ОСМИ клас пред нас е - ваканцията още си тече -15

Китанова се пенсионира, търсят и заместник. Ако не успеят ще остане още малко, докато намерят. Тя беше класна на голямата ми дъщеря. Страхотна, много я харесвам. За Пенева си имам особенно мнение- невероятен математик, но като педагог я няма. Въпреки, че новият директор и "сви сърмите" и се очoвечи. Ботев- ако детето има наклонности към историята, това е човекът. Андреев- вече казах по-назад, невероятен е.

Момичета, дайте да пренесем дискусията в правилната тема. Отивам там, да се изкажа и аз!

 
Това ми хареса! Ще открадна идеята някой път и аз!

Моята щерка изрина всичко сама -до празно! После трябваше да спасявам нови тетрадки даже от кофата!
Живеем в двете крайности -или е разхвърлено или е ...изхвърлено!
Я, да се върнат пионерските поръчения от моето детство за събиране на хартия, че да видиш, как ще им светнат стаите на децата! Ама няма стимул, стимул няма!
Разбира се! Нови червени обувки съм подготвила вече, даже! Хм, ми желана съм, пък!

Моят син също не ме иска на първия учебен ден.И цветя отказва да носи,но ще го убедя за една саксийка поне.Другата седмица ще си купува дрехи,че всичко му е малко.Тетрадки още не съм взела.Чакам и РС кога ще е.

Белинда, беее....

При нас положението е в двете крайности. Наборката периодично си прави чистка на стаята и гардероба, като изхвърля не само малки дрехи, но и чисто нови такива, защото решила, че не й харесват. Много е бърза с изхвърлянето. Сега се сетих да й подскажа да си запази седмокласните учебници за входните, но ги била изхвърлила още в училище.
Каката, ако не се намесвах, още щеше да си пази гащите от детската градина. Ако има място, изобщо няма да си направи труда да изхвърля. А е Дева! Де що Деви познавам, манията за ред стига до патология, а при моята, почти 19-годишна Дева, още чакам да открия нещо девешко, ама - тц. Подозирам, че има ранена луна в някоя разхвърляна зодия.
За малкия е рано да се каже, но към момента положението е ... Ирак, след бомбардировките. Тези дни се изненада, че има бюро в стаята - забравил бил, че има. Е как няма да го забрави, като не се вижда - зарито във всякакви боклуци. А жената подрежда, но не смее да изхвърли нищо по собствена инициатива, за да не се окаже важно.

Непокорна, не си единствената без ентусиазъм за откриването на учебната година. След 13 такива и аз не го чакам с нетърпение. Ама ще ходя, само да видим как ще го организираме с две различни училища.

Аз бих отишла само, защото е в ново училище, и е старт на гимназиалния етап. Ще се правим, че не се познаваме.
Любовта към бъдещото й училище става все по-голяма. Една от приятелките й, с която бяха заедно на курс, е приета на четвърто класиране в съседен клас. Голяма радост!

Току що прочетох, че във Втора АЕГ е освободено място за момче -АЕ/ИЕ/М/Г. ☺

Няма да ходя. Когато бях ученичка са ме изпращали само в първи клас. Във втори бях в нов град с нов клас, майка ми предния ден ми показа пътя до училището и това беше. Слава Богу, тази година най-после не ме искат.

Знаех си! Ама втора ни е далеч.😁

Къде го прочетохте това? Не виждам нищо на сайта на училището.
От другата тема за Втора английска ли?

Да. Не мисля, че е кьорфишек.

  Наборчето е на Приморско,утре вечер трябва да се прибират.Доволен е,опукал си е всички пари,обади се,че ще прибегне до резервите.
  Относно реда-аз от първи клас не подреждам стаи и бюра.В това отношение съм отличник,че го научих.Всичко е наредено,подредено,прибрано.За разлика от кака му-и до ден днешен неговата стая е като аптека,на кака мукато магазин рови-рови.Нищо ,че не живее вече в нея.Как е възможно да си дойде за една събота вечер,а после два дни са ми нужни да въведа ред?!А в София,според сестра ми,която е педант,всичко е под конец.   
    Криси си пази някакви стари тетрадки и материали от уроците.Всичко изписано отива в парното.Малките дрехи даваме на приятелки с малки деца.Маратонките износваме аз,баща му,гаджето на сестра му-той вече е с 44 номер,а ние всички сме с по-малки номера.
    Дрехи си купува и сам,понякога с мен,много често с кака.Даже тя днес ще ходи в мола,да види какво -що има,да му вземела разни неща.Ми аз нямам против,много силна връзка имат двамата,което ме прави щастлива,че си върша работата като родител добре.Учебните пособия също купува сам,аз не ходя с него,защото ме изнервя с оглеждане,разглеждане,пък хартията каква да бъдела,химикалките не знам какви.
     На 17.09 няма да ходя с него,както и преди ви писах,събираме се група мами,Кокошкарника,да си отпразнуваме повода,а момчурляците се възползват да хапнат  на аванта и после да се правят,че не са с нас.   
   

Здравейте, благодаря за подкрепата и пожеланията за бързо възстановяване на Мишо!
Тази безкрайна седмица приключи най-накрая и обявявам начало на ваканцията си. Работих до към 8 тези дни, но проектът влезе в класьори. Междувременно успяхме да сменим гипса с един пластмасов, олекотен и мокрещ се. Правихме нова снимка - счупеното зараства добре. Викат го на 13.септ на контролен и можело да свалят гипса още тогава (ставали 25 дни). Той пък се нацупи -  по-интересно било да се появи триумфално на първия учебен ден с гипса и да привлече вниманието на, цитирам, "кокошките" (като им викаш кокошки що ти е да им привличаш вниманието, бре!).
Купихме и телефон - като остана без връзка с околния свят много бързо си избра някакъв, така че и тази задача отметнахме. По традиция преди всяко море, в петък след работа се изсипваме в Декатлон за бански, джапанки, потници, къси гащи и подобни дреболии, та и тази година не изневерихме на традицията. А вече и багажът влезе в куфарите и аз седнах да си нахвърлям няколко книжки в киндъла, да не остана "на сухо".
Бюрата и шкафовете са застинали в криосън към дата - последния учебен ден на всеки от тях. Не смея да ги отворя, че да не се изсипе съдържанието върху главата ми. С оправянето помагам, че иначе всичко е ценно, а аз стоя с големия чувал и всявам здрав разум. Недоизписаните тетрадки ги оставям, че там учат думи, решават задачи, чернови разни  - използват се "до откат".  А тетрадки и канцелария пазаруваме с щерката, че и двете обичаме да избираме такива неща. Но и на нея все още й трябват флумастри, цветни химикалки, тя си купува някакви цветни бележничета, лъскави химикалки. Мишо пише на каквито тетрадки има (как се появяват в шкафа му, не е важно) и с каквито химикалки има. Ако няма - си купува. Тази година раници няма да купувам, но се плаша от момента с избирането на дълги панталони - и за двамата важи. С Мишо пазаруваме основно от Cropр, но с блузите е по-лесно, панталоните са мъкаааа, че и не ще да ги мери!  А със сигурност ще трябва да се купуват, едва ли нещо ще му става от миналата година...
На 17.09 не знам дали ще ходя с него, в 5 клас за последно го заведе баща му, аз бях със сестра му, че беше първокласник. Оттогава аз съм с нея, той си ходи сам. Но сега ми е интересно да видя класна, съученици, но пък сестра му ще иска да съм с нея, той няма да ме иска с него и...май е ясно какво ще "открия"...

Много ми е приятно да ви чета! Откривам моето семейство във вашите разкази. Да ви питам: Минаха ли вашите родителски срещи. Нашата още не се знае кога ще е.

Всички училища са го ударили на ваканция! Вероятно чак след 6 септември ще обявят дати за рс, програми и пр.