КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ - споделяне на опит и знания - 38-а тема

На лично съобщение си позволих да ви изпратя телефона на д-р Руми Йорданова също класически хомеопат и педиатър, която практикува в Търговище и е лекар с опит.

Д.р Руми Йорданова, същата ли е която преди работеше в Попово? Представя се, че също е завършила курс в Хомеопатичното училище за което стана въпрос в по - горния пост.

Д-р Руми Йорданова е завършила хомеопатия в Хомеопатично общество и в Ново Хомеопатично Училище. Работи в Попово и Търговище.

Здравейте,
Влизам за първи път тук с молба за препоръка на класически хомеопат в София.
Става дума за дъщеря ми, но бих опитала и аз.
Нашата история е следната. Детето е на 10 год. От 2 год възраст се лекува почти изцяло на класическа хомеопатия. От 2 до 4 год възраст бях изключително доволна. Дали е било от хомеопата или от детето - не знам, но остри състояния сме овладявали много добре.
От 4 год възраст започна да боледува почти ежемесечно от гнойни ангини, като почти всяка една протичаше много драматично - със силно главоболие, плач и висока темп.
Чаках, слушах и търпях как жизнената енергия ще я излекува - обаче нямахме напредък. След това хомеопатката стигна до извода, че такъв й е характера и така ще боледува. Мен обаче това становище не ми се връзва с принципите на хомеопатията, защото нали именно на това се очаква тя да повлияе и да имаме напредък. Това беше др Стоименова от Хирон. Търпяхме 4 години и половина и решихме да сменим.
Започнахме с Виолета Тенева.
Не знам дали е съвпадение или е благодарение на нея, но от самото начало имахме успех - 9 месеца без ангина!
След това се завъртяхме в същия кръг, по една на месец. Нейния подход на лекуване ми допадаше повече. Тя даваше повече лекарства в остро. Не казвам и не знам дали е правилно, просто на мен като майка ми беше по-добре да дам лекарство, а не да чакам.
За съжаление характерът й ми дойде в повече. В случаите, когато не успее да овладее острото започваше да ми се кара, че моите страхове са виновни.
Не искам да звучи като оправдание, но когато 6 години живееш месец за месец, в очакване на поредната ангина, която всички други лекари искат да лекуват с АБ и заплашват за увреждане на сърцето и бъбреците - най-естественото нещо за една майка е да се страхува за детето си.

Сега търся хомеопат, който да проявява търпимост, и който би се захванал с това да намали честотата на проявите, а в обозримо бъдеще да постигнем здраво дете.
Благодаря ви много!

Здравейте, може ли препоръка за добър класически хомеопат в Пловдив?  
Става въпрос за малко дете (2г).
Предварително благодаря!  

Аз Ви разбирам, но ще опитате ли и Вие да разберете, че не може да се назначава лечение, само за да е по-спокойна майката. Логично и естествено е майката да се притеснява за детето, но трябва ли да свръхмедикираме и да влизаме в полипрагмазия, само за да е спокойна майката?! Не, не трябва! Има ясни правила и стандарти кога се предписва и кога се чака. Не познавам лично д-р Тенева, но е била е права, че страховете на родителите влияят върху психоемоционалното и психофизическото състояние на детето. Може би не е намерила подхода към вас, може би не го е обяснявала правилно, може би изразните й средства куцат, може би вие сте свръхчувствителна.... Не това е важно, поне не що се отнася до форума тук. Важното е друго - да се разбере, че има критерии за предписване на ХЛ в остро, хронично и обострено хронично състояние и тези критерии НЕ произтичат от това какво е комфортно на майката или бащата. Тези критерии произтичат от принципите и стандартите на хомеопатията. Много често (да не кажа винаги) при лечение на хронично заболяване на детето (а рецидивиращите ангини са проявление на хронично разстроена хомеостаза и имунитет) се налага първо или паралелно хомеопатично лечение на родителите и не защото хомеопатът да вземе повече пари (при все, че и в това може да бъде обвинен). Човек е интегрално цяло на тяло и психика. Човек не живее изолиран като Иван Рилски в пещера. Човекът е социално същество, а децата са силно зависими от своите родители, не само защото не могат сами да вадят пари и да си осигуряват покрив над главата. Взаимоотношенията в семейството, фамилната динамика, емоциите на родителите са от значение за здравето на детето. Буквално! Освен това един притеснен родител, чиято емоция взема превес не е особено обективен в наблюдаването и описването на състянието на детето на хомеопата, когато това се случва в телефонен разговор. Ето защо при остри състояния е важно да има възможност за лична среща или родителят да е осъзнал принципите на хомеопатията, за да може разумът относително да надделява над емоциите. Нека не забравяме и, че ние живеем с децата си 24/7, а хомеопатът ги вижда за 2 часа на първо интервю и по 1 час на проследяване и ако към това ограничено време добавим изкривена (не нарочно, разбира се) информация от родителя - че става трудно да се направи точно предписание от раз. Колкото и да е добър хомеопат, човешкият фактор е ограничаващ малко или много. Затова казваме, че здравето в хомеопатията се разбира и към него се подхожда интегрално и сме в партньрски отношения на споделена отговорност с пациентите (родителите на пациентите) си. Това, което определя терапевтичното поведение на хомеопата са принципите и стандартите на хомеопатията, а не претенциите на родителите. Ако подбираме хомеопат съобразно това дали е "откликващ" на претенциите ни е възможно да не попаднем на хомеопат, който спазва принципите. Пак икономическият закон за търсенето, което определя предлагането е възможно да влезе в сила и да се намери "хомеопат", готов да Ви даде това което смятате, че е правилно. Но на каква цена?! На първо четене хомеопатът, който идентифицира и посочва негативните възбуждащи и поддържащи причини за едно състояние, тези които се явяват пречка пред излекуването, изглежда лош хомеопат! Неговите констатации не ни карат да се чувстваме добре... Само че ако искаме нещо ново в живота си (ако досега сме боледували хронично и искаме да сме здрави) трябва да направим нещо ново! Не може да правим всичко постарому, а да чакаме промяна, нали?

Добро утро и хубав ден, съфорумци!
Само минавам да ви кажа, че с колегата Мечка Малинарка вече имаме потвърждение за зала и съответно първата дата за презентацията ни, част от нашата информационна капания "Истината за хомеопатията".
На 19 януари (събота) ще сме в Пазарджик. Започваме в 10:00 и ще приключим в 14:00. Местата са ограничени, понеже залата не е Арена Армеец. Презентацията е безплатна. Ако сте в Пазарджик или района и можете да отделите 4 часа за здравето си - заповядайте! Повече информация на ЛС от мен или мечката.

Мечка Малинарка и др Косева, благодаря ви, че отделяте време да бъдете активни и да пишете във форума. За мен е удоволствие да ви чета, макар и да съм минала това нулево запознаване с хомеопатията преди много време. Поздравявам ви за начинанието с отворената беседа!

ДрКосева, много ми е интересно как ви помагат (или пречат) знанията от конвенционалната медицина в прилагането на хомеопатията. До колко, за вас като медик и хомеопата би било полезно или би ви липсвало някое изследване. И дали има или не резон в изискването да се прилага хомеопатия само от медицински лица (без да се връщаме към стоте часа на Боарон за медици).

Здравейте.
От доста време се лутам в търсене на класически хомеопат. Може ли да ми дадете контакт на добър хомеопат, който има опит в лечението на Паническо разтройство. Боря се с това състояние вече половин година. Изписани са ми АД, но не ги пия.

Пропуснах да напиша, че става въпрос за гр. София.

Познанията по медицина могат да помагат и да пречат. Има колеги медици, които изпитват затруднения да "пречупят" мисленето си в холистична парадигма - правят изследвания, поставят диагнози и търсят "нежно" лекарство за съответната диагноза и не визирам само клиничните хомеопати обучени от фармацевтичната фирма. Има колеги, които са изучвали класическа хомеопатия, но имат този алопатичен маниер на работа. На тях медицината по скоро им пречи и връзва ръцете на хомеопатията. Хомепатията може да реализира своите възможности за постигане на нежно и трайно излекуване само ако се спазват нейните принципи, един от които заставя хомеопатa да възприема цялстно човек в неговата уникална индивидуалност.
В диагнозата tracheobronchitis acuta няма нищо индивидуално. Всички с остър трахеобронхит ще получат АБ + пробиотик + витамин + откашлячни средства и антипиретик при нужда - така прави алпатичната медицина. Клиничните хомеопати ще предпиишат за същата диагноза Phosphorus + Bryonia + Belladonna.
Лекарите класиически хомеопати, които се интересуват от диагнозите биха предписали само Bryonia понеже имала афинитет към лигавицата на трахеята.
Общото между всички тях е, че редуцират човека (индивидуалността му) до една диагноза.

Когато работя в педиатричната клиника или в спешното отделение - аз съм алопат. Поставям диагнози и лекувам алопатично. В спешното отделение се борим със смърта, т.е се борим с фактора време и няма време за 2 часово интервю. Ако тръгна да го правя - ще изпуснем пациента и после ще ме пребият или ще ме дават по новините. В кабинета си работя като класически хомеопат и не поставям диагнози. Един велик хомеопат и лекар Джеймс Комптън Бърнет казва: "По-важно е какъв е човекът, който боледува отколкото каква е болестта, от която боледува човекът".
В момента съм с предизвестие за напускане и ще се фокусирам изцяло в хомеопатичната си практика. Медицинските ми познания и умения ми помагат да преценя дали случаят е спешен или хирургичен, за да насоча пациента към адекватно лечение и в такъв случай хомеопатията ще бъде допълваща терапия и водеща в следоперативния период, като въобще не е сигурно, че ще изпиша Арника, защото Арника е самo едно от многото възможни хомеопатични лекарства.
При торзио на тестис, например, случаят е несъмнено хирургичен и ако не се предприеме интервенция до 4 часа - тестисът ще бъде загубен. В такъв случай, при все че болката е силна и внезапна и имам основание да предпиша Aconitum, или че тестисът е зачервен и болезнен при докосване и имам основание да предпиша Bryonia, или е ливиден и имам снование да предпиша Lachesis - това, което правя е да дам доза хомеопатично лекарство при мен в кабинета и да засиля родителите в посока уролог, а не да ги лъжа, че само с хомеопатия ще се оправи. Лично на мен медицинските ми познания ми помагат, не ми пречат, но не са водещи. За да бъдеш истински хомеопат е нужно да имаш други познания и да си развил умения които не се изучават в медицинските университети.



Хомеопатията се интересува от индивидуалната уникална реактивност на всеки човек изразена чрез усещанията и функциите на този човек. Пациентът информира хомеопата за своите усещания. Близките на пациента също дават информация за неговото поведение. Хомеопатът преценява функциите чрез хомеопатичния преглед и понякога се налагат изследвания. Така на първо четене изглежда, че хомеопатът трябва да е лекар, за да може да оценява функциите, които са видими чрез изследванията. Само така изглежда! В медицинската практика ние често виждаме пациенти, които ни споделят, че се усещат нездрави, но изследванията са изцяло в норма. Тези хора не са луди, те не си въобразяват, много малка част от тях имат психологичесия проблем - хипохондрия. Хомеопатията има принцип, който казва, че нарушението в хомеостазата (жизнената сила) първоначално се изявява като нарушения в усещанията и едва по-късно във функциите и структурите. Т.е хомеопатията има инструментите и средствата не само да оцени заболяването преди да се е превърнало във функционално такова или да е реализирало структурна лезия, но и когато то е все още динамично. Хомеопатията има и средствата да повлияе това динамично разстройство на хомеостазата, така че то да не стане функционално или структурно. Това е възможно само когато се спазват принципите на хомеопатията, а пък принципи се спазват когато ги познаваш и разбираш.
Като хомеопат, аз рядко назначавам изследвания, тъй като хомеопатичният метод на лечение слабо използва тези данни. В началото на своята практика назначавах по-често изследвания и ги ползвах за сравнение преди и след хомеопатичното лечение, за да уверявам себе си пак и пак, и пак, че хомепатията е чудо и работи. Такава е човешката природа - око да види и ръка да пипне. Прекалено материалистично сме ориентирани в тази наша цивилизация (и нямам предвид само консуматорските ни нагласи, пари, жени, коли, секс, наркотици и т.н.), а цялостното ни светоусещане и поведение.


От нещата които написах по-горе изглежда да се налага изводът, че хомеопатът трябва да е лекар. Практиката и историята на хомеопатията показват, обаче че има майстори хомеопати, които не са лекари. Лично аз смятам, че хомеопатът трябва да познава човека цялостно. Трябва да познава тялото му (анатомия), как функционира то в норма (физиология и биохимия) и в патология (патофизиология и патоанатомия). Това се изучава в 1 и 2 курс в медицинските университети. Но човек не е само тяло! Човек е и психика, и чувства, а с това се занимава психологията, която пък не се изучава в медицинските университети. Има я само под формата на СИП, за 1 семестър (7 лекции и 7 упражнения или 15 лекции без упражнения) и то не във всички медицински ВУЗ-ове в страната. Виждате ли как лекарите са квалифицирани да лекуват тялото, но не и човека? Как психолозите са квалифицирани да лекуват психиката, но не и човека? Прблемът е в парадигмата за човека. Какво е точно човек? От същата тази парадигма произтича и повсеместното стигматизиране на психичната болест, дори сред лекари. Човекът с психична болест, всъщност не е болен както човекът с гастроезофагиален рефлукс - такова е масовото мнение. Защо? Защото психичнто се дели от соматичното, а това не е холистичен подход към човека.
 Хомепатията е нова наука и като всяка наука тя се ползва от достиженията на други науки т.е за да стане човек хомеопат не е нужно да е лекар, не е нужно да е психолог, а трябва да има нужните за конкретния метод познания и умения, което пък изискват специално обучение. Ако един човек има холистично мислене и познава човешката анатомия, физиология и патология; познава и човешата психика; разбира хомеопатичните принципи и умее да ги прилага - той е хомеопат.
Ханеман идва от полето на медицината (нищо че е от времето на пиявиците, кръвпускането и живачните препарати), изпреварил е времето на психологията и ни дава хомеопатията. Мисля, че днес живеем във време, когато имаме достатъчно научни данни (каквито Ханеман не е имал) и е редно да интегрираме това позание в името на здравето на човека и човечеството. Гениалността на Ханеман е, че е изпреварил времето си (дори може би и това сегашно наше време) защото нещата които той е прозрял и валидизирал емпирично през 19 век днес през 21 век намират своето научно обяснение и въпреки това човечеството има съпротива да го приеме и го отхвърля с присмех, че е шарлатания. Не можем да отречем, обаче, че това с шарлатанията има и своя резон, когато всеки е свободен да се нарече хомеопат. Този, който е лекар и не е учил хомеопатия, може да се нарече хомеопат, защото законът му позволява. И онзи, който е дърводелец може да се нарече хомеопат (защото законът го ограничава да практикува, но не и да се титулува) и може да се пише, че е завършил медицина в НСА (става въпрос за курс по анатомия и физиология организиран от НСА, защото в Национална Спортна Академия НЕ се учи медицина).

Търсете хомеопат, който има опит в разбирането на човека като цяло, като личност, като същество, а не хомеопат, който има опит с конкретна диагноза. Вие не сте диагноза! Вие сте много повече! Вашето излекуване минава и през това да промените начина, по който гледате на себе си. Вие не сте диагноза! Всички тези симптоми (които събрани заедно дават диагноза) са сигнал от вас самата към вас самата.
Симптомите могат да бъдат много мъчителни и сякаш е логично наша цел да бъде да ги премахнем, но такова премахване е невъзмжно. Симптомите изчезват или когато ги потиснем (а това не е точно излекуване и здраве) или когато ги разберем - тях и посланието което носят и извършим нужните адаптации в унисон с това си разбиране. Не си поставяйте за цел да премахнете симптомите! Поставете си за цел да ги разберете! Сама или с помощта на психолог, или хомеопат. Човек стъпва на пътя на излекуването и здравето в момента, в който погледне по правилния начин на своите симптоми.   

Благодаря  на drkoseva за отговора. Все пак в такъв момент е много трудно да решиш към кого да се обърнеш. Просто имаш нужда от помощ, за да се чувсваш отново нормален, щастлив и здрав изпълнен с живот човек.

Много изчерпателно!
Подкрепям ви за работа с психолог. Много е трудно човек да се върне назад и да премине през травмите си, но много помага за оздравяването.