Кога да му разкрия ? Нуждая се от съвет!

'Начална фаза' значи 'гаджета'. Ако не са тийнове без пари за гуми, няма повод да казва на някакво си гадже за това. Когато нещата станат по-сериозни - да, задължително е още преди брака, но колко да е сериозно при тях. Има-няма година, дори тя не знае колко е, при хора под 30

Аз съм на етап от живота си, в който смятам, че това, което ни притеснява и не зависи от нас, трябва да се казва възможно най-бързо. В този смисъл сте доста закъснели, но не е фатално. Трябва да се каже час по-скоро. Има и други начини да станете родители!

Лично аз бих била много засегната, ако вече съм в сериозна връзка с някой, влюбена съм, правя си планове за бъдещето, държа да имам деца и тогава някой да се сети да ми сервира, че не може. За мен е липса на уважение към отсрещният и съответно губене на време. В крайна сметка не всеки е склонен да си осинови. Но пак казвам, това е според мен. Хора разни.

Разбира се. А ако на мен мъж ми каже такива неща в началото ще бягам с 200, защото съм ня мнение, че само маниаци напират всичко да се знае с най-малки подробности от самото начало

По темата (на която честно да си призная и аз не вярвам, че е истинска - лексиконният патос някакси не ми се връзва) нямам много какво да кажа - в началото са го казали много хора и сигурно още повече ще го повторят.

Искам да напиша няколко думи по темата за децата. Много мъже не искат деца. Аз също не съм бил супер ентусиазиран и да съм давал много зор. В общи линии съм забелязал, че има два типа, които са и две крайности - мъжът с "ценния" ген, който непременно, на всяка цена иска да "му родят" деца. И мъжът, който иска да си живее живота - група, която съвсем не е рядка Всъщност имат и сечение двете групи - мъжът с "ценен ген", който обаче иска И да си живее живота (обикновено с жени различни от майката на детето/децата му) - като се замисля хич не е малобройно това сечение....

Понеже при нас не стана на секундата и естествено съпругата ми почна да размишлява по най-драматични сценарии, съм мислил по въпроса дали би било някакъв проблем за мен да нямаме деца - и не, не би, бих я обичал точно толкова, колкото и сега (може би и повече - няма как да знам, но допускам такава възможност, защото децата малко или повече приземяват една връзка и убиват поне част от романтиката, макар че пък това се компенсира от сближаване по други линии). Поне няколко мои приятели са ми казвали, че те не са искали деца и жените им са ги "накарали" (единият използва думите: "изнасили ме и то взе че стана от раз, да му се не види").

Мисля, че подобно нещо не може да застане пред истинската любов на един мъж. На жена по-мога да си го представя (за т.нар. "мъжки фактор" говоря), но ние не сме чак толкова силно програмирани да искаме деца на всяка цена. Макар че честно казано не знам за някоя, която да е зарязала любимия си, защото не са му достатъчно витални и многобройни човечетата или нещо подобно...

Не на последно място ако има желание - има го и варианта с осиновяване, колкото и да е тежък и дълъг и да има ужасно много чакащи. А при наистина голямо желание има и други опции - донорска яйцеклетка, ако е възможно ин-витро, сурогатна майка, ако не е възможно износване на плода. И естествено - има го и варианта двама души да нямат деца. Не мисля, че е чак такава трагедия това за тях - лишават се от нещо, което без съмнение променя една двойка по безброй начини, но определено не е само песни и рози както обикновено си мислят хората (особено по-младите). Според мен една влюбена двойка може да си е напълно щастлива и без деца, естествено всичко зависи и от конкретните хора, но за много много хора е така.

Всъщност това не е никак малка подробност.

Авторката лесно може да си отговори на въпроса като обърне местата мислено - да се постави на негово място. Да си представи как тя много иска деца и е намерила сродната си душа, която сродна душа иска същото, но подло премълчава не маловажната подробност, че не може да има такива. И да си помисли дали би желала да знае, кога би искала да й кажат и дали би го приела и би продължила да го обича и да бъде с него.

Има още един важен момент. Едно е да обичаш човек, който е бил искрен с теб, когато е трябвало (а това време кажи речи вече е почти отминало) и да преглътнеш факта, че не може да те дари с мечтаното семейство по общоприетия начин. Съвсем друго е да се наложи да преглътнеш факта, че половинката ти не може да ти роди деца и в същото време да установиш, че докато си говорил за такива тя е мълчала и те е лъгала за настоящото положение. Защото в случая премълчаването си е лъжа.

Да де, това са неща, които не се споделят с всеки срещнат, с когото са се сгаджодали преди 4-5 месеца. Освен ако не им се свидят пари за гуми да речем.

Не, но се споделят с човек, с който се обичат и говорят за деца.

Стига бе! Със съпругът ми заживяхме от първият ден заедно, ходи обяснявай, че сме били със сериозни намерения. 20 години ли трябва да си с някой , че нещата да се приемат за сериозни, хайде моля. 4-5 месеца не са малко време, за да си направиш сметката за намеренията на човекът отсреща и едва ли си сваляш гащите пред всеки срещнат, че да се дават такива определения.

Факт, някои от ден първи правят деца ама в случая авторката даже не знае дали имат година заедно. Това не е сериозна връзка, не че онези с 'от ден първи' ги приемам за такива, но моята 'ученическа първа връзка' беше над две години, та е нормално да не влизам лесно във филми

Човекът смята брак да и предлага, ти обясняваш, че нямали сериозна връзка. Верно?

Тц, тя смята, че той иска да й предложи.
А ти ако можеше да четеш щеше да видиш разликата между 'от самото начало' и 'когато вече говорим за евентуално семейство'

Да, и аз така разбрах. Че тя предполагала, а майка му искала да става баба. Тя и моята майка иска да става баба, пък всичките ми приятелки предполагаха, че ще им предложа брак. Хихих!

Абе, няма значение кой какво предполага. Стигнали са сериозен етап на връзката си. Крайно време е да го проведат този разговор.