♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 73

Здравейте, момичета! Днес гледах за стотен път точно тази серия-
и
много ми се иска и любимците ни да намерят решение на всички свои проблеми и да попаднат на  добри проекти, с които да ни радват през следващия сезон.

Момичета, знаете ли мога ли да намеря някъде преведен текста на песента от 17 серия.

Добро утро!🤗🤗

Темпи не се е мяркала и темата се е преместила на втора страница!😙
 
От днешната преса.


И Бирсен се е изказала по въпроса...



Успешен ден!🌺

Здравейте 

Тука съм аз, ама.... Нещо странни работи стават, много изтрити постове, много нещо 

брей... и тук ли трият
дано извади късмет Елчин! 
За мен е сутрин Добър да е денят на вас! (не знам как да сложа клипа)

https://www.instagram.com/p/BoJ8hRll6Ml/?hl=bg&taken-by=elcin_sangu_mimikleri

Здравейте, момичета. Само моят пост е изтрит, защото бяха два последователни, макар и от различни дни, а това е забранено според правилника. В него споделях, че обичам, когато Йомер "целува" с очи - поглед, Дафне. Особено като танцуваха в 3-та серия. Много е въздействащо.

Пак ще ви помоля, ако някой има текста на песента от 17 серия , да я постави в темата.

Брей , то както е писала Reni-BG  в една друга тема , Романтични сериали се оказа най-разбуненият под форум  в Маммата.
Много страсти породи критиката на  едно леко сериалче.
Но пък нашата тема що го е отнесла?🤔

Здравейте     


Щото е активна и очевидно такива теми са под мониторинг.
Преди време не издребняваха чак толкоз за два последователни поста, стига да не прекаляваш, разбира се.

Здравейте от балкона! Редовно ви чета, страхотни сте! С диагноза съм от ЛПН... няма лечение/поне засега/.Имам някои въпроси от минало време, но засега няма да досаждам.Ще се поровя в старите теми.   
   Милка, само тук намирам превод/на руски/, както на песента на Нериман, така и на финалната песен. Започва някъде след 46.15 мин

https://youtu.be/ANzc2rcF4fA

 

Да мина да се разпиша . Гледам тук-там другите участници в ЛПН все са се реализирали в някой нов проект, само наш Убавец го раздава лежерно

Здравейте момичета по обедно време и от мен 
https://www.youtube.com/watch?v=dQGaDyD_hVU Ако става въпрос за тази песен, ето текста към нея:
Vurgun yemiş misali gönlüm tutuldu aşka
Ciğerimden yanıyorum ben bu defa başka
Bu yangın benle ölünceye dek yaşasın varsın
Dünyanın o son günü sen beni arayacaksın
Doymadım doyamadım sevmelere seni ben
Kimseyi koyamadım yerine yeniden
Saymadım sayamadım sensiz geçen yılları
Ne inkar ne itiraf bu yalnızca sitem
Zannetme bir gün geri dönmek değil niyetim
Hasrete teslim oldum asla gelmeyeceğim
Bu yangın benle ölünceye dek yaşasın varsın
Dünyanın o son günü sen beni arayacaksın
Boş bir zamanınız da İngilizce çevirisini yapabilirseniz çok mutlu olurum.

И на английски език:

My heart is immersed in love as if it is crippled by bends
I feel my heart burning this time it is different
Let this fire live within me till the day I die
On the day of doom, you'll be looking for me
I couldn't get enough of loving you
I couldn't let anyone take your place
I couldn't count the years I have spent without you
This is not a denial or confession. This is just a complaint
Dont think that getting back with you doesn't cross my mind
but I surrendered myself to my longing, I will not come back
Let this fire live within me until the day I die
On the day of doom, you'll be looking for me

Лили, благодаря! Най-после ми се отвори клипа.  За мен края на 17 серия е емоционална кулминация в сериала. Вълнението и при двамата е толкова силно, че ми се струва , че и те трудно се владеят. Чувствата им буквално крещят, изписани на лицата им и подсилени от жестовете им.

Прекрасни са. Ще перифразирам Йомер: Възможно ли е да има хора по-красиви от цветята.
Допълвам си поста, да не стане пак някой фал.
 mmimmss, Лили ми я даде на руски. С турския  и английския не съм добра. Става дума за песента на Нериман.

Даа, 17 серия/и не само/ е много силно емоционална. Прекрасни...красиви...уникални...млади актьори. Задавам си въпрос - възможно ли е това да се изиграе "служебно"? Казват ти  играй влюбен и ти играеш...??? За себе си имам отговор и той е...НЕ! НЕ МОЖЕ! Не може без да дадеш чувства от себе си.

https://www.youtube.com/watch?v=Frw3VtC6XtQ&index=38&list=WL&t=0s

 

Та те дори в кеча го играят по- истински... Сори, ама Кирето и Биркан доста ми паднаха в очите.... 

https://vk.com/video16238779_456239822

Тия да не приключват, че взеха да се избиват...
Сега е време Нумел да стане най-великия вампир.....дали ще използват вълшебната къма????
А те нежно го карат Темпи...пазят си зъбките
А защо Кармен я наказаха така????

Глава 11

Бурак тъкмо излизаше от последното заседание, когато телефонът му звънна. Изплашената Дефне го стресна и без да мисли, той скочи в колата и тръгна към тях. Минута по- късно апаратът отново звънеше и притеснен, той отговори. През плач Бурджу опитваше да му обясни, че не може да събуди Ефе, вдигнал отново висока температура. Натискайки рязко спирачки, Бурак за малко не предизвика верижна катастрофа насред най- оживения булевард в Истанбул.
-   Извика ли линейка?!
-   Обадих се, но не знам колко ще се бавят! Не знам какво да правя!
-   Първо се успокой. Пътувам към вкъщи, обади ми се, щом разбереш в коя болница отивате!
Нямаше смисъл да се заблуждава, явно нещата бяха сериозни. Пътуваше с мисли за болния си син, когато се сети за Дефне. Не можеше да отиде при нея, но нямаше как и да я остави. Единственото, което му оставаше, бе да намери кой да го замести. Позвъни на Деврим, но той все още пътуваше към Истанбул. Следващия избор бе труден, но необходим.
-   Йомер, къде си?!
Обясни с две изречения какво се е случило и тъкмо ругаеше съдбата, поставяща такива изпитания на пътя им, когато Бурджу позвъни от линейката. След час двамата с нея вече бяха в стаята на Ефе, а лекарят ги уверяваше, че най- лошото е минало. Температурата на детето бе все още висока, но не и толкова, колкото когато бе прието. Вирусът бе по- силен, отколкото мислеха, и малкият щеше да остане на системи за ден два.
-   Толкова много се изплаших! Спеше му се и макар да ми се видя странно, защото той винаги мрънка, когато го карам да спи следобед, все пак го оставих! Ако го бях наглеждала по- често, нямаше да вдигне толкова много!- Плачеше Бурджу, стиснала ръката на Ефе.
-   Нямало е какво да направите, госпожице! Не се обвинявайте!- Лекарят я потупа по рамото, кимвайки на Бурак да го последва в коридора.- Лекарствата, които му вливаме, ще го успокоят и приспят. Ако искате се приберете през нощта, не мисля, че той ще се събуди.
-   Не мога да го оставя, докторе! Той е единственото, което ми остана!
Успя да убеди Бурджу да се прибере, а сутринта щеше да го смени, докато той си иде да се изкъпе и преоблече. Ефе спеше спокойно, без дори да се върти както обикновено, и цветът на лицето му вече бе нормален. Целувайки го по челото, момичето си тръгна с нежелание.
-   Е, юначе, отново сме само двамата! Недей да ме плашиш повече така, става ли?!
Йомер се обади, за да му съобщи, че отвлича Дефне и Бурак се засмя, мислейки, че това е шега. Сериозният тон на приятеля му обаче бързо го накара да осъзнае, че говори сериозно. И тъкмо щеше да изкаже протеста си, когато Йомер затвори. За Бурак остана единствено да се надява, че двамата инати няма да се избият, когато останат насаме.

-   Какво си мисли този човек, че прави?! Ако иска да фалираме, има много по- лесни начини! Да ме подлуди също! Казвам ти, щом се върне, ще го убия! Не ме интересува сърдит ли ми е, иска или не да ме вижда, ще му кажа всичко в лицето и ще си подам оставката! Щом ще прави каквото си иска, нека е така! Аз отказвам да продължа с тази игра!
Синан крачеше из хола, размахвайки ръце и беснеейки срещу Йомер. Обаждането от майстор Садри, че последните скици от колекцията, които очакваха вчера, още не бяха пристигнали, го доведе до това състояние. Ясемин го наблюдаваше от дивана, опитвайки да запази неутрален израз на лицето си, макар отвътре да я напушваше смях, докато слушаше годеника си. Просто защото знаеше, че той не е способен на никое от нещата, които се канеше да причини на приятеля си. Който наистина бе виновен този път!
-   Какво означава: „Няма връзка с този номер”?! Къде е отишъл? Какво пак е намислил този идиот?! Какво прещрака в откачения му самовлюбен мозък, та заряза всичко и се покри, сякаш идва края на света?! Но ще го науча аз него! Ще замина за две седмици на необитаем остров без обхват и ще го оставя сам да се оправя с всичко, да види колко е лесно! Но аз съм си виновен, аз го научих! Сам да правя всичко, а той само да подписва и рисува! Само да си дойде, ще види той кой е Синан! Ще му изкарам през носа тази почивка!
-   Успокой се! Познаваш Йомер, той не е безотговорен! Щом е изчезнал, значи нещо се е случило! И Дефне я няма, може би са заедно! Не искам да си представям такъв вариант, но всичко е възможно. Дали пък не е отвлякъл бедното момиче?! Ако и утре не открием никой от двамата, мисля, че ще се наложи да позвъним в полицията!- Притеснена сериозно, тя бе започнала да гризе ноктите си.- Ами ако е полудял? През последните седмици изглеждаше странно. Но пък Дефне каза, че са се виждали и то поне два пъти?!
-   Аз какво говоря, ти за какво мислиш! Нищо ѝ няма на Дефне, не се тревожи! Сигурно заради него си е изключила телефона, за да не я притеснява! Глупак! Веднъж унищожи момичето, да го направи отново ли се опитва?! Няма да му го позволя, за нищо на света!

На другия край на Истанбул Исо и Суде обсъждаха същата тема. Неусетно, без дори да подозират за това, Дефне и Йомер се бяха превърнали в тема номер едно за всички свои близки. Исо бе опитал да позвъни на Дефне, но операторът го информира, че абоната временно е недостъпен.
-   Нещо става и въобще не съм спокоен!- Набра я отново той, но резултата бе същия.
-   Когато може, тя ще ти се обади! Може би е заета на работа!- Хвана ръката му Суде.
-   Дефне никога не изключва телефона си. Никога! Стар навик, а и сега с малкия Исо и леля Тюркян, която е далеч, съвсем!- Прекарвайки ръка през лицето си, Исмаил погледна към часовника.- Би трябвало отдавна да е излязла от кантората. Ще позвъня отново по- късно.
-   Нихан не знае ли нещо? Не е ли говорила с нея?- Сгушвайки се до него, Суде усети как ръцете му инстинктивно я прегръщат.
-   Това ме притеснява най- много. Двете са като страните на монетата, винаги едната знае как е и какво прави другата. Но откакто се изнесе от вкъщи, Дефне не споделя нито с мен, нито с Нихан. Промени се много след онзи ден и това не ми харесва.
-   Ето, сам каза, че се е променила. Значи може и просто да ѝ е писнало от всичко и затова да е изключила телефона си!- Възкликна момичето, размахвайки пръст срещу него.- Не мисли веднага най- лошото. Още утре сутрин Дефне ще позвъни и ще видиш, че напразно си се притеснявал. Голяма жена е, може да се грижи за себе си!
-   Искрено се надявам да е така! А вие, г-жо „бизнес лейди”, така и не ми казахте защо днес не сте на работа?! И мен отклонихте от задачите ми, не че се оплаквам!- Засмя се той, отдръпвайки я леко от себе си.- Слушам ви!
-   Нима нямам право на почивка?! Прииска ми се и си тръгнах. Почти всичко е готово за февруарския брой, редакторите могат да се справят и сами!- Лукаво се усмихна тя.- Нямам никакво намерение да ставам работохоличка като братовчед си, по един в семейството стига. Препоръчвам ти да последваш моя пример!
-   И без това Йомер сам се е отклонил от пътя, няма страшно!
-   Какво искаш да кажеш?!
-   Отново закъснява с колекцията! Последните скици трябваше да са при нас вчера, но така и не дойдоха. Синан дори не знаеше. Нещо става в компанията и по точно с Йомер. Чу ли за скандала от онзи ден?! Изпотрошил е всичко!
-   Кой? Йомер? Какво е станало?!
Исо ѝ разказа това, което една от секретарките бе разказала на един от куриерите, който пък бе идвал при тях с някакви документи. Суде не повярва в началото, но едно обаждане до Синан потвърди историята. Подозренията му, че това има нещо общо с Дефне, накараха Исо да грабне телефона от ухото ѝ. Пренебрегвайки шока на Синан, неочакващ да го чуе точно в този момент, той започна подробен разпит какво общо има приятелката им с кризата на Йомер. Обърканите и непълни обяснения само потвърдиха догадките, които той имаше от известно време. Дефне отново страдаше по вина на семейство Ипликчи. И както винаги, бе предпочела да го направи сама.
-   Съжалявам, скъпа, но не мога да остана безучастен! Няма да позволя на Дефне да пролее дори още една сълза заради Йомер. Просто не го заслужава! Ще прекрати всяка връзка с онзи глупак, за нейно добро! Ако не може сама, ще ѝ помогна!
-   И двамата са възрастни хора, взимащи сами решенията си, и ние нямаме право да им се месим. Единственото, което можем да направим, е да сме до тях. И ако Йомер няма да допусне никого от нас до себе си, с Дефне не е така. Трябва да сме ѝ упора, стена, на която знае, че може да се облегне, без да бъде допълнително тормозена с въпроси и притискания.
-   Но как да стоя и да гледам как тя страда, без да направя нищо?
-   Със силата и упоритостта, с която винаги си бил до нея! Не я притеснявай и ти, карайки я да вземе прибързано решение. На нея ѝ трябва приятел, а не съдия!
-   Ще се опирам да те послушам, но единствено до момента, в който той премине границата. След това дори ти няма да успееш да ме спреш да му разбия физиономията!- Притисна я до себе си, обещавайки си да е търпелив.
-   Ако го направи, лично аз ще го фрасна!- Разсмя се Суде.- Откога чакам удобен момент!

Пътуваха повече от половин час, а Йомер продължаваше упорито да мълчи къде отиват. Техния дом? Какво трябваше да означава това?! Дефне се сви още повече в седалката, сгушвайки се в сакото му въпреки включеното парно. Не ѝ бе студено, липсваше ѝ ароматът му. Можеше да остане така завинаги, обгърната от него.
-   Дефне, събуди се!- Пръстите му отмятаха кичурите коса от лицето ѝ.- Дефне?
-   Какво?- Сънено попита тя, опитвайки да се изправи. Разтърка очи и го погледна.- Къде сме? Къде ме доведе?
-   У дома. Ела!
Бе паркирал на алеята пред къщата, а в ума му се въртеше идеята, че се връща за втори път тук, без да го е планирал. Този път поне не бе сам.
-   Чии е този дом?- Подозрително попита Дефне, отдръпвайки се от него, когато опита да хване ръката ѝ.- Не ме докосвай!
-   Това трябваше да е нашия дом. Ако всичко бе нормално, днес аз и ти трябваше да сме най- щастливото семейство, радващи се на живота си тук. Купих я за теб!- Дообясни той, когато видя неразбирането в погледа ѝ.- Когато я видях, просто знаех, че е идеална за нас.
-   Купил си я? Кога?!
-   Седмица преди сватбата. Исках да те изненадам след медения ни месец.- Гласът му бе тих, пропит с болка и отчаяние.- Имах толкова мечти за нас!
-   А аз разруших всяка една от тях!- Довърши Дефне, оглеждайки градината.
-   Двамата се наранихме взаимно. Почти смъртоносно.- Разтърка врата си, показвайки ѝ колко го изнервя и притеснява темата.- Изморена си, нека не говорим сега. Хайде!
Посочи ѝ къщата, която тя старателно избягваше да погледне. Според нея бе огромна. На три етажа, с множество големи прозорци, които щяха да осигуряват естествена светлина във всяка стая.  Входната врата бе боядисана в приятно златисто, а самата къща смесваше в себе си всички нюанси на бялото. Докато Йомер търсеше ключовете в една ниша отстрани, Дефне се замисли колко ли пари бе дал за всичко това. Не искаше да си представи. След минутка той отключи и я пропусна, за да мине първа. Незнайно защо изплашена, Дефне пристъпи.
Антрето бе малко, но просторно, с много висок таван. Навътре къщата сякаш се разширяваше, разкривайки ѝ огромен хол. Вляво от него се виждаше трапезария, разделена от дневната със свод, вместо врата. Вдясно пък бяха витите стълби, водещи към горните етажи. Срещу нея се откриваше гледка към басейн и голяма градина, завършваща с висок зид, покрит с пълзящ бръшлян. В единия край се виждаха група дървета, но като цяло нямаше други растения, освен окосената ниско трева.
-   Къщата е огромна! Защо си я купил?- Попита Дефне, попивайки всеки детайл.
-   Не ти ли харесва?- Попита тъжно Йомер.
-   Това ли казах? Просто е...
-   Всичко, което ни трябва. Ела, нека се качим. Имаш нужда да поспиш!- Хвана ръката ѝ и тя не се отдръпна, което ми даде капка надежда.
-   Искам да се прибера вкъщи, Йомер. Върни ме в града. Всъщност, ние къде сме?!- Бе проспала последния час и така и не разбра в коя част на Истанбул са.
-   Близо сме до града, не се тревожи. Гладна ли си? Ако искаш да поръчам нещо?!
-   Не. Няма нужда.- Вторият етаж се оказа дълъг коридор, от двете страни на който се намираха няколко стаи. Стълбите продължаваха към третия етаж, но Йомер я поведе към последната стая тук.- Къде ме водиш?
-   Не разбра ли?
Отвори вратата и Дефне замръзна. Тяхната спалня, излязла сякаш от приказките. Като цялата къща, всъщност. Огромно легло, покрито с пухкави завивки, заемаше една трета от стаята. Срещу него имаше тоалетка с тройно огледало и пейка, боядисани в нежно синьо. Завесите бяха като тези, които тя бе избрала за неговия дом точно преди самата сватба. Розово, преливащо в сиво или лилаво, според светлината. Прозорците вляво гледаха на изток, така че всяка сутрин тя щеше да може да се любува на тази игра, докато Йомер наблюдаваше нея.
Мебелировката в стаята се допълваше от диван, поставен точно до прозореца. Можеше да се излегне в него и да чете книга. Или просто да подремне, тъй като бе двойно по- голям от тези, които бе виждала. Нежно лилав, подчертаващ завесите и завивките на леглото. Идеален.
-   Поисках всичко да е така, както ти желаещ. Винаги може да променим нещо, ако не ти харесва. Само кажи!- Йомер я побутна, за да пристъпи навътре.
Дефне не продума, просто продължи да се оглежда. Вдясно имаше голям гардероб, а до него врата, явно водеща към банята. От двете страни на леглото имаше скринове, над всеки от който отново блестеше прозорец. Нямаха нужда от лампите, но Йомер все пак ги включи. Светлината я заслепи за миг и Дефне прикри очи. Премигна, опитвайки да обхване цялата картина.
-   Искаш ли да се изкъпеш преди това?- Попита я, докато посягаше да смъкне сакото си от раменете ѝ.- Студено ли ти е?!
-   Не! Но нека остане!- Придърпа отново дрехата на себе си, отправяйки се към дивана.
-   Къде отиваш?!- Попита я изненадано Йомер.
-   Да спя. Щом не мога да се прибера, ще се задоволя и с това!
-   Не ставай глупава! Ела тук!
Преди Дефне да е разбрала какво става, Йомер я взе на ръце и понесе към леглото. С непохватно движение той отметна горната завивка и я постави на леглото, забивайки коляно в матрака. Дефне потъна, сякаш бе поставена върху плаващи облаци. Нежната завивка я обви като защитно покривало и преди да се усетила, тя вече се наместваше доволно в леглото.
-   Заспивай и не мисли за нищо. Никой не те заплашва, аз съм до теб!
Вместо да я успокоят, думите му я разстроиха. Спомените от следобеда нахлуха и сълзи запариха в очите ѝ, затова тя му обърна гръб. Свита все още в сакото, пазещо неговия аромат, тя се запита какво прави тук. Защо отново се бе оставила той да я командва, сякаш е малко непослушно дете? Тя бе жертвата, нея бяха заплашили. И вместо да я остави намира, той бе продължил да я притиска. Както винаги. Ставаше това, което поиска сеньор Ипликчи, независимо дали тя страда, дали я боли и дали не би дала всичко на този свят, за да е на друго място точно в този момент. А дали наистина я бе принудил, или тя точно това бе очаквала от него?
Дефне заспа, опитвайки да прикрие хлиповете, разтърсващи тялото ѝ. Не искаше Йомер да я вижда такава- слаба и страдаща. Но не можеше и да продължава да държи всичко в себе си, ако не плачеше, щеше да крещи. А не искаше да се кара с него повече.
Самият Йомер стискаше юмруци, за да не я прегърне. Осъзнаваше, че тя има нужда от време и пространство. Изчака тялото ѝ да се отпусне, след което слезе долу и поръча храна. Едновременно с това разтвори плъзгащите се врати, за да влезе въздух. Самият той имаше нужда да се успокои, но тук нямаше нито кафе, нито алкохол. Хладилникът бе напълно празен, както и шкафовете в кухнята. Преглеждайки за последно първия етаж, той тръгна отново към спалнята. Дефне спеше спокойно и Йомер приседна на леглото, отмествайки поредните кичури коса, полепнали по лицето ѝ.
-   Защо не можем да сме щастливи, Дефне? Защо само се нараняваме?!
Сакото му се бе измъкнало зад гърба ѝ и той внимателно го взе, проверявайки бързо вътрешния джоб. Двата пръстена, които проблеснаха на леката светлина от външните лампи, накараха сърцето му да прескочи удар. Стисна ги в юмрук, обещавайки си в най- скоро време те да са на пръста на Дефне. Съпругата му трябваше да осъзнае, че няма шанс да се измъкне от този брак.
-   Кой е пък сега?!- Попита се сам Йомер, измъквайки телефона от джоба си.- Ало?
-   Йомер, какво става? Телефонът на Дефне е изключен, къде сте?
-   У дома сме, не се притеснявай! Крадците са взели телефона ѝ, а от полицията са изключили номера.- Измъкна се от стаята, за да не я събуди.- В момента Дефне спи, но те уверявам, че е добре. Няма защо да се тревожиш. И благодаря отново, че ми се обади.
-   На никого другиго не бих я поверил, освен на теб!- Засмя се Бурак.- Все пак е твоя съпруга.
-   Малкият как е? Извинявай, че не обърнах внимание преди това. Толкова се изплаших за Дефне, че нищо друго не ме интересуваше!
-   Разбирам. В болницата сме, на системи е. Лекарят ме увери, че утре ще е по- добре, но докато не се събуди и не го видя с очите си, няма да се успокоя.
-   Хлапето е по- силно, отколкото си мислиш! Нищо няма да му се случи, не се тревожи!
-   Дефне каза същото, знаеш ли?! Точно с тези думи!- Бурак опитваше да се държи, но гледайки Ефе в това състояние, усещаше как паниката все повече го задушава.
-   А Дефне, както би трябвало да си се уверил, никога не греши! Така че, дишай спокойно. Ако ти трябва помощ, просто се обади. За каквото и да е по което и да е време.
-   Благодаря! Грижи се добре за Дефне!
-   Винаги!