Някоя от вас имала ли е рак?

Искрено се надявам, че всичко ще протече благоприятно

Аз отдавна имах кисти и не веднъж ме оперираха. Последният път, когато се появиха отново бях бременна. Отказан да се оперирам (съпругът ми каза, че решавам аз, а той е с мен), родих, кърмих и след няколко месеца се оперирах и при биопсията откриха рака. Подложих се на химиотерапия, ходех на работа и си гледах семейството. Близките ми бяха с мен и помагаха доколкото можеха. Почти никой не знае - не желай съжаление, а пък и никой не може да ми помогне с нещо повече.

Радвам се, че само една от вас се е сблъскала отблизо с този проблем. Дай Боже никой никога да не го преживява  . Шока и стреса са огромни и само жаждата за живот, любовта на семейството и помощта на близките може да ти помогне да го превъзмогнеш.
След това е лесно - ходиш наработа (където почти никой нищо не знае и не чувстваш съжалителни погледи зад гърба си), грижиш се за семейството си (и се ядосваш на всички дребни проблеми като всички останали), планираш отпуската и й се наслаждаваш и само периодичните изследвания (е, и някои ограничения, като това да не се печеш на слънце) ти напомнят какво си преживяла.

Живейте всеки ден пълноценно!

Надявам се всичко да е наред! Бъди силна и упорита!!!

Да споделя и аз за майка ми. Преди месец и извадиха от гърдата бучка и вчера излязоха резултатите- злокачествен ... Направо не мога да повярвам, че и на нашата глава дойде такава беля... Най-хубавото от цялата трагедия е, че е в самото начало и, че майка ми е на 60 години и вече няма мензис, тъй като докато жената все още има било по-опасно, по-бързо се разпространявало. Решенията са 3 – да отрежат цялата гърда, за което тя неиска и да чуе, да прави в растояние на 1 месец лъчева терапия или да остане така както е на нейна отговорност. Освен това за 5 години ще пие някакво лекарство, което замества химиотерапията, но без косопад и пр. Лекарят каза, понеже е в начален стадий най-доброто е да се отреже цялата, но гаранция – Франция пак, може отново да се появи , може и изобщо да не се появи. Не знам какво да правя, какво да я съветвам, тя не иска да я оперират, защото е сигурна, че ще изпадне в голяма психо-криза след това. Така щяла да бъде по-спокойна и може би ще направи само терапията. Майка ми казва, щом ще пия така или иначе хапчето 5 години, значи е все тая дали ще я отрежа или не. Освен това сме в чужбина и е още по-объркано. Вчера искаше да си заминава за Б-я, но успях да я разубедя да остане тук край нас. А там какво ще прави сама? Не иска да ми е в тежест...И тя не знае какви ги приказва в такъв момент...  Горката, още внуче не е видяла, а аз от 3 месеца вече дейсвам по въпроса – правим с мъжа ми разни изследвания и терапии. Сега първата ми грижа е колкото може по -  скоро да забременея, че поне с това да и създам малко надежда и радост.
Моля , ако знаете подобен случай, споделете какви са последствията ако жената не направи операцията. Знам, че за всеки е индивидуално, но все пак... Днес ще ходим на видеозон, да видим дали хирурга я е изчистил добре, ако въобще се вижда такова нещо, но тя настоява да го направи...