Родители на надарено дете

Изследваха го, от тази организация, не аз....Дори му прдложиха от чужд Университет , вече не помня кой беше нито организацията, след определена възраст да го вземат на пълна издържа и стипендия и да го развиват. Но родителите отказаха........това дете имаше голям потенциал и точно с такива организации може да се подпомогне семейството да развие този човек и дете, но пък зависи и от капацитета и настройката на семейството, те не искаха да го изпращат в чужбина, защото те самите не можеха да пътуват с него

подобно сравнение не може да се прави.
това, че някой има университетска диплома, не означава, че има високо IQ.
не се тества натрупаното знание, тества се обработването на информацията.
IQто също не се променя драматично във времето. дори и при прилежно учене, пак не расте експонтенциално нагоре.
ако някое дете е напълно неглежирано и подтискано, то може да му падне IQто, но до една определена граница, напълно тъп не става. по-често страдат от депресии (понеже се чувстват неразбрани), посягат към дрога или се самоубиват.

разлики при тестването могат да се получат от тестващия, детето да не иска да кооперира и т.н.
затова се считат тестове в по-"разумна" възраст за по-точни, защото тогава тествания разбира по-добре от едно 4-5-год. дете защо трябва да направи теста и какво означава резултата.

има и един динамичен тест, при който ако се отговори даден въпрос правилно, се задава по-сложен/труден и така, докато не даде грешен отговор. т.е. сложността на въпросите зависи от даваните отговори.
така за по-кратко време може да се види резултата, обикновено тестът е около 90 мин., което за деца до 9-10г. не е лесно.


правилно споменаваш, че това е потенциал.
много от тези деца не биват разпознати като различни, защото не решават сложни матем. задачи за закуска, нито разбират от ядрена физика. те просто обработват информацията по-ефикасно. НО с тях трябва да се работи, за да се научат как да извлечат ползи от това. те също трябва да учат - трябва да се научат да държат молива, да се научат да пишат, да се научат да са част от team... не е като всичко да им е на тепсия поднесено.

Това беше интерпретация моя на резултата, но просто се оказа че е с голям потенциал и възможности и директно предложиха на родителите програма за финансиране на образованието и развитието му. Т.е надарено си е било. Сравнението си е мое , чисто илюстративно.

Както вече казах, високият коефициент на интелигентност е само една основа, сам по себе си той нищо не значи. Синът ми също има много висок коефициент на интелигентност - изследван и тестван за невербална комуникация, асоциации, Вехслер и всякакви други скали. Детето възприема бързо, прави някакви невероятни асоциации, има силна визуална памет. В крайна сметка обаче той си е едно дете и много повече се вълнува от картите Покемон, топката, колелото, Пес патрул и подобни детски неща, отколкото от букви и цифри. И не мисля, че дори да притежава съответното интелектуално развитие за 10-11-годишно дете, синът ми би се чувствал добре в компанията на тези деца - на тези възраст те не се питат кой колко и какво знае, а кой с кого какво и как е играл. В този смисъл бих съжалила едно петгодишно дете в университета - кой би искал да общува с него?! Най-много да го гледат като някакво опитно зайче.

Другото е, че дори при висок коефициент на интелигентност все в някоя област детето изостава. При нас това беше вербалната комуникация и рисуването, но детето си беше намерило начини за невербално общуване, а и след две години работа с логопед сега реди едни изречения в стил Пруст, на които аз, ако не внимавам много, забравям началото.

Поне за мен би било интересно дали детето ми има дарба в една или друга насока и ако да, евентуално да развиваме тази дарба. След три години в детска музикална школа от есента синът ми ще ходи на китара. Дали музиката като хоби ще прерастне в нещо друго, ще видим. Детето играе много добре тенис - засега ходи с желание и според треньора, догодина ще е готов за състезания. Ами ще видим как ще се развият и там нещата. Но и за двете неща се иска много работа от негова страна и много настояване от моя.

Преди всичко това обаче детето трябва да се научи да чете и да пише, да се научи да живее със себеподобните и да се чувства добре в средата си. Емоционалното съзряване е много, много важно, на този етап дори по-важно от интелектуалното развитие, защото касае придобиването на умения за съвместен живот със себеподобните.

И мисля, че с това казах всичко, което мисля по темата.

Иначе по темата - детето Ви трябва да се социализира, да се научи да контактува с връстниците си, тогава смятам, че проблема с агресията ще изчезне.

Между другото, истинското социализиране на децата се случва не с връстници - напротив, в група на една възраст има повече агресия и борба за надмощие. Случва се при комуникация на деца на различни възрасти, при които има пазене, емпатия и помощ.

В момента наблюдавам точно това - градинските деца не са се социализирали, а са се колективизирали, ходят на едни детски глутници със строга йерархия и трудно комуникират с възрастни или извън групата си. Това не е социализацията, която се търси.

Глупости пишеш, Мамасито.
Да кажеш, че ние не сме виждали деца от градина, нямаме и не ги събираме да играят.

Пиша това, което наблюдавам, а то е, че градинските деца си имат различно и разпознаваемо поведение. И като ги събереш с домашно гледано - не е проблемът, че моето не е социализирано, защото може да заговори всяко дете и да си измислят игра, особено успешно с по-големи деца. Проблемът е, че градинските прекарват цял ден в среда, която е лек вариант на Повелителят на Мухите и са малко озверели.

Градинските деца са майстори на похвати като изолиране, присмех и всякакви техники на справяне, когато са затворени в шумна среда с още 31 деца и трябва да оцеляват. Това ли е полезната социализация? да озверееш и закоравееш от тригодишна възраст? вместо да комуникираш?

Глупости пишеш с тези генерални заключения.
Нали и аз имам наблюдения върху такива деца и то от доста време.
Всякакъв тип деца има, но като цяло градинските деца по-бързо се социализират и се заиграват с други, непознати деца.
А, ако деца са направили групичка, няма значение дали са градински или домашни - до групичката се допускат други трудно и не всички.
Присмех, изолиране и подобни зависи от учителките на децата и родителите им. Не съм забелязала децата от градината на моето да правят такива неща целенасочено или постоянно. А деца от доста групи играят на една площадка в квартала.
Но продължавай да свириш на тази струна, Мамасита, така ще си по-спокойна в изботите, които си направила. Трепери, че навсякъде има озверели 3 годишни. 

Е, хайде сега, градинските са зверове, другите са само социални... И ние сме ходили на детска градина, не съм забелязала да сме зверкини (само понякога). Иначе ако ще си правим такива генерални изводи - имах един приятел, който уж социален тип като го гледаш отдалеч, обаче при близко опознаване - темерут си беше, и си имаше проблеми с общуването. Конкретно - говори си с теб, уж водите диалог за нещо, а като опиташ да предложиш различно мнение,  сякаш не умее да го обсъди и приеме и си прави каквото си иска. Най-голямата крайност беше той да определя правилата за общуване и той да решава къде са границите. Ако не си съгласен - не иска да си говори с теб, буквално. Това го прилагаше и за уж приятелски, и за служебни, и за любовни отношения.
Човекът беше отглеждан до 6-год. възраст основно от баба си и отчасти от майка си и едва в училище беше започнал да общува повече с деца около неговата възраст.

Поредната тема, обърната за наша съфорумка и нейните житейски избори. 

Трябва си да има поле на изява тя.
Познавам едно асоциално дете в квартала, но то чак тази година тръгна редовно на градина, щото нямаше как повече да го държат у дома - предучилищната е задължителна. То има прояви на зверче и не знае как да общува с другите деца.
Нищо, голямата й дъщеря скоро ще отиде в градина, защото от 5 годишни подлежат на задължително обучение и май и малката й ще се озове там. Чакаме към края на годината нова теория.

По темата - авторката да не спира социализацията на своето дете и да види в която област детето й няма нужните познания за тази възраст, за да ги наваксват по малко, така между някоя буква и цифра.

Не е вярно, че неходещите и неходилите на градина са асоциални. Да не растат в гората сред вълци?!?!
 Тук при нас пък има 2 деца, ходещи на градина, дори на ясла от малки, и винаги на площадката седят на пейката до майка си. Никога не играят с друго дете. Поне досега не съм ги виждала да се заиграват с някого.
Цеца, не е задължителна предучилищната от 5-годишна възраст. Ако реши, човек може да си пусне детето направо на учулище.

По закон задължителното обучение е от 5 години, ако не са сменили нещо междувременно. Това, че никой не следи това е друг въпрос.
За асоциалното писах конкретен пример, а не обобщавам.

Ей, ама от къде измисли това?!

Темата е съвсем друга и не отивай в посока, в която очевидно защитаваш собствения си избор да гледаш децата си у дома. Никой не се вълнува от това, или поне не в тази тема.