Да простя ли и как?

Доста са мненията и нямам време да ги изчета, затова предварително се извинявам, ако моето мнение се препокрива с това на някоя друга потребителка.
Ясно е, че приятелят ти е боклук. Ясно е, че ти имаш чувства към него и искаш вашето дете да има здраво, сплотено семейство. Още по-ясно е, че дори и да простиш тази изневяра и да заживеете като семейство,  ти съзнателно ще се връщаш към нея след време, макар и да стане чудо и той да се промени (при всеки малък скандал, при всяко негово закъсняване, при всяко позвъняване, ако изписва женско име и т.н. в съзнанието ти ще се появяват точно тези моменти, през които си преминала). Поне аз бях така, бях на ръба да получа паник атаки. Всеки път, когато ми кажеше, че закъснява или излиза с приятели (даже ме и канеше да отида с тях) започваше да ми става кофти, меланхолично, сълзите тръгваха без да ги искам и т.н., та накрая просто сложих точката, нищо че се беше променил, но миналото винаги остава белег в нас, дори и без да го искаме.
Не мисля, че ти заслужаваш това, а още по-малко детето. Няма да си първата, нито ще си последната майка, която се е разделила с бащата на детето си. По-важно е вашето спокойствие.

Две думи - ебати нещастника!!!
Този ще ти изневерява цял живот без значение дали си бременна или не.
Не знам какво да те посъветвам, но дори и да живеете заедно в лъжа заради детето, не си мисли, че то няма да усеща, че нещо не Ви е наред в семейството. Не знам дали си струва да се мъчиш и унижаваш в името на детето.

В една връзка има неща, които биха могли да се преглътнат и простят,но не и това.
Първо този мъж въобще не те обича, съжалявам, че съм директна, но е така.
Второ освен, че не те обича, не те и уважава-нито като човек, нито като майка на детето му.
Изключително разглезено същество, което си играе на семейство. Когато бяхте гаджета го кефеше. Изведнъж забременяваш и " не ме кефиш вече" ще си хвана друга. Мега простотия и лиготия, не понасям такива пиклювци, които не могат да бъдат мъже. Не се държат като мъже. Утре други ден ще се роди детето, ще ревне през нощта, той пак ще отиде при фустата си, защото не е могъл да спи. За какво ти е такъв, да дондуркаш и него ли ?
Няма смисъл да правиш компромиси със себе си, човек трябва да е егоист понякога.
Имаш два пътя:
Единия да простиш, да си го прибереш и да му търпиш изцепките цял живот.
Другия да избереш себе си, детето си, живота си. Да си дадеш шанс да срещнеш човек, който ще те обича всякак си. И слаба и дебела, и разрошена, и недоспала, и красива. Човек, който ще е винаги до теб и в добро и лошо.
Успех.

Ужасна ситуация, настръхвам докато чета. Според мен бягай докато можеш, той в момента те кара да се чувстваш зле и те наранява , докато си бременна. Нали точно тогава трябва да е най-загрижен и притеснен. Не ми изглежда това поведение на човек, който обича. Махай се от него веднага, няма незабравими, няма незаменими хора в крайна сметка. Той в момента те унижава по този начин, а после? Не си първата, не си последната, която ще изгледа детето си сама,ако питаш мен,дори не му давай да припознава детето,по-добре дазнае, че има само мама, която го обича безкрайно от колкото да вижда как всеки ден тати не се прибира, как спи на дивана, в другата стая. Само мисълта за милото дете, чакащо баща си докато той прегръща русата кака ме ужасява. Успех.

Авторката, погледни в твоето сърце, прецени дали имаш причина да му дадеш шанс.
Дали можеш да го направиш без погнуса.

Какви страсти ги тресат съфорумките, е без значение.

А, че нямаш сигурност дали ще се получи, така е.
Но, стига да имаш желание, провери- да не се обвиняваш после, че си слушала бг. мамата, вместо себе си.

Ох, леле милата. Не знам как са се развили нещата при вас, тъй като не съм прочела темата до край, защото след като прочетох това, което си написала, веднага исках да ти пиша.
Не, мила, не заслужава прошка. Не си виновна ти. Дори и да си се държала по начина, по който той те обвинява, че едва ли не ти си виновна за всичко. От негова страна това ли е правилният подход към цялата ситуация, да ходи по па**врите? Ако е имало нещо, защо просто не ти го е споделил, още повече, че чакате детенце. Как не го е срам да извърта така нещата и да се извъква? Какъв мъж е това?
Изобщо не му давай втори шанс на това лайно. Нека си вижда детето, нека детето познава баща си, но не прави грешка според мен да му прощаваш. Оставил те е в един толкова важен момент.

Искам и аз да се включа в дискусията - пиша от гледна точка на дете с такива родители. Да знаеш, че няма щастливи деца на нещастни родители.  Вече съм на 29, даже самата аз бременна, но никога няма да забравя годините тормоз над майка ми, които и днес продължават, защото тя все намираше оправдания да остане при него: то не бе липса на работа, то не бе какво ще кажат  хората, кой какво щял за нея да си помисли (свекърите, които от душа я мразеха и изобщо не го криеха), ама той щял да се промени, ама децата да имали баща. От душа: 300 пъти предпочитам баща да нямах, нито хляб на масата, но да имах една неизтормозена майка!
Баща ми цял живот гледаше на оставането с нея като на тегоба, а на нас със сестра ми - като на пречки, които не са му позволили да сбъдне мечтите си и да е щастлив. Така и не свикна с това, че по-хубаво от семейството няма. Абе, гони дивото и после питомното му виновно,правеше каквото и с която си иска, той даже и не живееше с нас, а се прибираше да ни тормози всичките. Искаше ѝ наем когато бяхме деца, нищо че апартаментът им е СИО и че дори не го е купил той. Стояхме на студено и имахме по един чифт чорапки, защото мама (90-те години) нямаше работа. Гладували сме всичките, защото за него да даде пари означава, че ги давал за нея - че имат деца тия мъже НЕ мислят! Говореше пред хора колко е глупава и проста и какъв боклук била, представи си. Сега преди 3 седмици даже я бил, защото "тоя дом е мой и като ти казвам да платиш една сметка в събота няма да я плащаш във вторник! 30 години аз те издържам, сега е твой ред!".

Цял живот ще си приемана за непростим компромис от негова страна, ще те тъпчат и мачкат, няма да те уважават и ще те раняват с думи и действия колкото може повече, защото за него ТИ ще си пречка за него. Не си обричай детето на това нещо. Ще можеш да се грижиш за него сама - човек знае и 2, и 200 и  когато го напуснеш окончателно ще видиш, че вместо да мислиш какво нямаш и колко ще ти е трудно ще ти е в главата само колко имаш и че ще се справиш. Обаче бъди твърда. И да знаеш - ти на този обяснения не му дължиш!

ПС. Детето - на твое име. Толкова дечица сега са така, това нищо не значи и не са по-малко от другите. Бъди щастлива - от сърце ти желая.

Daisy^Slava, историята ти ме развълнува и разплака, дано животът ти е щастлив занапред. Но майка ти щом все още е малтретирана - защо не се разведе?

Виждала съм ги такива много, не се променят никога. С годините все по-лошо става. Сълзите му са крокодилски, да ме прощаваш.

Че кой плаче тук? Нито плаче, нито иска  прошка! Тук въпросът е дали един ден ще прости на себе си, защото всяка секунда подарена на един нещастник е престъпление към самия себе си!
За съжаление ситуацията е класика в жанра! Бай Ганьо не знае какво иска!

Moon Flower,
не знам защо, но упорито отказва. Обичайните оправдания са от типа: това нямало нищо да промени, той щял да я остави на  улицата, щял да намери друга, която да му взема парите, да щял да продаде каквото има и нямало да остави нищо на нас със сестра ми, сякаш ние сме куци, сакати и неможещи да се грижат за себе си. Обяснила съм ѝ много хубаво и наследствени квоти, и СИО и всичко и пак реагира като малко дете. Това не е нормално!
 Цял живот чака и се подценява тази жена и на нас го предаде, но слава Богу ние сме далеч и  може да се каже - независими. За мен тя просто не желае да действа и умира от страх, който е безпочвен. От толкова тормоз тя е свикнала с постоянната лошотия, даже му се обяснява, дава отчети, държи се като абсолютна жертва и парцал с мисли как да му се доказва и дали ако се изнесяла - което сестра ми предвид напредналата ми бременност сама уреди като жилище и финанси за наем - щяла да му липсва и щял ли да съжалява, да се извини - сякаш има значение. Не го иска, категорично не иска да живеят аедно, страх я е от побоя, но въпреки квартирата 2-ра седмица не смее да се изнесе и не му е казала, а стои там с риск пак да се напие и да я утрепе този път. И какво чака - сестра ми да дойдела от София тя да му кажела. Боже, Боже...

За съжаление мама е пример за пропиляна младост и възможности, а малодушието ѝ доведе до съсипано детство на двете ѝ деца.

Daisy^Slava, той я е пречупил и смазал, ужасно е и съжалявам много.

Бягай не с 300, а с 3300! Такъв недоносляк не ти трябва. И това няма да се промени. Отваря торбата с оправданията, а ти разчиташ, че нещата ще се оправят. Е, няма да се оправят. Ще става само по-зле.
Успех.

Може ли тези, дето пишат бягай, късай, и други подобни, да си сложат ръка на сърцето и да пишат, че не са изневерявали никога? Ей така, да види авторката...

Да, могат - аз поне