Къща около София

Дами, поемете си въздух и ... отпуснете пръстите. Малко почивка. Сигурен съм, че въпреки немногото пишещи тук, доста са четящите. Нека сме на ниво за тях.

Разбирам я Попеа. София предлага и тишина и красота и атмосфера. Тя обича духа на София.
И аз го обичам безумно много, едно ми е.......някак отвътре ми извира. Та.
Аз понастоящем живея НАД София. И? Чист въздух, бла, бла - все тая, като излизам сутрин и се прибирам вечер. Млади, акивни, работещи хора и две деца пред пубертет. Плюсовете са големи за мен, окей съм. Но съм окей и с хората, които си обичат града, панелката ако щеш, задръстването...
Имаме и градски имот, даже два - там пък сега не мога. Оставам да преспя и изкуквам. Ни рак, ни щука.....

И аз съм окей, разбира се. Просто тази тема не е за панелката в града и направо недоумявам как стигнахме пак до тераската в Долни Лозенец. В тема, наречена "Къща около София".

Щото няма по-хубаво от Долни Лозенец и всичко друго е гадно и за бедните само

Ами, да коментират запознатите по същество. Аз мога да коментирам.
Ето, Попеа се изказа, начука някое канче, завъртя аристократичен пеньоар, аз и казах -окей.
Да продължим, викам....

Бабите не помагат при нас. Дори като гледам майка ми как се държи с децата се чудя аз как съм оцеляла... Свекър ми ни помага редовно, ама на мен не ми е удобно - който си е правил деца, да си ги гледа.
По въпроса за парите - аз съм казала - двор 1000м2 с къща почти 300м2 на южен склон на 18км от София ни излезна по-малко отколкото продадохме ателие в Ливадите. Ако бях изтеглила и кредит още 250к евро щяхме да живеем в Драгалевци примерно.
Сега чекнах имоти.бг - подобни на нашите парцели в Рударци вече са над 50 евро само земята, ние го взехме по 20...
Така че ето и аз ти казвам - ако бях по-заможна - например с двойно доходи на сегашните ни - може би щяхме да изберем по-близо до София. Ипотека не е вариант за мен, няма да мога да спя спокойно, а тук в темата това явно е важно 

Ипотеките и аз не ги обичам и ги избягвам, то кой ги обича де.....Но има много хора, които си ги теглят и после не бързат да връщат, намират варианти. Половината апартаменти, които съм гледала за продажба си вървяха с ипотеки. Заприличваме на американците поне по едно нещо...

Няма нищо лошо в опитеките. Но при строеж накъща е малко приложим инструмент.

Чиана, ако бабата в Иван Вазов е неколаборативна, кофти за вас. Не че няма и такива баби, де, като се уцели. Но предвид ситуацията ви, както го описваш, без баба ще ви трябва детегледачка. Не е невъзможно, но освен че е разход, е и риск. Все пак си поверяваш най-ценното на чужд човек. Децата растат, изискванията в училище - също, и местене насам-натам според вашата заетост не е добре за тях.  Да не говорим, че добрите държавни училища в София се броят на пръстите на едната ръка (добре де, нека са на двете ръце ), и обикновено достъпът до тях е труден. Особено с районирането в момента и особено за човек извън района им.  Остава да мислите за ЧУ.
То всъщност, като се замислих, в тази тема са се събрали много от "старите муцуни" (това е лаф, не е обида, да не скочи някой сега) точно от темата за частните училища. Съвпадение или....

Да, близостта до София е пряко следствие от възможностите. Иначе те и имотите в София преди 5 години бяха на цени наполовина на сегашните - Нико го каза, аз го повтарям, щото май не си го забелязала . И продължават да растат. И земята около Добрич беше по 400 лева/декар, а сега гони 1000 лева, че и отгоре. Изобщо, цените на всички недвижими имоти се покачиха с подобен рейт. Но и не само те, и разходите за живот - също. Някои инвестират в лозя в Бургаско, други - в земя в Добричко, трети - в апартаменти в София. Та, който както  
Ипотеките никой не ги обича, но са основен фактор на пазара.  Цените на апартаментите в голяма степен растат именно заради улесненото кредитиране. Когато нямаше изобщо ипотечно кредитиране, апартаментите бяха на цената на един даун-пеймънт в Западния свят.
Е, зависи. Може да заложиш земята, може да заложиш грубия строеж, може да заложиш друг имот. Само доход да имаш...

Попеа, само земя не обезпечава кредит. Искат друг имот, хубав, скъп

Именно и аз това се питам. Каква е целта на оспорването и не мога да разбера.

Аз пробвах и се върнах в града. Селото не е за мен.
Трябват 2 коли, ако се счупи едната, трябва да се иде на работа някак. Има селски автобус, но толкова на рядко, че не може да се разчита. Винаги имаше проблеми с тока и водата - при всяко лошо време спираше тока, а водата лятото беше с много слабо налягане защото поливат градини,а в жегата и изобщо спира и не се знае кога ще дойде пак, така че, който е решил, трябва да сложи хидрофор и генератор задължително. Отделно и контакти против токови удари. Местното обкръжение хора няма да го коментирам, простотия и лошотия, 2в1.
Магазин, ако го има, продават най-необходимото в него. За лекар, зъболекар, за всичко се ходи в града. Няма лошо де, но цялото мероприятие е свързано със страшно много пари, бездънна яма за наливане, да се има в предвид. За деца как е справянето, не знам и не мога да кажа, аз съм с голямо и самостоятелно дете. Работех като учителка в селото, но ММ пътуваше до София всеки ден, групите деца са малки, но са сборни и обучението няма как да е качествено, колкото и да ми се искаше. Тичаш при едните, тичаш при другите. Заедно са малки и големи. Нищо общо с градските градини и училища, с условията в тях. Иначе децата са си същите, бързо си намират приятелчета.
Може би село от градски тип е по-добрият вариант, но аз си бях баш в село. Голям шок беше и не бих го повторила, уморих се от неуредици и първобитни истории, продадох всичко и айде обратно. Добре че си запазих апартамента в София. Сега мисля да не мърдам от тук, но се оглеждам за вила само за почивните дни и за топлото време.

………...

Poppea, нали знаеш, че между спокойствието и зелените места в София и спокойствието и зелените места извън София има голяма разлика и на един човек може да му стига едно, а за друг същото да е крайно недостатъчно.

Да не говорим за разликата между живот в собствена къща и живота в апартамент, който е част от кооперация.

За да сме по темата - в отговор на първия въпрос - справяме се отлично, като е много важно да се изберат локацията и приоритетите.

Много ме радва Попеа - питат я нещо извън темата, тя ме вмъкне пак мен ни в клин, ни в ръкав  
Добре съм, тук съм