Пъргави ритничета от ОКТОМВРИЙСКИТЕ мъничета

*Elfy* аз смятам да си ходя в Пловдив, че ми е домъчняло вече много. Никой не ме е ограничил да не ходя или пък забранил даже АГ-то ме пита дали ще съм си тук. Може би ако се появят предпоставки за това само тогава не бих се прибрала, иначе за няколко дена не виждам проблем, а пък и аз съм на Нош-ма и Магнерот. В краен случай и в Пловдив има болници и лекари, ако е писано да е Пловдивчанка такава ще е

Ние отиваме на море в четвъртък за 4 дни. Отдавна го планирахме, сега ми се вижда малко лудо в 8 месец на море, но поне ще се разнообразим. След това се закотвям в София до секциото.

Относно помощта - ще видим как ще са нещата и ако се наложи, ще извикаме някого да помага. Всичко зависи от това как ще ве чувствам аз след операцията. Като цяло не изгарям от желание някой да ми идва вкъщи за повече от 1 ден.

Аз не съм се спряла от пътувания от самото начало, е не са далечни но нямам и медицинска причина. Иначе след 3 седмици даже ще пътуваме до София /350км са си в посока/ на сватба, а аз ще съм в края на 8-ми месец но пък в София не е като да отивам в населено място без болница Мисля като вляза в 9-ти месец да ограничим пътуванията, а ако ходим някъде ще гледам да е без да нощуваме.

Иначе нашият бебчо от самото начало е разположен напречно, изключително рядко явление ама ето на... И въпреки това АГ-то само каза да имам едно на ум, ако не успее да се завърти че ще е секцио. Но на последния преглед и припомних какво е казала и вика "Ааа не бързай, ще го чакаме да се завърти още му е широко вътре". Бебчо и без това върви малко малък та дано наистина успее да се завърти.

Не, никой няма да идва да помага, с мъжа ми ще се оправяме сами с двете деца, той основно с баткото, аз с малката, живи и здрави. За мен е напълно излишно някой да помага, особено с едно дете, така ти се отнема от мобилизацията да свикнеш с новата рутина. С първото дете с таткото много бързо влязохме в ритъм и някакъв синхрон. Ако някоя баба ни се буташе в ръцете, не знам дали щяхме да добием достатъчно бързо нужната увереност, че ще се справяме сами. Ако идва да помага само с домакинстване и готвене, ок.

За секциото спрямо размерите на бебето - по-назад си писах мнението, че само това не би могло да е предпоставка за секцио, камо ли за по-рано вадене на бебето. На една позната ѝ направиха секциото около 20 дни по-рано, заради размера на бебето...А, и заради отпуската на лекарката ѝ Бебето се роди под 4 килограма, та не знам за къде беше тоя зор. Тук наистина правят секцио под път и над път, според мен просто им е по-лесно, а и дори и цената в болницата за пациента да е еднаква за двата вида раждане, за секцио получават и допълнителни пари от касата. Според моя АГ, природата си знае работата, и бебето е такова, каквото майката може да роди. При равни други условия разбира се. Ако има други причини за секцио, които застрашават майката и/или детето, то тогава спор няма кое е по-добре. Да не говорим пък, че явно у нас още ползват практики от средновековието, които продължават да си вървят в бонус с "доброто" отношение тип "Когато го прави , не рева". Не ми се навлиза в черните хроники отново, но си коментирахме с една приятелка, провокирани от случващото се у нас, и се оказа, че учудващо много родилки сред нейните познати са им скачали по коремите, имали са строшени ребра и тн. А като четох и разни истории на родилки, пак провокирани от случаите напоследък, в които лекарите дори шамари са раздавали, направо се ужасих. А си мислех, че вече сме надраснали това отношение и тези практики из болниците...И се чудя, как хем очкават да тъпчат бременните с магнезий до последно, после да не чакат естествения ход на събитията и да предизвикат раждането я с груб преглед за разкритие, я със система, я с хапче, и после се чудят ако нещата не се получават - ами то като си го пришпорил това тяло без да е готово, после какво очакваш...

За пътуванията - ако се повозя по-дълго, получавам повеч контракции, та отпадат към момента. Остава ми около месеци една седмица до секциото, живи и здрави, та не ми се рискува.

I.Kravaeva, подготви се за пловдивска жега, че е доста топло тук.
И аз обмислям едно ходене за 3-4 дни в родния град, че после кой знае кога чак ще ида.
Много много ми се ходи на море, а мисълта, че нямй да го видя тази година направо ме депресира. В същото време малко ме притеснява едно такова пътуване, но по скоро е от внушенето на околните да "седя мирно". От друга страна си мисля, че ще ме зареди позитивно.

Като родих баткото, свекърва ми идваше всеки ден да пуска прахосмукачка и да мие пода. Абсолютно излишно. Носеше и нещо за ядене - да, одобрявам. Друга помощ в първите 2-3 седмици, докато започне детето да излиза и ако няма по-големи деца, които да имат нужда от грижи, не виждам да трябва. Мъжът ми беше денонощно на работа в първите 3 месеца, така се случи. Повече помощ ми е била необходима след няколко месеца, когато детето започна да будува и да шава, преди това е само спане и ядене.

Сега ще трябва някой да извежда големия на разходка, докато аз се занимавам с малкото. Ще имам нужда от всички налични бабички и дядовци, стринки и лелки, които да се занимават с него и евентуално някоя манджа да домъкнат. Другото не ме плаши.

Знам, че природата си знае работата момичета, относно това колко е голямо бебето и колко голямо бебе може да износи майката. Обаче аз съм дребосък, 1.63 и бях 46 килограма, незнам как бих успяла да го родя това 4кг бебе.........

Kremi, точно по същия начин се чувствам и аз - странно ми е, че ще имам две деца. И определено много неща няма да са като с първото. В смисъл, че щом и то ще е наоколо, всичко ще е доста по-сложно. Моят мъж също има право да отсъства цеееели 2 месеца от работа при раждане на дете, но е невъзможно да ги вземе накуп, затова ще е вкъщи може би около 2 седмици. Той често и работи от вкъщи, но все пак ако не е много важно гледам да не го прекъсвам. Иначе майка ми ще бъде у нас първите две седмици, но с каката помагаше само за домакинството и ми беше ок. Сега ще видим с какви задачки ще я натоваря понеже от скоро взехме и жена за чистене, та откъм чистене поне ми е по-леко. Имайте предвид, че в началото е хубаво да има някой около вас, колкото и да не обичате други хора да ви се месят. Умората и недоспиването са големи, кърменето - нон-стоп. Не че е невъзможно и само с бащата да се справите, но ако има кой да сготви, да изчисти, да пусне една пералня, изглади, дори да подуржи ревящото бебе докато малко си починете - никак не е лошо. Иначе според мен е хубаво родителите да си поемат основно грижата за бебето още от самото начало, защото така се опознават, пък е и сладък момент макар и труден. Това е мое мнение. Аз миналият път, когато се роди каката бях в такъв шок, че се чудех как ще се оправям като си тръгне майка ми. Беше постоянно опити за кърмене, дохранване с АМ, цедене, смяна на памперс, приспиване и докато (и ако) заспи е време да се почне отначало. Та майка ми през това време переше, гладеше, носеше, чистеше... После някак незнам дали свикнах на стреса или се регулираха нещата, но се справих и сама. Това разбира се е моят опит, при други може и да е по-различно. Сега с две деца обаче не очаквам да ми е по-лесно. Единствено кърмене и цедене се надявам да си спестя.

Моят АГ беше много учуден, когато му казах как в България масово се прави секцио и то не само по желание от страна на майките, но и че лекарите сами го препоръчват. Каза, че тук ако нямаш медицинска причина за секцио и той се навие да го направи, може да го осъдиш след това. В най-добрия случай ако нямаш сериозна причина, ти трябва сертификат от психиатър, че имаш токофобия и абсолютно няма да се справиш с естествено раждане. Аз затова бях бясна и притеснена миналият път, но пък и бебка ме послуша да се седи на дупето та нямаше как да ми откажат мечтаното секцио.

Чак толкова дребосък, добре си. Вярно, на чужд гръб 4 кила са малко, но познавам и по-дребни майки с големи бебета. Други неща също са фактори.

А сега съм качила 20+ , но това не означава, че пак не съм минъчка, в смисъл ръст и таз. Ще видим как ще се справя

Честно, хич не ми се кърми. Ако можеше някой друг да свърши тази работа, щях да съм много щастлива. Но, не ми се дава АМ, страх ме е от колики. Освен това през зимата и с малко дете (батко на 2г.), единият от начините да го опазя здраво е пустото кърмене.

163см е ок ръст. Зълва ми е 159, джуджето злобно носи 35 номер обувки и пазарува от mango kids.

Тазът е друго нещо, ако е тесен....

Ако ми беше първо и единствено дете сигурно щях да се насиля да кърмя (така и направих с първото). Сега с друго дете под 2 години вкъщи, което изцяло разчита на мен след като изтекат 2-те седмици помощ от майка ми и ММ, ми се вижда невъзможно. Иначе относно вирусите - откакто се е родила, дъщеря ми е имала само бронхит веднъж, докато нейният братовчед, с месец по-голям  и кърмен до момента се скъса да боледува. И в болница лежаха поне два пъти с различни инфекции. И си боледува още преди яслата.

Да ви питам това втвърдяване на коремчето какво е напоследък много ми се случва и чак ме позаболява.Аз сега съм 30г.с на преглед съм на 12.09 от тогава почваме тоновете и излизам в тези 45дни.За помощ мама и сестра ми ще идват нямам свекърва,но беше добра жена.За АМ мисля ако е нужно тогава навсякъде има както и памперси,м.кърпи незнам защо се презапасяват около мен мой приятелки дето ще раждат

Ох, понякога се чудя аз ли не съм в час... Не съм останала с впечатление масово да се насърчават жени към секцио, от всичките ми познати и приятелки се сещам само за една, родила секцио защото беше инвитро и по-възрастна от обичайното за първо раждане и още една която е раждала секцио по нейно желание. Всички останали за които знам че са раждали секцио или е било защото бебето е било седалищно, или по спешност. Когато забременях започнаха да ме питат хората как ще раждам, затова оставам с впечатление, че масово родилките си търсят секцио, а не че лекарите ги насърчават.
I.Kravaeva, моя приятелка с твоите габарити роди естествено бебе малко над 4 кг преди година, така че не е нечувано. Иначе по въпроса с таза, до колкото знам не се определя визуално дали е тесен, имат си методи лекарите да разберат дали е проблем.
Янна, и аз така, сега с бъдещия батко се притеснявам как ще кърмя, ако имаше кой да кърми вместо мен щеше да е супер. А напоследък съм толкова недоспала, като ставах последните нощи едва-едва постоянно това си мислех - аз не мога да се вдигна от леглото, живи и здрави как ще ставам по неизвестен брой пъти на нощ да кърмя...

Присъствието на външни хора с най-голямо удоволствие ще си го спестя този път. Уж миналия път свеки беше инструктирана да помага единствено в домакинството (сама се настискаше да идва и да стои в нас като се роди бебето), ама не се сдържа да не си излее съветите и във всеки удобен момент да ми взима бебето от ръцете. И стана "дай да ти държа бебето, пък ти си свърши каквото имаш да върши - сготви си, изчисти си". Ами - не, мерси!
Сега ММ ще си вземе 2-те седмици бащинство, ще спрем баткото от градина да се порадва през това време на бебето и не ща никакви баби и подобни
След това може мама да си вземе отпуска и да дойде да си види внуците, но няма да е за повече от 5 дни. А и с нея може да се разбере човек.