Моля за съвет - бебе на 20 дни и неангажиран баща :(

  • 27 140
  • 522
# 195
Далинда, ти говорила ли си досега с него? Ако не си, говорете, наложително е. Ама без скандали и викане, спокойно говорене, всеки да си каже болката, кой как вижда нещата и от какво има нужда. Кажи му, че имаш  нужда от време да се наспиш, от време да излезеш, и тн.

Как сте с парите? Можете ли да си позволите да се откаже от возенето? Не разбрах работата с дискотеката, негова ли е тази дискотека? Тогава не би трябвало да сте така закъсали финансово, че да работи на сто места. Вие преди да се роди детето обсъждахте ли тези неща? Можете ли да се лишите от част от оарите, които изкарва? Трябва спокойно да му обясниш, че след появата на дете, в живота и на двама ви ще настъпят промени, и в твоя и в неговия. Няма как да продължавате в сегашния ритъм.

Той никога ли не ти предлага да постои с детето, ти да си починеш, да вземеш душ, да излезеш за 15 минути сама? Ти казавала ли си му, че имаш нужда от това? Има много мъже, които ако не им се каже директно в прав текст какво точно трябва да направят, не се сещат.
Виж целия пост
# 196

А по твоята логика, единствената ролята на мъжа е да работи, като няма право да се включва по никакъв начин в отглеждането на детето и домашните задължения, да подкрепи жена си емоционално и физически, защото това би повлияло на кондицията му...

Само ако държиш наистина да работи сериозно и наистина да си подсигурява семейството. При един истински работещ мъж, който истински подсигурява, не може да има тенджера в 5:30 и да чакаш да ти наготви.

Най-вероятно средата ни е различна Simple Smile  Един интелигентен истински работещ мъж, трябва да е наясно,че носеното на пари не му дава автоматично титлата "Най-добър баща и съпруг"

+1

Не виждам как един баща ще стои безучастно докато жена му прави всичко по общото им дете? Няма нужда от такива съвети да не обръща внимание и да гледа само портфейла. Въобще не помагат такива навивания в грешни практики.

Затова толкова много мъже се скатават..
Виж целия пост
# 197
Далинда, това което изпитваш е толкова универсално, че един от големите бестселъри в САЩ тази година е книгата "Как да не намразим съпруга си след децата": https://www.amazon.com/Hate-Your-Husband-After-Kids/dp/0316267104

Независимо какво ще чуеш във форума, чувствата, през които минаваш, са по-стари от света. Но, определено са усложнени от модерния начин на живот, липсата на реална подкрепа от други жени, майки и сестри; невъзможността да легнеш 40 дни да се възстановиш и още и още.

Аз наскоро изслушах тази книга на аудио заради цялата истерия около нея. Много е смешна, но и много полезна. Ако четеш на английски, бих ти я пратила с удоволствие, само кажи. В самото начало на книгата, авторката цитира убедителни статистики, на които аз вярвам, че ВСЯКА нова майка е изпитала криза в брака. Дава добри съвети и стратегии и споделя много личен опит. И това е успяла жена с кариера, без финансови затруднения и без мъж с 3 работни места с домашна помощница и т.н. а не някоя мрънкалница.

Една от забавните глави е как наемат спецалист семеен терапевт от Бостън, да работи с тях и да научи мъжа да помага. Той му дръпва една доста странна лекция, без никакъв резултат, но ги травмира и двамата порядъчно Simple Smile
Виж целия пост
# 198
Говорихме,но до 1,2 дена всичко по старому.Дискотеката не е негова.Прави наргилета.Единствено до магазина съм ходила,той е с бебето и се къпя,аз му нямам доверие още да ги оставям сами за много,защото той се плаши и се паникьосва какво да прави като ревне бебето.Беше ми запасил час за фризьор,защото не съм се подстригвала 9 месеца,и ми каза излез малко да разнообразиш,но аз отказах,защото както казах му нямам доверие.За парите,така или иначе и аз поемам сметки,не съм само на негов гръб.На 3 работи сме,но въпреки всичко няма,каза че си събирал,да видим накрая какво събрано ще има...
Далинда, ти говорила ли си досега с него? Ако не си, говорете, наложително е. Ама без скандали и викане, спокойно говорене, всеки да си каже болката, кой как вижда нещата и от какво има нужда. Кажи му, че имаш  нужда от време да се наспиш, от време да излезеш, и тн.

Как сте с парите? Можете ли да си позволите да се откаже от возенето? Не разбрах работата с дискотеката, негова ли е тази дискотека? Тогава не би трябвало да сте така закъсали финансово, че да работи на сто места. Вие преди да се роди детето обсъждахте ли тези неща? Можете ли да се лишите от част от оарите, които изкарва? Трябва спокойно да му обясниш, че след появата на дете, в живота и на двама ви ще настъпят промени, и в твоя и в неговия. Няма как да продължавате в сегашния ритъм.

Той никога ли не ти предлага да постои с детето, ти да си починеш, да вземеш душ, да излезеш за 15 минути сама? Ти казавала ли си му, че имаш нужда от това? Има много мъже, които ако не им се каже директно в прав текст какво точно трябва да направят, не се сещат.
Виж целия пост
# 199
И за какво толкова чу нямаш доверие, какво ще му се случи с бебето? А и да се случи нещо, ми учи се човек. Докато не ги оставяш сами, няма да се наредят нещата. Ето, мъжът ти се опитва да помогне, ти не му позволяваш. Не така.
Виж целия пост
# 200
Първо, ако наистина смяташ, че едно бебе на 20 дни изисква нон стоп внимание, може би трябва да поговориш с лекар, с педиатъра или с психолог. Може да имаш следродилна тревожност, по-малката и неприятна сестричка на депресията. Ако се чувстваш натоварена и все едно всеки дъх на бебето зависи от теб - това не е нормално.

Второ, ако ще оставяш бебето, ще трябва да се довериш на таткото. Не може хем да искаш да помага, хем да не се доверяваш.

Трето, бебето още е на 20 дни - кога пък вече ви омръзна гледането и търсите разнообразие? До 40 дни е за връзка и бондинг - нон стоп сте заедно и се "пречупваш", почваш да го разбираш това ми ти бебе.

"Не виждам как един баща ще стои безучастно докато жена му прави всичко по общото им дете?"

Ами като няма какво да се прави? Примерно аз сменям памперс, той какво - да пърха ли, кърпичка ли да ми подава, да ми ръкопляска ли? С бебе на 20 дни няма много за правене около детето, наистина.
Виж целия пост
# 201
Сирен, отмести се от темата, моля те! Не помагаш!
Виж целия пост
# 202
Помага, помага. Истерията в първия месец на бебето е супер вредна. Тоава е нужен здрав разум и хладнокръвие. Бебето не значи, че умира, ако бръмне за няколко минути.
Аз като знам, че бях на стража да не спре да диша по едно време и падам от смях. Но, това е. Учим се.
Виж целия пост
# 203
Потребителите и лайковете казват, че помагам.

Всъщност каква е целта - да строим таткото да пърха, или да се срещнат някъде по средата - майката да осъзнае, че да, ще има налягане на парцалите, скука и няма измъкване известно време от бебето, а таткото малко по малко да свикне с мисълта да се включва.

Но трябва да започне отнякъде.
Виж целия пост
# 204
Имам приятелка, която така седеше до кошарата и гледаше бебето като спи. Не смееше и до тоалета да отиде.
Виж целия пост
# 205
Смятам, че Еленна също много помогна в темата.
Добре е, че Далинда продължава да чете и да се вълнува!
А не изчезна след първите 2-3 страници.
Единствено ми е тъжно за всички мнения, които са обидни, иронични, саркастични, подигравателни и жестоки.
Когато на един човек му е тежко от дадена ситуация, не бива допълнително да му я влошаваме, не е ли така?
Виж целия пост
# 206
Амо ето сега в 21ч.яде,сложох го да легне,тъй като кма колики,почна да рита с крачета и да мрънка,таткото стана,даде му биберона,но той го плюе,и така до сега 23ч.вече,това не е ли внимание,което да иска?Баща му замина на работа в 22ч.и преди 5 мин.заспа детето.След 1 час пак ще трябва да яде,а аз се изцеждам и след като яде процедурата се повтаря до другото ядене...
Първо, ако наистина смяташ, че едно бебе на 20 дни изисква нон стоп внимание, може би трябва да поговориш с лекар, с педиатъра или с психолог. Може да имаш следродилна тревожност, по-малката и неприятна сестричка на депресията. Ако се чувстваш натоварена и все едно всеки дъх на бебето зависи от теб - това не е нормално.

Второ, ако ще оставяш бебето, ще трябва да се довериш на таткото. Не може хем да искаш да помага, хем да не се доверяваш.

Трето, бебето още е на 20 дни - кога пък вече ви омръзна гледането и търсите разнообразие? До 40 дни е за връзка и бондинг - нон стоп сте заедно и се "пречупваш", почваш да го разбираш това ми ти бебе.

"Не виждам как един баща ще стои безучастно докато жена му прави всичко по общото им дете?"

Ами като няма какво да се прави? Примерно аз сменям памперс, той какво - да пърха ли, кърпичка ли да ми подава, да ми ръкопляска ли? С бебе на 20 дни няма много за правене около детето, наистина.
Виж целия пост
# 207
Липсата на подкрепа се усеща и тя няма как да бъде замаскирана.
Самият факт, че няма никакъв интерес като се върне у дома да види, опознае, запознае и сподели грижата е очевадно труден за смилане от жената.

Не знам как се създава интерес в незаинтересуван баща, но нека си дадат малко време да свикнат, да опознаят промяната в живота им след бебето и да се напаснат. И двамата не знаят явно какво ги чака и е добре да разговарят, да споделят какво се случва с детето и да видят дали това положение не е временно явление само.
Виж целия пост
# 208
Аз знам за по-тежки случаи - ама от зрелия соц. Бебе, което е свикнало да спи, само ако майка му стои в розов пеньоар до креватчето. В последствие се оказва, че магията е в розовия пеньоар и слагат таткото на пост с пеньоара, че иначе бебето изпадало в паника.

Тая тревожност, недоверие към таткото, това не са неща за пропускане.

Да, с първо бебе е трудно, но има съвети и гугъл. Да, давят се, издават странни звуци, шават, пъпчасват, пъпчето им кърви и всичко това може да ти изкара акъла. Организмът ти е настроен да забелязва всеки детайл и да реагираш на всичко.

Ама все пак сме мислещи хора и нещата не са чак толкова сложни. А ако толкова не се справяш - питай педиатъра, питай акушерки, рови в нета и така.
Виж целия пост
# 209
Пропуснах и Румцайс Two Hearts
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия