Какво бихте направили да се сдобрите с мъжа си?
- Публикувана: 10 юни 2006, 01:43 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2006, 12:09 ч.
# 46
12 юни 2006, 07:57 ч.
Аз съм темерут и рядко се извинявам ... трябва да съм мнооого виновна, за да го направя (а това рядко се случва). В повечето случаи, като мине малко време и единият от нас казва: "Ти още ще се сърдиш ли?", а другият отговаря "Още малко" и след това си лепваме по една целувка. Така завършват нашите скандали ...
Виж целия пост
# 47
12 юни 2006, 09:01 ч.
Рядко ми се случва да се сърдим повече от 10 мин. Обръщам всичко на майтап.
Виж целия пост
# 48
12 юни 2006, 10:26 ч.
Обикновено сдобряването идва някак от самосебе си. Иначе и двамата сме инати и никой не отстъпва 
Виж целия пост
# 50
13 юни 2006, 06:05 ч.
О, не мога да търпя и 5 минути да сме скарани и започвам да си измислям хиляди причини, за да ми проговори. Той е по-инат, но аз кажа ли му една дума и той е забравил, че ми е бил сърдит
Виж целия пост
# 52
13 юни 2006, 12:09 ч.
Вчера започнах да чета темата и ми стана интересно.. Чак ми се прииска и ние да се скараме, че после да се сдобрим (защото ОБОЖАВАМ да се сдобряваме) .. Ами, момичета, внимавайте какво си пожелавате дори наум 
Вчера всичко беше гладко и към края на работния ден се спретнахме един - два не особено приятни разговора по телефона, с които се скарахме (горе долу пак за глупост)... Но този път хич не ми се сдобряваше и явно моят човек го е усетил, защото като се появи най - накрая (е, все пак става въпрос за 19.30, но бяхме на рожден ден на майка ми 
) и само ме прегърна и ме пита: "Много ли ме мразиш?", на което получи коронната ми реплика: "Не много, достатъчно" 
и се пооправихме.. Разбира се, след първия стадий, в който и двамата сме щастливи, че все пак другия все още те обича идва и следващия момент, в който все пак трябва да си кажеш каквото ти е на сърцето... 
, но в крайна сметка най - лошото е минало...
А по темата - в редките случаи, когато аз се сдобрявам с него, просто птивам и го гушкам и целувам и той ми прощава..
И така
Виж целия пост
Вчера всичко беше гладко и към края на работния ден се спретнахме един - два не особено приятни разговора по телефона, с които се скарахме (горе долу пак за глупост)... Но този път хич не ми се сдобряваше и явно моят човек го е усетил, защото като се появи най - накрая (е, все пак става въпрос за 19.30, но бяхме на рожден ден на майка ми ) и само ме прегърна и ме пита: "Много ли ме мразиш?", на което получи коронната ми реплика: "Не много, достатъчно" и се пооправихме.. Разбира се, след първия стадий, в който и двамата сме щастливи, че все пак другия все още те обича идва и следващия момент, в който все пак трябва да си кажеш каквото ти е на сърцето... , но в крайна сметка най - лошото е минало...А по темата - в редките случаи, когато аз се сдобрявам с него, просто птивам и го гушкам и целувам и той ми прощава..
И така Препоръчани теми