Каката ми я оперираха по спешност от перианален абцес, а като заздравее тъканта следва втора операция след месец или два на фистулата причинител на абцеса. Много рядко било при деца, но ето случи се на нас. Много ми е мъчно и като гледах детското хироргично отделение че е пълно направо... Вече си е вкъщи си си дивее с пълна сила. По спокойна съм, поне до следващата операция. Иначе ужасно се чувствах, защото не можех да остана с нея в болницата, защото кърмя Габи и спи залепена за мен почти. Та майка ми остана с нея, защото на мъжа ми не му позволиха, не било удобно. Та това беше повратната точка да взема решение да отбия беба. Направих го рязко. Тя почти не сучеше мляко, повече ме ползваше за биберон и без това. Вечер е мъка докато заспи, инапе през нощта е по сънена и като се събуди по-бързо я успивам с гушкане. 3 денонощия минаха. И с гърдите се справям с цедене до облекчение, чай от мента и лецитин. Приспиването през деня за сега е в количката. Но от утре като завали снега ще видим. Иначе и Габи е със сополи и сме на коларгол. Реимунизацията я направохме, следва МПР, но като се оправи напълно.
Много смешно ни се подиграва
умрях от смях. Казва ачу (или нещо подобно) и прави движението с главата.
радвам се ,че сте си вкъщи вече.Препоръчани теми