Истанбул [тема 45]

КХ много хай, ама Гала беше пуснала едно стори как се редят на опашка да се качат на самолета на Раян в Пиза, и дори не бяха приорити. Така че, да ни извинява, ама сигурно и тя сега е на пазар по Одрин... 😬

На отиване чакахме почти 12 часА на границата, имаше страаашно много автобуси, и от там представете си как ни се обърка програмата и на ТА, а от там и моята, съответно. Всичко беше на бързане, че даже и на юруш Пристигнахме привечер и ни настаниха, след което казаха, че нищо от програмата няма да правим тази вечер и сме свободни. Аз бях поначертала това-онова, но действах според ситуацията. Казах на моя мъж, че по това време освен да отиваме на Сапфир. От ТА ни изгледаха с насмешка и казаха, че там имало към 300 човека в момента и нямало шанс да стигнем горе. Е ние за никъде не бързахме вече ….. и тръгнахме. Аз, мъжът ми и детето (на 4 г.). Отиваме там и какво да видим – един баща с детето си на гишето и ние след тях  . Това като че ли беше за мен най добрия завършек на деня. Подейства ми много проветряващо и разтоварващо. Прибрахме се към 22 в хотела, а другите от компанията (бяхме 16 души, все приятели), които ходиха на капалъ-то се прибрали набързо и разочаровани от там. На следващата сутрин тръгнахме с ТА на разходка по Босфора (тъй като ги достраша дали ще успея да ги заведа аз), после дойде поредното приключение – придвижването към Султанахмед. Около 5-6 часА, в които успях и да поспя в автобуса. В един момент слязохме от автобуса и стигнахме пеш. Най накрая си видяхме и турския гид. Беше изнервен от струпването на толкова туристи, явно и преуморен и не му се говореше много, но и на нас вече нищо и не ни се слушаше. Заваля, спря, задуха силен вятър, измръзнахме, спазарихме си 7-8 вълнени шала и единодушно решиха да ми се доверят и да ги заведа на Истиклял (имахме и шопинг маниачка). Разходихме се набързо и седнахме да хапнем. На следващата сутрин отидохме до Българската църква и беше сравнително спокойно, имаше само една група преди нас. Доволна бях. От там за Сапфир, с ТА, за който не дойде с нас първата вечер  и накрая парка, Емирган – главния „виновник” за всичко. Е нямаше такава лудница, ужас беше, не ни хареса, май няма да повторим лалетата повече. Та така ни завърши одисеята наречена „Празник на лалетата-Истанбул”