Любители на кучета - 82

Здравейте, момичета! Аз съм вече при Ози и мачкам ушаци  Преди малко минаха 3 коня с туристки покрай нас, наджафкахме ги здраво .
 Честито на рожденничката, здрава и палава да е!
 Добре дошла на Сара и стопанката и!
 ТуиГ, имаме купичка за бавно ядене от Макс , но не е с такъв лабиринт. Вътре има няколко цилиндърчета с различна височина, но вършеше работа. Купих я от Джъмбо за 3-4 лв. Иначе и ние сме с Фиприст, доволна съм. За каишка мисля, че е малък още Швепса.
 Кафе, Ози само да чуе , че някой отваря хапче и е първа китка до него, лакомията му с лакомия 
 Вчера го къпахме. Брей колко бързо съхнели късокосместите 

Ох бе, Посс, хилих се на твой гръб, а представям си колко нерви си потрошила и как си се препотила.
Аз успявам да й отворя устата, точно като затисна бърните отстрани върху зъбитв, обаче обикновено нищо не откривам, тая толкова бързо гълта, че... Само като беше по-малка и успявах да й вадя цели банички от гърлото...
Тя лиги няма обикновено видими, но навън ако се разпеняви нещо от препускане и като разтръска глава, си ги замята около носа, много жалък вид придобива, все едно е с намотани сополи.
Ох, наложи се да й изстискат жлезите днес, а толкова бях против. Но от няколко дни се носи нетърпима воня от задните й части, къпах я, мих я, нищо не помогна. Мислех, че пак някакво вагинално течение е хванала и пратих щерка ми до ветеринарките. Оказало се, че е страшно препълнена жлезата и направо е окъпала докторката ... Пищяла, врещяла, голяма мъка е било.
А тя питала дали ще й стане нещо от хапчето дето вчера изяде. Там било едно друго момиче с кучето си и чуло за какво говорят и казало - а, споко, моят миналия месец излапа 14....

 Голяма игра с приятелчетата, като не са се виждали пет дни 🤣

poss точно такъв проблем имах с Макс. Не искаше да тръгва от парка, където си играеше с другите кучета. Вадеше си главата от повода и се връщаше при тях, независимо колко далеч сме стигнали. Вече не е така и добре, че беше треньорката да ми отвори очите каква грешка е социализацията с кучетата. Не че не е важна, но навсякъде в интернет пиша само за нея, особено ако е някоя по доминантна порода се посочва едва ли не като единственото най-важно за да не стане агресивно кучето ужким си. Както обичам да казвам - дръжки. Пак си има агресия към някои кучета, към познати не, но не може цял живот да среща само познати кучета. Добре, че наместихме нещата и сега аз съм най-важна за магарето и го няма тегленото към другарчетата, дори в повечето случаи не им обръща внимание ако е на повод. Следи мен и какво му говоря. Ако имаш интерес да работиш в тази посока с Рея ще ти опиша на ЛС съветите на треньорката, които проработиха при Макс и след доста работа дадоха резултат.
Страхотни муцуни видях в темата!
Имаше и един рожденник.. нека е здрав и много радости да носи на хората около него!
Макс днес пак дивя на Дунава с бигълката, въпреки че не са в една категория все пак им е забавно заедно:

Сиви, ако нямаш нищо против, сподели съветите тук, мисля, че за всички ще са от полза в един момент.
Макар че, Кира засега абсолютно неизменно следи преди всичко къде съм и тръгва веднага щом се отдалеча и без да я викам, все пак никога не се знае какво ще й прищрака. Тя преди и на кучета не се зъбеше, ама ела сега да я видиш колко е отворена ако някое й излае с лошо насреща.

А пък на мен много сериозно почва да ми писва от всяко "ама то е много добричко" и по случая пуснато без повод между блокове, в близост до площадки, навсякъде.
Говоря конкретно за едни, дето всеки път така се разхождат и са толкова добрички, че се пускат на всяко куче, което видят. Най-накрая ще пусна аз един сигнал в общината, че то е всяка вечер. И са толкова добре тренирани, че като се пуснат на някое, стопанката не може да свари да си ги събира и да ги удържи. И не е да кажеш, че е защото Денис нещо ги е изръмжал, така са с всяко, което им се изпречи пред погледа. Ами, като си ги знаеш, що просто не признаеш, че поводите не хапят?

SIvi, ако имаш възможност наистина сподели тук

Момичета, утре ще седна на компютъра и ще напиша и обясня какво точно съм правила, че през телефона ще ми бъде трудно толкоз писане. 😁
Seerose много е неприятно това с пуснатите кучета, които не слушат а освен това имат и елемент на агресия към себеподобни. Не мога да се примиря, че хората не се съобразяват със зверчето си, защото им е по удобно да го пуснат отколкото да обикалят с повода. Че и накрая ми подхвърлят, че който бил лош го разхождали на повод, а това че тяхното “много е добро” е дошло и ръмжи и се ежи до крака ми и до Макс хич не забелязват. Честно казано в такива моменти се радвам, че Макс е голям на габарити, а почнат ли да му ръмжат не остава длъжен и при следваща среща с “много добрите” те трескаво започват да викат кучето си и да го гонят за да го вържат. Ама аз май даже им се заканвах, че видя ли ги още веднъж с пуснато куче, ще пусна и моето. 🤪 Знам, че не е правилно да се възползвам от габаритите и породата на Макс, ама не може да си знаеш че кучето ти е идиот и не те слуша и да го пускаш свободно и другите да са ти виновни. И на мен ми е кеф Макс да се движи пуснат, но знам че не харесва пекинези (а в квартала има ужасно много) и за това в града само на къс повод. За да си позволя да го пусна всеки ден го водя извън града, където вероятността да срещнем други кучета, и най-вече пекинези, е почти нулева. Тези, които наистина са добри никак не ми пречат, даже им се радваме, подскачаме да си играем с тях. Но и те не идват наежени и ръмжейки, а са дружелюбни, любопитни и готови за игра. А по повод горното май ви разказвах за едно хъски, което въобще не реагираше на виковете стопанина си и в един момент аз се озовах между ограда, дърво и две ръмжащи кучета в краката ми, дърпайки Макс на горе че да не захапе хъскито, а хъскито си го щипване тук-там. И накрая стопанина дойде удари си кучето и гък не каза. Дори не го върза, а тръгна напред и хъскито леко по леко върви зад нас и продължава да ръмжи.

Вчера се озовах между 4-те, винаги заставам между Денис и другото куче, ама ни наобиколиха от всички страни, едното направо му се навря в дупето. Днес поне се размина с директен сблъсък. Така ми идва да не му сложа повече намордника, пък ако някое толкова държи да бъде изядено, да заповяда, той не е баш от тия, дето ще клъвнат предупредително. Аман вече. Ама така рискувам той да излезе виновен и да ми го приспят, отделно рискувам дружелюбни, дошли да се запознаят, да заминат и те, заради нечий безотговорен идиотизъм.

Добро утро, момичета! Ще се опитам до колкото мога да опиша как да започнете да си играете с вашето куче, така че то да очаква играта с вас, а не със себеподобните.
Първото, на което трябва да обърнете внимание е дали кучето има ловен инстикт и колко е силен той. Ние започнахме, като вързахме една играчка с дълъг шнур (тектилен) и подхвърляхме играчката на земята. Като кучето тръгне към нея и започвахме леко да изтегляме играчката, така че да започне да я гони. Така два-три пъти подред му я изтегляме по-малко и след това го оставаме да я захапе. Като захапе играчката започваме леко да я теглим, така че кучето да усети съпротива. На моменти пак му я оставяме да си я размята. Така няколко пъти подред, но без да прекаляваме. Прекратявеме играта в момент, когато кучето все още има интерес и крием играчката. Не му я оставяме да си играе с нея без нас. Първоначално играта е добре да е с играчка, вързана на връвчица. След седмица, а може и повече време отвръзваме играчката и започваме да му я даваме, хвърляме, теглим. Като когато му я теглим на моменти му я даваме. Идеята е кучето да усеща съпротива, както когато хване някоя „плячка“, хем накрая да спечели и „плячката“ да се предаде. Винаги играта се прекратява докато кучето все още има интерес и иска да си играе. Не трябва да го оставяме то да прекрати играта и да зареже играчката. Важно е играчката да е здрава, да му е удобна за хапане, да е удобна и за нас за хващане и теглене. Другия момент е, играчката с която ще го обучаваме да му се дава само при игра с нас и след това да я прибираме. Никога не трябва да се оставя сам да си играе с нея или да я унищожава. След доста игра, при пораснали кучета, при малките става по-бързо, идва момента, в който като види, че вадим играчката и започва да гледа само нас. Дори може играчката да се използва като награда за изпълнение на команди. Дори може да го учим на команди, ако успеем достатъчно да развием играта му с нас. Преди игра е добре кучето да направи няколко обиколки за да не кипи от енергия и да може да се съсредоточи върху нас и играчката, а също и да не е прекалено изморено.
Когато ще развиваме играта на малкото куче, трябва да имаме на предвид, че мъничетата се изморяват по-бързо и да не прекаляваме с играчките, защото в един момент ще ги възприема като нещо лошо и ще бяга от тях. По-добре е по-малко игра, отколкото да изпуснем момента на най-голям интерес.
И пак обърна внимание, че играчките с които ще си играем ние с кучето не трябва да са му на разположение за гризане и забавляване без нас. Играем и прибираме. Трябва да се научи, че играта и играчката идва от нас и да чака този момент с нетърпение.
Аз използвам ето такива играчки, защото са удобни и за връзване и за теглене, а освен това са много здрави:


Веднъж щом свикне да си играе с вас, то и всяка друга играчка ще ви я носи за да си играете. Като цяло при кучето никога не трябва да се оставят играчки за игра, първо защото му стават безинтересни, второ защото ги унищожават.

Благодаря ти Сиви.
Имаме си играчка, в която се фиксира, топките са и мания. За предпочитане футболни. Вчера 20 минути съм и яритала, беше оплезила език до земята.
Иска ми се, обаче, като я оставя да играе с куче, да я науча да ме чува. Наградите постигат някакъв успех, ама не достатъчен.
Далеч не говоря за социализация, в общия смисъл, Рея играе добре с 4-5 кучета, останалите или не ги отразява, или ги плаши. Винаги мога да и избягвам игрите с приятелчета, но не ми се иска, защото единствено това я уморява истински.
Малко искам и вълка да е сит и агнето цяло.

Иначе, тя не се тегли към непознати кучета, или такива, с които не играе добре.

Абе искам невъзможни неща, май, и ще трябва да избирам.

Иначе, дори в града, можеш да намериш места, където да си разходиш кучето пуснато, да няма други хора и кучета. Нужно е доста обикаляне и изобретателност. А ние обикаляме доста, защото на Рея и е скучно сама по обичайните места. Поддържам я активна, един вид.

poss не е необходимо да спираш игрите с кучета. Та за тях това е такъв кеф, просто развивай игра с нея и когато свикне с някоя играчка си я носи в чантата. Вадиш и я викаш. Аз така действам с Макс, ни той откакто направи три години доста улегна и стана по-послушен. Ама като имаме другарче за игра винаги го оставям да се налудува. Понякога сме само двамата и играта с играчка е вариант за умора на кучето и за тренирането му.

На Кира всякакви играчки й писват за нула време. Само вкъщи умира да играем на дърпане с въже, направо ми вади ръката от рамото. Навън, каквото и да изнеса за игра - въже, топка, друго - на втората минута е надушила някоя извънредно интересна и гореща следа и край. Но пък засега винаги идва на повикване, може би защото знае, че ще получи награда, колкото по-бързо дойде. Все пак, има си две любими игри за навън - ритане на шишарки и убиването им, и търсене на награда - хвърлям една наградка надалеч между дърветата и тя започва да души и я намира.  Това никога не й омръзва.

Кафенце то точно това е трудното - на вън да свикнат да играят с играчка. Аз в началото мислех, че е изгубена кауза и никога няма да обърне внимание на играчка обаче се получи. А и все пак аз имах проблем, с който да се справя и това беше решението. Казвала съм, че Макс беше започнал да лае и ръмжи по всяко куче ако не го пусна от повода за да си играе. Наскоро бях извадила играчка Макс да си играе с бигълката и след като Макс забрави за другото куче и започна да идва да ми се бута с играчката.. та чак тогава осъзнах, че имам пълен успех в това отношение. Иначе ако имаме другарчета не вадя играчка за да не им развалям играта, но пък и той си е послушен и щом свирна веднага пристига при мен.

Ами пробваме се. То това с бягането и е чисто нов проблем и се опитвам да го пресека в зародш, да не и става навик.
Измислих решението. Ще сменям кучето, докато попадна на послушно. Отивам да и го кажа. Има един ден да реши как ще се държи.