Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №9

Ясно е, че ще почакаме с разговора между двамата, сигурно следващата седмица. Не знам какво ще повярва и няма да повярва Йълмаз, но дано сценаристите им дадат поне да разберат, че писмата им не са стигнали до тях. Инак Зюлейха ще мисли, че Йълмаз знае за детето (ако това беше съдържанието на "онова" писмо).

И аз се радвам, че бебето Йълмаз-Аднан бързо се "прибра". И за мен, като за Зюлейха, не е просто Аднан.  

Е-е, да не разширяваме чак толкоз темата. Не мисля, че примерите имат връзка с това "за" и "против" Йълмаз или Демир, което се очертава в доста мнения. И което коментирахме по-горе.  
Защото ако не сме били в положението на Демир, не сме били и в това на Йълмаз. Не е и нужно, за да "усещаме".  

Зюлейха в огнено. Йълмаз в бяло, Демир в черно - да видим ще им разменят ли цветовете, във всякакъв смисъл, и кога. 

Моя "генерален" извод е, че мъжете /Демир и Йълмаз/ си мерят... егото, но жената / Зюлейха/ изживява най-големите страдания !

Таня, ще те разочаровам, но аз обичам Демир. Не конкретният сериален, нито Мурат, а Демир като този, който прави нещо, което е непознато и ново там и за времето, в което Демир живее. И това, разбира се, е свързано, както се казва, с „грешки на растежа“. Какво да направя, и аз съм сигурно такава някаква като него.
Когато говоря нещо положително за Демир, това не означава, че приемам Йълмаз за отрицателен герой. Никак не обичам такова мислене. Йълмаз беше истински герой, когато се жертва за честта на любимото си момиче. Но, сега това е важно да кажа, той трябваше да си направи сметка, по-точно извод, че неговата любима не е обикновено момиче. Тя тръгна с него в път с неизвестен край. Спомням си как пристигнаха в Адана, бяха като в безтегловност. Казвам го това, защото след затвора той трябва, аз така мисля, да знае с какво момиче има работа. Тя прави неща, които за другите са невъзможни. И да си мисли, че Зюлейха ще го чака, дори да знае, че ще умре, показва, че Йълмаз не я познава. А ето този пример с тръгването заедно е трябвало да му свети като червена лампа и да знае, че може да разчита на нея докрай.

Дана, напълно съм съгласна с теб, ние знаем много повече и анализираме това по различен начин от героя. Но все пак, нали Йълмаз беше този, на когото Зюлейха стана жена. Тогава в тази нощ, предизвикана от мисълта за това, че Йълмаз може да влезе в затвора, на което беше посветен и разговорът преди да се случи този свещен за тях акт, тя му каза следното: „Ако някога влезеш в затвора, искам да знам, че ти си моят мъж и ще мислиш винаги за мен.“ Сега, когато я вижда щастлива до Демир, не си ли спомня тези думи? Кое за него е по-важно: това, което вижда с очите си, или това, което двамата са си обещали в сърцата? Но тук в този възел не е само това. Тук влиза и как мислиш и какво би направил ти самият за твоята любов, какви граници си готов да преминеш? По-конкретно, дали Йълмаз може да приеме въобще това, което Зюлейха направи за спасението на живота му? Дали животът или честта за теб са по-важни? В пространството на всички тези малки отговори се изгражда начина, по който обича Зюлейха, другия – на Йълмаз, и трети – начинът, по който обича Демир и т.н. Абсурдно, погледнато от гледната точка на някаква „нормалност“, е в този случай да очакваме Йълмаз да я вижда щастлива и да мисли, че Зюлейха е още дълбоко в сърцето си негова. Но точно в този абсурд виждам  разликата между тях двамата. Защото аз очаквам, че в подобна ситуация Зюлейха би се доверила на това, което двамата са си говорили. Така разбирам героинята. За мен това е любовта. Много банално и „обикновено“ Йълмаз тръгна към обяснението, че е била накарана насила и че я е примамило богатството. Но няма как да знаеш всички тези неща за човека, с когото си, ако не са се случили ситуации, които да те накарат да го видиш как реагира. И ето за нашите герои това е моментът.

Към това, което е казала Дани, бих прибавила нещо. Все пак допускам, че в тези последни два епизода виждаме първоначалната реакция на Йълмаз. Ако те се свържат със Зюлейха, а това би трябвало да стане, допускам, че той ще направи много крачки назад от самия себе си такъв, какъвто го виждаме в момента: не само по отношение на Зюлейха, но и в намеренията си. Но той смятам, че е вече много запленен от отмъщението, което му открива възможности за просперитет. И разбирателството, което биха постигнали със Зюлейха, той би подчинил да идеята за отмъщението. Според мен, това ще е истинската, най-голяма негова грешка: да отложи времето, в което двамата да са заедно. Отидох много напред, затова няма особен смисъл, това, което казвам, но аз така чувствам нещата. „Желязото се кове, докато е горещо“ и ако моментът се пропусне, времето не може да се върне назад. Двамата все още мисля, че могат да бъдат заедно, но не ако тя продължи да живее с Демир. Другото за мен вече е само филмова история и не мога да си го представя в живота.

Аз въобще не възприемам Демир като насилник. Изключвам физическото: бой, затваряне в дома и от такова естество, които безусловно са насилие. Двамата се ожениха с взаимно съгласие, всеки има своята цел с този брак, тъй като аз до момент, в който бих научила друго, приемам, че Демир е знаел и за бременността, консумацията на брака беше задължителна, за да бъде детето прието като дете от брака. Това е в интерес на майката и на детето. Истината те си знаят и тя винаги може да бъде поставена за обсъждане. Когато Йълмаз беше заплашен от смърт или доживотен затвор, всичко изглеждаше различно. Да, има емоционално насилие, защото Зюлейха обича друг. Но тя нали знае предварително това. А за Демир рязкото прекъсване на връзката е било най-добрият начин и съм съгласна с него, но не стана така.
Виждам фрагман. Е, добре, срещата е в него. Да видим как са я направили. Очаквам брат и сестра да се прегърнат и толкова. И да, сега ще бъдат хора от друго общество, това също ще им се отрази. Хареса ми прехода към черно.бяло изображение в момента на срещата. Ще видим в епизода как точно ще го обясним. Сещам се да ви кажа, че гледах филма „Cold War“, който също е черно-бял и много ми хареса. Препоръчвам ви го, там много се обсъжда любовта по времето на социализма. Много естетски филм.  
Сега искам само да чета и гледам. Спирам, пак се увлякох.

Лучия 🤗
Фекели напомня на Хюнкяр , да. В по- горните си постове бях погълната от Гюлтен и съвсем забравих да кажа , че Фекели ще използва Йълмаз. Добре го обработва. Първоначално този образ ми беше симпатичен, сега почват да се разклащат тези симпатии. Ще видим Фекели дали наистина ще манипулира Йълмаз , за да осъществи целите си, или пък наистина ще бъде негов “баща” и закрилник.

Танче 🤗
И за мен бебчо Аднан не е само Аднан. 😀
Много е сладичко иначе. 😊

Мери 🤗
Зюлейха наистина е в много тежко положение. Още от самото начало , в този далечен ден , когато ги попитаха те с Йълмаз какви са, тежестта и отговорността попадна отново върху нея, защото Йълмаз замълча. Това малко или много предопредели последващите събития. Много я съжалявам. Тъкмо понечи да повиши глас и да заяви мнението си, веднага я стопират, особено Хюнкяр. То не са заплашвания , то не е мъмрене , абе ужас. Добре , че е бебето, иначе , както тя самата казва, отдавна да беше избягала от “този ад” , по един или друг начин.

И Ваня 😊 се появи , докато пиша. Сега ще чета.

Морела 🤗
Аз също си мислех , че ще мине доста време , докато се завърне Йълмаз. Но действията в сериала наистина се развиват адски бързо, което е хубаво, де. Постоянно съм “под напрежение”. 😀

Лучия, изобщо не изтъквам това, което казваш.  Не само в живота, и у човека няма само черно или бяло. И за да е "бял" единият, няма нужда да излиза "черен" другият. Поне за мене е така. Нито Йълмаз е изтъкан само от недостатъци и груби грешки, нито Демир - само от достойнства и безобидни "грешки на растежа" - видите ли, от любов.
Ваня, хич не ме разочароваш. То "необичащите" Демир са малцинство. Какво да правя, като не съм  и "обичаща" Йълмаз. Моята е лесна, да му мисли Зюлейха.
За мен е разбираемо романтизирането на Демир, макар че не го споделям.
"Грешки на растежа" са едно, манипулациите - друго. Манипулативен е дори и начинът, по който Демир запази на два пъти приятелството на Дженгавер, оклеветявайки противника. Особено втория път, какво общо имаши с любовта му към Зюлейха?

Иринка, да, съдбоносна беше тази пауза. Отговорността за лъжата падна върху нея, но впоследствие Демир я стовари върху Йълмаз и фактически я сне от Зюлейха.
Разбрахме се, че бебчо Аднан не е само Аднан. Да видим ще остане ли докрай Яман.

А дали ще има разочаровани, ако сценарият събере Йълмаз и Зюлейха?

 

Интригуващ фраг, предстои ни интересна серия и разбира се, ще завърши със срещата им и пак чакане.
П.П. Въобще не ми харесва Йълмаз с този мустак, уууужас.

Момичета, с удоволствие ви чета...и пиша! Радвам се за тази дискусия и за възможността да коментирам с вас!
Ваня
Някои размисли по това (Зюлейха не би чакала той да умре, а би действала, за да му помогне...споделена от теб преди време): мисля, че Йълмаз каза това, което чувства и изразява онова, което си бяха обещали двамата...че ще са заедно до смъртта и в смъртта. От преживяното до момента, Йълмаз не би могъл да си направи никакви изводи, че Зюлейха ще може да му помогне по някакъв начин и чрез някакво нейно действие...защото той я остави като обикновена прислужница в този дом. И като помоли Демир да се погрижат за нея имаше предвид да я оставят на работа, а да не я гонят, като свързана с убиец. На Йълмаз не би му хрумнало, какво може да стори Зюлейха за него, защото нямаше информацията, която Зюлейха вече имаше - т.е. че Демир я ухажва и има чувства към нея и ситуацията с безплодието. Така че, няма как Йълмаз да предусети, да предугади, че Зюлейха ще тръгне да действа, защото той не би се сетил, не би и сънувал дори възможността тя да влезе в някакви взаимоотношения с господарите.
Отделно...за разчитането на Зюлейха до края -  нека бъдем честни...много често влюбени двойки си обещават много неща и извършват смели постъпки, но това не е константа, това не означава, че винаги ще е така, това не означава, че няма да има промяна в ситуацията, в мисленето, в емоциите поради някакви причини или обстоятелства. Йълмаз не е толкова наивен и знае това. Той вярваше в Зюлейха до последно...вярваше, че тя е била принудена да се омъжи....но няма как да му хрумне дори, че бракът й е някаква сделка...защото той беше осъден на смърт, а после на до доживотен затвор (както каза адвоката на Яман - "хайде, кого бесят в днешно време"...така че се предполага, че в един момент присъдата на Йълмаз може би е щяла така или иначе да бъде сменена на до живот)...как Йълмаз да предположи, че има някаква сделка, че Зюлейха е действала по някакъв начин - та той получи най-тежките възможни присъди. Ако го бяха пуснали веднага или осъдили на 5-6 години...да...да предположи, че Зюлейха се е жертвала за него, чрез насилствен брак, но иначе няма как и да си помисли дори. Видяхме, че в началото Йълмаз не повярва, започна да се пропуква когато Гюлтен и Саббахатин започнаха да увъртат и шикалкавят. Добре, Гюлтен има причини, Йълмаз знае това, но Саббахатин??? Той няма причини да дезинформира Йълмаз, но го направи волно или неволно. Отделно и това, което Йълмаз видя с очите си...Зюлейха изглеждаше щастлива съпруга и майка. За него сглобяването на пъзела е по много по-различен начин и съвсем логичен, в следствие на ситуацията. Каква е гледната точка на Йълмаз и неговият опит до момента: той не получи писма от Зюлейха, тя не дойде да го види в затвора нито веднъж; Йълмаз не знае дори, че са го мислили за мъртъв. Амнистията беше широко отразена в медиите - радио и телевизия, беше писано за нея по вестниците. Зюлейха я нямаше на входа на затвора. Не го чака. Всичко това насочи Йълмаз в посока, че тя е насилствено омъжена. Но последвалата среща със Саббахатин и Гюлтен го разколебава, после вижда щастливата Зюлейха в прегръдките на Демир. Лично за мен, никой не би си и помислил, че "халюцинира" и не би се осланял на думи от преди година...да, красиви думи, но думи. Зюлейха му е казвала едно...но Йълмаз сега я вижда да прави друго. Делата са винаги по-силни от думите. Да, Зюлейха тръгна с него...но много неща се случиха от тогава. Понякога човек дава обещания, които не може да спази...така се получава в живота и Йълмаз знае това. Така че, аз лично си мисля, че както човек не познава дори себе си, така не може да бъде и твърдо уверен за другите. Човек изненадва понякога сам себе си, а какво остава за другите, колкото и близки да са те.
Ако говорим за това дали двойката Зюлейха-Йълмаз се познават...то и Зюлейха не познава добре Йълмаз. Йълмаз я спаси с риск за живота си, той стана убиец за да спаси честта й, за да предотврати насилствен физически контакт с мъж-насилник.... и той направи това с готовност. Защо Зюлейха си мисли, че Йълмаз би възприел такава жертва от нейна страна - да встъпи в брак с нежелан от нея мъж и да търпи нежелан физически контакт? Йълмаз точно от подобно нещо я спаси с риск за живота си. Тя не познава ли Йълмаз, не знае ли, че той с готовност би увиснал на въжето, само да е сигурен, че тя няма да бъде унизена като жена?! Как очаква Зюлейха, Йълмаз да приеме тази нейна жертва...?! Честно казано, аз на мястото на Йълмаз също не бих приела тази саможертва, защото това би означавало, че неговата първоначална саможертва сякаш е била сякаш напразна. Защото нито той - Йълмаз ще живее нормално, нито тя - Зюлейха ще си спести унижението като жена...нищо не биха спечелили от това двамата. С една дума, Зюлейха сключи неизгодна сделка; сделка, върху която нямаше никакъв контрол, а Хюнкяр имаше цялостен такъв, както и Демир.
Отделно...защо не харесвам Демир - не ми допада (меко казано) лъжливата му същност. Демир лъже и манипулира и най-близките си хора. Дженго, например. Демир петни името на врага си, лъже и извърта истината, така че да му е удобна, за да убеди приятеля си в правотата си и да получи неговата подкрепа. Та, Демир няма и капка уважение към приятеля си. Вместо да се изправи пред него като мъж и да му разкаже всичко както си е, Демир мънка и лъже, за да се представи в различна светлина, в положителна такава. Ако имаше смелост и доблест, независимо от последиците, щеше да бъде честен с Дженго...да му обясни и да застане за зад решението си, зад действията си. От личен опит знам, че ако разкажеш истината на добър приятел, ако той види в тебе отдадеността на решението ти, хъса с който се аргументираш, то дори и да не  съгласен с теб, то той ще те подкрепи или ще е до теб...ако е добър приятел, разбира се...най-малкото ще даде съвети. Била съм и от двете страни...и като приятел, който се доверява и като такъв, който изслушва. Винаги са ме подкрепяли и аз съм подкрепяла въпреки несъгласието си. Демир постъпва зле с приятеля си и един ден, ако Дженго узнае истината, ще се почувства като глупак, ще се почувства предаден...защото сякаш не е бил достоен за тази истина. Значи толкова го цени и Демир. С лъжи и манипулации не се печелят нито приятели, нито се задържа любов.
И друго...от чисто човешка гледна точка - видяхме как Йълмаз съжали за лъжата, извини се и поиска прошка. Как така Демир, от своя страна, веднъж не се замисли за Йълмаз като човек...какво преживява, как се чувства...нито веднъж не се замисли за последиците върху живота на Йълмаз, ей така, чисто човешки. Да отнемеш годеницата с лъжи...хайде...ама убийци да пращаш, да влачиш човек като добитък, да стреляш в него, да искаш да го унищожиш и нито веднъж да не се замислиш за чувствата на този човек, просто така от човещина. Отделно (ако е наясно) да отнемеш и детето, синът на Йълмаз и да имаш наглостта да повтаряш "моят син, моят син"...За такъв човек бих казала: няма ли страх от Бога? Това всичко ми показва, че Демир няма човещина или по-скоро не изпитва емпатия, не изпитва съчувствие към човек, който му е неудобен. Отнася се с него като с вещ...като пречи, да се премахне...без угризения, без дори да му трепне окото. Такива хора не мога да харесам, още по-малко да обичам. Независимо от всички други качества - лъжлива същност и липса на съвест не мога да пренебрегна.

Привет, девойки! 

Да, нашите герои са в развитие и не можем да знаем, особено за Йълмаз, кое ще предпочете - отмъщението или любовта. Напълно съм съгласна с Ваня, че след срещата със Зю ще е важна посоката, която той и те двамата ще поемат. Ако отмъщението остане първостепенна грижа на Йълмаз, дори и Зю да е до него, това ще е отровена любов. Ако той избере само любовта, тогава браво. 

Само да кажа, че когато говоря за единия или за другия герой положително или отрицателно, това не означава, че непременно мнението ми за другия герой е противоположното. Ако ме разочарова Йълмаз, това не означава, че Демир ме възхищава. Ако Демир ми е симпатичен, това не означава, че Йълмаз не ми е симпатичен. Гледам ги като пешки на шахматна дъска и си мисля кой ход на единия как ще повлияе на цялата игра. А цялата игра е Зюлейха. За мен, де. Защото тя е в основата на всичко. Как нейните решения повлияха на двама мъже, как нейното присъствие променя тези двама мъже. Какъв е нейният изход в тази ситуация! И също единият от двамата или двамата може да се наложи да живеят без Зюлейха - кой ще е този един от двамата, как ще се откаже или как ще го откажат от Зюлейха. Двамата герои са в пряка връзка един с друг, но всеки си е и самостоятелна вселена.

Хубав ден ви желая! Четвъртък наближава, ще видим нашите мъже каква посока ще поемат. 

Добро утро! 

Фрагманът за 9 еп. с рус. суб.:
https://vk.com/video-171698810_456239048

Прочетох всичко и благодаря за споделените размисли!
До по-късно вечерта!
Желая ви приятен и успешен ден!

Привет!
Вие сте оптимисти, като се надявате на скорошен разговор между Зюлейха и Йълмаз в близките 2-3 серии. Как технически ще стане това? Зюлейха как ще пробие кордона на Демир и Хюнкар? Според мен сега тя е на ход. Да видим ще направи ли Зюлейха невъзможното да стигне до Йълмаз. Или ще се остави да я водят за носа Демир и Хюнкар с поредната скалъпена лъжа. Дано не минат 5 серии в заблудата на двамата, че всеки е забравен от другия, че ще си заслужат съдбата. Той - да мъсти безполезно до живот, тя - да си вегетира-триумфира до "свети Демир" (по Зарани).  

И аз мисля като Дана, че са неоснователни упреците към Йълмаз за това, че повярва в щастливата семейна картинка и едва ли не "предал" вярата си в Зюлейха. Блажени са, които не биха изпитали съмнение в подобна ситуация, с оглед на всичко преживяно преди това. Зюлейха трябва да е наясно, че остстрани изглежда точно така. Да видим тя в какво ще повярва сега.
Аз не вярвам много в общо бъдеще на Йълмаз и Зюлейха. "Семейното щастие" на Зюлейха - Демир пък ми е под въпрос, докато не блеснат ВСИЧКИ ИСТИНИ и не видя как ще ги приеме Зюлейха. Дотук, на моменти, и тя беше пешка.

Ваня, в самото начало направих уговорката, че не деля героите на положителни и отрицателни, както направиха и други пишещи. Друго имах предвид. Всички (до един) ходове и реакциии на Йълмаз след убийството на лихваря се оценяват като неправилни, незрели, проява на несамостоятелно мислене, неумение за вземане на собствени решения, пасивност пред ухажването на Зюлейха от Демир, неправомерна намеса в територията на Демир, непознаване на Зюлейха и т.н. За него сякаш няма обяснение-извинение и "грешки на растежа" (поради младост, да речем). Обратно, ходовете и действията на Демир все са адекватни, уместни, най-добрите решения. Такова беше усещането ми, но може да съм пропуснала някоя критична дума за Демир. Разбира се, всякакви гледни точки са в реда на нещата, много е пъстра дискусията.

Някой от разбиращите турски няма ли да поясни това с некролозите? И аз не го разбрах.  



"Сабахаттин ревнува ли Шермин", питат от официалната страница на сериала.
Не ми се вярва да е ревност, но знае ли човек ...

Привет,
Тъкмо влизам да питам и аз за този некролог?  
Дали идеята е Фекели да бъде смятан за мъртъв, докато Йълмаз върши "черната работа"?
Но пък колко дълго може да продължи това.  
Не мисля, че много.

И за протокола: за пръв път ми се случва да нямам любим мъжки образ в сериал.
Направо си е мъка да ви кажа.
Демир с нищо не може да ми стопли сърцето- стига ми и само това, че вдигна ръка срещу З. и повече нямам извинения за него.
Й. постепенно ме изгуби, въпреки че уж се бори за любовта си и за неговата си справедливост.
Да видим Фекели какво ще покаже....

Но, ако трябва да говорим за осанка - Мурат Юналмъш си го бива.
Според моя вкус, де.

На онзи некролог, над името Али Фекели, са изписани други имена - Рана, Зейнеп, Хайрийе, Джихан... това успях да разчета. Обаче отдолу шрифта е много ситен, единственото, което можах да видя и разбера е "погребението е утре".
Искат да накарат Чукурова да мислят, че Фекели е мъртъв, или наистина вече ще е такъв. 
Ако е второто, то този кадър си е чист гаф от страна на екипа. 

Пускам новата тема по-рано, защото вие сигурно ще изпишете тази до довечера, а аз ще сколасам да стигна до форума най-вероятно чак утре. Изписвате тази и се местите в №10