания, препознавам себе си във вас и сега разбирам, че всъщност съм нормална, не съм с някакви супер завишени критерии относно БНД и е нормално, това което изисква от него, но за жалост нито аз, нито детето получаваме! Направо ви се възхищавам как се справяте сами, предвид това, че някои от вас живеят на квартира, как някои от вас са с по две деца-адмирации от мен А пък аз съм доста колеблива в момента, мислеща как да се справя по възможно най-добрия начин за нас с малчо... Оф, много дълго стана, няма да се обяснявам повече! Хубав ден ви желая!

believe_, добре дошла. Справяш се, като си с глава на раменете и мозък. Забравяш "не мога" и правиш всичко, което можеш. Идеално го свеждаш до минимум, особено ако са малки децата. И не забравяш, че и ти си човек!

Успех и дълбоко дишане .

believe_, добре дошла. Повярвай за детето си всяка една от нас е готова на всичко и точно в такъв момент се мобилизира и прави всичко за да са добре.
Разбира се, има и трудни моменти, но след като си направила тази крачка значи всичко си обмислила и ще се справиш. Имаш нашата подкрепа и когато имаш нужда споделяй тук сме за да се подкрепяме

Белийве,добре дошла.Споделяй тук и ще ти олекне.
Ние сме добре.Детето е на бабина градина и тази седмица и правим едни гимнастики кой кога ще го гледа.За другата седмица търся някой да го гледа,че не ми се иска да го пускам на градина след това,което изживяхме с тия болници,но ако не намеря кой ще трябва да го пусна и само ще се моля на Господ да ми е здрав.

Danaeka, дано закрепне вече и да не ви достигат никакви неприятности повече!

believe_, добре дошла в групата! Горе главата! Ще се справиш. Началото е най-трудно. После нещата влизат в един коловоз и става някак по-леко.
Относно връзките ... И аз вече не знам какво искам. Разказах ви за последния си опит за връзка ( всъщност първи след раздялата с БНД). Беше ми нужен този опит, за да осъзная, че независимо колко много ми се иска да имам здраво семейство със стабилен мъж до мен, май на този етап не съм готова за това. Връзка за на по кафе и секс ме устройва, но май по-серизни отношения ще ми дойдат натоварващо в този момент.
Всъщност няма къде и да попадна на мъже, така че времето само ще покаже. От работа се прибирам вкъщи. Нямам социален живот. Не ми и липсва такъв. Сегашната ситуация ми е ОК. Трудно ми е финансово, но за повечето хора е така. В работата ми има възможност за допълнителни доходи, но това означава да замествам колеги в свободните ми дни, а така не мога да си организирам нещата с детето и на този етап не приемам извънредни.
С мъжът с когото имах нещо като връзка до преди 2 седмици се запознах в работата. Той ми беше клиент. Оказа се и съсед. Имам си правило да не завързвам лични отношения с клиенти, но го наруших и нещата не се получиха. Не знам дали бих нарушила правилото си отново след този опит. Иначе покани за ходене на кафе от клиенти не ми липсват. Но  повечето не успяват да ме впечатлят и до сега не бях приемала.

Благодаря ви момичета!
И аз понеже съм мн толерантна, доста компромиси правих със себе си, само и само, защото исках детето да израстне в нормално семейство с майка и баща, е не се получи и след поредната раздяла по моя инициатива(за четвърти път всеки у тях си) мисля, че няма смисъл повече и нещата трябва да приключат...
Pandachina браво, че си преодоляла в някаква степен притесненията и си успяла да започнеш някаква връзка, макар и останала разочарована след това...Това е опит, който ще те направи единствено по-мъдра, колкото и клиширано да звучи.. Все пак трябва да се започне от някъде
Като се огледам около себе си, все семейства, в които жената е дейната половина или пък жени, отглеждащи сами децата си, та споделям и аз мнението, че свестните мъже вече са заети и нямам кой знае каква надежда, че ще намеря "него", мъжът за мен...
Danaeka пожелавам ти много да ти е здраво детенцето, че като чета през какво сте минали от една болест, в друга тръпки ме пробиват! Знам добре какво е, моето и то сега е на лекарства, онзи ден го бокцаха, голям кошмар беше!
Накрая само да ви попитам, как по дяволите се примирихте, че на БНД не му пука за собственото му дете и как простихте това нехайство? Не спирам да бясувам и да откачам на тази тема....

На мен още не ми е минало нехайството от негова страна към детето. Не знам и дали някога ще ми мине, болна тема ми е това.