Габриел Гарко и други Bello Italiano актьори, техни филми и сериали. Тема 25

Г.Г. – Малко странно влизане в студиото. Все едно излизаме на ринга и ще се бомбардираме.
С.Т. – Нее, всъщност срещата ни ще е малко сложна. Според теб, каква ще бъде тази среща, Габриел?
Г.Г. – Мисля, че няма да е по–трудна от предишните ни срещи. Трудността на тази среща, между мен и теб е, че днес ще бъда...Никога не съм бил фалшив в миналото. Винаги съм бил истински и винаги съм гледал да кажа моята истина според ситуацията, в която съм бил. Днес, мога да кажа, че съм добре и спокойно мога да говоря без никакви маски, още повече без скафандър. Напоследък, от маска се превърна в скафандър.
С.Т.– Значи, можем да кажем, че това е нашето първо истинско интервю.
Г.Г. – Не, защото ако го наречем така означава, че другите са били фалшиви. Всъщност аз се научих много добре да дриблирам и винаги съм се въртял около истината. За връзките, които бяха разказани по медиите, хората ще си помислят, че съм се подиграл с тях, но всъщност не е така, защото това бяха връзки построени от една система, която ги налагаше. Тя ги налага, защото ако аз съм искал да реализирам детската си мечта, да работя тази работа, не трябваше да бъда честен докрая. Иначе нямаше да изиграя ролите, които съм правел. А, между другото, днес прочетох един много хубав абзац от една статия в един вестник. Автора ми направи комплименти. Поздравява ме за смелостта, която съм проявил. Специалното тук е, че не е само смелостта да се разкрия пред всички. Автора казва, че съм проявил огромен кураж, защото от днес напълно осъзнавам, че повече няма да мога да играя героите, които съм интерпретирал преди. Мисля, че това не е честно. Винаги съм се борил срещу тези неща. Борех се маскиран, защото по друг начин не можех да реализирам мечтата си и да работя като актьор. Така ми беше възложено. Със сигурност, в началото, когато започнах, бях много млад и го приех малко като на игра. Играх, играх, играх и в един момент се озовах “заклещен в една машина“ и всъщност играта се оказа не толкова забавна, но продължих, осъзнавайки, че не измъчвам никой друг освен себе си. Имаше коментари, че съм бил платен, публично да изляза и да се разкрия...Такива са средите...Всяка известна личност, когато участва в някое предаване е платена, разграничавайки се от това, което казва. Мисля, че е обидно. Излиза, че аз съм спечелил пари или каквото и да е там, разказвайки истината за себе си...Това е малко опасно като заключение и го приех като лична обида. А...отварям, затварям кавички, това не е проблем само в областта на моята работа. Това е проблем на 360c° и е доказателство, че макар и да сме в 2020г. нищо не се е променило. Поради каква причина, един актьор (говоря за моя бранш) може да спечели “Оскар“, защото е хетеро и е изиграл ролята на гей, а не може един актьор–гей да изиграе ролята на хетеро....Каква е разликата? Аз бих се концентрирал и фокусирал в това, какъв е дадения човек. Моето най–голямо желание е на никой да не му се налага да отива в ТВ и да обявява своята сексуална ориентация. Просто да бъде оценяван по това, какъв човек е и как си върши работата. А всъщност сме още много далеч от тези неща.
С.Т. – Всички се питат, защо сега реши да обявиш това?
Г.Г. – Виж, така се случи, че за известно време аз се оттеглих от сцената и имах възможност да живея себе си и разбрах че...Не знам, не ми харесваше, научих се да живея...Никой не съм убил, а!!! (смее се) Ако искам да имам връзка с някой, не мога да излизам на улицата, както съм  го и правел в продължение на много години. Изживявах ги винаги между “крепостни стени“ така да ги наречем. И това започна да ми тежи през последните години. Случи се така да срещна един човек, който много обичам. Това е Адуа. Тя имаше проблеми с ТВ.
Едно уточнение ще направя: В GF VIP се разбра, че Адуа, преди да срещне Г.Г. е имала уж връзка с Масимо Мора, но се оказа, че и тази връзка е била фалш и е им било наложено да го играят двойка. Та проблемите на Адуа, за които говори Г.Г. са били свързани с това.
Ядоса ме това, че тя трябваше да продължи, въпреки всичко, да “рецитира“ с мен, за да ме закриля. В един момент, не разбирах от къде идва цялата тая работа и защо трябва да продължаваме?
С.Т. – Значи ли това, че вашата история е било 100% рецитиране?
Г.Г. – Виж, не обичам да говоря, ако другия човек не е до мен. В този случай ще го направя, защото е неизбежно. Всъщност, ние с Адуа, почти не се виждахме. Излизаха само някакви снимки по списанията. В този момент, изобщо не исках така да става, но за съжаление системата работи по този начин. Пак ще повторя, играх една игра, която в последствие се превърна във високи пламъци и се почувствах много разстроен. После, когато си в къщи, си даваш сметка за всичко. Не искам да се самосъжалявам, не искам да се правя на жертва, защото ако съм решил да живея по този начин, съм го направил за да работя, това което харесвам. Но като се има предвид, какви ми са сексуалните наклонности, не можеш да работиш тази работа.
С.Т. – Обаче, в началото, когато си дошъл в Рим, за да дадеш старт на твоята кариера, си бил ясен (точен) с твоето обкръжение относно твоята сексуалност, т.е. обявил си го?
Г.Г. – Преди това...В къщи, всички знаеха за моята сексуалност. Родителите ми винаги са ме защитавали, никога не съм имал проблеми. Проблемите се появиха, когато казах, че моето желание е  да ставам актьор. И когато разбрах, че за да стана актьор, не трябва да бъда “такъв“...В началото не бях много наясно, до къде ще ме доведат тези неща. С времето разбрах, че това е много тежък товар. Аз не носех маска, а скафандър и все още се затруднявам да го сваля.
С.Т. – Все още???
Г.Г. – Ами да, защото...например, онзи ден, след това, което се случи в ТВ, не исках да излизам. Чувствах се в безизходица, не знаех как да се държа. Приятелите ми ми казваха: “Габри, не се притеснявай! Голяма част от аудиторията са реагирали добре“. Между другото, искам да им благодаря, защото...знам ли...част от публиката е проявила добра реакция и това ме разчувства и ми създаде удоволствие, защото разбрах, че ме обичат, за това което съм като човек, а не заради моите избори...Внимание! Не искам повече да използвам думата “избор“, защото това не е избор. Не е все едно, от днеска за утре, събуждайки се сутринта и да решиш ще правя това и това. Така че, за мое добро, хората видяха какъв съм в действителност и за това ме обичат и ми желаят доброто. Ако можех да зная, че ще стане така...за съжаление, нямаше как да знам...до преди няколко дена...какво говоря, до преди няколко години си мислех, че така функционира и толкова.
С.Т.– Значи, ти си си мислел, че ако кажеш и край с твоята работа?
Г.Г. – Така ме учеха да бъде. Казаха ми, че това е фиксирано правило – да не се гледа в миналото. Разбира се, тогава бяха различни години. Днес се надявам нещата да се променят. Доказателство ще бъде, ако аз мога да продължа да играя роли, както преди, независимо от това, какво правя в къщи и в моето легло. Значи, в този смисъл, всеки трябва да бъде съден. Означава, че...пфу...това е странна игра, много грозна и аз не искам да я играя, защото никой не прави избор върху сексуалната си ориентация. Той се ражда такъв, така че да не се шегуваме с това. Има хора, които казват: “Ама не, той сам си решава в един момент и точка“. Не, не е така. В даден момент откриваш нещо, което се заражда вътре в теб. Даже не разбираш какво е, но пък те учи, че в живота трябва да бъдеш “друг“. Когато разбереш какво е, изкарваш го на яве, приемаш го и си даваш сметка, че не се чувстваш добре с другите. Осъзнах, в момента в който го приех (не съм направил нищо лошо), че каквото и да е това нещо, за да продължа работата си, за която съм мечтал от дете, това нещо не е за добро. Така, че бях принуден да направя крачка назад и отново да се включа в играта. Дълго време анализирах, защо и как успяха да ме вкарат в образ, които не бях аз. Да давам интервюта, в повечето случаи беше много трудно, защото не можех да кажа, какво мисля. Цялата тази система го налагаше. Ще ти дам пример. Винаги съм бил много резервиран и такъв съм си по природа. И такъв ще си остана. Не мога сега, изведнъж, АЛЕЛУЯ да започна да разказвам моите си неща идвайки всеки ден в ТВ. Ти много добре знаеш, че днес не исках да идвам.
С.Т. – Да, много добре знам.
Г.Г. – За мен, може би, всеки път, когато трябваше да идвам в ТВ е било насила, точно защото трябваше да играя тази странна роля. Колкото и да съм бил резервиран в живота, за да скрия това, което днес ми се струва една лудост, аз съм бил резервиран даже и в моментите, в които е трябвало да кажа, “че съм с момиче“. Опитвах се да намеря истината даже и в тези “връзки“ за да мога да продължа да живея...Така, че винаги съм бил резервиран.
С.Т. – Ти сам си се убеждавал, че е истина.
Г.Г. – Трябваше да го правя.
С.Т. – Това, което се питам...Ти, през цялото това време, защото тук говорим за повече от 20год., имал ли си твои любовни връзки? Успя ли поне в това или нацяло си се “самоубил“?
Г.Г. – Тук се разплака Гарко
С.Т. – Защото ако е така, това е ужасно.
Г.Г. – И така...Преди 14год....ще наруша малко плана...Купих си къща, за да се отдалеча малко от всички, защото наистина се нуждаех да...Имах сериозни проблеми преди 14год. Не успявах да съществувам по този начин. Имах странни връзки, които не можех да задържа. Преди 14год. имах връзка...(тук пак се разплака) Мамка му...знаеш ли, не става въпрос да се правя на жертва, но като че ли...(трудно му е да говори) Няма ли да пуснете реклами? (смее се) И така, ще ти обясня. Не я изживях много добре тази връзка поради определени обстоятелства. Така...разказвах ти, че имах една история, може би първата истинска, която продължи 11год. с едно момче, което се казваше Рикардо. Изживявахме тази връзка при абсурдни обстоятелства. Останахме си приятели. Обадих му се и му благодарих, защото въпреки всичко, той остана до мен. Беше един много труден период...Ще ти дам пример. Ние живеехме заедно. В къщи идваха приятели, които не знаеха нищо или по точно, може би знаеха това онова. Вечерта всички си тръгваха с колите и той също се престорваше, че си тръгва с колата. Правеше обиколка на площада и се прибираше в къщи. На сутринта, когато идваше гувернантката, която работеше при мен, той ставаше половин час преди тя да дойде и се местеше в стаята за гости...т.е. даже в къщи живеех в много фалшиви условия и всичко това е, за да мога да владея ситуацията, но в същото време...пфу..казвам ти...БО? Ще го направя ли отново? Не знам, защото въпреки всичко бяха хубави години от една гледна точка. Ако трябва да бъда искрен, никога не съм се наслаждавал на известността, защото накрая излиза, че е била под определени условия. Когато започваш, никой не ти дава книжката с упътвания, която да ти каже, че ще се случи така и така. В началото имаш мечта, следваш я и я постигаш. Достигаш до върха и всяка по–голяма стъпка, която правиш рискуваш да паднеш. Така, че автоматично...Това са решения, които аз съм взел, всичко е нагласено. Ако не го направиш по този начин, ще го направиш по друг. Озоваваш се заклещен в един механизъм и ти се струва, че ти дърпа блузата и бавно, бавно те задушава. Не си спомням, за какво говорех, загубих връзката (смее се).
С.Т. – Че си обичал едно момче, но не си могъл да изкрещиш на света за твоята любов. Т.е. не си можел да излизаш с него, публично да го помилваш или...
Г.Г. – Винаги сме излизали в компанията на други хора и на ваканция ходехме организирано в група. Много малко съм ходил на ваканция. Винаги е било така.
С.Т. – През годините, имало ли е моменти, в които да си си казвал:“Стига толкова! На кой му пука. Искам да изживея моята любов нормално като всички останали.“
Г.Г. – Не, защото толкова много бях погълнат от работата, че даже не си давах сметка. Работех, работех, работех...Бях винаги на снимачната площадка. По скоро се притеснявах за ролята, която играех във филма, а не се усещах, че играя роля и в живота.
С.Т. – А твоята майка, какво ти казва?
Г.Г. – Моята майка и моя баща винаги са били едни прекрасни родители, защото никога не са ме съдили за изборите, които съм правил в живота. Сестрите ми също. Напротив, винаги са ми помагали и прикривали. Моите родители са малко странни на тази тема. Работата ми никога не се е харесвала на майка ми. Тя предпочиташе друго да правя. Не ѝ харесваше, защото си мислеше, че няма да успея. После, когато успях, продължиха да ме третират като техен син, а не като известна личност, защото има родители, които могат и да се променят. Родителите ми не...И до сега е така. Питат ме за работата, но много повърхностно. Спомням си една случка. Човекът, с който се срещах тогава, беше дошъл в къщи и една госпожа дойде без да е поканена и майка ми, с такава готовност, която аз я нямах, каза: “Ааа,това е синът ми, а това е племеникът ми“. Изпогледах я...Трябва да благодаря на моите родители за много неща.
С.Т. – Каза, че става въпрос за “обществена тайна“. Кога започна да осъзнаваш? Много е грозно...отиваш някъде и започваш да си мислиш, че хората те одумват: “Ама защо, ама какво, как“. Честно ми кажи, как си се чувствал?
Г.Г. – Аз мисля, че “обществената тайна“ беше вътре, в нашите среди, където през последните 3г. и половина не съм имал проблеми да говоря за това. Казвал съм на много мои колежки и колеги както и на други личности от ТВ гилдията и киното. През последните години го казвах спокойно и не съм имал проблеми. Проблема е малко с публиката. Страхувах се, че може да си помислят, че съм се изгаврил с тях, но в същност искам да разберат, че аз съм си аз и не съм се променил.
С.Т. – Кога започна да търсиш помощ или по скоро, кога започна да правиш разбор на нещата?
Г.Г. – Разбор започнах да правя преди много години. Знаеш ли, в един момент се озоваваш...Ти мислиш по един начин и би ти се искало да живееш по твой си начин, а всъщност ти си заклещен в този персонаж. Не е лесно, пак повтарям, не искам да се правя на жертва. Възможно е даже пак да го направя...Така, ще ти го обясня. Да бъда на снимачната площадка или на сцената, на мен това ми доставя огромно удоволствие. Много се забавлявам. Даже, още по интересно ми е в студиото, когато създаваме и подготвяме образа. Просто, ако можех, щях да си остана там и да избегна всичко останало. Да станеш известен си има своите последствия, приятни последствия. Когато се случи това (да станеш известен), осъзнаваш, че се е случило нещо хубаво, прекрасно. Може би няма да ти послужи за нищо, а може би ще послужи за развлечение на хората. Всъщност, това е спектакълът, ние това правим. Или информираме хората, или ги откъсваме от ежедневните им проблеми и им подаряваме един сън(мечта).
С.Т. – Това, което мога аз да ти кажа е, че аз съм те интервюирала много пъти и всеки път...ще бъда честна...всеки път се страхувах да те питам дали си влюбен, дали си добре, защото усещах, че все едно ти причинявам болка. Разбирах, че не си искрен. За това, винаги съм се питала: “Защо това момче не го направи?“ Честно! Не съм се обиждала и не съм си мислела, че се подиграваш с мен. Чесно, много съжалявах за теб, защото ти си загубил дори свободата да бъдеш себе си. Има много актьори, които се въплъщават в женкари(свалячи), прочути актриси, но в реалния живот правят, каквото си искат и никой не ги съди.
Г.Г. – Трябва да разбираш системата. Има много професии, в които хората са принудени да се крият поради тази причина. Това никак не е честно, защото каквото и да е, ние сме в 2020год. и има много по–страшни неща, които се случват. В която и да е професия, ако човек си върши работата, никой не го засяга какъв е той в личния си живот. За съжаление, това все още се случва. Например, след мен ще се появи друг, и друг. Ще му кажат: “Не, не може. Трябва така и така да направиш.“ Това е механизъм, който трябва да се унищожи един път завинаги и на никой да не му дреме. Е, може и да се говори..все пак съществуват клюките. ОК! Можем да си “поиграем“ с клюките, самите клюки варират, много неща правят клюките. Аз, например, никога не съм се обаждал на папараци. Просто поради тази причина не можех. В същото време се дразнех като виждах по списанията неща, които не бяха такива, каквито ги описваха. С изключение на официалните поводи, на които съм ходил с даден човек. В личния си живот винаги съм се опитвал да правя това, което правя. Криейки се, съм ходил на абсурдни места, където знам, че няма папараци (фотографи) и да не ме виждат. Не съм ходил на плаж...пфу...много неща.
С.Т. – Миналата седмица ти влезе в къщата на GF VIP. Прочете писмо, което си написал предната вечер. Много трогателно писмо. Може ли да ти пусна видеото, да видиш?
Г.Г. – Не, моля те!
С.Т. – Не си ли гледал видеото?
Г.Г. – Не, защото реакцията, която проявих беше продиктувана от нещата, които с години съм таил в себе си.
С.Т. – Има ли някой, който в момента да те чака в къщи, обичайки те след това, което каза? Все пак това беше един много важен момент в твоя живот.
Г.Г. – Виж, в този специален за мен момент, имах огромното желание да са до мен хората, които истински ме обичат...съответно и аз обичам...моите приятели. Това са приятелства, които съм създал през годините, в това число и Ева. Така, че исках те да бъдат до мен и следващите дни прекарахме заедно. Мога да кажа, че много ми помогнаха.
С.Т. – Ева е много важна за теб жена. Тя е една от първите жени, с която си се запознал, когато си пристигнал в Рим. Благодарение на нея се казваш Габриел Гарко, истина ли е?
Г.Г. – Знаеш ли, с Ева много се подкрепяхме. В края на краищата, връзката ми с нея не беше “игра“. В такъв смисъл, че с нея живяхме 8год. Нещата излизаха извън някои граници. Според мен, аз мисля, че с Ева бяхме истинска двойка. Може би, това което ни липсваше беше секса. Тя е жената, която обичах и все още много я обичам, защото тя ми даде много и аз дадох на нея. Много сме се подкрепяли в трудните моменти, когато бошуваха различни чувства и т.н. Хм,...не знам как да определя отношенията ми с Ева. Сигурен съм в едно, че те бяха истински. Когато и да погледна наша снимка...(на екрана дават техни снимки)...Хората ни възприемаха като двойка. Може би тя беше жената, за която бих се оженил. Пак ще се повторя. Не мисля, че съм се подиграл с публиката, изгаврих се със самия себе си.
С.Т. – Сигурен ли си, че не искаш да видиш писмото, което прочете в GF VIP.
Г.Г. – Не!
С.Т. – Това е много хубав момент за теб.
Г.Г. – Добре, дай да го видим. Ааа, извинявай, преди това ми говореше нещо за книгата?
С.Т. – Да, за книгата, защото я прочетох. И в книгата има една фраза, която после ще ти я покажа. Отнася се за теб и твоята кожа. Но преди това да видим видеото.
ПУСКАТ ВИДЕОТО
С.Т. – Не знам, какво да кажа. Може би трябва да се смеем и плачем от щастие, защото...
Г.Г. – От една страна да, защото...Значи, когато бях малък, имах това желание...не знам от къде се породи в мен...да бъда актьор. Това е много хубава професия, която много бих искал да продължа да практикувам. Факт е, че ми беше казано, че е невъзможно да продължа, ако обявя публично моята сексуална ориентация. В началото не го чувах, не го слушах този глас, но който в края на краищата ми показа светлините, онези красиви светлини, от които останах омагьосан, защото това исках. Извървях пътя, за да стигна до дъното, забравяйки наистина кой съм аз и да съм в играта. Така, че играх и стигнах до тук. Думата “рецитирам“ Французите ѝ казват: “J’ai joué“ (Аз играх). И така, така стигнах до тук и мога да кажа, че всичко което преживях извървявайки този път, със сигурност ме направи личността, която съм днес и си давам сметка, че съм силен човек. Изгладих някои лични проблеми, които не бяха никак лесни. (Тук пак се разплака и през сълзи каза на Силвия Тофанин да говорят за книгата)
С.Т. – (пускат снимка) Това си ти като юноша...Дарио.
Г.Г. – А книгата?
С.Т. – Искаш ли ти да я прочетеш?
Г.Г. – А???
С.Т. – Ти да я прочетеш. Това е фразата от твоята книга.
Г.Г. – “Усещам досадното недоразумение, полепнало по кожата ми,
между човека, който съм в действителност и персонажа, който е създаден от колективното въобръжение. Изживявам вътрешна борба. Какво съм аз, на какво приличам и това, какво мислят хората че съм.“
Това е истината. Когато писах тази книга, не исках да пиша лъжи. Със сигурност съм прескочил някои части от моя живот за да не разкажа истината за тези периоди. Всичко е самата истина в книгата, макар да изглежда, че е писано между редовете. Днес, много хора ми казват, че прочитайки я отново, са разбрали всичко. Станах много добър в това да те накарам да разбираш, но не до края. Това е малко като игра на мистериите. Играта, която играх за да упражнявам тази професия, защото ако няма мистерии около теб...Всъщност, на времето така са създавали знаменитостите, прочутите звезди. Въпреки това, колкото и да съм страдал, аз създадох един прекрасен филм, който може би днес разруших...не знам...но в крайна сметка, това съм АЗ. И тъй като годините са други, промени се и начина, по който да се интегрираме между нас си. Аз мисля, че сега е момента времената наистина да се променят и да не съдим даден човек по това, какъв е в личния си живот и в къщи, а по това каква личност е. Точка! Нека се даде възможност на всеки да работи това, което иска. Защото, ако трябва да бъдем честни, хомосксуалистът не може да бъде актьор, не може да бъде футболист...много са професиите, които не можеш да упражняваш. Каква е причината? Никога не съм го разбирал това нещо и се дразня!
С.Т. – Не е вярно! Има много артисти. За съжаление, примера с Руперт Еверет, който след като обяви, че е хомосексуалист повече не е получавал роли. Но има и други примери като Тициано Феро, който...
Г.Г. – Е не, с певците е различно. При тях много неща не се променят. Например аз, който съм актьор и трябва да изиграя някоя роля...мммм...в “Чест и уважение“. Не знам сега дали ще ми я предложат на мен тази роля.
С.Т. – Би ли желал да изиграеш някоя роля...м...Сега, ако ти предложат роля, какво би предпочел да играеш – хомосексуалист или женкар(мачо), който винаги си интерпретирал.
Г.Г. – На този въпрос ще ти отговоря много просто. Зависи каква ще е историята, която ще ми предложат за героя. За мен това е индивидуално, защото във филма “Невежите феи“ играх хомосексуалист и нямах никакви проблеми.
С.Т. – Това е една чудесна роля на Ф. Йозпетек.
Г.Г. – Тогава се наложи да уча за тази роля, защото трябваше да изиграя герой, който не бях аз, така че...Сега идват и ми казват:“А, било ти е лесно с тази роля, защото си хомо и да изиграеш хомо е лесно.“ Да, ама не! Винаги трябва да се учи преди да изиграеш даден герой, така че не избирам ролите си на база сексуалната ориентация на героя. Базирам избора си по сценарий, режисьор и на това, как ще бъде развита историята. И на края, какво ще ми даде съответната роля, защото ролята трябва да ми даде емоции. Така че, правя го по тези причини и това е.
С.Т. – Четейки книгата ти, между редовете се откроява един факт, че ти имаш усещането за много предрасъдъци относно актьорските ти качества от страна на критиците.
Г. Г. – Да, винаги е било така въпреки всичко. Това винаги ме е забавлявало, защото не мога да си представя и не мога да си  помисля и до днес, че може да съществува човек, който да бъде само обичан (да говорим за мен)...Това е извън представите ми. Така че, аз напълно осъзнавам, даже съм и доволен, че има някой, който да говори лошо за мен. Защо? Защото трябва да имаш хора, които говорят лошо за теб. Трябва да имаш хора, които говорят хубави работи за теб. Най-важното е да нямаш хора, които са безразлични към теб. Тогава идва проблема. Веднъж ми се случи, когато участвах в едно предаване, където танцувах и ни оценяваха. Един човек от журито, който винаги говори лоши неща почти за всички, ми каза: “Ам, на мен ми хареса, друго нямам какво да ти кажа.“ Отговорих ѝ: “Не, не, продължете с критиките, защото и това ще ми послужи.“ Неуместно е, ако всички те възхваляват. Факта, че има предрасъдъци относно моето рецитиране и за това как интерпретирам героите си...Ок, това ме подтиква да го правя още по–добре.
С.Т. – Днес влюбен ли си?
Г.Г. – Виж, това нещо ми се изплъзва...
С.Т. – Е не, вече си свободен, можеш да ни кажеш. Иначе се връщаш на предишния Габриел Гарко от преди три години. Не е нужно да ни казваш как се казва.
Г.Г. – ОК, срещам се с един човек и с него се чувствам много добре. Не искам да разказвам много, защото от скоро сме заедно...Може ли да развенчаем нещо?
С.Т. – Е, хайде, казвай!
Г.Г. – В смисъл...много се говореше...За мен беше прекрасно и устоях да не се разприказвам и да накарам хората около мен да си мислят, че има вероятност да сме заедно...може би ДА, може би НЕ. Много от тях не разбраха, какво се случва, защото когато давах интервюта в ТВ, завоалирах отговорите и всичко беше бла–бла.
С.Т. – За кой говориш?
Г.Г. – За Габриеле Росси. Той беше пример за мен и може би една от причините да започна да се разкривам и си казах, че ще успея да го направя до край. Когато бяхме заедно, си желаехме само доброто, уважавахме се. Искаха да ни видят като двойка. Тази история вече е приключила. Запазихме много добри отношения. Чуваме се всеки ден и водим дълги разговори. Може би повече се обичаме като приятели, от колкото като други (интимно). Сега съм в началото на нова връзка...не знам, ще видим. Пожелавам си всичко да е наред. Разбира се, няма сега да се превръщам в човек, който ще говори, ще прави–ще струва...Такъв съм. Може би ще се променя малко, защото тази моя резервираност я придобих, защото не можех да бъда себе си...Не знам, ще видим, какво ще се случи.
С.Т. – Иска ли ти се един ден да станеш баща?
Г.Г. – Много съм мислил за това, дълго съм мислил за това. Изговори се много, какво ли не. Даже се прекали...Да, мислил съм, но за да имам дете, искам да имам човек до себе си. Не искам да съм сам, искам да създам семейство. И пак ти казвам...не знам...имам вътрешна борба...не знам. Но би ми харесало, да!
С.Т. – Последен въпрос. Имаше ли смисъл, заслужаваше ли си Габриел?
Г.Г. – Това не е въпрос, това е въпросище, на който не мога да ти отговоря. Знам само, че си заслужава, защото осъществих едно мое желание. А и не означава, че животът ми е свършил. Мога да ти кажа, че днес, може би си заслужаваше, защото станах това, което съм, разграничавайки се от известният персонаж. Аз съм силен човек и съм безкрайно търпелив. Успях да прескоча огромни препятствия, така че в момента съм щастлив от това, което съм. Може би нямаше да съм такъв, ако не бях преживял, това което преживях. Имал съм много, много трудни моменти, даже и вътрешни (психологически). Веднъж ми минаха  през ума и едни лоши идеи...
С.Т. – Чак до там ли стигна?
Г.Г. – Имах моите трудни моменти. Успях да изляза от тази дупка, защото се ценя и обичам много моето семейство и хората , които са около мен. Така че, никога няма да направя този жест. В живота винаги има моменти, които те изкарват от равновесие. Не разбираш кой си, какво правиш, къде ходиш, защо и т.н. После желанието да се “изправиш“ беше много силно. Мисля, че когато се появи един такъв лош момент и стигнеш до дъното, трябва да имаш силата и волята да стъпиш на крака, да приклекнеш и да се изтласкаш нагоре. Няма невъзможни неща и нещо, което да не може да се преодолее. (освен смъртта)
С.Т. – Успяхме!
Г.Г. – Охх...
С.Т. – Приключихме.
Г.Г. – Така ли?
С.Т. – Тук ли ще останем или ще си вземем довиждане?
Г.Г. – Тук ли?
С.Т. – Да си вземем довиждане.
Г.Г. – ОК, благодаря.
С.Т. – Аз ти благодаря Габриел. До следващия път. Желая ти много, много щастие!!!
**************************************************************