За бебета и деца от 0+ месеца: Бързи въпроси и отговори, съвети - 65

  • 35 140
  • 763
# 345
На 9 месеца е.
Виж целия пост
# 346
Още един въпрос, който по-скоро касае мен, от колкото детето. Майките с много плачещи бебенца, как оцеляхте? Нашето човече плаче ужасно от ден трети в родилното (лекарите казаха - силни колики и лош рефлукс). Имаше дни от сутрин до вечер неутешим рев. Като че ли много бавно нещата се успокояват...или пък аз привиквам (ползвам целия арсенал - капки всякакви, бял шум, повиване, гушкане, люшкане, слинг...каквото се сетя). Но целият този плач мен ме прави много нещастна. Мъжът ми се изнервя от плача, но аз не се чувствам изнервена...а тъжна (мисля, че няма дума, която да изразява точната емоция, която тоя плач предизвиква у мене - някаква комбинация между тъга, отчаяние и чувство, че не се справям като майка). Отгоре на всичко съм станала нетипично емоционална и ревлива и аз. Таткото пък, който, признавам му, много помага, нещо хич не може да осмисли емоционалното ми състояние и редовно ме застрелва с въпроси от рода на "Какво му направи?!" (като се разплаче) и "Добре де, другите жени как се справят?!". Еми, не знам, как се справяте/справихте?!

ние имахме ужасни колики и много рев. От първите три месеца нямам много спомени, особено първите два бяха много тежки. Гушкахме се, в количката се успокояваше. Случвало се е посред нощ да обикалям с количката из апартамента, така горе долу. Четях книги за успокояване. Например, най-щастливото бебе. Там се описва, че трябва да му създадеш на бебето среда все едно е в утробата -- гушкане, люшкане, бял шум. Правихме още позата на тигъра, кърмене за успокояване, топли пелени върху коремчето, лекарство със семитикон за по-лесно пръцкане. Чай за колики пробвахме, но той мразеше чай. Аз бях на диета, в която избягвах всякакви газообразуващи неща. Всичко помагаше много умерено, много се бях невротизирала от недоспиване. Беше като аларма, тъкмо се успокои и заспи и понечиш да го оставиш в леглото, и надуе гайдите. Пусках му и индианска музика и родопски гайди, и понякога сработваше. По време на разписването беше уникално смешно, защото не се чуваше какво ни казват.

Като стана на 3 месеца и стана човече, почна да поспива, а сега като цяло е спокоен  и дебел като слон. Според мен, трябва да се избутат първите 3-4 месеца по някакъв начин. Аз наистина сега с умиление си спомням за този период, но само и единствено по това, какво съм писала тук , си спомням горе-долу какво е ставало. Имам много бели петна от недоспиване. Имахме и бавачка в някакъв период, но мъжът ми я отсвири.


Соу Лъки, да скъпичко е козето, и да ти кажа, мъжът ми и при него видя някакви кофти съдържания, забравих какво точно.  Май подсладители някакви гадни имаше. На мен не ми е проблем цената, а това, че не мога да намеря мляко, което да е наистина с гарантирано хубаво качество. Изобщо, късам си нервите и се самообвинявам с това кърмене и тия АМ. Ние още сме на 3 бутилки АМ на ден, две заместени яденета. Постоянно се лашкам дали е по-добре да замествам повече мляко с качествена, добре подбрана био храна, или е по-добре да му давам химията АМ, защото нали до една годинка трябвало да ядат най-вече мляко. 
Виж целия пост
# 347
Аз идвам с едно не много важно, но напоследък много наболяло в мен питане.
Как успявате да съчетаете гледането на бебе с личен живот? Не говоря само за сексуален, а Ей така да можете да свършите неща като да си купите дрехи, да се подстрижете, да направите нещо за себе си? Питам за мамите без никаква помощ. Моето бебе ли е много палаво, аз ли съм супер некадърна майка, вече сме на 5 м и половина и едва успявам да измия съдовете, да изпера и чат пат да оправя. Имам едни лични 15 Мин когато таткото се прибере, за да се изкъпя и това е. Храненето понякога е лукс. Не мога да я науча да стои сама. Нито иска да си играе, нито се заглежда по нещо, ако не и го държа пред лицето. Плаче до посиняване. Пробвах да наема раница и да домакинствам с нея, но положението е истерично. Дори педиатърката едва успява да я прегледа, ако започне да я чопли нещо става толкова бясна, че педиатърката се чуди какво я правим в къщи. Та вече съм пред нервна криза 24/ 7 да съм само с нея, таткото работи до късно и не ми е от голяма помощ. Обичам я много и се чувствам зле че не искам да съм залепена за нея денонощно, но така го чувствам. Та как успявате да правите нещо за себе си?
Извинете за дългия пост.
Виж целия пост
# 348
Не съм се подстригвала от 7 месеца. В петък ми предстои. Разбира се с помощ - майка ми ще ме закара, ще взема пюрета за малкия, кърмата е в мен и така... ще видим как ще е. Вечер като заспи имам време, но пък и аз съм човек и имам нужда от сън..
Виж целия пост
# 349
Ами не успявам много, много. Като е таткото вкъщи тогава, но той е много дисциплиниран и може да ме замени изцяло без да чака да му обяснявам допълнително или да му вися на главата. Тогава съм спокойна и мога да изляза или да свърша нещо друго. Вечер след като го приспим имаме млко време с мъжа ми и гледаме да не отива всеки ден в наваксване с домакинството, следователно то изостава...
Имам и баба, но не се разбираме и затова предпочитам да не я викам и съм си сама.
Но ако имате баба с която вървят нещата би било безценно дори и да е от време на време.
Виж целия пост
# 350
Аз почти нямам личен живот.Не остава време почти за нищо.Хапвам набързо къпя се набързо.Основно когато майка ми дойде за събота и неделя,тогава си обръщам повече внимание.
Моето дете започна от 3 месец да си лапа ръцете.Личната каза,че това било начин да си играят.Аз си мислех,че може да му излизат зъбки,а първият зъб излезе миналата седмица-на 9 месеца. Simple Smile
Виж целия пост
# 351
Аз, за щастие, имам помощта на майка ми и се възхищавам на всяка жена, която се справя сама.
Аз вече се къпя сутрин, преди да излезем, преди да е станал. А като беше по- малък спеше повече и имах време за домакинството, а и бяха зимни месеци. Сега просто разчитам на баща му в почивните дни или той да изчисти или да го гледа, докато аз чистя. Но и той се занимава с малкото и нямам проблеми да му го оставям. Само не може да схване кога какво яде Wink както казва" аз тъкмо науча какво кога яде, и то се променило " Wink
Виж целия пост
# 352
Аз имам даже две баби и те искат да помагат, но гледам да не злоупотребявам и идват от време на време. Но постоянно ми натякват, че съм го била "научила само на ръце" и по тоя въпрос не можем да се разберем. Аз на нищо не съм го научила, той така си се е родил - ако не го гушнеш, сам не се успокоява...и сам не може да заспи. При което само ми повтарят да съм го "отучела"...как да го отуча бебе на два месеца майка му да го гушка. Да съм го оставела в креватчето, той щял да поплаче, пък да се успокои - трънки. Може да реве с часове и колкото повече плаче, толкова повече плаче. Ама си повтарят и нищо не може да ги разубеди...
Виж целия пост
# 353
Моето не иска да бъде гушкано. Само почва да се търка в мен, когато му се спи. Но да го гушна , че да заспи- не. Даже ме удря да не го пипам.
Виж целия пост
# 354
И аз сама си го гледам,мъжа ми само в неделя почива.Домакинската работа я върша ако заспи или се заиграе през деня,но в повечето случай си седи разхвърляно и чистя в неделя.Не съм готвила от месеци,салата за 2 минути и нещо готово поръчано или сготвено в неделя,абе нещо набързо.Не съм се постригвала от преди бременността,тогава я отрязах до ушите и я дарих,сега пак си я отглеждам за същата работа,сигурно до на есен ще стане достатъчно дълга.За сексуалният живот и на мен не ми се говори,гледам да се наспим и двамата,2-3 пъти в месеца.Леля ми и сестра ми идваха само откакто се е родил,но винаги са били компания,не че не им вярвам,просто така се получава.Без проблем бих го оставила и да ида на разходка,но просто няма на кой.Баща му като си дойде го къпим и заспива и след това един хубав дълъг душ и цедене и сън.Това ми е ежедневието,в неделя с малко повече разнообразие.
Виж целия пост
# 355
Моето не иска да бъде гушкано. Само почва да се търка в мен, когато му се спи. Но да го гушна , че да заспи- не. Даже ме удря да не го пипам.
Все едно аз съм го писала това... Моят човек дори не иска да яде ако го държа. Слагам го легнал и така го храня. От малък чишит Simple Smile
Виж целия пост
# 356
Лещичка,все едно описа мен.1:1 Simple Smile
Моето също не обичаше да бъде гушкано камоли на ръце да го приспивам.Почваше да се върти и да иска да слиза от мен.От децата,които не могат да седят на едно място е.Иска постоянно да се търкаля,да е в движение.От няколко вечери обаче незнам какво му стана.И почнахме да се приспиваме на ръце.Само така се успокоява и заспива.
Виж целия пост
# 357
Моето не иска да бъде гушкано. Само почва да се търка в мен, когато му се спи. Но да го гушна , че да заспи- не. Даже ме удря да не го пипам.

То си е до детенце. Нашето още от родилното беше с колики и от там си плаче много. Аз тогава бях с по-проблемно секцио и не можех да го нося и люшкам в началото, опитвах се седнала или легнала да го успокоявам - никакъв успех. Даже една акушерка дойде да ми направи забележка, че не съм си успокоила бебето. Като идваше таткото при нас и го разхождаше из стаята гушнат - тогава се поуспокояваше. Не мисля, че на нещо сме го научили...просто си е такъв.
Виж целия пост
# 358
Faumea, просто е много малко бебчето, нормално е да има нужда от постоянна близост, зарежи какво ти говорят бабите.
Виж целия пост
# 359
Моите баби (неговите прабаби)постоянно ми повтарят да съм го оставела и че така вече бил свикнал, но точно вчера като попитах едната тя как се е оправяла с нейниту две деца, тя си призна: "Оставяш го да плаче и чистиш, готвиш, переш, а то си плаче". Аз бих го оставила да плаче само ако имах друго, на което да обръщам внимание. Сега съм зарядала домакинстване и готвене. Нещо набързо като се прибере мъжът ми, неща поръчано и така. Едно дете имам и няма да го оставя да плаче, докато имам сили. Пък ако ще и да потъна в мръсотия BlushStuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия