Отчаяла се е, защото такъв й е характера, защото винаги си мени мнението, защото не е била сигурна в избора си и сега използва възможността в последната секунда да се преориентира, защото е несериозна и т.н. и т.н.
Никой от нас не й е правил проблем за оценките от предварителните изпити. Недостатъчно висока оценка трябва да е индикатор, че още трябва да се чете по-упорито, а не да е причина да се откажеш в последния момент. Но уви.
Истината е, че тя никога не е била на 100% убедена, че иска да кандидатства именно медицина.
Майка ми е доктор. Дадохме идеята, тя си има оценките, дипломата, способността да се справи с материала. Обаче ето - инатлив скорпион. Ама чак такава изненада не съм очаквала. През последните две години на няколко пъти я подтиквах да вземе друго решение, защото я виждам, че не е напълно убедена в избора си, но тя не пожела. Бях склонна да я подкрепя дори за изкуство - тя рисува. Не сме я насилвали и не сме държали непременно да е това.
А другата подробност е, че тя вече пропусна една година. Затова ми се иска тази година да отива вече да учи.
Имаше миналата година изпити за лайстунг и не успя да мине целия материал по биология и химия. Сега го е минала, но се отказва...
Просто-... Как да не се побърка човек.
Не държа да е на 100% медицина. Но тя се е готвила 2 години по уроци. Такива бяха всичките планове..
Какво да измисля в последния момент???
Тя лекомислено се заглежда по всяка специалност, а много ясно, че анотацията на всяка специалност я изкарва най-най. Наясно съм, че тези специалности, които ми е посочила, не са много удачни...
Изобщо не става въпрос да е лекар и да се занимава с пациенти. Особено след като тя очевидно не проявява нужния интерес за това.