Може ли човек да “успее” в България?

  • 16 109
  • 181
# 75
Филолозите и сега работят за подобряване на машинния превод. Всъщност поради тяхното участие той се подобрява.
Художественият превод е специфичен и е вид съавторство. Но първо, художествената литература не е най-превежданият вид текстове, второ, наистина когато книгите са писани на английски, все повече четящи хора ги четат в оригинал. Все по-малко се превежда и специализирана литература, да не говорим, че тенденцията е и българите, които се занимават с наука, да пишат на английски.
При по-екзотичните езици е по-различно, но там пък интересът е по-малък.
И аз смятам, че най-важното е човек да харесва работата си. Когато тя му харесва, може да преживее и по-малкото пари, може да се реализира в тази ниша за съответната професия, която е най-доходоносна и пр. Актуалните професии се менят и трудно човек може да предвиди пазара на труда след двайсет-трийсет години. Но професионалистът винаги ще бъде ценен.
А това колко години ще изплащаш жилище, не зависи само от професията, а и от пазара, от икономическата и политическата ситуация. Има много истина в думите на една близка, професор по лингвистика: "В крайна сметка, животът не е най-сериозното нещо, като жанр е най-близък до фарса."
Виж целия пост
# 76
Поради позорното качество на преводи на български, чета отдавна английски книги само в оригинал. Колко печелят преводачите тук не знам, но са гола вода, неграмотни, жалки и смешни.
Поне от 20 години насам добрите преводачи не работят в сферата на художествения превод, защото там заплащането е смехотворно.
Виж целия пост
# 77
Тя темата се измести за кой ли път към атака, колко са зле филолозите  Simple Smile  
Ами до личностни нагласи си е за всеки един отрасъл. Даже и археолог (спомената по-горе безпреспективна професия) може да има успешна реализация - в момента гледам видеата от Хераклеа Синтика.  
А преди време някаква съфорумка заяви, че била в немска филология и не можела да се реализира, което просто е много странно.
Така, че знанията човек ги прилага според уменията си.  Simple Smile  
Виж целия пост
# 78
Поради позорното качество на преводи на български, чета отдавна английски книги само в оригинал. Колко печелят преводачите тук не знам, но са гола вода, неграмотни, жалки и смешни.

Това е пълна глупост. Чела съм киги на български, които са ми харесвали дотолкова, че см ги чела по 5-6 пъти. В оригинал са абсолютно разочарование.
Виж целия пост
# 79
Може.
Не съм сигурна колко зависи от образованието, обаче.
Като с това не апелирам към неучене, просто според мен други качества са по-важни. Адаптивност, ум, трезва преценка и разбира се късмет животът да те срещне с правилните хора, в правилната компания.
Виж целия пост
# 80
Би могло, ама дали трябва... Да бях с 20 г по- млада, изнасям се с 200 от тук.
Виж целия пост
# 81
И къде ще отидеш? В Англия? В скалдовете на Амазон, прочути с "добрите" си условия на труд? Или може би камериерка в някой хотел? Да чистиш къщи? Наистина това са много възможности.

Не бих отишла на място където се счита за нормално да ти кажат "Тази седмица няма много работа, затова ела само във вторник и в четвъртък". Аз имам навика да ям и в понеделник, сряда и петък.

Струва си в Германия. Но пък там също не размитат за нас да ни вземат на по-чистичките и бели позиции. Не им трябват на германците меринджеи. Те си имат. Трябват им пчелички. Безспорно заплащането си струва там. Даже като се сложат разходите. Но са народ различен, с други нрави. Не всеки може да издържи в малко немско градче, където прибират и тротоарите в 8 вечерта. Да не забравяме тълпите бежанци. Ако в България ви се налага ежедневно да се сблъсквате с толкова много мургавелковци, със сигурност ще сбърчкате погнусено нос.

Изобщо дестинации колкото щеш, но бедата е в това, че българите винаги се занимават с това да обърнат тамошното заплащане в български лева, забравяйки да направят същото и с разходите. Наскоро гледах в You Tube някакъв човек живял десетилетия в Токио. Казва "Всички гледат красивите сгради, секси девойките. Не виждате тесните квартири, изтощението от работа, липсата на свободно време, депресиите. Огромен процент от живущите тук не живеят, а преживяват."
Виж целия пост
# 82
Има много млади хора, особено завършилите в чужбина, които се реализират съвсем успешно на Запад, а не са обслужващ персонал. И тук, и там има възможности, но навсякъде трябва работа, реалистичен поглед и сваляне на розовите очила.  Естествено имат значение и манталитет, култура и как човек ще се впише в средата. Но нито е вярно,че може да си само черноработник в чужбина, нито че те чакат с безсрочен трудов договор и заплата 10 К евро.
Виж целия пост
# 83
Не само черноработник, така е. Но предимно това за незавършилите там, за онези заминаващи на 30 примерно. 90% от заминалите в чужбина не са хора, отишли да учат. Нека не забравяме, че не ни е съвсем по джоба тамошното образование като се вземат предвид разходите. Повечето отиват по-късно. И да, тях трудно ги вземат за инженери, финансисти или учители. Не е невъзможно разбира се. Но не е масовата картинка това.

Въпросът е, че си нямаме държавност тука. Структури, които да се опретнат и да се опитат да накарат българския работодател да спазва иначе нелошото ни трудово законодателство. Съвсем пък си нямаме правосъдие и медицина. Изобщо държавата ни кажи-речи не работи. Само администрация, която разпределя евро пари между, да речем, петдесетина фирми. Това е проблемът. Но западният свят отдавна видяхме, че не е въплащение на мечтите ни. Беше това мислене. Преди. Когато беше модерно да отидеш някъде в чужбина пък подробностите около това какво правиш и как живееш оставаха детайл, от който никой не се интересуваше. Това беше преди 15 години. И времената, и хората се менят.
Виж целия пост
# 84
Не че дърпам чергата към хуманитарните специалности, към които съм причастна, но ми е странно това обявяване, че са безперспективни. Ако си добър в конкретната сфера, ако успееш да се оразличиш, ако постоянно се стремиш да повишаваш компетенциите си, ще намериш своето място. И това се отнася до почти всяка професионална област. Сега, ако успехът за вас има само финансови измерения, това е друга опера. И може изобщо да не зависи от образованието. Ето, Пеевски е с юридическа диплома от ЮЗУ от времето, когато деканът на факултета записваше студенти директно в 5 курс, тоест, надали е разчитал на образователния ресурс, ама е "успешен млад мъж".
Виж целия пост
# 85
Относно образованието в чужбина - за мен си струва, само ако можеш да отидеш в наистина качествен университет. Да заминеш да следваш в тамошната версия на ПУ си е глупост.
Виж целия пост
# 86
Само че не ставаше дума за това дали си струва. А колко от заминаващите в чужбина отиват, за да учат. Малко. Защото не е евтино да се издържа студент в чужбина.
Виж целия пост
# 87
В България да успееш като честен работник /в смисъл човек, над който има шефове/ е много, много, много трудно. Късаш си гъза, удряш някакъв таван от към 2 бона и това е. А с тези пари и семейство /дори и другия да бачка/ хич не е лесно. Така че пак не е баш успех.

Разбира се, има хиляди начини да изкараш повечко пари. Но за сметка на морала, най-малко.
Виж целия пост
# 88
Светът не е само Англия и Германия.
Виж целия пост
# 89
Аз не съм готова да успявам с работа по 15-16 часа на денонощие, затова и бях в Гълфа, на позиция на която не се работи много. Въобще не споделям разни теории да се сбъркаш от работа до 40-45г.и после да се пенсионираш. За мен успех е да работиш приятна работа, ако може до гроб. Така са успешните адвокати и лекари.
Не бих заминала за Токио или където и да било и да ме гърчат. Аз съм по-сладкия живот.
Не, че в Токио размитат за мен, ама да си кажа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия