Пиша тук , а не в дом и семейство , защото мисля че майките в чужбина могат да ме разберат.
За какво става въпрос на кратко...Завърших една магистратура в Западна Европа, мъжът ми също учи , но има още една година до завършването.С нас е и детето.Доста трудно се справяхме до сега, сега вече аз не съм студентка, той все още е.Аз работих в една неправителствена организация / проект в Б-я, за който мога да работя и като се прибера в София.Проблемът при тях е чезаплащането много малко, тези средства не са достатъчни за един , да не говориме за трима човека.Съпруга ми пък работеше като асистент в един изследователски център, но договора му свърши, защото проекта свърши.
Малко е объркано както виждате, но ...С две думи до края на месеца трябва да си тръгнем за Б-я.Аз съм с много смесени чувства, детето току що започна да говори езика, чувства се добре тук,
аз мога да кандидатсвам за разрешително за работа , но със заплатата , която ще получавам няма да можем да си платим и жилището.
Не ме притеснява толкова факта , че се прибираме, колкото реакцията на мойте родители...казах им снощи...реакцията беше,че в Б-я е много трудно, да сме си стояли там където сме и т.н.Може би имат основание, за 3 години сигурно нещата не са се много променили.
Нашата идея е да видим там как е и , ако наистина нищо не може да се направи да си търсим някъде работа в Европа, но с работни визи, а не като студенти, вече ще имаме дипломите ....
Ами това исках да споделя, извинявам се за разбъркания постинг, просто исках да споделя.