♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 72

Сега се вързаха нещата, Темпи за жената с Нумел. Гледах аз по късните доби и там се загубих в руския превод.

Алексче - ето това е изненада, да помолят да не бъдат пускани снимки, но е разбираемо.

Младоженците... официално снимани от одобрени от тях журналисти!😁



https://www.instagram.com/p/BneLzBQAQZl/?utm_source=ig_share_she … hid=1i0tjc2y4t5ry

Идил не успя при Киво и Енгин , но се добра до Мерт. Май са си лика прилика!☹

Сега като ми изяснихте сценария може пак да се опитам да гледам вампирите.🤔

Рускините са пуснали линк за гласуване за Безжизнените!

https://m.imdb.com/title/tt8063174/mediaviewer/rm2339076096?ref_=m_tt_ov_i

Елка като бебе  



Охх бе 

Сега за Безжизнени.......


Защо се появи Дмитрий- според мен, за да освободи заловените вампири   Такива като Нумел, който са арестувани и чакат смъртна присъда.... Нали така започва първата серия, с въпроса "Коран, т.е Нумер, нали си приятел на Войводата /за мен това е Дмитрий/, той дали ще дойде да те спаси?". И Коран отговаря: "Ще дойде!".
Защо спаси Мия /да, така ѝ е името, така я помнеше и Нумел/- и според мен си я хареса, но не е само това. Тя е била специална за тях, за вампирите тоест. Съвсем целенасочено онзи отиде и я закла, знаеше, че вампирите идват, и не искаше да стигат до нея.... но защо? Освен това Нумел каза "Тя дойде". Но не просто като момичето от спомените му. Сякаш говореше за някой, който ще реши изхода от войната между вамприи и хора.. Не той, тя е важната... според мен!
Какво е станало после с нея е големия въпрос? Как се е оттървала от Дмитрий? Защо беше в друг град? Къде е този град? Костанца, Румъния, където бяха и в началото ли?! Как се е свързала с Кармен, или пък тя я е намерила? Още доста въпроси има да се изясняват в това отношение...

За жената с Нумел- объркала съм предишния пост, сега той го играе неин син   Попита я дали му е сърдита, защото не я е преобразил, когато е искала, но тя го успокои, че я е променил по друг начин.. и това, което я притеснява, не е възрастта ѝ, а неговото състояние... и тогава той сподели за Мия...

Странностите при вампирите зависят от сцанаристите... Няма как всички да са еднакви, нашите ще ходят на дискотека, ще се хранят понякога, напук на хората   и дори ще спят, за да се възстановяват.. Така са решили сценаристите  
Защо Мия не помни Нумел/Коран и аз не знам.. Всички други всичко помнят, а тя.. но предплагам, ще ни го обяснят, защото в един от трейлърите тя го питаше познавалили са се преди, че ѝ се струва познат   Дали не помнят само вампирския си живот, но не и този от преди преобразяването  


Нумел наистина е силен, почти колкото Дмитрий, а може би дори повече /ако се окаже, че той е първия и е превърнал Дмитрий  /. Но тъй като не пие прясна кръв, а само такава от болниците, силите му отслабват.. и това изнервя и ядосва Дмитрий, тъй като според него Нумел хаби възможностите си... особено тази да му помогне да завладеят целия свят   Интресно- Дмитрий иска да избие хората.. а после с какво смята да се храни.... идиот  

Вампирите не пият вампирска кръв по принцип  
Това на Нумел ми приличаше на някаква работилница.. и сега видях хубаво бележката на трупа на Елиф: "Спомни си кой си" ако правилно го разчитам....  


Когато дълго време не пият кръв, вампирите отслабват... освен това в началото предполагам всички заловини ги държат упоени точно с тази цел.. в началото на сериала течаха едни надписи, там е описано   Вампирите са задържани в специални затвори, а след това изгаряни, явно както вещиците в Салем  
Освен това той точно за това се пазеше... арестуват тези, които подозират, че са вампири.. и когато Мия доближи ръка, той усети кръвта ѝ и зъбите му се показаха... и той от това се изплаши и така бързо грабна куклата   Ако е болен от чума наистина, защо ще е там?! Тя не се е заразила и затова ги е усъмнила! А явно при нея е била друга причината, което пък я е направило ценна за самите вампири!


ПП: Пфууу то цял ферман станало   Който го е прочел, сори... оляла съм се, ама дано поне съм вкарала що годе някаква яснота в тоя неясен засега сериал  

[/spoiler]
Вкара, вкара...Темпи много благодаря. Уж го гледам с руски суб. обаче много ползвам мишката и от страх , та нищо не схванах, но утре по светло пак ще гледам, че днес ми цъфнаха гости....интересно ми стана. Моите въпроси нямат край. А и Елка още не мога да възприема. Гледак като котка...... пред парче салам.
По правдоподобно е жената да бъде негова майка, отколкото той баща на нея, но нищо няма да ме очуди, но доколкото разбирам тази жена няма социален живот...не излиза много навън. В сериала много от нещата нямат нищо общо с "истинските" вампири, но така са го видели сценаристите.
Дмитрйи ще създава проблеми.....беля на главата му ще бъде на Нумел.

Елка и на мен ми е странна малко, но то и образа ѝ си е такъв, потаен... Но играта ѝ ме радва много

Въпросите вече не ме притесняват, свободна съм /най- после   / така че питай свободно  

Представял се е за неин баща, когато я е спасил, защото тя е била малко момиченце /първата снимка/... След това тя пораства и той поема ролята на приятел, любовник, съпруг... Сега вече тя е възрастна и си разменят ролите- за пред света сега тя е негова майка, а той нейния син  

Дмитрий и Нумел имат стаааара история, която се надявам пред следващите две три серии да ни разкрият  

Сега за бягство от вампирите малко да измъчим Йомер 

Глава 8

Синан и Ясемин успяха да успокоят Дериа с много усилия. Кошмарът, който завариха в кабинета на Йомер, им каза какво е станало. Но не и защо. Никой не знаеше какво е причинило поредната гневна криза на шефа им, но едно бе ясно- този път бе много силна. Натрошените стъкла от прозореца, покрили повече терасата заради посоката на удара, проблясваха на слънцето като малки диаманти. Бюрото бе идеално чисто, за сметка на пода около него. Сякаш бе минало торнадо, а то бе попаднало в окото му. Като по чудо бе оцеляла и преградата, разделяща този кабинет със съседния.
-   Къде отиде той? Да не направи някоя глупост?- Ясемин извади телефона си и опита да позвъни на Йомер.- Телефонът му е изключен! Синан, какво става?
-   Само ако знаех! Дериа, нищо ли не каза? Да си го свързвала с някого?
-   Не! Всичко бе нормално и изведнъж чух трясък. Когато влязох той тъкмо хвърляше нещо към прозореца, дори не видях какво! И изпищях!- Момичето опитваше да спре сълзите си, докато Зейнеп я прегръщаше.- Изглеждаше като обезумял!
-   Какво толкова може да е станало?

Дефне се сети за обаждането на Ясемин едва вечерта. Поръча си вечеря и събирайки сили, взе телефона. Повтаряше си, че тя я е потърсила първа и надали ще е за нещо безсмислено след толкова време, докато слушаше дългите сигнали. Един, два, три. Тъкмо се отказа и щеше да затвори, когато отсреща вдигнаха. Главата ѝ се зави и тя закри уста с ръка, когато чу познатия глас.
-   Ало, Дефне? Не затваряй, моля те!
-   Г-н Синан?
-   Аз съм! Ясемин е в банята, ей сега ще дойде.- Настъпи неловка тишина, в която чуваха единствено дъха на другия.- Как си?
-   Добре съм, аз…- През ума ѝ премина, че може би знаят за Йомер и просто са искали да се уверят, че с нея всичко е наред.- Ако питате за Йомер, той не може да ме нарани повече. Ще опитва още малко и ще се откаже!
-   Йомер? Какво? За какво говориш? Срещнали ли сте се? Дефне, кога? Къде? Какво е станало?- Синан я засипваше с въпроси, забравяйки напомнянето на Ясемин, че трябва да бъдат внимателни с Дефне.
-   Какво е станало? Кой е?- Чу се и нейния глас.
-   Дефне и Йомер са се видели! Сигурно затова днес е бил толкова зле! Дефне, той при теб ли е? Знаеш ли къде е? Притесняваме се за него!
-   Какво е станало с Йомер? Защо не знаете къде е?!- Изплашено попита тя.
-   Дай на мен!- Ясемин взе телефона, дочула думите на приятелката си.- Дефне, аз съм! Моля те, първо се успокой, става ли? Миличка, добре ли си?! Притесняваме се за теб!
-   Аз съм добре, какво е станало с Йомер?
-   Не знаем! Вие кога се видяхте?!
-   Последно снощи!
-   Последно? Колко пъти сте се виждали?!- Изненадано попита Яса, докато Синан се удряше по челото до нея. Колко неща бяха пропуснали.
-   Закара ме до вкъщи и толкова! Изслушах го и му казах, че не искам да го виждам повече!
-   Значи няма как ти да си причината. По обяд той бе добре, ако може въобще да се каже така! Какво друго може да е станало?- Запита се на глас Ясемин.
-   Ще ми обясните ли какво се е случило?! Какво му е на Йомер?!
-   Развилнял се е днес в кабинета си, след което излезе. Повече никой не го е виждал или чувал! Не знаем какво е причинило гневът му, бил е сам!
-   Потърсихте ли го? Може би се е прибрал вкъщи или във вилата?!
-   Ходихме до у тях, но толкова. Дефне, виж, след онзи ден с Йомер не е лесно да се говори. Той, не знам как да го обясня. Стана предишния Йомер. Сам, студен, затворен.
-   Не ме интересува, не искам да слушам за него!- Опомни се Дефне, настоявайки пред себе си, че не ѝ пука какво е станало.- Затова ли ми звъняхте?! Не знам нищо повече от вас!
-   Не, Дефне, звъннах ти много преди това. Притеснявам се и за теб! Исках да се видим, ако си готова за това. Предполагам колко ще ти е трудно, но със Синан бихме искали да сме до теб, макар и чак сега. Не знаехме как ще реагираш, ако се обадим по- рано.
-   Да разбирам ли, че поне вие не ме обвинявате за станалото?!- С плаха надежда попита тя.
-   Що за глупости? Кой те обвинява? Йомер? Двамата с него станахте жертва на подлите интриги на една манипулативна кучка! Съжалявам за израза, но си е така! Миличка, ти затова ли си мислеше, че не те търсим? Глупаче! Искахме просто да ти дадем време да се съвземеш, преди да ти напомним за всичко станало.
-   Съжалявам! Толкова много съжалявам!
Ясемин успя да чуе само това пред хлиповете, точно преди Дефне да затвори. Остана загледана в телефона, след което вдигна очи към Синан. Беше точно толкова озадачен, колкото и тя.
-   Какво ще правим сега?!

Йомер слезе от колата и се огледа, сякаш не знаеше къде е. Всъщност не мястото, а причините да дойде тук го озадачаваха. Не беше мислил да идва тук повече. Или поне докато не оправи нещата. Огледа се, след което затвори очи, неспособен да издържи. Спомените за представите, които имаше, го заслепяваха. Дращеха като с нокти сърцето му. Как бяха стигнали до тук? Къде бяха сбъркали, за да заслужат всичко това? Толкова ли грешни бяха, че съдбата ги наказа с това страдание?!
Беше купил тази къща с толкова желание. И мечти! Как ще създадат семейство с Дефне. Как ще отгледат децата си тук! Как ще заспиват вечер, сгушени на люлката и загледани в звездите. Ще се къпят в басейна, огрени единствено от лунната светлина, докато той отново и отново ѝ повтаря колко много я обича. Дефне щеше да напълни къщата с цветя, превръщайки обикновената градина отвън в райско кътче, където да тичат малките боси крачета на сина и дъщеря им. Щяха…
Едва сдържайки се да не повтори днешния изблик, Йомер стисна юмруци, забивайки нокти в дланите си. Физическата болка обаче не можеше да заглуши душевната. Той имаше нужда от Дефне, единствено от нея. Осъзнаваше, че си заслужава презрението и омразата ѝ, но не можеше да се откаже. Спреше ли да се бори, за да си я върне, означаваше да се откаже от живота.
-   Колко много неща се променят в един миг? Влюбих се и умрях точно за толкова! Един миг, един поглед, една дума! Една целувка! Едно отдръпване! Колко болка може да понесе човек, преди да се предаде?! Колко време може да живее, без да може да си поеме дъх? Още колко ще издържа да си далеч от мен, любима?!
Разтвори длан и се загледа в двата пръстена, оставили следи по нея. Този на майка му и халката, доказваща, че Дефне е негова. Но беше ли това така? Бе му върнала дори и нея, отричайки всякаква връзка помежду им! Двата подписа под лист хартия не означаваха нищо, само благодарение на убедителността на Бурак Дефне не бе подала документите за развод. Как да я убеди, че за него не е така? Че иска отново да са просто Дефне и Йомер, без нищо друго помежду им, освен любовта?!
Страхуваше се да влезе, но щом бе стигнал до тук. Ключовете бяха там, където ги остави няколко дни преди сватбата, когато купи къщата, представяйки си вече как ще доведе тук Дефне веднага след медения месец. Да, бяха решили да купят къща заедно, но офертата за тази попадна случайно пред погледа му и той не успя да се спре. Беше идеална- голяма, но не прекалено, с градина, басейн и само на час и половина път от центъра на града. Оградата представляваше висок зид, напомнящ на тези от старите приказки. В задната половина имаше и няколко дървета, под които имаше достатъчно сянка, за да си почиват там през лятото. Знаеше колко Дефне обича да е сред природата, затова търсеше точно нещо такова. А когато го откри, загуби всичко останало.
Отключи и изчака минутка, преди да отвори вратата. Сякаш я чуваше: тракането на чиниите, плясъка на вода, отварянето на хладилника. Смехът ѝ, докато обяснява на дъщеря им, че ще трябва да потърпи още малко, докато си дойде татко, за да вечерят. И въпреки думите, подава на малката няколко парченца плод, за да залъже гласа си. Дефне трябваше да го посрещне, както и всяка друга вечер, когато той бърза да стигне час по- скоро при нея. Но Дефне я нямаше.
Прекрачвайки с усилие прага, Йомер се огледа. Празно и тъжно бе мястото, което трябваше да е изпълнено със смях и любов. Постоя няколко минути, борейки се с нахлулите чувства. След което рязко се обърна и излезе, заключвайки и връщайки ключовете там, където бяха. Обеща си, че ще доведе Дефне тук все някога. Каквото и да станеше, каквото и да преживееха, те щяха да отново заедно. Той го знаеше, беше време и Дефне да го осъзнае!

Дефне дълго не успя да заспи. Колкото и да не искаше, се тревожеше за Йомер. Какво бе станало? Кое го бе предизвикало, за да излезе от контрол? Можеше само да гадае, тъй като явно не бе тя. А нямаше и идея какво друго се случва в живота му, тъй като вече не бе част от него.
Събуди се в шест, осъзнавайки, че не може да стои така. Каквото и да ѝ бе причинил Йомер, тя го обичаше! Дори да твърдеше пред целия свят обратното, сърцето ѝ шепнеше единствено неговото име, настоявайки да го намери час по- скоро. Страхът, че нещо може да му се е случило, я караше да се задъхва! Какво щеше да прави тя, ако нещо се случи с него?!
Стана и се изкъпа, питайки се какво щеше да направи? Да иде в дома му и да го чака там, докато се върне?! Вече бе правила тази глупост веднъж. Трябваше да измисли план как да узнае какво се случва, без да показва интереса си към това. Отвори хладилника, макар да не изпитваше глад. За нея бе все още прекалено рано, за да се храни. Но трябваше да напазарува и нахвърляйки набързо списък какво ѝ е необходимо, тя облече яке и нахлузи маратонките, готова да иде до близкия магазин. Отвори вратата и замръзна, чудейки се дали не сънува.
-   Йомер?!
Импулсивно ѝ се прииска да отиде и да го прегърне. Толкова съсипан изглеждаше, отчаян, на края на силите си. Бе седнал на стълбите срещу апартамента ѝ, свел глава и обхванал лицето си в шепи. Дори не я погледна, сякаш не бе чул възклицанието ѝ. Сякаш не бе тук.
-   Кога си дошъл? Какво правиш тук?!- Попита тя, опитвайки се да звучи ядосано.
-   Дойдох при теб! Там, където ми е мястото!
Повдигна глава и очите ѝ срещнаха неговите. Бяха подути и зачервени, а той изглеждаше така, като че ли не бе спал с дни. Изплашена, тя се отдръпна леко назад.
-   Пиян ли си? Откога стоиш тук?
-   Не съм пил, но сякаш съм пиян. Не усещам нищо друго, освен огъня, който пари вътре в мен. Огъня от това, че теб те няма.- Говореше тихо, сякаш на себе си.
-   Защо си дошъл?!- Дефне се бореше със себе си, за да продължи да се държи хладно.
-   Да те видя. Просто да те видя.
-   Готово, видя ме! Вече можеш да си вървиш!- Ядоса се тя, затваряйки вратата и подпирайки се на нея.- Господи, защо ми причиняваш всичко това?!
Дефне изчака петнайсет минути, залепена за прозореца, но така и не видя Йомер да излиза от сградата. Подозренията ѝ се потвърдиха, когато отново отвори- той стоеше на все същото място със същия празен поглед, с който го остави и преди малко.
-   Йомер? Какво ти има?- Приближи се и внимателно докосна челото му с два пръста.- Да не си болен? Искаш ли да извикам някого?
-   Нямам си никого! Единствено ти бе до мен, но успях да прогоня и теб!- Сякаш говореше някой непознат. Дефне се изплаши от спокойствието и безчувствеността в гласа му.
-   Ела с мен! Хайде!
Помогна му да се изправи, защото се бе схванал от стоенето в една поза толкова време. Въведе го в апартамента, питайки се сама какво прави? Как допусна отново да попадне в мрежите на игричките му? Но не изглеждаше това да е номер! Йомер сякаш бе тук само телом, но не и духом. Какво се бе случило, за да стигне той до това състояние?!
Заведе го в кухнята, чудейки се какво да прави сега. Погледът ѝ пробяга наоколо, когато я осени идея. Оставяйки Йомер на един от столовете, тя взе чайника.
-   Кафе нямам, ще пиеш чай! Трябва ти нещо топло! Кога си дошъл?!- Попита тя за трети път.
-   Снощи!- Бе краткият му отговор.
-   Снощи? Защо не позвъни?- Изненада се тя, палейки котлона.
-   Щеше да ме изгониш! А така, дори и от другата страна на вратата, бях до теб!
Дефне не можеше да го познае. Нейният Йомер го нямаше. Онзи бесен, отчаян и гневен мъж, кълнящ ѝ се в любов от онази вечер, сякаш бе изчезнал в дън гори. Този пред нея бе като кукла на конци, с която тя можеше да прави каквото иска. И това я изплаши. Трябваха ѝ няколко минути, за да дойде на себе си и да продължи разпита. Да се опита за разгадае поредната шега, която съдбата бе решила да ѝ изиграе.
-   Не говори глупости, Йомер! Защо си дошъл? Мисля, че си казахме всичко онзи ден!
-   Казах ти, ако искаш повярвай!- Взе чашата, която тя сложи пред него, и отпи. Според Дефне действаше на автопилот: не я поглеждаше, но ѝ говореше. Сякаш бе репетирал всичко и сега просто го повтаряше пред нея така, както го е правил десетки пъти преди, докато си е представял разговора им.- Не мога да живея без теб. Всяка минута далеч ми се струва като ден. Исках поне една нощ да прекарам спокойно, дори и ти да не знаеш, че съм тук. На мен ми стигаше това, че бе просто от другата страна на вратата.
-   Ти си луд! Абсолютно си откачил!- Погледна го отчаяно Дефне, опитвайки се да открие поне частичка от своя любим в съсипания мъж, стоящ сега пред нея.
-   Възможно е! Няма да споря с теб! Не искам да те ядосвам. Или да те разстройвам! Единственото, което искам, е да си щастлива, Дефне! А това е възможно само ако сме заедно. Не, няма да те убеждавам!- Прекъсна я той, когато тя се опита да възрази.- Не искам да се караме повече. Няма да понеса още веднъж да видя сълзите ти!
-   Тогава? Какво искаш от мен, Йомер?!- Повиши глас Дефне.
-   Да бъдеш искрена със себе си. Помисли си, Дефне! Седни и поговори със себе си, запитай се какво наистина искаш. Какво търсиш?! Ако успееш да се убедиш, че си ме забравила, добре! Ще те оставя на мира. Но докато виждам това объркване, съмнението и обичта, примесени с болката и тъгата в погледа ти, аз няма да се откажа. Вярвам, че все още имаме шанс, любима! Че съдбата ни е подготвила награда за всичко, което преживяхме. И трябва да потърпим още съвсем малко, за да я получим. Обещай ми, че ще го направиш, Дефне! Обещай ми, че ще застанеш честна пред себе си и едва тогава ще решиш искаш или не да ме виждаш отново! Само това искам!
-   Нима мислиш, че имаш право на това, Йомер?! Мислиш ли, че имаш право да заставаш така пред мен и да изискваш каквото и да е! Нас не ни свързва нищо, освен купчина документи и болезнено минало, за което съм сигурна, че и двамата не искаме да си спомняме. Защо е толкова трудно да го приемеш?!
-   Защото не е истина! Ако ти искаш да живееш с тази заблуда, аз не мога!- Дефне усети зараждащия се в него гняв и се зарадва. Най- после емоция, с която тя можеше да се справи.- Любовта ни може и да е започнала с лъжа, но бе истинска. Бях глупак и не ти се доверих, когато ми го каза. Но е така! Бях наранен, Дефне! Бях сляп! Всичко около мен се рушеше, тази, на която вярвах и бях готов да поверя живота си, ме бе излъгала. Как искаше да реагирам? Не можеш да направя друго, освен да отвърна на удара с удар! Но всяка дума, която ти казах онази нощ, се върна с двойна сила при мен! Искаше ми се да се убия, но да не изричам онези глупости. Не мисля нито една от тях, любима! Как може да повярваш, че дори една от тях наистина е била в ума ми?!
-   Дори и това да е така, всичко свърши! Приеми го! Договорът бе подписан и изпълнен, останаха няколко подробности за довършване. Като разводът ни например!
-   Недей, Дефне, не го прави!- Йомер се протегна и хвана лицето ѝ в длани, задържайки очите ѝ със своите.- Защо нараняваш и двама ни така? От какво се страхуваш?!
-   От теб! От мен!- Чу се да казва Дефне, преди да е помислила.
-   От мен? Значи наистина се страхуваш от мен?!- Видя го как се отдръпна, как се сви, сякаш го бе ударила. Трябваше ѝ секунда, докато осъзнае защо.
-   Не физически. Знам, че никога няма да ме нараниш така!- Видя го как се отпусна, доволна, че правилно бе разпознала реакцията му.- Но има много други начини, по които може да го направиш! А аз не искам да преминавам през всичко това отново. Няма да го преживея!
-   Как да те убедя, че нищо такова няма да се случи?! Как да ти докажа, че осъзнах грешката си и няма да я допусна отново?!- Хвана дланите ѝ и ги поднесе към устните си, опитвайки да се приближи поне малко до нея.- Какво да направя, за да ми простиш, любима?
-   Не можеш да направиш нищо. Доверието не е нещо, което се дава просто ей така. А ти загуби моето!- Опита да отдръпне ръцете си, но той не я пусна.- Йомер!
-   Съжалявам! Извинявай!
В следващата секунда се оказа притисната до гърдите му, а устните ѝ бяха покрити от неговите. Целуна я нежно, галейки и ласкаейки устните ѝ със своите, докато тя се опитваше да се отдръпне. Но когато той пусна ръцете ѝ, за да я прегърне, изненадващо и за нея тя ги обви около него. Отвори уста и посрещна езика му, задълбочавайки целувката, докато го привличаше към себе си. Или се притискаше към него? Не бе сигурна! Знаеше само, че се е върнала у дома. Там, където винаги се бе чувствала сигурна и защитена. Отново бе в ръцете на Йомер.

Добро утро!. Изгледах вампирите с дублаж. Тези начални серии, макар и малко разпокъсани са важни , защото ни запознават с личните истории на вампирите. Действието се развива малко бавничко (на 33 оборота), но кой турски филм е динамичен. Обстановката е доста мрачна,едва ги различавам на моменти, но това е вероятно да постигнат атмосфера на призрачност и загадъчност. Явно в този сериал са паднали ограниченията на техния СЕМ, понеже има секс в изобилие. Кървищата ми идват в повече, но вниманието, което отделям за този проект е от любопитство и реверанс към Елчин.  Тя във всяка роля си е красива и се откроява с талантливата си игра и ярко присъствие. Биркан също си го харесвам, още от Малки жени. Обран е в играта си, но не е възможно да остане в сянка, Винаги се набива на очи. Темпи ми запълни  доста празнини, но мисля да го гледам втори път с надписи. Много изостанах с приказката. Темпи , извинявай, че досаждам, но прати поне страниците , на които са публикувани отделните глави, че иначе голямо ровене пада. Трябваше да си ги запиша в една папка, ама не се сетих навреме.  Аз съм стигнала до вечерята, на която Дафне помагаше.
На всички момичета слънчев ден и още по-слънчево настроение.

Добро утро 

Влезте в моя профил и в последни публикации продадете кога са качвани главите  че не знам кога ще успея да се разровя аз 

Здравейте
Вчера изгледах 20 мин от 1 серия на Вампирите . Не е мой тип сюжет, но пък от коментарите ви ми стана интересно , та може и да се жертвам .
И все пак да покажем на Борко новия татус
https://www.instagram.com/p/BneppEhh5k6/?utm_source=ig_share_she … hid=1ilf6dvyatwu8

Все се блещя и не мога да определя какво е .
Бегам да чета за Йомеровите неволи

 

Нещо абстрактно, като сутрешна кака например- разрошена и олигавена след игра с... кучетата  



https://www.gecce.com.tr/haber-elcin-sangu-hakkinda-olay-yorum-d … -insani-oynuyordu

И една клюкина, инфото е от вчера. Не знам всеки ли си търси своите пет минути слава, но пак са се заяли с Елка и нейната бивша мениджърка с която се съдят, ново дело на 7.11.

Славе ето затова не съм разпознала какво е нарисувано. Въпреки голямото ми въображение пак не бих могла да си представя олигавената кака.... сигурно защото съм гнуслива и нямам желание дори да си я представям . Ако знаеш само колко ми е добре като скоро не съм й виждала зейналата паст да ми се кокори насреща с блеснал поглед и мазни, рошави коси . Бррррр направо настръхнах

Коте , има в Хюрриет, ходи болна и самотна из улиците на Измир, където почти никой не я познава/разпознава, но пък е поотслабнала и доста спретнат вид има. Интересно Боре къде е?

Славе, ти направо облече в думи мислите ми. Колко сме единодушни всички тук по този въпрос.

как не я разпознават такава ярка личност 3/1“ артист,сценарист, режисьор “ това е обида за нея, пък е и севгили на БА