СЕДМИ клас–10–Заявленията са темата-в гнездо или в системата (25.06.18-01.07.18)

Аз, ама съм сендовче. Тате специално мина и през двете даскалици в първи клас , да им каже, че ако ме мъчат с дясната, ще си имат работа с него. И той, и чичо ми са били тероризирани да пишат с дясната ръка.

С мандаринка и биби май ще се окажем съученички 😉

 При нас господинът по География премяташе момчетата от рамото през краката си и ни целеше с тебешир, когато не внимавахме, много го харесвахме. 

Обаче на бригади не съм ходила, щото съм млада.  Изпуснала съм, но пък съм била ученичка в най-дивите години на прехода. 

Ох, къде ме върнахте назад. Аз съм дърта - 67-и набор, та помня доста. До гимназията учех в 12-о, което тогава се зовеше Ленин.
Значи - никакви такива с край след първо класиране. Ние нали чакаме трето и четвърто, така че редиците трябва да се поддържат. А и след 3 години ще повтарям одисеята. Има ли и друг с набор 2007?

Ооо, голяма съученичка. И аз съм учила в 12-то от 2 до 8кл., ама доста по-късно. 

Моят син е 2007г.

Аз съм след 4 г. Имаме ли урожай 2008г.?

Lulu, споко, няма да си "и сам воинът е воин"  

Не се цепи - пускай го с 2007 

И аз съм набор '78. Престилки не съм носила, само малко пионерска връзка. Първата такава, много и се радвах. Реших, че ще я пера и гладя ваеки ден. На първото гладене и бааам, връзката остана на ютията. Ама на никой не смея да кажа. Нито вкъщи, че съм овапцала ютията, нито в училище, че съм с половин връзка. Отивам на следващия ден и другарката като ме видя, първо запита, не знае ли майка ми, че това се топи. Като разбра какяо е станало,изнамери някаква и ми я подари. Майка ми с ютията, не беше толкова благосклонна.
Тръгнах на училище на 6 години и зад класната стая имаше спално помещение. От 14 до 16 трябваше да спим. А нашата другарка и другаря на другия клас, се уединяваха и си пиеха кафе и пушеха. Ние, деца в първи клас, бяхме убедени, че са любовници и ги шпионирахме, вместо да спим, дали се целуват.
Аз след 7 ми клас съм живяла на пансион. Имаше учители възпитатели, уж, които се напиваха дружно преди 20 ч, след което за нас наставаше купона. Сутрин ни будехас радио-точката. Всяка сутрин по едно и също време, когато я пускаха, звучеше рекламата на Фафли КУКУ-РУКУ- вафла чудна, пълна с течен шоколад. Имам чувството, че и сега да я чуя тая мелодия, ще полетя към банята да се мия, щото сутрин това беше най-големия проблем.
Учила съм в икономически техникум. Първият ми сблъсък със счетоводството беше, като с товарен влак. Госпожата, вече, беше първа кипра. Знаех всичко за модата, но не и за счетоводството. Прибирам се в края на първия срок, с 3 двойки. Майка ми е счетоводител. Като ме хвана да ми обяснява, с ябълките и крушите започна. Ей, хора научих го. Схванах го за 10 дни. До толкова, че в университета, решавах на всички упражненията.
По математика ни предаваше едно деде, което едвам ходеше. Като изкараше момиче на дъската, все коментираше, че на времето, чеиз на момите са правели, а днешните със салфетки се завиват. На момчетата все им казваше,че от футбол, краката им се били изкривили, все едно Дунава на бъчва са преплували. Ама как знаеше математиката...и как предаваше! Така, че аз кандидатсвах с математика, без уроци, и навсякъде оценките ми бяха над 5.50. Само заради него!
А ню уейв вълната...Е това си остана първата ми голяма любов, която още си изживявам. И Депеш, кой ги спомена, моя кръв е. И до ден днешен, никоя музика не може да ме развълнува повече. Сантименти, ех.... Детето също ги разпознава, по акорди, по глас, не може да ги сбърка!

Божеее, колко хубав е животът!

Той е по-скоро за пускане с 2009-10, ама щом казваш

Мандаринка и аз съм учила в 119-то, но след 7 клас. За скатаване от час свирех в духовия оркестър. На фанфар. И всички репетиции си правихме по време на часовете по химия. Проблемът с фанфара беше, че до около 2 часа след преустановяване на свиренето не си усещаш устните, обаче имаше и плюсове - докато другите набиват крак, марширувайки по двора под палещото слънце, ние кротко си надувахме фанфарите под някоя дебела сянка.
А въпросите на децата са ненадминати. Преди 8-9 години, нашите решиха да сключат църковен брак, че навремето не се е гледало с добро око на него. И това повдигна въпроси. Обясних просто - сега се венчават, защото навремето е било забранено. Голямата попита: "Защо, заради турците ли? Наборката: "А баба и дядо като се оженят, ще имат ли деца?"

А каква история имам с кларковете... Най-срамният епизод в живота ми!   Няма да ви го разказвам.

Аз имам набор 2011 😃, след 6 години ще има купон, обаче подозирам, че ще е по-трудно с малкото човече, тъй като от сега не й се учи и е своенравна(бащичко)

Санака, кажи си деее

О, хайде дееее Виж ние как всичко си изпяхме.

Белинда, и аз имам  набор 2008г. Ще се потим заедно след 4г, живот и здраве!
Подозирам обаче...че няма да ми е така леко и спокойно като с каката...