Августинките една след друга, гушкат бебчетата вече и се хвалят тука - Тема 4

Аз бях същата и преди и сега с третото.Спрях си кърмата още в болницата.Това кърмене ме вкарва в депресия .Много хора ме обвиняват,но хич не ми пука.Ако не успееш хората са измислили адаптирано мляко.

момичета аз имам друг проблем, малкия е много лаком и въпреки че сме на 20 дни изяжда по 90 мл мляко( дали кърма или адаптирано ) след час пак е гладен и започва един неистов рев докато не му дам отново.сега се опитвам и на гърда да го храня и съвсем нз колко изпива от гърдата ,после дохранвам с адаптирано и след час пак  е гладен. вече се притеснявам да не му разширя стомахчето ,а като плаче не знам какво др да направя освен да му дам.Много ми е объркано има ли някоя с подобен проблем, дайте съвет...

Колко килограма е бебето?

Онинче , няма място за притеснения. Радвай се ,че не ти се е паднало някакво злоядо дете. И ние имаме подобен “проблем”, просто малката е лакома. На почти 4 седмици яде по около 120мл кърма , чувствам се като крава, че даже и замръзявам кърма. Ако се налага давам АМ , но не се е случвало често. Чудя се дали да не се опитам на намаля кърмата малко , да не стане хиперлактация ако вече няма такава🤔. Има само една разлика и тя е ,че при нас малката сама си направи режим и яде през 3,5/4 часа и спи по цяла нощ. Яде в 12 , най-късно 1 и после се събужда между 6 и 8. Какво да се прави, поспаливо и ядливо е детето, няма лошо, даже никак.
Няма как да преядат така, че да им се разшири стомахчето, все си мисля ,че те си искат колкото му трябва на организма да си набавя необходимите вещества.😊

Марио яде по 150 на 4,30 часа, точно  на 1 месец е. Нищо няма да му разшириш, споко. Баткото и той ядеше като разпран и всички ме плашеха, а сега е на 5г и му се броят ребрата.

Сесилче, хич не съм с малък крак. Преди да родя баткото носех 39 номер. Имах 1-2 чифта 38 номер. След първото раждане няколко официални обувки, включително и сватбените не ми ставаха. Беше ми се увеличил крака с 1/2 или 1 номер. Сега имах и обувки 40 номер

Онинце, при нас е същото. Вчера беше същински ад. Цял ден не спа повече от 20мин, а през останалото време го кърмих или носех на ръце, защото иначе ревеше. Вечерта не издържах - н гушкамеакърмих го и му дадох още 60мл. АМ. После се люшкахме на ръце и накрая ги сложихме спи между нас. Спа 4 часа и решихме да го преместимв кошарката. Разбуди се, пак го накърмих и спа още 2часа. Ние си наехме везна вчера и си купих ел. помпа. Та премерих, че от мен изсука 40мл. и му додадохме 60мл. АМ. После с помпата изцедих още 20. Продължавам да подозирам, че не ми е достатъчна кърмата. За седмица е качил 250гр. Днес ще записвам колко изсуква, колко спи и колко изцеждам след като се е нахранил. После ще решавам ка да процедирам.

Моят крак не се е увеличил, но колежка също е с номер по-голям след бременността.

Нашият мъник е голям поспаланко. Спи, спи, спи и дори тази нощ издържа 8 часа, без да е ял. Обикновено го будя на четвъртия час, както ми каза педиатърката, но този път реших да си направя експеримент и да видя колко часа ще издържи, без да се събуди. От една страна не исках да го будя, защото щеше да се разреве, от друга - исках и аз да си поспя една нощ в крайна сметка. Лакомник е май като цяло. Имам чувството, че му е запушен носа и сумти, докато гълта, та на моменти сякаш се и дави. Вече му давам по около 10-15 минути максимум, като сменям гърдите. И все пак отново повръща.
На мен кърменето също ми е кошмарно и след всяко си мисля с ужас кога ли ще бъде следващото. Гърдите ми са напрегнати, болезнени, зърната също не дават да ги пипнеш. Понякога като реве малкия и започне да рита с крака по мен и ме удари по гърдите, най-вече засегне зърната, имам чувството, че ще умра. Не, не ми харесва кърменето в никой случай, но ще си кърмя, докато имам възможност. Не го дохранвам, което ми харесва, че поне от това АМ пестя време да го приготвям и най-вече по-евтино е да си се кърми, колкото и да е болезнено и досадно.
Вече няколко дни излизаме за по-продължителен период от време и това до известна степен ми върна настроението. Старая се да съвместявам нещата от стария си живот с новия.
След два дни сме на преглед и ще разберем колко е наддал, а относно ръста мисля, че вече е пораснал с 6 см. Утре ставаме на 1 месец.
Аз не съм ходила на преглед след секциото. След колко време е препоръчително да се отиде? Имах и проблеми със зарастването на раната, но вече мисля всичко е добре. Почти не усещам болка и придърпване. Ох, най-ужасните дни отминаха. В първия момент дори не смеех да го погледна този шев. То не че и сега го гледам, де. Коремът ми все още си е увиснал и ми е адски неприятно при все, че си възвърнах точно килограмите от преди бременността за съвсем кратък период от време.
Кракът ми не знам дали се е увеличил, но мисля, че по-скоро - не. Пръстите на ръцете ми, обаче, мисля са по-големи, защото все още не мога да си вкарам пръстените. Нямам търпение всичко да си дойде на мястото.

Моят пък започва да се буди на два часа за ядене... Хапва, след това пълни памперса и чакам около 30мин за да му го сменя, защото повръща, ако го размятам после се приспиваме и то е минал час. След още час хайде пак всичко отначало...
Преди бяхме коментирали за домашни любимци.. вашите как приеха новото попълнение? При мен мъжкият котарак никакво внимание не обръща - само дето иска да му спи в кошарата. Женската пък първата седмица беше много стресирана и ходеше настръхнала - сега вече свикна и му се гали в краката

Няма особен интерес моята котка, но започна да спи пред вратата на спалнята, без да влиза вътре. Когато ги изнеса с кошовете или люлките навън - ляга до тях, но се прави, че не им обръща внимание. Когато едното ревне - не реагира, но когато ревне злото, с пронизителния глас се изтрелва с такава скорост, чак в съседите спира и поглежда назад от тяхната ограда... то и на мен така ми идва да направя понякога от тия децибели.

Аз се отказах от кърменето на гърда точно,  защото не знам какво изяжда и кошмарните първи дни на рев у дома.

Цедя се с ръчна помпа,  което ми отнема време и ръцете ми се разглобиха общо взето,  но пък поне следя милилитрите и половината от храненията ги докарвам да са от кърма.  Другата половина са адапт мляко.  Не знам дали е най-добрият подход и доколко ще задържа кърмата така,  но поне се успокоявам,  че правя нещо полезно за детето.  Замислям се да инвестирам може би в електрическа помпа,  за да не остана без ръце,  а и време сигурно спестява.  Сега едно цедене ми е минимум 30 минути.

Да ви питам за храненето и кърменето- искам вече да мина на диета,  за да се разкарват хилядите кг,  но ме е страх да не спре кърмата,  ако ям по- малко.  Сега се тъпча с полезни храни,  чайове,  плодове ,  овесени ядки и не виждам как ще отслабна в скоро време

С ръчна помпа е много трудно.

И на мен ми се откача ръката, но в края на седмицата трябва да пристигне електрическата от амазон. Иначе успявам да изцеждам 100 130мл на три часа. Просто бебо хич не харесва дясната гърда и много боли вече ако не цедя.

Имам помпа аз, електрическа, просто изглежда нямам желание за нищо, зърната ми са на мекици  Утре ще ида до психолога, може пък един разговор да ме накара да се почувствам по-добре. Дали пък няма някакви леки успокоителни, които да се дават при такава депресия?  Ще го попитам.

А защо приемаш толкова сериозно някакво си кърмене? Щом се храни достатъчно, детето ще си порастне без значение дали е кърма или АМ. При положение, че имаш такъв емоционален и физически дискомфорт, дори мислиш за успокоителни, просто спри/ограничи кърменето, какво толкова, не е това най-важното. Ти ако си разбиеш присихиката от сега, после няма оправяне, защото детето ще расте, ще изисква все повече и все различни неща, трябва да си спокойна.

Аз, честно казано, нямам никакви скрупули, да не правя неща, които уж трябва, но не искам по принцип или в момента. С малкия така се бяха пробвали всички да ми промиват мозъка - къпането ТРЯБВА да е вечер, всеки ден ТРЯБВА да се излиза, че и точно в някакво време, носа му ТРЯБВА да го чистя всеки ден, гости ТРЯБВА да посрещам, да видели бебето ... ай сиктир. Сигурно седмица да съм издържала и теглих майната на всичко, което ТРЯБВА и си правих всичко, когато и както ми е кеф и според детето.