Бебеискаща мечта в пупите расте сега - ТЕМА 27

Тъйййй 😊

На 6ти сутринта с усмивка и откачено спокойствие влязох в Майчин дом и веднага система, проби за упойка, ехограф, всичко е норма. И си зачаках. Стана си времето и аз, нахилена като зелка, влизам в операционна и ме гледат странно 🤣 ама аз бях си казала, че ще вляза там с усмивка и точка. Докато се усетя и спиналнатс беше сложена, евала на анестезиолога, като ми взимат кръв ме боли повече. Ииии се почна веднага сгряване на краката и докаъо легна вече не ги усещах, само като някаква ледена част от тялото ми. Усещах като ми пипат корема и си викам аааа нещо не е хванала както трябва, ще усетя като ме срежат, а докторът ми ми я показва в този момент 😀 направо не можех да повярвам... Обаче ми стана зверски лошо от упойката, много ли се въртеше свят, повръщане ми се, сякаш не мога да дишам, а показателите ми добри, спокойни, оказа се трудна поносимост към упойки. И като я чувам само да изписка се притесних, те я взеха за тоалет и преглед. Тя е изревала супер силно, пак тате си я е чул отвън, просто ми е било наистина много зле. После ми я донесоха до лицето да си я нацелувам и се почнс шев и кройка. Цялата работа 1 час почти. Изведоха ме от операционната със силно гадене и трепереща като гърчове, след мен момичетата излизаха все едно нищо не е било  после се почнс проверката на матката през половин час с натискане, боли си ама няма как, прибирах се уж много добре. Много бързо почна да ме отпуска упойката, естествено не от към стъпалата, а от към кръста, гредица  донесоха ми малката 2 часа след операцията, стоя при мен 2 часа и я взеха за свиждането. След него ме изправиха да се раздвижа, да се поизмия в банята и да пишкам, че вече много ми се пишкаше (там не слагат катетри славс Богу) и ме преместиха от реанимация в стаята ми, като си избрах да вървя до другия край на отделението без колички, за да свикна с болката, че после няма кой да ме вдига.  За престоя си след това не искам да разказвам, ще стане цял роман, а и ми носи доста негативни емоции и разочарование предвид очакванията, които  имах от частна болница относно отношение(в интерес на истината доста момичета бяха така), но важното е, че беше и най-щастливият момент в живота ми 💕💓💕💓💕💓💕

Та това е 🤗

Кари благодаря ти за разказа , не е било леко , но се радвам че ти и бебка сте добре и всичко е наред , всичко се забравя. Надявам се да имате много прекрасни моменти заедно и да ни споделяш как сте и какво правите ! 🤗😘🍀
Монтал , Сънче как сте ? Имате ли новини за нас ? 🤗

Монталчето чакаме, трябва слоро да донесе новини

Аз цикля...

Чакаме я ❤️❤️❤️

Кари, благодаря за разказа, справила си се чудесно! Важното е, че и двете с беборана сте добре, пък негативните неща се забравят, ще видиш. Как сте вкъщи?

Кари, всичко се забравя, важно е, пе вече сте заедно с бебка ❤️

И аз имам малко лоши спомени след раждането от болницата, където бях.. По скоро защото още съм прясна майка ии за някои неща подхождах наивно. Ноо вече сме вкъши инсе надявам да се гледаме добре.

Днес бяхме на първия контролен преглед след изписването. Бебка е капила 120 грама, казаха, че е ок, въпреки, пе по книга трябва да са 150 минимум. Ще гледам да не се панирам и да продължаваме с кърмене на поискване, пък да виидм.

Така е, спор няма.. 1я ден у дома ми беле много прясно, а и покрай хапчетата за спиране на кърма бях малко зле емоционално, но нещата се наредиха и ми се избистри главата, оставила съм го в миналото. И започнаха притесненията с бебка 🤪🤐

Здравейте, момичета!
На 13.12 в 18:44 се роди Амина- цели 2980 гр. и 48 см.
В сряда отидох на преглед и лекарката каза, че ме приемат и на следващия ден е раждам. Та мен яко ме хвана шубето. Цяла нощ почти не спах. На другата сутрин за добро утро в 6.00 денят ми започна с клизма и тонове и докато се усетя в 8.00ч. бях вече включена на система Окситоцин. Акушерката ми беше страхотна. Стоеше при мен и си говорехме и ме подкрепяше през цялото време. Идеята беше системата да тече много бавно, за да получавам бавно разкритие и бебка да се осъзнае постепенно, че ще се ражда. И така откарах цял ден. Д-р Нашар идваше постоянно да ме преглежда и да си говорим. По едно време ми стана лошо, щях да припадна, но ми казаха да ям шоколад и да пия вода и се поосвестих.
Чак към 15.30 имах 5 см. разкритие, спукаха ми мехура и сложиха епидурална, уж. Идеята беше да не ме болят контракциите и прегледите. Нооо... колкото и симпатичен да беше анестизиолога( младичък), си остави ръцете. Първо ме измъчи докато сложи самия катетър в гръбнака, после се оказа, че не върши работа, защото обезболява половината ми корем. И така най-силните и болезнени контракции си ги търпях със стиснати зъби и сълзи на очи. В 18:00 вече виех с 8 см. разкритие. Тогава д-р Нашар каза, че трябва да изтърпя да ми помогне да увеличи по-бързо разкритието и да раждам или да ми слагат нова епидурална, за което всъщност нямаше време. И така 44 мин. огласях родилното с виковете си. 10 човека освен лекарката и скушерката бяха в родилната ми зала ( сестри, акушерки, анестизиолози) да ме окуражават . Лекарката и акушерката ме милваха по главата и ме напътстваха докато вече се предавах и повтарях, че няма да мога. И тогава с последни сили напънах и усетих как бебка изхвърча и заплака. С нея и аз- от щастие, облекчение и удовлетворение.
Веднага ми я сложиха на гърдите да си я гушна, после срязаха пъпната връв.
На фона на всичко нямам нито един шев.
Явно тренировките ми в залата до последно свършиха работа. 😉
ММ и децата веднага дойдоха и ги пуснаха да се запознаят с малкия човек и да ме видят.
След два часа ме качиха в самостоятелна стая, както пожелах. Доведоха и Ами. Погушкахме се и я оставих да спи при другите бебета, защото бях зверски изтощена и имах нужда от малко сън.
Днес вече е при мен, а батко, кака и тати дойдоха да ни видят и да я погушкат и те.

От днес я слагам на гърда, за да дърпа и стимулира слизането на кърмата. Малко ме дразнят, че като видят, че не съм й дала добавката и й я мушват те, дори и да е заспала вече. За мен, ако детето дпи, значи е сито вече, ама си трая. Не исксм да спада много в грамчетата, за да може да ни изписват бързо. Надявах се, че ще е неделя изписвснето, ама вчера не брояли деня, тъй като късно съм родила.

Сънче, чакам те и теб с новина. 🤗

Монтал честита дъщеричка , да ти е жива и здрава и винаги да ви радва!
Благодаря за разказа , не е било лесно но важното е че сте добре и се гушкате вече , пожелавам ти бързо възстановяване и скоро да се приберете вкъщи, ще чакаме пак новини . 🤗🍀😘
Сънче чакаме и теб с бебешка новина и прекрасен разказ за леко и безпроблемно раждане , успех ! 🍀😘🙏

Монтал честито и тук! ❤️
Много да ви радва малкото създание Ами, да е гордост за всички у дома!

За сестрите и даването на АМ имах същия проблем, че и не юи даваха да кърмя на поискване, дойде ли часа за даване на АМ и бутаха шишето. За Сънчето ще е полезна тази информация,като дойде време.


Сънчето се губи ❤️ може да се засекът с Монтал с бебнца.

Ние днес бяхме на първа разходка. Беше добре, количката ни е супер удобна, много съм хепи.

Ии една снимка на не бременнен корем 12 дни след раждане. Има още какво да се желае.

Лаленце, ти почна ли с тренировките?

Монталчее, честито и тук. Прегръщам ви:)

Аз съм от два дни в болницата, нощем контракции, дойде време за сутринта и край. Чух я бебка на Монталчето като я изнасяха, но не успяхме да се засечем;)

 Даваме й още малко шанс на нашата мома, ама ще видим...

Монталче, честита да ти е и тук прекрасната и съвършена Амина ❤ целувки принцеси!

Сънче, имаш много стиснати палци от мен,  беба да си реши вече да излиза , всичко да е леко и вълшебно! 😘😘😘

Еуфория, перфектен е корема, все едно не си раждала 😍

Монталче,честита беба!Да ви е жива и здрава,много палава,весела и игрива!Бързо възстановяване

Сънче,палчетата са стиснати силно и чакаме прекрасната новина

Монтал,, честито бебе, нека е здрава, да расте щастлива и орисана с много късмет! Бързо възстановяване на теб.

И аз вече с мислите си съм със Сънчето почти постоянно, дано раждането тръгне бързо и мине безболезнено и леко.

Еуфория мн добре се е прибрало коремчето, помен няма почти

Монтал, честито! Нека расте здрава и безгрижна! 💕

Сънче, много много стиснати палци.