Работа, CV-та, HR-и, съвети - 63

Наложи ми се да търся работа на 41. Еми какво да кажа - с перфектна автобиография съм и почти 20 годишен стаж само по специалността. Ходих на 3 интервюта безуспешно. По още пет кандидатствания, изобщо не ми се обадиха. Накрая си намерих много добра работа и с доста високо заплащане, но с връзки чрез познат.  Личният ми опит показва, че докато на 30+ ме викаха на интервю по всичките ми кандидатствания, сега вече е на по-малко от половината. Така, че съветвам всеки над 40 преди да напуска работа, да си намери друга, защото търсенето й може да е доста дълго като период.
ПС. Посочила съм дата на раждане в СВ-то си.

Може и да не е заради възрастта, а защото не е много професионално да си пишеш датата на раждане. СВ-тата на другите кандидати може да са изглеждали по-професионално.

А мислиш ли, че е заради възрастта? Може би именно тази перфектна автобиография предполага и по-перфектно заплащане, а на въпросните позиции са кандидатствали и хора, които ще вършат нелоша работа за много по-малко пари, макар и да не могат да предложат нивото, което ще предложиш ти. Колкото и да си говорим за изключителност на продукта, съвсем не често се търси изключителност от работодателя. Моя позната на 48 г. си намери работа само седмица след кандидатстване по няколко обяви, но автобиографията й е по-скоро посредствена, отколкото перфектна. Друга моя позната, на 45 г., с години имаше проблем, но тя беше съкратена от много висока позиция в известна фирма с нетна месечна заплата 10 000 лв. Не е търсела същото, но я гледаха с подозрение при кандидатстване. 

Според мен това е малко кандидатствания, за да се вадят генерални изводи. Моята схема е 10-10, т.е.

От 100 кандидатствания те канят на 10% /10 интервюта/, можа да очакваш оферта за работа на 10% /1 позиция/. Това, разбира се, са си мои сметки, не са общовалидни.

Да, мисля че е точно заради възрастта. Кандидатствала съм само по обяви с посочено възнаграждение и в неслучайни компании. Т.е. предполага се, че това, което са посочили ме удовлетворява за да си подам документите все пак.

Тук пишат и HR-и, ще ми е много интересно, ако искат да споделят какво мислят за възрастта на квалифицираните специалисти. Аз когато съм подбирала хора за екипа ни, по-напредналата възраст изобщо не ми е била проблем. По-скоро съм имала известни резерви към кандидатите на около 25 г. А и 40 г., и 50 г. не е като 60. Това 40 си е направо в разцвета на творческите сили, с квалификациите, с опит.

HR-ите могат да си мислят каквото и да е. Но собствениците имат решаващата дума.
Всъщност на едното интервю, което беше в Менпауър ме бяха одобрили, но аз се отказах поради факта, че работното място беше на 20км от града. После още няколко пъти им засичах същата обява. Явно никой не можеха да навият да приеме, въпреки  предлаганото възнаграждение от 2500лв.

Да, всеки може да мисли каквото иска, не само HR-ите. На мен ми е интересно съфорумките - ЧР какво биха споделили относно възрастта за квалифицираните кадри, а предполагам са в течениие и какво казват управителите при тях по въпроса. При нас нито ЧР, нито управители, нито собственици имат проблем с това. От хората около мен също не мога да направя извод, че 40 г. е преклонна възраст за успешно кандидатстване за работа.

Да, има и неатрактивни позиции, не заради заплащането. ЧР ми се оплакваше тези дни, че търсят човек за позиция от 1 г. и 8 месеца!

Брех! Все бях чувала търсене.....   Каква е позицията и условията?....интересно ми е просто. 

Инженерна специалност, заплащане малко над средното за сектора и специалността. Няма "капани" в условията на работа.

Възрастта сама по себе си не е проблем, но в комбинация с липса на атрактивна и рядка квалификация вече е. Или пък ако човекът вече показва признаци на егоцентризъм - с годините започваш да се изживяваш като ментор и никой не може да ти стъпи... Или пък нежеланието да се учиш... Да, на приказки всеки търси нови предизвикателства, но на практика старата работа не му изнася.
Но това са всеизвестни неща. Смисъл.... мит е, че не получаваш работата заради две бръчки или чашка Б, докато оная е младичка и е с гръдна 90ДД. Друга е причината.

Като HR мога да кажа, че никога не съм търсила конкретна възраст или конкретно умение. Винаги съм търсила само и единствено съответствие.
Ако човек на 45 няма специфични умения, отработени и овладяни до съвършенство с годините опит, е много малко вероятно да се пребори с кандидати на 30 за същата позиция.
Малко по-горе е даден пример с дама на 48 години, с 10 000 лева нетна заплата, която имала проблеми с намирането на работа. Наистина ли мислите, че възрастта ѝ е проблемът? Нищо подобно. Колко хора взимат такава заплата? Много малко и има два варианта. Единият е - говорим за много специфичен специалист. Има такива. Задълбали в нещо нестандартно за време то си, станали корифеи и сега умението им е станало актуално. Но тези хора се знаят. Те не си търсят работа. Тях ги търсят.

За съжаление съм виждала и друг сценарий. Работил човекът на дадено място безброй години. С годините заплатата се вдигала, уменията обаче застинали някъде в 90-те. Бил шеф, наемал си кадърни хора, вършили му работа и така си кютал удобно, взимайки си хубавата заплата, без да се развива, защото не се е налагало. Тези хора са напълно нерентабилни. И съкратят ли ги, те са до там. (Не казвам, че случаят на цитираната по-горе дама е такъв. Вероятно не е. Просто споделям възможности.)

При всички положения аз търся годините и опитът да ми разкрият един човек, адекватен на търсенето ми. Ако е млад - да видя желание за усъвършенстване и учене (допълнителни квалификации, несвързани с настоящата работа, но отговарящи на дългосрочните цели например.) Ако е вече на средна възраст - ключови умения овладени и качествено демонстрирани.

Ако 50-годишна дама ми кандидатства за оперативен счетоводител, вероятно не бих я взела. Не защото е на 50. А защото 50 години предполагат поне 25 години опит. И освен ако не говорим за неприятни житейски обстоятелства или решение за смяна на дейността, този кандидат не е моя. Но пък сегашната ни главна счетоводителка е много подобен случай. Съпруга на бизнесмен, заточена вкъщи да гледа деца. В един момент той решил да си търси щастието другаде. Взехме я като оперативен счетоводител на 42, почти без опит. Та, всичко е индивидуално.

Да, примерът с 45-годишната с 10 хил. лв. заплата и другата на 48 г. с непретенциозен профил и безпроблемно сменяща работни места, беше точно за да кажа, че не е възрастта водещия фактор. Тя е част от профила, разбира се, но не виждам защо да се гледа на нея като на "воденичен камък". Наистина всичко е индивидуално.

Цялото мнение ми харесва, но цитирам последния абзац, защото за мен той е показателен, за това, че възрастта не би трябвало да е определяща, нито за какво кандидатства, а какво представлява дамата като съвкупност от знания, опит, мотивация, характер. Все пак според държавата пенсионната възраст е 63 и ще продължава да расте, така че всеки който има желание или е принуден ще се преквалифицира, стига да му бъде дадена и възможността за реализация.
Защо дама на 50г. да не бъде назначена на длъжност оперативен счетоводител ? Тя има опит, не е пожелала да се развие до по-висока степен, харесва й да бъде на това ниво. Това не означава, че няма да си върши работата добре. Или пък дори да е била гл. счетоводител, може да иска по-спокойна и с по-малко отговорности длъжност.

мойта шефка ми възложи да прегледам биографиите на 50 човека за длъжност 'административен помощник'  и да и избера човек, който живее в близост до фирмата (за да е му харесва, да не закъснява)  и въобще не държеше на квалификации, ами по-скоро искаше да е без квалификации, за да е спокойна, че този човек ще остане и ще се кефи на това, което ще работи.
А някой казваше, че не е важен адреса. (и даже да не го пишем).
На всички хора с добри, според мен, биографии, отказахме.
Имаше хора с машинопис десетопръстна система, имаше разни HR, секретарки на изпълнителни директори, хора с висше образование, и с дълъг стаж на различни места, и обратно - с по-малко местоработи, но с повечко години, мъже, жени, стари, млади, даже пенсионер, и инвалид, и момиче от трудовата борса.
Но шефката си имаше в главата някакъв си неин си профил, човек със средно образование, непретенциозен,  и това си търсеше. И после всички неприети кандидати са получили от ония писма "че са избрали кандидат с повече умения и знания".   
Оттогава престанах да се вълнувам, ако за някоя позиция не ме изберат.