Ами моите са късметлийки, щото аз въобще не им се бъркам, не им ходя на гости, по къщите им ходя само, ако ме извикат да помагам нещо, не ги занимавам със себе си, не им отказвам нищо, не ги разпитвам, не съм любопитна, акъл не давам, ако не питат, не ангажирам мъжете им - какво повече могат да искат. Мисля, че го оценяват, не говорим за това. Благодарят, като си получат услугата (храна, гледане на деца, каквото и да е.) Смятам, че имаме добри отношения.
Да са живи и здрави само да си отгледат децата и да обичат синовете ми, друго не искам аз.
На гости не ходиш ли?Само да помагаш ли?
Аз май няма да съм най- желаната свекърва.Малко ми е хаплив езикът, когато нещо не е както трябва, особено за несправедливости съм много наострена.Например, има случаи, при които младото семейство е изцяло на ръцете на по- възрастните, аз това не го разбирам.Имам такива познати и колеги, не им е лесно, ама нищо не казват.Говоря не само за свекъри, за тъстове също.Не вярвам да е тенденция, но прекалено много примери около мен има, които не мога да приема.
Иначе, има си чешити и от двете страни.Един познат, напр не одобряваше снаха си, че доста пълничка,това вече е прекалено
Но ние в образованието имаме национален колективен трудов договор, после общински, а някои и училищен. Там имаме договорени някои условия и особено синдикалните членове си ги ползваме с кеф. Имаме допълнителни осем дни, както и на някои празници(25 май, празника на града и 1 ноември) и още можем да ползваме до 5 дни при извънредни ситуации, например при грипни ваканции. Така ни се събира доволно много отпуска, че даже и тази година доста ми остава. Ще се мъча да я чистя като започнем през септември.





