Не остана много вече, ОКТОМВРИ ще се гушкаме с малкото човече

Днес като се замисля ми е интересен ден, сутринта реших да пусна кръв и урина, пристигам в Цибалаб, лудница от народ, дори не ми се предложи място да седна, жалкото, че бяха само млади хора, аз съм се облегнала на стената, врата се отваря с гръм и трясък, влиза една дама,  която заявява, че е бременна и трябва да мине преди всички, никой не реагира, врата се отваря на лабораторията и тя хуква навътре, аз само я погледнах и я попитах според нея аз преяла ли съм? Незнам кое поведение беше беше осъдително в случая, никой не ми е длъжен, даже не се ядосах, стана ми едно такова жалко и тъжно и дори да е малцинство ще възпитавам детето си по този начин, по който аз, че е редно Да се съобразяваш с околните.
А после и тази кукивица с този въпрос и на нея не й се сърдя, защото знам, че жената не си е добре, но и тя би трябвало да се съобрази с положението. Вече какви ли не безумни въпроси не ми се задаваха, включително и след раждането трябва ли някакво специално лечение  на детето, щом е ин витро.....?! Обградена съм от аборигени!

От снощи съм в потрес! ... Имам сериозни опасения, че ще ми се появят стрии на глезените! (човек да ми има проблемите на мен...) Адски много ми се подуват краката в глезените, стъпалата от горна страна, понякога чак и пръстите! Според доктора не е сериозен проблем-дължи се на жегите, а аз съм съгласна с него, тъй като и предишни лета пак са ми отичали краката, но не до такава степен. Вариантът е да лежа с вдигнати крака и да не правя нищо по цял ден. Иначе и 5 мин са ми достатъчно и краката ми са станали на балони.
Иначе по тялото все още нямам стрии-мажа се упорито, а и смятам, че се дължи на постепенното, а не рязко наддаване на килограмите (или на мен ми харесва да лежа на тази теза).
За бабите - досадни или премерени, радвайте се, че все пак ги има. Ние баби няма да имаме, а дядото ще е един(баща ми) , за което ми е доста криво! Ще си имаме и една прабаба(баба ми) да е жива и здрава,  но тя си е за да се радва на внучето

На мен миналият ден ми се случи отвратителна случка показваща селянията във младите. С малкия чакаме да пресичаме след което колата която наближава намаля и ми сочи да минавам...спира, а този зад него дори не намали. Добре, че видях и имах едно на ум, глупакът дори не намали, подмина спрялата кола чакаща ме да пресека с детето и той просто профуча пред лицето ми! И беше на възраст около 30г. 🤐😡😮

Малинка, според мен персоналът на лабораторията е този, който трябва да се погрижи за предимството на бременните. Аз бих се обърнала директно към тях. Ама най-жалкото е че дори място не са ти отстъпили тези мързеливци. Чак пак толкова - ще им омекнат краката, ако се изправят малко.Тук в това отношение е доста различно. Навсякъде бременните са с предимство - в лабораторията, в магазина, супермаркета, даже като ходихме за ваксини на дъщеря ми. Случвало ми се е единствено на каса да изчакам, ако никой не се е усетил. Почти винаги обаче хората ме виждат и ме пускат да мина пред тях. Понякога ми е неудобно да се възползвам, защото не съм чак толкова зле. Преди месец обаче ми се наложи да отида до българското посолство и там такива правила не съществуват. Комунизъм - всички сме еднакви. Чаках си над 2 часа в жегата, а малката с мъжа ми в колата, понеже няма на кой да я оставяме. Накрая даже една госпожа ме пререди. Простакът си е простак, ако ще и на луната да се пресели. По принцип не си мълча, ако ме пререждат, защото много мразя да се нарушават правила, но този път се усетих чак като почнаха да я обслужват. А момчето дето са го сложили да отговаря за реда - и той е дремал явно.

Днес ми се наложи да ида до Еконт да си взема пратка. Имаше доста хора и аз си се наредих на опашката. Един мъж видимо възрастен и една жена до него ми казаха изобщо не чакай влизай си. Аз казах, че не е нужно и не бързам. Те все пак настояха и аз се възползвах, но една тинейджърка така си извъртя погледа, че ми идваше да я ударя през лицето. Много ме ядоса. Колкото до чакането винаги си чакам през лаборатории... даже веднъж една баба ме пререди, нищо не казах, но ми стана смешно. Хората са загубили човещинката в себе си.

Интересна тема подхванахме, поне е весело. Пумпалче и аз имам една бенка с коса, голяма като пъпка ли е, брадавици. Не е грозно, свикнах, макар че много хора ме питат защо не я махна. Горе точно на челото в дясно е. Забелязах, че баща ми, сестра му имат същите, но на бузата. Сигурно е по наследство. N_alex съжалявам за детенцето ти, не се обвинявай , не е в теб вината, никой не е застрахован. Колко случаи има, не са виновни нито наркотиците, нито алкохола и цигарите. Божа работа. Нека се молим всички да сме добре и да има лечение за всичко. Относно тия брадавици, не знам от какво се получават, но тук в Бургас има един лечител, Камен се казва, сигурно го има в Интернет, маже ги с някакви билки и падат сами. Ако някой се интересува мога да помогна. Друго... Радвам се, че има още една мама от Бургас, че май сме малко тук. Пак стана дълго, но последен съвет от "кака", май съм най-везрастната, ценете бабите, ще ви трябват. Разбира се само да помагат, без съвети. Ние с мъжа ми и двамата сме само с майки и е много мъчно, когато няма на кой да разчитате. Аз моята, естествено не я понасям, не се разбираме, но ми е майка все пак, без нея по-лошо. Да гледат, да помагат, за да си обръщаме внимание и на мъжете, че и те са хора, за личен живот, кино, купони, после да не плачем като ни заместят. Стана много дълго, извинете, май ще я изпиешем преди октомври...

Здравейте момичета, не мога да ви изчета цял ден . Много теми коментирате. Аз никога не съм пушила и пила алкохол (само шампанско и то рядко) та не съм имала проблеми с отказване заради бременност. Кафе също не пия, но сега с ниското кръвно акушерката ми препоръча да пробвам с кафе. Пия бял или зелен чай и си мисля че от него следобед ми е по-добре.
За петната: аз имам брат и сестра и тримата имаме петно на едно и също място. Моите деца и двете имат по едно петънце, малко по-тъмно от кожата, но нямам спомен да съм се хващала по някаква причина точно там . Не мисля че има връзка.
С бабите по принцип имаме късмет, свекито ме дразни доста на моменти, но не заради неискани съвети. Относно гледането на деца не са ми се месеци много. Само на баща ми му беше странно че не давам вода на бебето и викаше "ти като си жадна посред лято а аз ти дам само мляко хубаво ли ще ти е" . Ами дадох му шише да го даде на бебето сам да види че то вода не ще.
При нас таткото не пропуска преглед. За раждането никога не е ставало въпрос. Заедно сме си ги правили, заедно си ги посрещаме. За нас раждането е много емоционален момент и държим да си го изживеем заедно. Относно гадене и припадане, свекито доста мърмореше при първото, щял да припадне. На второто даже се буташе да гледа как излиза главичката, не е било страшна гледка. Ако зависи от него бихме имали още поне две . Но като цяло и тук държат в болницата да се ходи с придружител, аз с друг освен с него не бих тръгнала да раждам.

За родилните белези аз има едно петънце на крака, същото като на майка ми, на същото място, но с годините избледня и сега даже се бъркам на кой крак беше Тя не е пушила, нито е пила по време на бременността си. Не съм наясно как се получават/унаследяват, но не съм привърженик на теориите със стряскането и подобни такива
За предреждането съм на мнение, че по-нагли (с извинение) от възрастните хора няма. Естествено не всички, но поне каквото съм видяла аз, с такова впечатление съм останала. Наскоро бях при личната си за изкарване на медицинско, та сложили от онези машини с номерцата, и в зависимост от това за какво си те викат отвътре. Една баба не си изкара номерче, не поиска и помощ в случай, че не знае как се работи с апарата. Когато сестрата отвори вратата да извика следващия пациент тя предреди не само мен, а и всички останали в чакалнята, между които имаше и други възрастни хора, които бяха поискали помощ с боравенето на машината. Влезе с гордо вдигната глава и даже не обърна внимание на забележките зад нея.

На мен пък за цялата бременност веднъж ми се случи да ми направят място на една опашка и то беше един дядо с ролатор, който едва си стоеше на краката. Много жално ми стана. Младите в трамвая те гледат едно страшно и хич не им дреме.

О, разбира се, че сигурно не съм права или поне със сигурност има много съвестни възрастни хора. Просто съм останала с такова впечатление, не само откакто съм бременна, а и от преди това. При мен повече млади са ми отстъпвали място и може би заради това съм останала с такова мнение. Абе явно от всички възрастови групи има и от едните, и от другите.

Ох, аз последния път пред личната- само за номер на ЛАК съм, ама си имам час, че мн мразя "само да попитам и само за рецепта". Та пристигам 10мин преди часа, отпред заредени бабите, идва друга дама и те рапортуват - ей туй момиче е последно Оказа се, че две са с час след моя, а три са "само за рецепта". Излиза лекарката, ставам само да й дам картона и три баби ме финтират с рецептурни книжки на таз къса дистанция Еми ко да му кажеш на туй?

Вълшебство 😁😂😂😁 баби, кво да ги праИш. Из града като видя дядо зад волана и особено пък със стара кола...винаги давам предимство 😁 че не се знае той дали знае кои е с предимство. Ние в болниците  винаги сме с час и излиза мед сестра със списъка и чете по име, за кръв и орина , макар че часа е един всеки си има номер н билетчето и се реди опашка по номерчетата, няма значение кои кога е дошъл.

Тук много се кефя на това, че чакалнята за всички лекари е една (говоря за моята поликлиника, не навсякъде е така, но повечето) и има табло, където се чекираш, че си пристигнал. Сядаш и чакаш да ти излезе името на монитора и в кой кабинет да отидеш. Има място за всички и няма “аз само да оставя това“.
А това с отстръпването на място си е неприятно, тук също не се прави. Вися си редовно, в Лондон правят място само, ако си със значка, че си бременна, ако ще корема да ти е до сливиците. Нямаш ли, не ти обръщат внимание изобщо.
Аз някак не приемам фактът а приори да ми остъпват ред, само защото съм бременна. Мило е, но не го смятам за зазължително. Не говоря за седалка, а за ред. Щом съм отишла някъде съм си преценила колко енергия ми е нужна и дали ще издържа. В крайна сметка всеки бърза за нещо или си има и други ангажименти.
В болницата като ме викат за кръв е също една чакалня с много седалки, то си е отделение само за бременни, обикновено 2 лаборантки взимат кръв в два кабинета. Чакалнята е обща, там пък си взимаш хартиено номерче като пристигнеш и чакаш да ти дойде реда.

Иначе като си бях в Бг за пореден път се убедих, че бабките са супер нагли, и подкрепям мнението по-горе на Десислава. Едно момче ми отстъпи място в рейса и след 2 спирки един дядка, седеше до мен ме изкомандва, че трябвало да стана на бабата дето се качи. Съответно го просветлих, че не съм преяла, а бременна и няма да стана. Ама са ми много досадни, само ръсят акъл. На мен също само млади хора ми отстъпваха, даже едно момиче ми вика: “Ама елате да седнете, аз бях бременна миналата година и знам какво е, никой да не ти става. “
Това се случва на една от тия четворките седалки, съответно останалите 3ма седящи ни огледаха и двете от глава до пети, все едно сме извънземни и си се обърнаха на другата страна.

Малинка, аз от баба ми какви бисери чух за ин витрото, пък колко ме дърпаха по ред на номерата за лакътя: “ти сега да не вземеш да кажеш, че е ин витро...?!?“ То свеки, то баба ми, то наште...
Хората, за радост не много, но една определена група все още не знаят какво е ин витро и как да реагират.  Изобщо не им се връзвай.

Ние оценяваме и много се радваме,че имаме толкова баби,да са ни живи и здрави дълги години,но се и радваме, че не сме под един покрив.😊Два пресни примера.Днес моята свекърва ми писа,че говорила с една лекарка,която пък и казала, цитирам: "всички бебета се раждали 2 седмици преди термин",това при положение,че едва ли ми знае термина и второ, че в момента сме си в Бг и ще останем поне още 3 седмици.Нейната майка,прабабата пък края на юни,преди да тръгнем за Бг,беше казала на ММ да вземем пелени,да имаме ако се роди по път.Иначе моята майка ми е голяма помощ и този път ще разчитаме на нея първите 3 месеца,след това ще гледаме да се оправяме сами.

Абе досадни са си пенсионерите, ясно е, че са на годинки и на тях не им е лесно, но някои просто прекаляват. Виждала съм такива, които направо тичат след рейса, а щом влязат в него ги боли кръста, краката и е задължително да им се отстъпи място А при лекарите са били най-дразнещите случаи, на които съм попадала.