Неясни отношения, или когато той протака с години

Този въпросен "приятел" е абсолютно безотговорен.Не може като виждаш какво иска човека до теб и не искаш да му го дадеш, да го заблуждаваш.Казал бил, че не иска семейство като знае, че тя иска, ами прекрати отношенията бе наглец, защо губиш времето на момичето.
А ти мило момиче се отърси, защото животът е твърде кратък.Все още имаш  време пред себе си да бъдеш щастлива!Този човек не те заслужава!Бъди здрава и горе главата!

ахам, тя не желае сама да се погрижи за живота си, но той е длъжен да го направи вместо нея?

Впрочем един съвет: нормалните връзки може да не ти носят така желаната психо драма и така модерното "интересно". Ще трябва да поживееш сама и да се отърсиш от навика връзката да те държи на нокти. Нормалните връзки стават скучни и това им е ценното. Изясни си целите и се запитай какво търсиш от връзката. Ако е галене на егото, емоции и висини, ще трябва малко да пораснеш - с мъж и дете ще минат тия неща на заден план. С деца пък хептен. И може да се усетиш "нещастна". Това също е нормално. Но никой не живее във вечна психо драма, нормалните партньори просто си живеят.

Това за чужденците явно е коментар на моя пост.
Проблемът е, че ако говоря с българи веднага, за 5 минути ми става ясно кой е насреща. При чужденци, независимо дали са жени или мъже, не знам колко стойностни хора са, защото имат различна култура, някои сигнали са определено подвеждащи и наистина се обърквам в преценката.

Наистина не го разбирам това "никой на никого не е длъжен", в чийто дух са доста постове че той бил честен, а вината само нейна. Съжалявам, но този "приятел" е крайно неприятно пешлигарче,  което не бих могла в никакъв начин да нарека мъж. Достойният човек, независимо дали мъж или жена, в подобна ситуация би пуснал да си отиде другия щом има други очаквания от връзката. Дори би му помогнал тръгвайки си сам, все още се срещат и такива мъже. Описаното поведение е жалко, егоистично, лицемерно и недостойно. Пиша го основно заради Силвия, за да не вземе да си помисли че това е нормално и зряло мъжко поведение - не, не е. Така се държат мамините синчета, които се интересуват само от собствения си задник, не мъжете. Като не можеш да дадеш на другия човек това, от което има нужда, си тръгваш. Дори аз съм го правила, ще му се не види и мъжете дето нямали сила или не забелязвали такива неща.

И пак съм напълно съгласна със Сирен, започвам да се притеснявам.

Moon Flower, ако не са японци например, не са толкова различни критериите стойностни ли са. Ако са пък европейци, съвсем.

Само в турските сериали тази драма би имала края, който иска Силвия - тя да си затръгва, а младежа да я отвлече и право в гражданското. Бъдете реалисти и не прехвърляйте вината за всичко на мъжа.
И аз имах подобна връзка. Благодаря на Бог, че съумях да се спра на време. Приех, че с този мъж мога да имам само приятелство и страхотен секс. И така, докато не реших, че искам сериозна връзка - мъж, дете. Прекратих сексуалните контакти, но запазих един много добър приятел вече около 15 години. Иначе и аз се бях пуснала по наклонената плоскост.

Moon Flower, зависи как гледаш на хората (то всичко е в очите на наблюдаващия). Чужденците като цяло са по-деликатни, често са по-възпитани. Но в същността си всички хора са еднакви. И ако се поддаваш на любезното отношение, може лесно и неусетно да се хързулнеш. Въпросът е не да гледаш външните белези и поведението на хората, а да усетиш "енергията" им.

Силвия, рядко пиша, но тук не мога да се сдържа.

Прочети отново и отново поста на pandorina (№ 144). Колкото и кофти да ти звучи, приеми, че си "болна". Душата ти е болна. А тя е болна, защото мисленето ти е изкривено. Когато душата дълго боледува, разболява се и тялото.

Ако бях на твое място бих направила следното:

1. Пълна ревизия на здравословното си състояние. Консултация с докторите дали мога да пътувам зад граница, и ако "да" - при какви условия.

2. Търсене на възможност за поддържане на връзка с психолога по Скайп, Вайбър, имейл, и т.н. Има терапевти, които предлагат консултации по интернет (1 час струва малко по-скъпо).

3. Бърз контакт с близки, роднини, приятели в чужбината, която си избереш, за да установиш кога може да пристигнеш там. На първо време ти трябва легло и баня. (Препоръчвам някъде в Южна Европа. В Северната част на континента обикновено времето е облачно, дъждовно, къс е денят, което предразполага към депресии).

4. Пускаш молба за прекратяване на договора, без предизвестие (ще дължиш една заплата, ако договорът ти е с едномесечно предизвестие). Запомни нещо - нито една работа не си заслужава твоето здраве. Ако ти вреди, независимо поради каква причина, махаш се, при всякакви условия. Пари се печелят, важното е да си здрава.

Преди имаше опция да подадеш молба за напускане с предизвестие и да излезеш в болничен (правила съм го този номер, успешно), сега не знам дали не са променили Кодекса на труда.

5. Пишеш писмо на твоя любим. Писмо, в което не му обясняваш колко го обичаш и колко значи за теб, а че ОБИЧАШ СЕБЕ СИ, че искаш мъж, на когото можеш да разчиташ, мъж, който да поема отговорност, с който да живееш, да създадеш семейство, деца и т.н. и твоят хубостник НЕ ПРЕДЛАГА това. Казваш му, че не ти върши работа. И точка!!! Да не те търси повече, не ти трябва. Миналото е минало. Край. Блокираш го навсякъде.

5. Пускаш кепенците тук. Купуваш си самолетен билет, стягаш куфара и заминаваш. И продължаваш да се лекуваш.

Бягството в случая ще има терапевтичен ефект. Махаш се от насилника, първо, и второ - препрограмираш се - с помощта на психолог/психотерапевт.

Кредитът може да го изплащаш и от чужбина. Слава Богу, международните банкови преводи стават за ден-два и не са чак толкова скъпи.
Като смениш средата, като почнеш нова работа, ще започнеш да срещаш нови хора. Но трябва да се препрограмираш!!!

Стискам ти палци и ти желая успех!

(използвам повода да благодаря на @pandorina за хубавите постове. Много са ми полезни).

Горе долу съм била в подобна ситуация с тази разлика, че беше по-голям от мен и не само че не искаше брак и семейство, а не искаше сериозна връзка като цяло. Тоест искаше да се виждаме всеки ден, да правим секс, да излизаме, да преспивам в тях, но без да му държа каквато и да е било сметка. Ако реши да се види с някоя друга, аз да нямам право да се сърдя, но на следващия ден като ми се обади, аз да дотичквам.
Също като "твоя" беше голям манипулатор. Много добре знаеше, че съм влюбена до безсъзнание в него и си ме манипулираше както иска. Да, имала съм най-красивите си и щастливи моменти в живота с този мъж, но чак после разбрах, че не го е правил, защото му е идвало от вътре, а защото така му е било удобно.
В един момент просто не издържах и сложих край, защото съм сигурна, че паралелно се е виждал и с други. Просто аз си му бях удобната глупачка, когато е сам.
Да, адски трудно ми беше, година и половина ми трябваше, за да го забравя напълно. Да, точно като теб, за други мъже бях сляпа, никой не ми се струваше уникален като него, никой не ме привличаше, струваха ми се тъпи, смотани и грозни, но и това мина.
Просто се отдръпнах тотално от него, ама като казвам тотално, значи тотално. Блокирах телефони, фейсбуци, изтрих и малкото общи снимки, на места, на които можех да го срещна не ходех. Ние не сме работили заедно, но моят съвет е да започнеш да си търсиш друга работа и едва когато си намериш нещо подходящо, напускай старата.
Но от личен опит ти казвам, ако си наложиш ти самата да го забравиш, ще го забравиш. Действай и не си губи времето,  младостта и нервите с неподходящи хора. Тези три неща никога няма да се върнат.

От всичко само не разбирам защо тя трябва да си напуска приятната работа? Заради един мъж, който е осъзнала, че я мотае и не си струва да е с него.
Страхотна притча за падащия човек и лианата.
Само още нещо - представи си, че на 4-ти август /събота/  Или 15-ти /сряда/, без значение, в голямата книга (образно го казвам, разбира се) пише, че  ще срещнеш мъж, с когото в последствие ще се влюбите, ще си паснете, ще имате еднакво светоусещане и в крайна сметка - щастлив живот. Обаче ти го изпускаш, защото си сама в апартамента си, понеже си във връзка със сегашния си приятел.
Искам да кажа, че колкото си по-млада, толкова повече имаш шанс да срещнеш подходящия човек (това , разбира се, не означава, че няма щастливи и късни връзки). И ти изпускаш тези възможности (за емоционалното и здравословното ти състояние изобщо не коментирам), понеже те е страх, или Бог знае какво да сложиш точка с човек, с когото очевидно не си щастлива. Е...
... или си щастлива...
Щастлива ли си?

В живота няма такова нещо като "неподходящи хора" или "неподходящи обстоятелства". Всеки човек в живота ти, всяка ситуация или обстоятелство идва подходящо за да ни помогне така, че преодолявайки го да станем по-силни, по-осъзнати, по-здрави, а оттам и като следствие по-щастливи. Затова и не смятам, че този човек е неподходящ. Както и не смятам, че такава каквато е авторката, със своята неспособност да отстоява себе и да бъде отговорна за живота си дори оттървала се от конкретния човек и кокретната ситуация ще попадне на "подходящия" - зрял, отговорен, сериозен, любящ и пр. и пр. Ако въпросният човек сега и "помогне" като свърши и нейната работа, т.е. той да я остави за да я улесни, ако той това го направи то ще означава, че тя не е отработила ситуацията и не е успяла да излезе сама, не е защитена от нови такива, нито е научила как да излиза ако такива ако се случат. Ще бъде все в положение да разчита на милостта на другия да и помогне, улесни и спаси. Но не и на себе си. А как можеш да го живееш тоя живот ако зависиш от милостта на другите? Така, че точно този човек е подходящия да я научи как да се защитава. Лечебните и възпитателните  методи на живота са безпогрешни и винаги работят за наше добро давайки ни винаги нужното лекарство в нужната дозировка. Сакатлъците стават когато не го разбираме, съпротивляваме се, търсим виновни, смятайки че сме жертва на някакви обстоятелства или хора.

Работа, в която се срещаш с токсичен човек, вече не се брои за приятна, а за скофтена. А и промяната на работа си е винаги ценно нещо, дори за принципа. Вижда се, че няма чак уникални места. Даже се чудя, че човек от това поколение, особено ако е в голям град, не сменя по-често работа.

pandorina, абсолютно съгласна! Вече съм ти фен
А за работата с токсични хора - мисля, че човек винаги може да ги игнорира, ако иска. И защо трябва хората да ти определят къде ще работиш, а не ти самия? Ако разсъждаваш така - можеш да "се пребориш" с всякакви хора.

Е то на работното място това му е едно от нещата - с какви хора работиш. Що да губиш сили за игнор на нежеланите, или да се криеш и да мислиш схеми, вместо просто да си смениш работата.

Защото ще гледа на бягството като на решение и вместо да свиква да е силна, ще бяга и в бъдеще.
Работа може и утре да смени, но с оглед на професионалното си развитие. А не да се крие и утре да поддаде отново.

Силвия изглежда човек с ниско самочувствие и без социална среда. Аз бих я посъветвала да пътува, да поддържа интереси.