Да преправим старите мебели с любов - тема 34

имаше един период в темата,  пишеха момичета и се наричаха на шега клошарки, т.е. намираха изхвърлени мебели всякакви, поправяха ги, възстановяваха и ставаха много красиви. Жалко че не пишат вече, много ми бяха полезни. Та от тях се зарибих, преодолях срама си да взема нещо покрай кофите и да го докарам до вид, удобен за "логаритмуване". Точно показания стол го влачих в един пороен дъжд, разхождах кучето, като се успокоявах, че поне в дъжда няма кой да ме види. После вече не ми пукаше. Ами работата по такъв стол: сваляш потрошените части, в случая седалката, изхвърлих я, като преди това изрязахме нова по старата. Изкъпваш/измиваш, ако е много мръсен, тоя, както беше вече мокър, с една четка го поизжулих и изплакнах, изкарах на терасата да съхне. След това шкурене навсякъде, минаване с влажна кърпа заради прахоляка и боядисване. Някаква бяла боя взех, вече не помня марка, може и да съм я писала в старите теми. Докато съхне боята, правих седалката. Върху изрязаната седалчица сложих дунапрен, отгоре опънах хубаво плата, изрязан горе-долу по формата на седалката, но по-голямо, като предвидих загъването под седалката, добре че беше еластичен, та не се получиха чупки, че тогава и за тях щях да се чудя как да ги оправям, с такер захванах отдолу, и с него се учих тогава да работя, та много се стараех. После се слага седалката и се захваща с болтчета в четирите ъгъла, където има дървени ъгълчета на самия стол. И, това е цялата философия.
По-късно намерих още един такъв изхвърлен, и него префасонирах и един трети си изпросих от бабата-вестникарка, седеше на него. помолих я да ми го даде срещу друг на който да седи, тя се притесни, че бил потрошен, седалката му падала, чак неудобно и стана, че и дадох здрав стол, пък аз много радостна, че вече три тип виенски столчета имам. И досега си ги ползвам и много ги харесвам, а като дойдат гости обикновено питат откъде имам тия чудни виенски столчета. И хем ми става смешно, хем така, леко вирвам нос, че аз съм ги правила, понякога не ми и вярват. Но понеже продължих с шкафчета, масички, тях си поръчвах от един сайт антик.бг, релакс стол, за вестници поставки, та вече ми вярват. Най-лошото е, че вече място няма вкъщи, иначе на споменатия сайт понякога такива красиви нещица виждам, че едва се удържам да не поръчам. Засърбяват ме ръцете. Последното, което свих изхвърлено, е едно дървено чекмедже, боядисано с блажна зелена боя. Хич не мога да мина покрай дърво, жал ми е, ако беше пдч/мдф и подобни, нямаше да ме впечатли. Та сега, като намеря време, него ще си оправя, да ме питаш за какво ли ми е, ама......като краста е тая работа с преправянето, няма отърване.