На лятото се радвам аз, ала иде седми клас

  • 67 267
  • 816
# 240
Много често се замислям вече, защо е всичко това и има ли смисъл, след като в днешно време и език можеш да научиш извън езикова гимназия, а който иска да учи висше, влиза и от по-обикновено училище. Има го и обратния момент. Ако около него децата нямат интереси, не учат, а по цял ден са по кафетата - ще му е много по-трудно то само да се амбицира и нахъсва:).
Истерията е заради средата. Много по-лесно е да насочиш и насърчиш към учене едно дете ако средата около него е от будни и амбициозни деца. Някак течението го подема и желанията му и волята му да постигне тези желания са подпомогнати от това, че повечето му съученици имат подобни стремежи... за професии, университети и т.н
Виж целия пост
# 241
Момичета, а тези от вас, които решавате задачите, помните всичко от деца или системно сте помагали и нямате пропуски в материала Blush 'щото математичка бях в училище, по олимпиади ходех, в СУ единият ми изпит беше математика, но сега не ми се поглеждат задачи. Хвърлям по едно око, на някои отговорите ги виждам веднага, върху по-сложните не ми се мисли, оставям го с баба му учителката.
До средата на 6-ти клас помагах и решавахме, но цялата кооперация ни разбираше и реших, че нямам педагогически подход. Чудя се да сядам ли пак Thinking

То и сега си викаме да го накарам да седне - "плаша" го с Бузема ха-ха Money

Баба му хич не ми влиза в положение, щото в "него" край с по-ниски балове влизат в единствените две желани училища в околността. Само ме успокоява да не се напрягам. Пускам ѝ аз таблици и балове, обяснявам наборите с каква лекота решават задачите, които него го затрудняват, какво блестящо бъде го очаква, ако го приемат в желана гимназия, привеждам примери от познати, от 100 кладенеца вода вадя, белким ме разбере 'що съм така нервна от сега GrinGrin
Виж целия пост
# 242
АniK, уча с нея или преди нея, за да мога да помагам, но не всякога се получава.
Виж целия пост
# 243
Абе уж съм завършила математическа гимназия, ама с толкова дейности на главата, не помня какво съм закусвала, а задачи и формули пък хич. Най-нахално поглеждам отговорите и после казвам със строг тон: "Имаш грешки, намери си ги!". После: "Разбра ли какво си сбъркала?" И то обяснява милото, а аз кимам разбиращо Grinning
По български грам не помня граматика. По литература част от тези изразни средства за първи път ги чувам и изобщо не се намествам. Единственото, което правя с удоволствие е да я викам да редактираме заедно писанията ѝ. Защото те са мнооого зле и защото аз лесно мога да го редактирам, но не е това целта. Опитвам се да обясня защо някои изречения звучат нелепо, защо употребата на други изрази изобщо не е умесна. Да посоча повторенията, а тя да измисли синоним. Доста често текстът остава доста по-непохватно написан от моите разбирания за добро, но го оставяме така да "ходи" за оценка в  училище, защото това са нейните възможности. Между другото моите критерии за добре написан от шестокласник тест нямат нищо общо с анализите в учебници и помагала.
Виж целия пост
# 244
AniK аз съм от учещите системно. По принцип по математика нямам проблеми и мога да се справя, но преговарям с нея формули и разни трики-задачи. Тя обаче обикновено по математика няма нужда от мен. По български обаче -голям зор. Нямам спомен никакъв и е голяма борба. Тя ме пита, а аз мигам на парцали и не мога да помогна. Често си препрочитам разни правила от учебника,  но е тегава рабатата.
Сега да не си помислите, че постоянно уча с нея. Не чак, но обичам да съм в час и да я преконтролирам. Някакси успявам да го съвместя с работа и други задължения, а и не ми тежи засега.
Мъжът ми ме пита няма ли вече да завършвам и да си взема дипломата от прогимназията, а аз му обещах, че след 7ми клас. Хаха
Виж целия пост
# 245
      Аз по БЕЛ всичко помня. Има някои нови неща, които не сме учили, напр. като речева ситуация и  др., но един поглед по диагонал ми стига за секунди да "надградя"Стихотворения помня, проза- също, разпознавам тропи и фигури, с граматиката нямам проблем.Ако не ходех на работа- въобще нямаше да пращам детето на курсове. Ако пак си ходя, но същевременно да имах едно по-разбрано дете, а не да ми разтяга във времето всичко- пак бих успяла да го подготвя.

По мат, както казах- "файловете ми" са безнадеждно изтрити.

Виж целия пост
# 246
И аз съм в час с математиката. Някак ми е по насърце. Поглеждам формули, понякога решавам с нея. Забелязах, че ѝ трябва малко повечко тренинг когато вземат нов материал и после се справя, даже и по-бързо от мен. Ама аз и с баткото решавах в 7 клас задачи и не съм забравила материала.
По БЕЛ обаче не съм много в помощ. Там по-скоро ако има нещо неясно се включва брат ѝ.
Девойката реши ( и то сама!), че започва домашното си по математика - има около 150 задачи, и каза, че си ги е разпределила по 10 на ден, за да ги свърши до края на месеца.  Ще видим дали ще има резултат Wink
Виж целия пост
# 247
Ако изкара хубав бал, 18 СУ не си заслужава , отдавна не е това , което беше!

А къде по-добре може да се научи японски в София?

И аз съм в час с математиката, физиката и химията. По БЕЛ - добре, че покрай баткото опресних материала, но все още сме на вие с някои елементи.

Набора си почива активно, не чете от списъка със задължителната литература, но почна да решава по задача от раздел на седмица. Аз препитвам от време на време за учените формули. В началото на септември ще дам някой пробен от предни години и ще преценя къде да наблегнем до началото на курсовете. От първи октомври почват школите - БЕЛ е през седмицата, математиката - един от почивните дни. Другият ще си остане за истинска почивка. Ако беше маааалко по-сговорчиво дете, можеше да я караме и самостоятелна подготовка, с помощ при поискване.

Зла Гад - Пиги®, даде ми добра идея. Ще си направим и ние състезание.

Виж целия пост
# 248
Момичета, а тези от вас, които решавате задачите, помните всичко от деца или системно сте помагали и нямате пропуски в материала Blush 'щото математичка бях в училище, по олимпиади ходех, в СУ единият ми изпит беше математика, но сега не ми се поглеждат задачи. Хвърлям по едно око, на някои отговорите ги виждам веднага, върху по-сложните не ми се мисли, оставям го с баба му учителката.
До средата на 6-ти клас помагах и решавахме, но цялата кооперация ни разбираше и реших, че нямам педагогически подход. Чудя се да сядам ли пак Thinking
Ами аз кое помня, кое не, но при три деца съм за четвърти път в седми клас. Като сложим и племенника в сметките и това, че кандидатствах с него тази година, станаха пет Wink
Преди години така, понеже дъщеря ми си учеше от първи клас в 32-ро и на РС все ни повтаряха да учим с тях, та всички съседи знаеха кога решаваме задачи. Не знам тя ли не разбираше моя подход, аз ли я ползвах за опитно зайче? Grinning
Но като цяло, винаги е имало смисъл в цялото това упражнение.
Виж целия пост
# 249
Е това със състезанието го бях забравила на дробите в 5 клас доста задачи решихме така, младежа прочете
 "На прощаване в 1868 г.", "Една българка", "Опълченците на Шипка", "Българският език", "До Чикаго и назад", "Бай Ганьо", "По жицата"обаче не съм сигурна колко качествено та мисля да го препитам малко по въпроси от НВО с тези произведения другата седмица и ако не отговори вярно ще се върне да прочете отново. Сега почивката се състои в стоене пред компютъра докато не кажа четете/ решавайте задачи или не изкарам насила  да потичат навън. 
За  математиката мога да помагам обаче по БЕЛ без ключ с отговори не се наемам.
Виж целия пост
# 250
Аз "учих" до началото на втория срок в пети клас. След това само контролирах - разглеждах тетрадки и учебници, подписвах контролни, задавах объркващи въпроси. Понякога давах и тестове, ама задължително с отговори и само сравнявах. Спомням си, че ми се наложи да си припомням пустите му наречия - кога слято, кога не.

Тази година смятам да процедирам по същия начин с малко по-чести проверки.
Виж целия пост
# 251
По м-ка помня всичко, формули, задачи, построения... Беше ми страст като ученичка и в унито даже Simple Smile
По БЕЛ чат пат поглеждам някое правило. Да разсъждавам по произведения не смея Simple Smile той се оправя сам, ама телеграфно Simple Smile то и аз толкоз докарвам...
Виж целия пост
# 252
Момичета, мен ме отрезви баткото. Седмокласничката все още само въздиша, констатира, че животът е гаден и се захваща със задачите.

Аз почти не съм се занимавала с нея досега. Случвало се е да обясня някоя задача, на която е запънала, да прегледам някое съчинение или преразказ, но нито съм учила с нея, нито съм проверявала писала ли е домашни, нито съм следила подготвила ли си е чантата. Тя е отговорно дете и издънките ѝ се броят на пръсти.
Виж брат ѝ е друга работа. Head Band  На него и три пъти да му кажех "Да не забравиш рисуването", той щеше да си вземе гуменките. Все нещо недоразбрал, недочул, недосвършил, ама нали е широко скроена личност - над тези битовизми е. Що пък да си напише цялата домашно, нали може да спаси двойката и с половината? Голям зор видях да го държа изкъсо в седми клас. Ако не беше форумът да си помрънквам, сигурно щях да побъркам колеги и приятели.
Виж целия пост
# 253
Ако изкара хубав бал, 18 СУ не си заслужава , отдавна не е това , което беше!

А къде по-добре може да се научи японски в София?



Не знам дали може да се научи по - хубаво отколкото в 18то, но доколкото разбрах има японска паралелка и в 138мо.  Дъщеря ми също се интересува от японски и се позачетох, но нямам никаква информация от първа ръка. Обаче това, което ме притесни е, че едно приятелско дете учеше японски една година в университета във Велико Търново и се отказа, защото според нея е много труден език. Думите й бяха, че може би ако започнеш по - рано (8 клас, а не унивеситет) да може да се научи, но според нея е език, на който трябва да посветиш един живот. Момичето иначе е много будно и говори английски и немски и след отказването от японския се прехвърли да учи френски.
Виж целия пост
# 254
Ако поиска японски, ще се опитам да го отложа за университета. Ще ми се да учи в гимназия, която да ѝ осигури висок старт за повече специалности.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия