Малко трудна тема.... за болестта рак - тема 3

Не можех да прочета и просто да подмина, макар че вече, не съм за тази тема, за нас битката приключи.

Майка ти ми напомни на моята, с отказите от химио, многото операции..
Сигурно ще ме нападнат, но искам да ти кажа, че е време да се подготвите за най-лошото.

Напълно разбирам и усещането за автопилот, сякаш си в някакъв филм и си страничен наблюдател и това не се случва с теб, абсолютен ступор е усещането. Сигурно е някакъв защитен механизъм на мозъка ни, аз така си го обяснявам. Желая ви сили...

!Never_give_up!, толкова съжалявам.  
За съжаление понякога не можем да направим много, а се случва и нищо да не можем помогнем.
Свекърва ми така си замина за няколко месеца. Не стигна дори и до терапии след операциите. Пък и лекарите твърдяха, че химио или лъче ще я убият. Много бързо се влоши, буквално за дни.
Единственото, което можем да направим е да ги обичаме.

Never_give_up!, съжалявам за всичко, което сте преживели! Не знам какво да кажа... Ако има болки, идете в пета градска с копие на всички документи от операция и лечение, за да ви изпишат обезболяващи. Прочети и за олиото от канабис, казват, че много помага. Прегръщам те и ти желая сили!

Благодаря ви много!!!Както писах от доста време ви благодаря,толкова подкрепа и сили сте ми давали без изобщо да подозирате.Не бих нападнала никой,това вече много пъти ми го казваха-да се подготвя за най-лошото.Лошото е обаче,че се налага да го посрещна сама,поради отказа и да ходи във  всякакви болнични заведения.От това най-ме е страх,че ще бъда сама с нея,все пак в бплницата има лекари и сестри.Наблюдавах ги как разговарят и действат.Когато мама им се оплаче от някоя болежка,която аз и сестрите и докторите знаем,че е ор разсейките,те небрежно измисляха някакво оправдание-,,"това ти е,защото не си ставала дълго",или пък "защото не си се хранила много,нормално е" и тя рутак си се успокояваше.А сега лежи до мене,стене на всяко издишване,казва че болките са и адски и аз просто не зная какво да и кажа или какво да направя за да я облекча.Просто ме убива всичко това.Дядо ми живее с нея,той е на друг етаж и не се качва много много,защото тя не иска,общо взето не иска да вижда никой друг освен мен.Съпруга ми гледа в нас детето и се мъчи с домашните инда скалъпи нещо за ядене.Други много близки роднини нямаме и аз чувствам огромно бреме на отговорността,която пада над мен и най-вече това,че реално няма с какво да помогна.Благодаря за съветите!Преди да влезем последно в болницата,тя не пиеше толкова силни обезболяващи,а откакто излязохме съм почти през цялото време при нея,затова нямаше как да и занеса документите в КОЦ.Не е регистрирана в него(ние сме от Лом,но нашия КОЦ е Враца и пътуването е около час)защото започна лечение,там където се оперира -в Надежда.Но утре и лепя една лепенка,позиционирам дядо да е в готовност и с всички епикризи отивам да я регистрирам.Олиото от канабис има много добри отзиви,говорих с един познат,който каза,че майка му се е подържала с него 4 години преди да почине и то в добра форма,но мама не иска да го ползва.В момента слагаме Имунофан инжекции,но ги прави 2 дни и 2 не иска,защото я боли корема много и не се чувства добре.Благодаря ви за подкрепата,семейството ми дава много подкрепа,но никой не е в състояние да ме разбере напълно,тъй като не са го преживяли и дай боже никому да не го преживява!На човек му олеква много като си сподели!

CBD олиото е на капки, няма ли как да я прилъжеш да го взима?

Аз ти писах за 5 градска, защото мислех, че сте в София. Вземи й обезболяващи, за да сте по-спокойни всички.

Zigizagi дали знаеш дали има вкус и аромат,ако се усеща няма как да стане при нея.Утре отивам с вичките документи и ще се подсигуря с обезболяващи.Личната ни даде рецепта за оксиконтин,но няма кой да ми я изпълни.В Монтана (ние сме област Монтана) аптеките казват,че от тези мг го няма по складовете.Въобще тук сме много зле с тези неща,все нещо няма.Затова за да сме сигурни с обезболяващите ще я регистрирам,поне ще сме подсигурени за месец напред.Попринцип по-лесния вариант ми е до Монтана и да ги купувам,защото времето,което  няма да ме има ми е ценно,няма кой да ме замести при нея.За добавките,при нас се случва нещо много странно.Откакто се разболя не съм спряла да влача какви ли не добавки(след като отказа химиото).Купихме спкоизтисквачка,носех цвекло,но това не беше за дълго.Взех кленов сироп,дори не го опита.Сода и лимон.също не го пи дълго.Всякакви витамини.Купих Натанал,изпи едно шише и се отказа.На мен вяра ми няма много много.За сметка на това си обшуваше с жени,с които е била в болницата.И от тях разбра и минахме няколко вида алтернативни лечения,нито едно от които тя не спази докрай в крайна сметка.Бяхме при инжинера -билкар,който гледа само да прибира пари от болните,една приятелка я нахъса да иде на биоенерго-последния да затвори вратата,пи сокове от грозде и някакви чайове,сега последното са ваксините за имунитет,в които намирам все пак някакъв резон,нали са за имунитет.С всички други неща я подкрепях.защото най-страшното нещо е да отнемеш на човек надеждата.Но видях толкова много измамници...Така че сега,когато е още по-зле не зная дали би искала да го пробва доброволно.Освен да го прибавям към храната.

Ох, нямам представа какво е на вкус, но вероятно е като нещо билково.
Но ако ви дадат обезболяващи, те ще свършат работа.
А тя може би се е предала...На нас ни е трудно, но на болните е още по-трудно...

На нея не мога да си представя какво и е в душата.Толкова много болка,прикована към леглото,да не може да си поеме въздух изцяло....Дори сега не се отказва да се опитва да иде сама в банята,преди малко стана,но след всяко ходене получава криза-ударите на сърцето скачат,задуха става нетърпим,краката и треперят и едва я държат.Взела съм памперси,но отказва засега.Как е възможно човек да понесе толкова много болка и мъка.Много ми е мъчно,но не мога да си я спомня отпреди,сигурно звучи много тъпанарско,но ми трябват усилия да си я представя здрава и да си спомня някой хубав момент преди да се разболее.Тази болест е ужасно коварна!

Привет! Да ви попитам имате ли наблюдения над HIPEK ?Отзиви от някъде , споделени мнения ? Оказа се ,че при мяйка ми вторично  има рак на перитонеума, с миниатюрни разсейки ,които не са можели да отстранят по време на операцията в Плевен. Сега е прочела за този вид техника и много иска да опита.

Проучвала съм. Имаме и личен опит с пайпек. В България се прави на две места. Аз лично след нашия опит, бих избрала да го направим в чужбина в болница, където правят много такива операции и имат опит. Според лекарите в плевен, е много важна реанимацията след Хайпек. Има може би смисъл при разсейки по перитонеума, за съжаление при майка ми не го препоръчват вече, защото направи далечна разсейки я белия дроб. Не губете време, дори да изглежда, че са изчезнали при химията.

Майка ми има разсейки по перитонеума. Във вторник ще ходи на Стара Загора,там избра да направи консултацията , дали е подходяща за нея хайпек. В четвъртък пък започва химиотерапия в Надежда. Надявам се да успеем да я спасим ,но нещо започвам да се обезверявам,най -вече защото тя се е отчаяла.,чете постоянно в нета и не иска да разбере ,че колкото и полезна информация там да има има и много излишна.

Мисля, че ще се засекат в Надежда. Никога не трябва да губите надежда. Мама е жива и в кондиция години наред. Не знам как издържа психически. Мисля, че заради нас. Благодарна съм за всеки ден заедно, в който е добре и не я боли.

За мама мъките свършиха вчера.Душичката и не издържа на това зверско мъчение.Последните 10 дни бяхме в палиативни.Кошмарни дни.....Мъките и бяха ужасни,накрая не беше адекватна,говореше несвързано,имаше отоци по цялото тяло...Милата ми майчица искаше водичка,а едва я преглъщаше,питаше как ще се раздвижи,като се е залежала толкова...Сърцето ми се къса!Днес я изпратихме,частичка от мен си замина с нея.....През последните месеци карах на автопилот и днес всички емоции,които сдържах се отприщиха.Чакаше ме милата да заспя и тогава си отиде,задрямах само за 30 минути и тя отлетя.Сепнах се от съня и хукнах да викам сестрите,без да зная защо.На вратата се спрях и се зачудих къде съм тръгнала,погледнах я и видях,че не диша.Тя ли ме събуди,не помня защо се стреснах насън.Знаеше че ме е много страх и ме е чакала да заспя за да си иде.Тази вечер на всички вкъщи им пада по нещичко от ръката....а аз не спирам да мисля как едва преглъщаше водичката от супата.Мъката е ОГРОМНА,още не мога да осъзная че ни се случи това...

Безкрайно съжалявам, Бог да я прости, вече не я боли. Позволи си да тъжиш, нужно е да излезе всичката тази негативна емоция от теб. Мъката за съжаление не минава, боли си и сега, боли и след месеци, години..

Никой не заслужава това, а когато е най-милото ни същество е още по-тежко. Живея в непрекъснат страх от това, че ще я боли, а  няма да мога да й помогна. Понякога си мисля, че и аз ще се разболея. Бъдете силна, тя винаги ще е я сърцето и душата ви. Толкова ми е тъжно, че има такава мъка.