Пубертетът при момчетата - Тема 2

Моят синковец ходеше на карате 2 години, но се отказа. Мислеше за футбол по едно време, но нещо си остана с мисленето. Сега ходи на плуване вече втора година. В началото ходеше с голямо желание, като се научи да плува започна да мрънка, че не му се ходи, но аз си настоявах да ходи редовно. От няколко месеца, обаче започна много да му харесва и да ходи сам с голямо желание. Та мисля, че е добре да се понатиска от време на време, че в един момент започва да ги домързява. А спорта си е важен

Така са.
Дъщеря ми вече не спортува,но си тренираше в ученическите години редовно и с желние. Като я хвана пубертета,цикъл,прически,разбрах, че повече няма как да я задържа в баскетбола.
Синът,обаче от 6 годишен тренира футбол. И беше точно на приливи и отливи. Понякога се налагаше да скърцам със зъби,за да продължи. Сега вече ходи с желание. От успехите си в играта се мотивира все повече и се радвам,че в моментите когато искаше да не ходи или го домързяваше,настоявах.
На мнение съм,че насила хубост не става. Но и без никакво движение също не е ок.
А и признавам, че съм пристрастна. Дотолкова, че и аз навремето много спортувах и сега бера резултати,така да се каже. Откъм тяло и здраве.

Пуберът тренираше от 5 годишен до 10г спортна гимнастика. Много го харесваха треньорите му, инаше огромен потенциал, но и мързелът му беше голям. Той не обича много-много да се напъва и иска всичко да му се получава с минимум усилия и ако може от първия път или айде от втория. Та талант, талант, ама гимнастиката си иска много работа преди всичко. Иначе беше направил тяло на младо биче. Позволих му да се откаже, при условие, че си избере нещо друго на което да ходи редовно. Започна стрелба и там го харесаха, доста точен беше още в самото начало. Омръзна му обаче след няколко месеца. За там не съм съжалявала, много мързелияи ми се виждаха тренировките. Ходи известно време на бокс, там средата нещо не му хареса. Сега от една година вече ходи на спортно ориентиране. По-спокойно е там. Не му е кой знае колко кеф да бяга, мързи си го, но му харесва да ходи по състезания и лагери, та му се налага и да тича, ако иска да го вземат. Иначе и за там пак го хвалят, че много бързо съобразява, има усет в гората, бързо чете картата. Ама, пусти мързел и магарешки инат, пак ще си остане само с потенциала и ще гледа отстрани медалите.

И аз дълржа на спорта много. Несравнимо е с нашето детство- тогава играехме по цял ден навън, на групи като в отбори и движение не ни липсваше, а и социални умения за общуване в група придобивахме по естествен начин.
Сега децата имат нужда от реален контакт извън училищната среда и движение, според мен спортът е идеален и задължителен при застоял начин на живот - училище, частни уроци, домашни и за почивка- игра на компютър. Освен това, когато бяхме деца треньорите отиваха по училищата и си избираха спортисти, не си губиха времето с деца, които нямат данни за техния спорт. Сега децата имат лукса да опитат всичко и да изберат своето, така трябва  да бъде според мен и няма нищо притеснително или лошо в това да опитват по няколко месеца и да се отказват, но е важно да знаем реалната причина за това и в някакъв момент на база опита и физическите им данни да ги насочим и да сме по-настоятелни в един вид спорт.
 Синът ми ходи на плуване и на функционални тренировки. Случва се да не му се ходи, но когато причината е мързел или притеснение от несправяне натискам здраво да отиде и после винаги го оценява като полезно, ако има друга уважителна причина го оставям да си почине. Пробвал е футбол, спортна гимнастика, карате, баскетбол... но той не е отборен играч и индивидуалните спортове му се отдават повече.
Дъщеря ми има още няколко години докато стане пубер, но от 4годишна танцува класически балет, расте в залата, с учителката и момичетата от групата и това за нея е нещо наплъно нормално и естесвено, изобщо не го възприема като допълнително натоварване, въпреки че репетициите не са леки и дават своя блатодатен отпечатък върху тялото и походката ѝ.

От три годишен залагам на целенасоченото  движение. Беше записан на карате, харесваше му. Но с времето  когато нещата станаха по -сериозни, се отказа. Заболявали го краката и се уморявал. После го водех на кънки. Харесва му, но не до там, че да тренира. После -тенис. Играе от три години, лятото е и на тенис -камп. Но не е достатъчно. Трябва му повече движение, но не е спортен тип. Като цяло, заниманията със спорт не го вдъхновяват, такъв му е темперамента. Уж му харесваше баскетбол, уж искаше да се запише. Да, обаче, като проучих и му уредих едно безплатно посещение, с възможност да се запише след това, той отказа. Има съученици, които ходят на училище с колело. Винаги, от първи клас, без значение от сезона. Той ходи много рядко с колело. Футбол не харесва, понякога играе тенис на маса.
Обувките са с номер 39 -40. Височина 1.68. Килограми -66. Възраст 12 г.

Катерица, и в нас ситуацията със спорта е същата. Добре, че тази година учителя им по физическо строг, че ги кара да бягат 1 час на вън. Иначе на плуване ходи към 7-8 години. Уж му харесваше, но като взе да става сериозно и почна да се оплаква от какво ли не. На фитнес с нас абсурд да идва. Скучно било. И така. За сега на учителя по физическо ще разчитаме.

Аз имам обратния проблем с твърде много спортуващите ми деца, ама по-добре да не се оплаквам.

      Моят проблем е съвсем различен- детето много иска да спортува, но аз не намирам време.

На 5г. започна плуване, но бързо прекратихме заради чести разболявания. По-нататък се закрепиха нещата.Искаше футбол, но на мен някак не ми харесва, а и ми се струва, че е достатъчно да рита топка на трите махленски игрища около нас, на които ритат от 5 до 15-18  годишни.

Започна хокей с голямо желание и тренира около година. Бяхме абсолютен цирк през лятото, с ватирания гащеризон в 35 гр. жега през юли на автобуса, ама за да не губим време за преобличане.Имахме великолепен треньор, но пак едно заболяване ни изнесе от редиците, а тъкмо се очакваше да влезе детето в състезателния отбор. След това се оказа, че при втора училищна смяна не може да посещава редовно тренировките и се отказа.

Последваха две лета, при които ходеше на плуване, но тази година влезе в болница в началото на лятото.

Иначе ходи на спортни лагери от предучилищна възраст, там се занимава с ориентиране, стрелба с лък, конна езда, скално катерене. Врънка ме и за това катерене да ходи редовно и през учебно време, но не успява с уроците. И така, към момента нищо не тренира, но за удоволствие е ходил на много неща, а всяко лято задължително- по две седмици на спортен лагер.Когато сме на почивка в планината, правим преходи, ходи с баща си за риба, рита топка, не е останал без движение.Но през учебната година не му се получават нещата.Много е дезорганизиран с ученето, хаби много време за домашни, едно безкрайно размотаване е. Освен това, свири в клас по китара, там не искам да го лишавам, макар да съм "на ръба". Да мине и този стресиращ 7 клас, да ходи да спортува каквото иска тогава

Моят поиска да тренира футбол, заведоха го и така вече 4 години. Само това му е в главата. От догодина (т. е 5 клас) иска да го преместим в спортното училище. Има огромно желание, но му липсва на спортна злоба, което мен ме влудява адски. Иска всичко да става лесно, от първия път и, разбира се, след това да бъде хвален много и дълго.

 Така са, тяхното поколение ще бъде на принципа че всичко трябва да стане на момента copy, paste, ако не стане пак на момента да има вариянт undo. И задължително да са хвалени. при нас поне това хвалене от училище дойде. Там им го насадиха, че едва ли не за всяко нещо награда трябва. Една чертичка да драсне някъде и вече все едно палат е построил.....

И аз много разчитам на спорта в училището. Бягат, играят баскетбол, имат ежегоден турнир по 4 дисциплини, имат и в двата срока часове по плуване : - )  Понякога се оплаква, че е много строго, но ходи с удоволствие.

И при нас е така, просто не виждам кога би могъл да ходи. Просто спорта ще е за сметка на ученето. И аз викам да мине този 7-ми клас, че ...

Личното ми мнение е, че спортът в училище е крайно недостатъчен,  колкото и сериозно да го дават учителите. Спортът учи на организираност, ефективност, планиране и степенуване,  увеличава концепцията и скоростта на запаметяване. Но навици за спортуване на 13-14 трудно се градят тепърва, хубаво е да се почне по-рано.

Моят почна на 5,въпреки неколкократни смени,  прекъсвания и отказвания по разл причини.
Като беше на плуване- връща се, пере си балския, суши очила, къпе се, подрежда сижнещата.
На първия лагер- на 6 г- станал, намазал се с аутан, слънч крем, дрехите, шапката.

На хокея- все да е първи, стяга връзките на кънките, макар да не можеше на обувките да ги вързва


За училище, обаче, е съвсем друго- не знае кое къде му е, не знае какво му е домашното, не му се занимава и толкова.
Не зная тази година как ще мине, най- важната е от цялото училищно обучение. Но и аз вече по- нормално приемам нещата, животът си е негов, примери има около себе си и в двете крайни посоки, да избира

Премахнато.