Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с ИЯР- тема 8

Сиси, на мен резултатите ти ми се струват отлични. Стискам всички палци!

Благодаря ти много, Две в едно!
Изобщо не ме е страх, с нетърпение чаках да отида,
че да си почина. Истанбул е прекрасен град.
Благодаря ти много, Мелинда!

Браво Сиси,аз съм ходила на Истанбул но преди 10-15 години,после станаха размирните времена там и доста изгубиха от туристи.

Здравейте! Искам само да изкажа своята подкрепа за Сиси.
Мило момиче, напълно вероятно е да се получи по естествен начин, щом имаш хубав фоликул, добре те е посъветвал доктора, според мен. Щом тръбите са проходими шанса е добър.
Проблема при нас по-възрастните е ясен, аз където не съм специалист, стигнах до извода, че не всеки месец яйцеклетките ни са качествени, дори да ги има. Явно не винаги проблема е в хормоните, проходимостта, генетиката и имунологията, а в самото качество при повечето от нас. Пожелавам ти този фоликул да е твоето бъдещо бебе.
С първото ми дете, докато се появи и аз минах през малкия ад, въпреки че тогава бях с друг мъж, на който не бяха открили проблем най големите светила по онова време, вкл. и др Стаменов. Минах през снимки, купища изследвания, вкл. имунологични и генетични, тичане по доктори в Пловдив и София, фоликуметрии, дори лапароскопия и надупчване на яйчниците, неуспешна пункция и какво ли не, 4 години, а бях на 30 тогава. Нищо не помогна, бях готова на всичко, операции, упойки, каквото трябва, само да се появи бебчето. След тези 4 г. реших да си дадем почивка, бях на ръба на изтощението, емоционално, психическо, физическо и финансово. На 3 тият месец някъде от почивката, в един хотел на Боровец през хубавият ноември на 2008, видях двете чертички, без дори да съм влизала при гинекология през този месец. Гледах теста и въпреки че го направих достатъчно късно, защото не съм и се надявала да е + и двете черти бяха прекрасни, не можех да повярвам. Мъжът ми също и двамата бяхме като втрещени, той дори реши, че втората се е оцветила от нещо и започна да търка писалката, вторият след няколко часа потвърди резултата. Чудото се беше случило, защото Господ беше решил, че тогава е момента. Изкарах сравнително лека бременност и родих моето Слънчице за 2 часа по нормален начин. Да после се разведпх, въпреки, че на този етап бившият ми съпруг е един от най добрите ми приятели и детето ни е толкова важно за него, колкото и за мен, просто не можехме да живеем под един покрив и любовта ни прерастна в приятелство. Сега съм с друг мъж, който също е готов на всичко да се бори за рожба, понякога се страхувам, понякога се колебая, понякога дори леко се отчайвам, но аз знам, че живот и здраве, когато дойде момента, борбата за дете ще се овенчае с успех. Това е смисълът на живота и Бог, според мен не би лишил никой, който се бори и иска и се надява от този смисъл.
Успех и на теб и всички нас в тази борба!

Днес извадихме яйцеклетката, но се оказа презряла. Вчера е била готова. Следващия месец ме викат втори ден от цикъла. Пак ще бъде на естествен цикъл, но ще ми проследят хормоните и филикулите.

Имаме си 12-клетъчни ембриончета днес. Още са хубави по думите на ембриоложката. В неделя ме викат в 10.00 да пусна Прогестерон, после лепило  щели да ми слагат, после да ме информират как са ембриончетата и после трансфер. Моля се да се борят мъничетата и да все така хубави и в неделя.

Благодаря ви много, Две в едно, Кате!
Две в едно, сега има ужасно много туристи, интернационал е.
На моменти няма откъде да минеш.
Единственото, което не ми харесва, е такситата.
Трябва да питаш колко ще ти вземат, преди да се качиш.
Само първият път имахме неприятни преживявания,
но мошеници и измамници има навсякъде. Има полицаи на всяка крачка.
Колкото и невероятно да звучи,
в повечето случаи мъжете им са по-големи кавалери от нашите.
Млади момчета са ми правили място да седна в метрото,
защото виждат, че съм с багаж, дори онзи ден, в метростанцията,
само погледнах към пейката дали има място и един мъж стана,
посочи ми с ръка да седна. Зимата, като попитах един турчин дали оттук трябва да мина
за метрото, той грабна куфара ми, носи го, качи го в метрото,
чак аз се притесних. В хотела, където винаги отсядам, са ми предлагали помощ,
да ме придружат до клиниката, ако имам нужда, защото виждат, че съм сама.
Където и да отидеш, на никой не му се спи, не го мързи, не ти повишава тон,
отишъл е там да работи и си гледа съвестно работата,
а не да пие кафета, да пуши цигари и да чака да му мине работното време.
Кате, стискам ти силно палци борбата ти да се увенчае с успех! Късмет!
morning7, много съжалявам, миличка!
Дано да имаш повече късмет следващия месец!
Какво стана, ходили на консултация, дето се беше записала?

Кате, стискам палци тези ембриончета да се окажат истински борци! Колко броя ще ти сложат?
Сиси, написаното от теб за Истанбул и атмосферата там ме пренесе мислено там. Консултацията за тестовете Аличе и Ема се отмени. Лекарят щял да пристигне по-късно и я отложих за следващ път през някой почивен ден. Гледам да избягвам бързането за работа, както и каквото и да е напрежение.
Момичета, следващия месец ми се налага командировка. Сега видях, че се пада точно 10-15 ден от цикъла. Има ли вариант на стимулация, която да отложи пункцията след 15 ден?

В момента така стана,че в Истанбул е по-сигурно, отколкото в много градове в Западна Европа (заради имигрантите от африканските държави и Арабския полуостров   ).  Ердо(г)Ан държи изкъсо . В Истанбул навсякъде има полиция.

morning7, много странно, във Фейса има снимка на доктора в София,
бил е там от 19 до 22. Този д-р не го познавам, не съм го и виждала.
Не мисля, че има такъв вариант за пункцията, нали е според ф.
Ако са пораснали много, ще се пукнат, като се чака повече.
Късмет, мила!

Забравих да попитам.
Покрай самата стимулация свалих няколко кила, но откакто мина пункцията все ми се яде. Нямам нетърпими болки, днес даже почти никакви, но все едно ми е тежко на стомаха, като ходя дълго, чак се задъхвам. Отделно ми е замаяно в главата, не ми се вярва да е от упойката още, въпреки че след нея бях в отчайващо състояние няколко часа, възможно ли е да е от утрогестана, той е вагинално. Друго в момента не пия. Нормални ли са тези симптоми или нз как да ги нарека.
И друго винаги ли се пие аспирин проект, на мен доктора не ми го е изписал, биоложката ми каза, че утрогестана е най важен. Може и да са глупави въпроси, но аз да си питам.

От пункцията аз вече нищо не усещам. Днес ме боля главата, но имам чувството, че е от врата, който ми е схванат. Прокървавяване имах само няколко капки след процедурата. Как беше при вас?

Аз бързо се възстановявам от пункциите. Прибирам се, наспивам се и следобед съм репичка.

Кате, аз и след двете пункции веднага излязох от упойка.
След като ме вкараха в стаята, ми донесоха сандвич и сок,
изядох ги и като станах от леглото, вече нямах никаква замаяност или сънливост,
все едно нищо не е било. Упойките са им добре дозирани.
Даже не съм си почивала, веднага след това обикаляхме Истанбул с мъжа ми
и се качихме на автобуса за Варна.
При първата пункция нямах и капка кръв, след втората,
само първият път, като отидох до тоалетната и се избърсах,
имаше малко кръв, но след това спря.
Антибиотик, от 2 таблетки изписват след пункцията.
Иначе аз не съм употребяла вагинални препарати все още,
но съм чела, че от Кринион гел при някои момичета има замайване
и неразположение, може да е от това.
Успех!

Здравейте, момичета! Пиша Ви, защото имам нужда от вашата подкрепа и позитивна енергия. При мен нещата малко се обърках. След пункцията вената на лявата ми ръка се възпали, тъй като я дупчиха на няколко места. Правих компреси с риванол, мазах хепароид, но си стоеше подута и болезнена на няколко места. Вчера ходих в 3 та градска и един сириец ли беше, арабин ли, грях не искам да си слагам отсече че е за пушена след ехографски преглед и че не можел да каже какво ще стане. Изписа ми фраксипарин и един куп лекарства. Би ми инжекцията една Полузаспала в 12 ч през нощта сестра. След час мястото се поду и започна зверски да боли. Това да е кусура. След тази диагноза бях като втрещена, какво ли не ми мина през главата, включително и това, че може да се премести тромба и даже вече и за фатален изход започнах да мисля. Не минах цяла нощ. Мъжа ми се видя в приключение с мен, надух му главата с глупости. Сутринта в 9 ч бях в Надежда. Разказах всичко на момичето на регистратурата и че се тревожи за трансфера утре. Бях ни жива, ни умряла от рев цяла нощ. Тя ме увери, че ще направят всичко, което позволява съботния ден. Звъня на Цветков и на докторите в клиниката. След половин час ми каза, че ангиолога и съдовия хирург доц. Григоров е в операция и веднага щом излезе ще ме прегледа и ще се съгласуват мнения с др Цветков, биолозите и с него. Човека ме прие и каза, че също така приема присърце случая ми. Прегледа ме обстойно, наистина има тромб, който обаче е в повърхностна вена и няма как да се откъсне, каза че трябва само да се следи да не тръгне възпалението нагоре, защото най лошият изход бил да се направи прорез и да се изолира вената. Понякога от венозни интервенции се случвало това. Според него нямало проблем за трансфера. Отговори на всичките ми въпроси радушно и приятелски. Каза да продължа фраксипарина по 0.6 на ден, компреси и мазане и че мога във всеки момент при проблем да се обърна към клиниката и него. Тук искам да вметна, че съм очарована от бързата и адекватна реакция на целия персонал, от загрижеността и отзивчивостта. Благодаря им. Да там ми се спуска прословутата вена, но никой не е застраховане. После биоложката ми се обади, каза че ембриончетата са добре, вече са компатизирани за 4 ти ден и че дори е пропуснала да спомене предните дни, че пронуклеусите мисля че беше и на едно от другите две са се оформили и че дори малко да изостава, наваксва и също е започнало да се компатизирани, така че за сега си имаме три. Обсъдихме, попита ме в този случай ще замразяваме ли или ще правим трансфер. Решихме с мъжа ми, че ще го направим се одобрение от др Цветков. Трансфера е утре и ще го прави др Стаменов. Още ми е свити и притеснени и ще ми изскочи сърцето. Толкова години чакам този ден и вместо да се наслаждавам на мига, аз бях изправена пред нервен срив. Извинете ме, че ви натоварвам. Просто имах нужда да споделя.