Здравей мили мами! Като повечето тук съм регистрирана, но по добре да остана анонимна.
Аз съм едно младо момиче от сравнително голям български град. Уча задочно в София, а работя в моя си град. Имам три годишна връзка и приятел, с когото правим планове за съвместно съжителство, брак и деца / някъде след 3,4 години поне в моите представи /. Проблема е че аз още в момента в който бях приета казах че искам да се установя София и да живея и работя там. Само заради него това мое желание малко поотихна, но не е минавал и месец в който да не се сетя за тези си планове. Искам да се преместя първо защото това ще ми даде възможност да запиша още една специалност там където уча, второ-ще си намеря по- добре заплатена работа и трето-ще се чувствам по- добре. Не издържам повече на еднообразието в което живея, не мога да се примиря с това че ще бъда от многото жени които просто се женят, раждат си дете и живеят един монотонен живот. Аз пак искам да се омъжа и да имам деца, но преди това искам да дам някакъв шанс на самата себе си да прогресирам, да се развия в някаква посока. Вярвам, че по големия град ще ми даде тази възможност и най- важното е че аз се чувствам добре там. ГОЛЕМИЯ проблем е че моя приятел категорично отказва да зареже всичко и да заминем двамата. Раздирам се с всеки изминал миг. Трябва ли да оставя мъжа когото съм обичам най- силно досега за да търся собственото си щастие. Какво да правя. Не си мислите че сега ви пише някое провинциално девойче което е примамено от блясъка в столицата. Не,просто се задушавам и искам разнообразие. Страхувам се че след 20 год. ще се обърна назад и ще видя една жена, която просто се е примирила със съдбата си и дори не е опитала да я промени. Знам че може и да съжалявам ако взема това решение, ще загубя един красив,умен и обичащ ме мъж, ще загубя работа си в момента/а тя е идеална, в развиваща се частна фирма/.Моля ви дайте ми съвет.Не мога да се реша на тази стъпка,а в същото време само за това мисля. Много ли искам от живота?