♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 71

И нещо интерсно...

До колко Ранобудна птичка копира Любов под наем!



https://www.instagram.com/stories/arducsanguofficial/

няма отърване.  Истината все пак излезе наяве. Гупа емоционално не е в ред...това което отдавна се коментира из соц мрежа и вероятно основната причината която задържа Баръш до нея..

Естествено, че здравословния проблем е сериозен, има хиляди жени които страдат от това заболяване без да са били в Делиха,обикновено след стресови ситуации. Какво цели с това изявление- съчувствие, състрадание,или може би отново публично внимание. Не мисля, че точно това е начина да се дават съвети за балансирано хранене. И едва ли Делиха е истинската причина, по скоро оправдание.
Сега тя сама даде отговор на въпроси които си задаваме отдавна.
И непрекъснатите скандали от нея слушали съседите , за които писаха по време на сериала ще се окажат самата истина.

Един от коментарите под нейното откровение който е много уместен:
Гугъл превод
frida181065 ,Смятам че е глупаво и неприемливо да унищожим здравето му за роля във филма, особено в изкуството, че не сте наистина добри. Всеки човек трябва да знае способностите си и да бъде уважаван, защото всичко, което е над нашата сила, може да бъде само на хора разрушително за човека и дори няма да имате благодарността на феновете, така че ......... това е цената, която трябва да платите

Алекс  то да беше само това, джанъм  Гледам я птичката, не е лош сериала, ама копи пейста на места наистина идва доооооста в повече 

За кака и проблемите ѝ имам само една приказка: Кой каквото сам си направи, и цяло село да се събере, не може да му го стори! 

Сега ще чакаме да видим фотосесията на Баръш, дано след нея най- после излезе и сериозна новина за нов проект, че се оля вече и той... Филм, сериал каквото и да е, ама така все по почивки кариера не се гради... в началото уж беше да забравят феновете Йомер ама... друг май се оказа проблема

Точно копи пейса ме отказа още в първите епизоди.
След магнетичните Елбари,  просто не ми се гледа Джан.
Харесвам Демет, но с него - не.
Несравним е приковаващия поглед на Йомер бей към Дефне

Ето ги и двамата! 



А кака, каквото си е надробила това ще си сърба, както са казали.

Ами то и много холивудски звезди напълняват и отслабват драстично за роля, пример Чарлийз Терон - май два пъти е надебелявала за филм, т.е. не е нещо невиждано...глупаво, неглупаво правят го и големите звезди...

Тя си е била такава и когато са се запознали - хиперактивна, емоционално нестабилна, шумна, ама въпреки това се е хванал с нея, та не знам колко това ѝ състояние може да послужи за обяснение и оправдание защо стои с нея все още...

Всички описват Борко като изключително добър, ангажиран и лоялен , така ще няма спасение ...

За голямо съжаление ще си тегли здраво с Кака!

 

Лека!

Видяла жабата, че подковават вола и тя си вдигнала крака, та и наша Гупса. Според мен тя си е луда по рождение, за мен загадката е какво не му е наред на Баръш, че си съсипва живота . Как е възможно да живееш с някого от съжаление. За успокоение преди сън, нещо красиво с Баръш и Елчин.

Добро утро  



 

Глава 3

Седмицата измина неусетно и Дефне се откри искрено усмихната и щастлива, посрещаща Нова година с най- близките си. Отдавна това толкова топло чувство не бе обхващало сърцето ѝ и сълзата, събрала се в края на окото, бе бързо изтрита. Нямаше да позволи на нищо и никой да провали този прекрасен момент, когато отново се бе почувствала пълноценен човек. Бе се почувствала жива.
Предишната вечер остана да спи в къщата, макар така и да не успя да мигне. С Нихан говориха почти до сутринта и тъкмо когато Дефне се унасяше, Исо се размрънка. Бе го взела при нея, за да отмени поне за малко снаха си, а и да му се порадва. Племенникът ѝ бе истинско съкровище и Дефне тъжеше, че не може да прекарва повече време с него. Останеше ли обаче да живее тук, близките ѝ съвсем скоро щяха да разберат колко много ги заблуждава в момента. А не го заслужаваха.
В 12 вечерта на 31 декември Дефне тържествено си обеща, че ще се промени. Че най- после ще успее да преодолее мъката си и ще започне да гради живота, за който бе мечтала. Ще се запише в университет и ще получи диплома, след което ще си намери работа като дизайнер. В момента рисуваше главно вечер, изливайки на белия лист всичко, което устните ѝ премълчаваха. Така, както правеше той. Но той вече бе забранена тема за нея. Дори в спомените ѝ!
Усети ръцете на Исмаил, обвиващи талията ѝ, и се сгуши в обятията на приятеля си. Бе разпознал посоката на мислите ѝ, макар дори той да не подозираше колко точно зле са нещата. Мълчаливата му подкрепа ѝ подейства добре и усмихвайки се весело, тя му намигна. Напомни си, че трябва да бъде силна и подхващайки някаква лека тема, отново се включи в разговора.

Йомер прекара празничната нощ в планове и самосъжаление. Умът му раждаше коя от коя по- налудничави идеи, с които да си върне отново Дефне. Обмисляше всяка една от тях, макар да не си представяше в реалност никоя. След което се отказваше и повдигаше отново чашата, проклинайки се за слабостта и гордостта. Преповтаряше отново и отново сватбата и онази нощ, както и годината преди това. Убеждението, че ако ролите им бяха разменени и Дефне бе излъганата, тя все пак нямаше да го остави, го убиваше. Тя бе по- силната, по- разумната и по- добрата от двамата. И никога нямаше да му причини това, което той ѝ стори. Никога нямаше да пусне ръката му.
Снощният разговор с майстор Садри го бе объркал и успокоил едновременно. Според възрастният мъж любов като тяхната щеше да се справи с всичко, стига те да не се отказваха един от друг. Но Йомер не бе убеден в чувствата на Дефне и подозрението, че тя може да го е забравила, караше сърцето му да спре.
Дефне се бе променила. Виждаше го, чувстваше го. И все пак бе същата. Усмивката, дърдоренето, движенията- толкова познати му неща. Но в нея се усещаше нещо ново, което го плашеше. Дефне винаги бе силна и решителна, на моменти инат, на моменти наивна до глупост. И той обичаше всичко това в нея. Но сега тя блестеше, огряна от някаква нова сила, която сякаш извираше дълбоко от нея. Йомер не знаеше какво ще стане, когато застане пред нея. Може би щеше да го погледне. И да го прегърне. Или щеше да го заплюе?! А можеше да се направи, че не го познава?!
 Липсваше му толкова много. Косите ѝ, очите, устните. Топлината и спокойствието, което го обземаха, когато тя бе в ръцете му. Усещането за абсолютно щастие. Сякаш бе способен на всичко, само защото тя е до него. Но нея вече я нямаше.
Искаше му се да може да се върне в самото начало. Да дръпне онази сервитьорка със себе си в колата и да я целуне отново, докато я отвежда в дома си, за да ѝ обясни колко много му е харесала. И тя, и целувката им. Да я убеди, че им е писано да са заедно и макар да го смята за луд, защото го е осъзнал от една принудителна целувка, той ще ѝ докаже, че не греши. Тогава може би нищо нямаше да е такова?! Леля му нямаше да наеме Дефне, тя нямаше да е принудена да го лъже, а той- да я наранява. Ако само можеше да върне времето назад и да пренапише историята им. Ако можеше…

Всичко се изясни като план на сутринта, когато алкохолното опиянение отстъпи място на здравия ум. Или поне на това, което бе останало от него. Защото идеята все още се струваше налудничава на Йомер, а изпълнението ѝ- невъзможно. Бе премислил няколко пъти всичко и осъзнаваше риска, както и безумието на това, което искаше да направи. Но друг изход в момента не виждаше.

Първият работен ден за Дефне премина спокойно. Отпочинала след празненствата, тя пристигна половин час по- рано от обичайното, успявайки да приготви кафе и подреди първата за деня поща преди Бурак да влезе, носейки огромен букет цветя.
-   Добро утро!- Посрещна го усмихната Дефне.- Коя е късметлийката?!
-   Добро да е! А цветята, всъщност са за теб!- Подаде ѝ ги, след което вдигна ръце в знак, че се предава.- Не са от мен, кълна се! Срещнах куриера долу и го убедих да ми ги даде!
-   Боже, Боже! И картичка няма!- Завъртайки нервно букета, измърмори тя.
-   Явно си имаш ухажор! Жалко, изпревари ме!- Поклати тъжно глава Бурак, преди да се засмее.- Успя ли да си починеш? Когато ми звънна онзи ден, около теб беше лудница!
-   Бях си вкъщи, затова! Там винаги е така!- Натопи цветята във ваза, след което се зае да разлива кафето.- Но вчера и онзи ден си бях у дома отдавайки се на пълна почивка!
-   Късметлийка! Аз успях едва вчера да се измъкна от майка! Двамата с Ефе бяхме угоени и преситени на внимание, затова се отдадохме изцяло на мъжки занимания!
-   Спорт и пица?!
-   И каране на колело!- Ухили се Бурак, докато влизаха в кабинета му.- Прекарахме деня в парка, след това ходихме на мач. Вечерта играхме на плейстейшъна и накрая заспахме на дивана, уморени, но доволни!
-   Истински герои!
-   Ами ти? Букета трябва ли да ми подсказва нещо?!
-   Не знам от кого е, наистина! Няма кой да ми изпраща цветя, сигурно е грешка!
-   Момчето каза твоето име! Но няма да те измъчвам, щом не искаш, не ми казвай!
-   Добро утро!- Деврим почука и влезе, оглеждайки любопитно и двамата.- Какво изпускам? Цветята навън…
-   Хайде още един!- Засмя се Дефне.
-   Това е по твоята част, нали си детектива тук? Момичето казва, че не знае от кого са, но аз чух от куриера нейните имена. Искам до края на деня да ми намериш мъжа, опитващ се да ми я открадне!- Сериозно занарежда Бурак, предизвиквайки нова порция смях.
-   Недейте така, моля ви! И двамата!- Погледна ги Дефне.- Наистина няма нищо. Хайде на работа, колко неща ни очакват днес!
-   Виж, виж, как бързо се измъкна от темата! Тук наистина има нещо!
-   Г-н Деврим, поне вие недейте!- Наведе поглед Дефне, опитвайки да остане сериозна.
-   Добре, няма да те засрамваме повече! Братле, аз отивам да разуча какво стана с онези от Кадъкьой! Ще проведа два три разговора, докато изпия кафето си, след което излизам.
-   Аз съм в съда чак следобяд, ако има нещо, звънни ми!
-   Разбрахме се! Ела сега да видим тези цветя!- Дръпна за ръката Дефне, излизайки от кабинета на Бурак.- Та казваш, не знаеш кой...

До края на деня всичко бе нормално и Дефне се прибра вкъщи в настроение. Бурак настоя тя да вземе проклетите цветя и чудейки се къде да ги сложи, тя им избра място в единия край на хола. Апартаментът ѝ не бе голям, но отговаряше на нуждите ѝ- хол, кухненски бокс и спалня, които бе подредила изцяло в свой стил. Компенсираше тясното пространство чрез подредбата на мебелите, като например ъгловия шкаф 2в1, служещ ѝ едновременно за гардероб, /в чекмеджетата бе натикала част от бельото и чорапите си/, библиотека /стъклените му прегради даваха идеален изглед към колекцията ѝ/ и скрин, върху който да постави телевизора. Дивана и двете кресла бяха точно срещу него, с помежду им стоеше масичката за кафе, която тя използваше, и за да се храни понякога.
Дефне събу високите обувки, карайки се сама на себе си, че продължава да изтезава така краката си, макар вече никой да не я задължаваше да ги носи. Съблече се и се изкъпа, след което, още по халат, се сви на дивана с книга в ръка. Не бе гладна, но не ѝ се и спеше все още. Потъна в действието на книгата, проклинайки наивността на главната героиня и арогантността, с която любимият ѝ използваше тази ѝ черта срещу нея.
Звънецът я стресна и чудейки се кой ли може да е, тя стана да провери. Спъна се в някакви обувки, които бе забравила да прибере и мърморейки си под нос, отвори. И замръзна. Сърцето ѝ пропусна удар, след което заби с двойна сила. Ръката ѝ сама сякаш се протегна, за да го докосне. За да се увери, че е истински и не халюцинира. Нямаше сила да каже нещо, да помръдне, да диша дори. Опита да осмисли ставащото, но мозъкът ѝ отказваше да работи.
-   Здравей!
Този глас. Този поглед. Усети как се разтрепери цялата, чудейки се какво да направи.
-   Защо си дошъл?!- Не бе неин гласът, който излезе от гърлото ѝ. Това стържещо подобие на думи, подредени в изречение.
-   Да те видя! Липсваш ми! Много, Дефне! Имам нужда от теб!
Едва сега тя видя букета, който той държеше. Побесня и се обърна, за да вземе сутрешния и да го удари с него, когато видя празната ваза в хола. В следващия момент се събуди с вик на дивана, изпускайки книгата от ръцете си. Цялата бе покрита с лепкава студена пот, а сърцето ѝ биеше така, сякаш ще се пръсне всеки момент.
-   Какво беше това?!- Успя да попита тя, преди да се отпусне уморено назад.
Покри очите си с ръка, преминавайки през всеки един момент отново. Мъката в очите му, тъгата и отчаянието в гласа. Каква заблуда! Дефне знаеше, че е последното, за което се сеща Йомер сега. Отдавна вече тя бе изтрита от спомените и живота му, превръщайки се единствено може би в кошмар, спохождащ господина от време на време в съня му. Макар че и на това не можеше да се надява. Сама бе избрала да си тръгне и нямаше никакво право да очаква нещо по- различно от това.
Стана и влезе под студения душ, отмивайки и последните следи от съня. Превключи топлата вода и след малко отново бе легнала, вече в спалнята, завита през глава с дебелото одеяло. Сякаш то щеше да спре сънищата. Или надеждите ѝ?!

Дните на Йомер вървяха еднообразно. Работата в офиса бе замряла, защото такъв бе сезона, и той се чудеше какви занимания да си измисля. Освен гребането сутрин, бе започнал и да тича всяка вечер. Надеждата обаче, че физическото изтощение ще притъпи всички останали чувства, бе жестоко разбита още първата вечер. Подкрепен от солидното количества алкохол, мозъкът му отново и отново рисуваше картини с нея, коя от коя по- реални.
Имаше толкова много спомени от онова време. Човек не осъзнава как маловажните на пръв поглед неща, обикновените моменти в ежедневието ни, се превръщат в най- ценното за нас някой ден. Сега, загубил всякаква връзка с Дефне, Йомер си припомняше всеки един детайл от онези щастливи мигове, които някога бе приемал за даденост. Случки, толкова незначителни тогава, сега му се виждаха като най- големите събития в живота му. Прегръдки, откраднати ласки, нежни и невинни целувки, толкова недостатъчни в онези дни. А сега би платил и с живота си за още няколко от тях.
Блясъка на карамелените очи, които го събуждаха много по- бързо от кафето. Златистите коси, откраднали цвета на слънцето, които ухаеха на лято. Нежната кожа, допирът до която изпращаше ток по цялото му тяло. Усмивката, която го караше да се усмихне, дори когато е ядосан. Толкова много го бе променила Дефне, а той не бе усетил. Бе станал зависим от нея, а самият той я бе прогонил.
-   Глупак, отказващ се от собственият си живот! Живей си сега с гордостта, не заслужаваш тя да ти прости!
Повтаряйки си тези думи вечер след вечер, Йомер се колебаеше. Не можеше да събере сили да застане пред нея, страхувайки се да не бъде отхвърлен. Толкова искаше да може да ѝ обясни всичко, да я убеди, че все още имат шанс. Но той бе отказал да я изслуша и не можеше да очаква от нея да е готова тя да го направи.
-   Ще се наложи да рискуваш, Йомер. Тя няма да направи първата крачка този път. До сега се бори тя. Сега е твой ред!
Думите на Садри се бяха запечатали в ума му, изгаряйки го като живи въглени. Осъзнаваше, че са самата истина и сега той трябва да е този, който ще се изправи пред всичко и всички, за да докаже любовта си. Но без Дефне до него, Йомер не бе убеден, че ще успее да се справи.

Повече букети така и не дойдоха, което успокои Дефне. Комарът от онази вечер не ѝ даваше мира и тя също помоли Деврим да разучи кой ѝ е изпратил цветята. За нейна огромна изненада, дори техният детектив не успя да даде отговор на тази загадка.
Януари изтече, февруари преполови. Слънцето все по- често ги топлеше, събуждайки природата и първите кокичета вече се бяха показали, доказвайки на Дефне, че борбата винаги има смисъл. А че тя се бореше съмнение нямаше. Бореше се със себе си, отказвайки отново да потъне в спомени. Колкото и трудно да ѝ бе, денем успяваше. Проблем все още обаче ѝ бяха нощите.

-   Дефне, искам да те помоля нещо!
Бе обичаен работен ден в средата на седмицата, когато Бурак застана до бюрото ѝ. Усещаше някакво колебание в него и това я учуди, събуждайки любопитството ѝ.
-   Кажете!
-   Трябва ми услуга и ти единствения човек, за когото се сещам, че може да ми помогне.
-   Разбира се, няма проблем! Какво ви трябва?!
-   Сервитьорка!
-   Моля?!- Дефне реши, че не е чула правилно.
-   Трябва ми сервитьорка. Всъщност и готвачка, или поне помощник в кухнята, който да не допусне да сбъркам някъде в нещо!
-   Почакайте, спрете! Да започнем отначало. Защо ви е сервитьорка?!
-   За една вечеря!
-   Каква вечеря! Не ме карайте да ви тегля думите с ченгел!
-   Добре, ето каква е работата. Мои съученици и приятели от детството искат да се съберем. Но тъй като няма как да оставя Ефе сам, нито да го взема с мен, ми дойде гениалната, поне в началото, идея да се съберем всички у дома. Но представата, че ще трябва да посрещна петнайсетина човека сам ме плаши и затова те моля, умолявам те, помогни ми!
-   Защо не наемете жена да гледа Ефе, а вие да излезете?!
-   Знаеш, че той не обича да остава вечер без мен!
-   Така е, забравих! Но не знам, аз всъщност…
-   Искаш да ти се моля на колене ли? Не ми отказвай, хайде, Дефне! Само за една вечер!
-   Защо не наемете кетъринг фирма? Така няма да има нужда въобще да се занимавате с каквото и да е!- Не се предаде момичето.
-   И една камара непознати да обикалят из дома. Няма да стане! Съгласи се ти!
-   Но вземам скъпо!- Предупреди тя, размахвайки пръст срещу него.
-   Благодаря! Безценна си!- Целувайки бързо ръката, която размахваше срещу него, той се скри в кабинета си. След секунди се показа отново, с куфарче в ръка.- Става дума за утре вечер. Ще си тръгнеш оттук по обяд, за да имаш време да починеш. Аз няма да идвам в офиса. Ще те очаквам в 16 часа вкъщи, ако искаш ми прати на имейл продуктите, които трябва да се купят. Непретенциозна вечеря, така че не се престаравай! Чао и отново благодаря! Ти си наистина съкровище!
Бурак излетя, преди тя да е успяла дори да отвори уста. Чу смеха му, когато вратата се затвори след него, и разтърси глава. Какво щеше да прави сега? Не познаваше никого от гостите, така че трябваше да приготви меню, което да задоволява всеки вкус! Кошмар! Захлупвайки глава върху скръстените си на бюрото ръце, тя си задаваше само един въпрос.
-   Защо все на мен се случват такива неща?!

-   Всичко готово ли е?!
-   Напълно? При теб?
-   Не знам! Нещо ми подсказва, че постъпвам правилно, но все пак се колебая!
-   Имаш съвсем малко време, за да решиш какво ще правиш? Каквото и да стане, само не я наранявай! Тя не го заслужава!

Темпи, този път ме зариби. На всички хубав ден. Баръш е много свеж и хубав както винаги.

Дано не го боли главата от проблемите на кака. Да се хваща с нов проект и по-далече от Чешме.

Божеее, ама Кака била съвсем луда... Да размята разни диагнози и на устройва панаири ... и това било шега...

Темпи, най-накрая публикува и новата глава , че ми се събраха две, да чета!  

Та, здравейте! Хубав следобед!

Здравейте

Тая Кюса е чисто луда, на тема здраве ли намери да се шегува , голям хумор, голяма шега няма що пълна кукувица , ...че се и вързахме на "откровенията" ѝ ..

И ожалихме Борко, горкия...🤣🤣🤣 То не, че не е за съжаление ,  с толкова изперкала жена да живееш!😏

Кой знае и на него какви номера му спрята...🤥

здравейте!
Изобщо не изглежда да е шега. Съвсем неуместно откровение си е.
Някой се опитва да замаже поредната необмислена постъпка на Кроки, да не кажа гаф.  Или не е била на себе си, или нервите не са издържали.