Паническо разстройство - 33

т.е. е достатъчно само в самия ден да не се пият, а не и предния

Мисля че един или два дни непиене не е достатъчно затова говори със стоматолога, май седмица е нужна.

Здравейте, пия золофт и ксанакс от 1 месец. Докторката каза да пия ксанакс само при нужда, но напоследък забелязвам, че се самоуспокоявам, като си казвам, че сега като изпия хапчето всичко ще е наред. Притеснявам се да не развие зависимост от ксанакс. Как е при вас?

Как разбрахте,че имате ПР и какви са ви симптомите ?

Ако става въпрос за мен, "откритието" го направи психиатърката. А относно симптомите: чувство че потъваш, умираш, недостиг на въздух, страх огромен, треперене и каквото се сетите още

За всички става въпрос.Искам да знам как разбрахте,че е ПР и какви ви бяха физическите оплаквания?

При мен се получи след изживян много силен стрес, една седмица безсъние и силна тревожност и последвани от паник атаки, замаяност, гадене, трудна концентрация, усещане за парене и мравучкане в различни части на тялото (гърба и краката); усещане все едно главата ми се пълни с вода; шум в ушите...

Една година се мъчих и разбрах след статия, пратена ми от приятел с ПР (първенец... 10 от 10 симптома покрих ). Отидох на психолог и стана ясно - ГТР.

Здравейте, аз съм нова тук и да ви кажа честно малко ме е страх да пиша. Отдавна имам проблеми и все си мисля, че ако съм достатъчно силна, ще успея  да се справя сама. Но нито съм силна , нито успявам да се справя.
Истината е ,че без помощ " отвън" няма да стане...Човекът до мен не ме разбира и по-скоро съм му досадна с моите "състояния".Понякога от две негови думи или незначителна постъпка изпадам  в състояние на потиснатост , а понякога  депресия. Минават ми суицидни мисли, а имам дете на 7 години.Спрях деанксита самоволно преди около  2 месеца, защото реших, че не ми помага, а само дебелея. Консултирала съм се с психиатър и психолог преди години, но останах разочарована. От лекарствата започнах да дебелея и така досега. Страдам и от компулсивно преяждане и от обсесивно -компулсивно разстройство, макар тези диагнози да не са ми поставени от лекар.
И преди съм имала панически атаки, още преди да се роди дъщеря ми.Наскоро се подновиха. Стигнах до спешното с дъщеря ми, с усещането ,че не мога да дишам и че всеки момент ще припадна.Кръвното ми беше високо, казаха ми , че е от нерви, както те се изразиха и да започна отново да си пия лекарствата.Почти всяка вечер, когато заспивам се будя с усещането,че не мога да дишам, започвам да кашля и си поемам дъх.
Вие срамувате ли се? Аз се срамувам дори от лекарите, сякаш съм някаква глезла, на която всичко и е наред , а е взела да се тръшка.Понякога се чувствам толкова сама..

И аз в момента съм много самотна,но аз нямам и мъж до себе си само с детенцето си съм и при нашите,но те не ме разбират .Напоследък съм много подтисната нямам желание да излизам и да се виждам с някой,но отделно това не се чувствам и никак добре физически имам много симптоми и ме е страх ,че съм болна от нещо неизлечимо.Ходих на гастроентеролог,гинеколог,пускаха ми изследвания и на щитовидна жлеза не намират проблем а аз все така зле се чувствам физически и така паднах и психически особено като нямаш подкрепа и всеки ти казва няма ти нищо от нерви било от не знам си какво.Спри да ходиш на лекари,прави това,прави онова е то така е много лесно,но като не ми е добре как да стане.И понеже и аз преди години имах подобни проблеми,които долу горе отминаха явно тогава наистина са били на нервна почва и си мислят,че и сега.Всичко ме съсипва не мога да обърна внимание на детенцето си ,не се оправям .Вие само тези ли симптоми имате

И мен ме е срам малко за това че не се справям сама , но без медикаментите е ад. Преди години имах гинекологичен проблем и лекарят ми направи интервенция и каза ще пиеш тези лекарства до края на живота си, фактът че ще ги пия до края на дните си ме съсипа. Пих ги 5-6 год и се оказа че съм ок и ми ги спряха. Та приемай че ги пиеш временно. То и всичко в живота е преходно.
За самотата да много тежи, не знам как да те посъветвам но потърси си хоби занимание, каквото и да е  покрай него ще намериш и хора които да споделят с теб нещо общо. Имаи фейсбукгрупи по интереси, дано се справиш.

Да ви кажа - вече нито ме е срам, нито ми пука.Приех си състоянието и си казвам на близки и приятели.  Ама грам не ме интересува кой какво ще си помисли. Който го е изпитал - той може да ми дава акъл и да коментира.  Разкарах повечето "приятели" покрай това състояние и се чувствам чудесно без тях (дори не съм осъзнавала колко много ми пречат). 
Относно разбирането - като не си преминал през това...... много е трудно да разбереш. То сигурно и на мен щеше да ми е странно (преди да се появи състоянието), че някой го е страх да иде до магазина или да се качи в трамвая.
Дълга е борбата, но ще се справим!
Разговорите с хора с ПР, психотерапевт и форума много ми помогнаха.

m1m0zkaaa , и аз имах много симптоми като гадене виене на свят, умора. Също си мислех , че съм неизлечимо болна, но това явно е нормално за хората в нашето състояние. А си падам и малко хипохондричка . Ходих и аз като останалите да ми правят гастероскопия и колоноскопия. Притеснявах се, поболях  се от тревоги, че нещо ми има, дори смъкнах 2-3 килца. Оказа се, че всичко е наред и думите на гастроентеролога бяха: " Лекувай си нервите!"Хвърчах от щастие, че всичко е наред, обещах си, че ще се взема в ръце и ето месец след това всичко си е по старому.Появиха се нови проблеми, които ме стресират, за 2 седмици качих 5 кг.Той и личният ми лекар като отида при него с оплакване все ми казва, че всичко е от нервите. Така че най-вероятно и при теб да е така,  а и от всичко, което прочетох, че са писали останалите.

И аз ще пиша за пръв път тук, въпреки че редовно Ви следя. Аз също си казвам, че ще се справя сама от гледна точка на това, че съм на 20 години, и не се виждам на хапчета отсега. При мен симптомите са преди всичко гадене, чувство, че се задушавам и не мога да си поема дъх, сухота в гърлото и устата, обливат ме топли вълни, непрестанно стомаха ми се обръща, сърцето ми бие сякаш съм пробягала маратон, понякога зрението ми се замъглява и т.н какви ли не други допълнения. Нито мога да се храня, самата мисъл за храна ме кара почти да повърна, нито да гледам някой друг как се храни, изпадам в ужас. И най-малката физическа дейност ме изцежда, усещам, че отивайки от леглото до вратата ще припадна, сякаш нямам никакви сили.
Както споменах, още не съм прибегнала до хапчета или професионална помощ, защото съм си навила, че аз сама трябва да се мога да влияя на психиката си, не обратното. Не знам дали е правилно или не и доколко ще издържа така. Надявам се да сте добре и да сте намерили нещо, което да Ви измъква от този ужас, без значение от какво естество е то. Макар да не се познаваме искам да знаете, че се гордея с всеки, който ден след ден се справя с кошмара ПР.

П.С при мен много голям проблем е, че от непрестанния стрес и безпокойство започнах да губя косата си, тя направо си пада като за последно. Всичките лекари ги обиколих и като им кажа какъв ми е проблема всеки ме пита "Скоро да си преживявала някакъв стрес"? Направо ме е срам да им отговоря от колко "скоро" си живея в постоянен стрес.

Вие пак е хубаво,че си знаете,че всичко е от стрес ,нерви и така нататък,но мен въпреки,че така ми казват,лекари и близки аз съм на хиляда процента убедена,че не е така може да допринася  ,но не идва всичко от там ,имам някаква болест коятно не могат да я открият и ме кара да се чувствам толкова зле ,аз почти по цял ден лежа само.Като стана ми се мотае нямам сила за нищо.Симптомите ми са много:Гадене,загуба на апети(храня се на сила),отслабнах,пребледняла съм постоянно,сърцебиене,задух,стягане в гърдите,главоболие,замайване,болки в гърба,гинекологични проблеми,силен косопад,лицето ми пъпчаса,стомаха ми не е добре,пресъхнала уста и ми лепи,гаден вкус,трудно преглъщане и със сигурност съм забравила още нещо.Просто не вярвам няма как от нерви да имаш толкова много симптоми и да се чувстваш толкова зле както се чувствам