Художественият превод е специфичен и е вид съавторство. Но първо, художествената литература не е най-превежданият вид текстове, второ, наистина когато книгите са писани на английски, все повече четящи хора ги четат в оригинал. Все по-малко се превежда и специализирана литература, да не говорим, че тенденцията е и българите, които се занимават с наука, да пишат на английски.
При по-екзотичните езици е по-различно, но там пък интересът е по-малък.
И аз смятам, че най-важното е човек да харесва работата си. Когато тя му харесва, може да преживее и по-малкото пари, може да се реализира в тази ниша за съответната професия, която е най-доходоносна и пр. Актуалните професии се менят и трудно човек може да предвиди пазара на труда след двайсет-трийсет години. Но професионалистът винаги ще бъде ценен.
А това колко години ще изплащаш жилище, не зависи само от професията, а и от пазара, от икономическата и политическата ситуация. Има много истина в думите на една близка, професор по лингвистика: "В крайна сметка, животът не е най-сериозното нещо, като жанр е най-близък до фарса."