За номерата на продавачките

Ми да, понякога точно такъв тип клиенти си купуват нещо - най-хубавите ми покупки са станали точно по този начин, когато без определена цел съм влязла в магазина и хоп! - харесвам си нещо и си го купувам.

Най-мразя с определена цел да тръгна да обикалям - изнервям се, все няма това, което искам и т.н.

И аз така обикалям магазините- много мразя с цел да обикалям,защото никога не си намирам каквото търся и правя компромиси. Просто си обикалям и ако си харесам нешо-си го купувам. Но ако нямам пари в себе се за харчене- не стъпвам в магазин!!Мразя да гледам или да пробвам, ако не мога да си го купя веднага.

Ню, с теб май сме от една порода

Аз мисля,че една добре обучена продавач-консултантка,би била много добър съветник в избора на покупката.Каквато и да е.
От страна на продавачка,винаги съм се дразнела да ми влезе мъж,слаб като изсъхнал паламуд,едвам диша имам чувството,да е за размер S и да ми търси XXL.И не защото да му скрие слаботията,а за да се вживява на Скалата.Има много случаи и с пълни дами,които като им дам номер за тях се сърдят и ми се карат.Наистина има такива.И като ти ги пуснат такива от близкия ъгъл,та цял ден се носят.
 
КРАТКА ИСТОРИЯ В МОЯ ЗАЩИТА
Влиза една кифла и ми говори на ЧОЧИ.Ма ей...Помолих я да смени обръщението.Прави се на разбирачка от кожени изделия.Каза,че на продавачки не вярва и че утре ще дойде с брат си -Разбирача.Идват.Брат и див селянин ядящ мазен хамбургер и на две на три го сгъна целия в мазната си уста Влезна,избърса си мазните ръчички в дънчиците и мляскайки ми заговори.Обяснявам най-любезно защо различните модели кожени якета имат различни цени.Едното имаше кант от кожа в лачена обработка и Разбирача след оригнята си ми заяви,че лачена кожа естествена няма.След което взе да чопли якето с черният си нокят.Откачих.Дръпнах якето и му се разкрещях:
  "Ако си забия в теб ноктите и взема да те дера,дали няма да пуснеш кръв и дали ако те запаля няма да пламнеш..."
За запалването го казах във връзка с неговото мнение,че ако кожата е естествена нямала да се запали.Простак.Изгоних го и казах и на сестра му,че и тя ако ще ми дава акъли в собствения ми магазин да изчезва.Вярвайте остави доста пари.Спря да ми говори на ЧОЧИ.
С риск да се повторя и клиентите не са стока.

Ходих в Дика и в Капаска - много учтиви девойки 

Аз нищо не разбрах от цялата история - ти хем ги направи на селяни, а те въпреки всичко купиха от теб? 

И селяните имат пари.
Не мога да те разбера на кое се чудиш

И аз съм така.
И не разбирам манталитета на продавачките, че като влизаш да гледаш непременно трябва да купиш. Аз много често минавам на оглед и ако си харесам нещо понякога решавам да видя какво има и по другите магазини и ако не намеря нещо по- добре се връщам и купувам набелязаното, ако пък намеря нещо по- хубаво купувам него.

Не се кося на продавачки изобщо. Още повече в магазини за дрехи и обувки, общо взето там, където влизам, са много прилични.
Само на касиерките в кварталния супермаркет се дразня, защото първо винаги нещо се бавят и не могат да се оправят с касовия апарат, цените не отговарят на етикетните и редовно се пробват да лъжат, а в същото време държат да преглеждат чантите на клиентите   Суперобидно ми е в този супермаркет, за съжаление с детето ми е трудно да ходя надалеч.
В магазините за дрехи наистина дразни това с "преценяващото" оглеждане (но го няма във всички магазини), затова пък ми беше много весело веднъж като трябваше да чакам мъжа си за среща и тъкмо си бях купила италиански ботушки и си ги бях обула веднага (а старите в кутията с фирмения надпис, съответно понаконтена така, че съпружеството да рече, че преразходът за ботуши си е струвал), влязох да убия 10 минути в един луксозен магазин за дрехи и "противникът" така се заблуди, че известно време пърха около мен с различни модели палта... а аз с 5 лева в джоба... много ми беше смешно да ме вземат за богаташка, наистина е различно отношението.

Ей такива изказвания ще ме накарат да захаресвам безкласовото общество, ъф. На мен пък ми допада как в Турция горят кожата и не са показвали, че може и да изглежда, представи си, селски. Важен е резултатът-как ще плюеш клиент, който е напазарил 

Работят хората стараят се , въпреки че знаят мнението на клиента за "милото" им поведение , тях/продавачите/ повече ги вълнува мнението на шефът! Така че оправия няма при нас дори "любезността" е криворазбрана.

Е това с преценяването е баси и простотията. В Бургас има 3 магазина на кръст за маркова парфюмерия и от мързел с брат ми влязохме в първия зето ни беше напът. Е една шматка така хубаво ни прецени, че сама избяга от 200лв. И двамата ходим спортно облечени, но това далеч не значи, че ползваме Натюр парфуме  .

Не обичам да пазарувам от нахални продавачи. Ако ме почнат от вратата с "нещо конкретно ли търсите?' , все едно звучи: "ако само ще гледате айде обратно!", направо си тръгвам дори и за конкретно нещо да съм тръгнала. Или пък само да ме преследват докато разглеждам и да ми предлагат това-онова. Понякога, когато само съм влезла да разгледам може случайно да харесам нещо, което не съм мислила да купувам и си го купувам, но като не те оставят нямаш време да разгледаш и да харесаш нещо как искат да имат оборот.
Много ми харесва обслужването в един магазин. Понякога сме си говорили с мъжа ми, че дори само заради начина, по който те обслужват си заслужава да купиш. Продавач-консултанта изчаква на дистанция, достатъчна за да можем с мъжа ми да обсъдим кое точно да изберем и поглежда отвреме на време към нас, ако евентуално му махнем да ни даде повече информация, после пак се отдалечава, за да можем ние пак на спокойствие да обсъдим и когато решим го викаме. Ето това ми харесва. Хем е на разположение, хем не е досаден

Вчера влязох в един магазин и харесах една блузка с паднало рамо.Влязох да я пробвам ,  но ми беше ужасно опъната в раменете , толкова че чак се обръщаше плата, а и ми стегаше...... Не!Много добре ми било и  щяло да се отпусне , защото тя ликрата така се отпускала Е , излязох си и повече няма да вляза там.Да не говорим , че на излизане , аз и казах довиждане най-учтиво , а тя гледаше на страни.Тъпа патка!

Тук съм се родила. Влизаш, никой не те чака, не те кани, не те разпитва, гледаш, пробваш, връщаш, вземаш - твоя работа, пълна свобода. Може да те спрат, ако тръгнеш да палиш, но само от мерки за безопастност 
Ей това ми е най-готиното отношение на продавачки. Ако реша, че имам какво да питам - питам, обясняват, любезни са. Ни никой с нищо не те притиска. Мога да разгледам и най-скъпия магазин, без да се притеснявам, че ми миришат чорапите.

А търся във Варна на Виктор лятно яке, преди време. Влизам в магазин, питам - показва ми някакво бяло с разни точки. Викам не ми харесва. И като се обиди тая жена, като се намуси, като взе да мърмори, като се разпали...    Хем смешно, хем трагично...