На мен не ми е важно, дали някой се е преродил, но съм изпитвала съпричастнст към някой и да, не ми е приятно да се "прероди" и пак да си общуваме, все едно не есе познаваме. Не правя разследвания, но когато се появи съмнение, рязко ми спада желанието за общуване.
Форумски липси - 6
- Публикувана: 27 септ. 2018, 16:25 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 23:49 ч.
# 240
8 окт. 2018, 07:45 ч.
Виж целия пост
Ето това е. Толкоз ли е трудно да се разбере? И каква омраза се спряга, какви глупости, просто не е за вярване...
# 241
8 окт. 2018, 12:55 ч.
Хората минават през различни етапи от живота си. Често, като се връщаме назад в спомените си се питаме- как съм могъл да направя това, как е възможно да съм мислел по този начин, да съм бил приятел или съпруг с този човек, да съм писал това...Затова и много хора,вероятно, искат да се разграничат от старите си профили. Не ги обвинявам, но понякога наистина е смешно, да си си останал със същото мислене и поведение, а неистово да се опитваш да се изкараш някой друг:)
Виж целия пост
# 242
8 окт. 2018, 13:25 ч.
Имаше една, която раздаваше шамари на гаджето заради някаква паднала батерия на телефона, падаше, без да иска, във фризерите на супермаркетите и гаджето ѝ си устройваше рали с пазарската количка в магазина... Как ѝ беше никът?
Виж целия пост
# 244
8 окт. 2018, 13:39 ч.
Ааааа аз се сещам за нея.
Даже била с някаква къса рокля на Румънското и и спряли да я питат каква и е тарифата. Дано не бъркам, ама мисля че е същата.
Виж целия пост
Даже била с някаква къса рокля на Румънското и и спряли да я питат каква и е тарифата. Дано не бъркам, ама мисля че е същата.
# 245
8 окт. 2018, 13:45 ч.
Май да. Все изтъкваше колко е дребна.
Виж целия пост
Ааааа аз се сещам за нея.
Даже била с някаква къса рокля на Румънското и и спряли да я питат каква и е тарифата. Дано не бъркам, ама мисля че е същата.
Даже била с някаква къса рокля на Румънското и и спряли да я питат каква и е тарифата. Дано не бъркам, ама мисля че е същата.
Май да. Все изтъкваше колко е дребна.
# 246
8 окт. 2018, 14:02 ч.
Справка в гугъл с ключовата фраза "паднах във фризера" казва, че потребителката е ANONIMEN_3.
Виж целия пост
# 247
8 окт. 2018, 14:16 ч.
И аз пробвах, ама явно не е на първата страница:
https://www.google.bg/search?q=%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1 … =1024&bih=530
Иначе наистина май това беше потребителката .
Виж целия пост
Справка в гугъл с ключовата фраза "паднах във фризера" казва, че потребителката е ANONIMEN_3.
И аз пробвах, ама явно не е на първата страница:
https://www.google.bg/search?q=%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1 … =1024&bih=530
Иначе наистина май това беше потребителката .
# 248
8 окт. 2018, 14:21 ч.
Ето я и историята за проститутката
Виж целия пост
Цитат
Като говорим за муня-проститутка.....
Онзи ден съм застанала на светофара на румънското посолство. Колега на МП трябваше да мине с колата да ме вземе. Не съм го виждала никога, знам само че кара синьо субаро - демек озъртам се за синя кола, която да ми даде някакъв сигнал. Започва леко да ръси, очилата ми се покриват с капки и съвсем ми се затрудни видимостта. И аз се бях барнала с една къса поличка и якенце - готина мацка. Спира до мен някаква 'синя кола' и ми дава светлинни сигнали. Аз щастливо и пъргаво се мятам на предната седалка. Човекът ме гледа с един блеснал,мазен поглед. Аз изчуруликвам "Здравей, намерихме се най-после" . И той щастливо "Даа, имаш ли претенции за терена?" Аз гледам учудено....натам следват 2 минути много симпатичен разговор Simple Smile На около 20 м след като минахме светофара си изхвърчах от колата невредима. А истинският ми шофьор ме чака от другата страна на светофара с много въпросителен поглед. Отървах кожата и се сдобих със смешна /слава богу не страшна/ придобивка в мунската ми колекция.
Онзи ден съм застанала на светофара на румънското посолство. Колега на МП трябваше да мине с колата да ме вземе. Не съм го виждала никога, знам само че кара синьо субаро - демек озъртам се за синя кола, която да ми даде някакъв сигнал. Започва леко да ръси, очилата ми се покриват с капки и съвсем ми се затрудни видимостта. И аз се бях барнала с една къса поличка и якенце - готина мацка. Спира до мен някаква 'синя кола' и ми дава светлинни сигнали. Аз щастливо и пъргаво се мятам на предната седалка. Човекът ме гледа с един блеснал,мазен поглед. Аз изчуруликвам "Здравей, намерихме се най-после" . И той щастливо "Даа, имаш ли претенции за терена?" Аз гледам учудено....натам следват 2 минути много симпатичен разговор Simple Smile На около 20 м след като минахме светофара си изхвърчах от колата невредима. А истинският ми шофьор ме чака от другата страна на светофара с много въпросителен поглед. Отървах кожата и се сдобих със смешна /слава богу не страшна/ придобивка в мунската ми колекция.
# 249
8 окт. 2018, 14:38 ч.
Ох, тъкмо мислих, че е гаден понеделника, ама това ми оправи настроението
.
Виж целия пост
Ето я и историята за проститутката
Цитат
Като говорим за муня-проститутка.....
Онзи ден съм застанала на светофара на румънското посолство. Колега на МП трябваше да мине с колата да ме вземе. Не съм го виждала никога, знам само че кара синьо субаро - демек озъртам се за синя кола, която да ми даде някакъв сигнал. Започва леко да ръси, очилата ми се покриват с капки и съвсем ми се затрудни видимостта. И аз се бях барнала с една къса поличка и якенце - готина мацка. Спира до мен някаква 'синя кола' и ми дава светлинни сигнали. Аз щастливо и пъргаво се мятам на предната седалка. Човекът ме гледа с един блеснал,мазен поглед. Аз изчуруликвам "Здравей, намерихме се най-после" . И той щастливо "Даа, имаш ли претенции за терена?" Аз гледам учудено....натам следват 2 минути много симпатичен разговор Simple Smile На около 20 м след като минахме светофара си изхвърчах от колата невредима. А истинският ми шофьор ме чака от другата страна на светофара с много въпросителен поглед. Отървах кожата и се сдобих със смешна /слава богу не страшна/ придобивка в мунската ми колекция.
Онзи ден съм застанала на светофара на румънското посолство. Колега на МП трябваше да мине с колата да ме вземе. Не съм го виждала никога, знам само че кара синьо субаро - демек озъртам се за синя кола, която да ми даде някакъв сигнал. Започва леко да ръси, очилата ми се покриват с капки и съвсем ми се затрудни видимостта. И аз се бях барнала с една къса поличка и якенце - готина мацка. Спира до мен някаква 'синя кола' и ми дава светлинни сигнали. Аз щастливо и пъргаво се мятам на предната седалка. Човекът ме гледа с един блеснал,мазен поглед. Аз изчуруликвам "Здравей, намерихме се най-после" . И той щастливо "Даа, имаш ли претенции за терена?" Аз гледам учудено....натам следват 2 минути много симпатичен разговор Simple Smile На около 20 м след като минахме светофара си изхвърчах от колата невредима. А истинският ми шофьор ме чака от другата страна на светофара с много въпросителен поглед. Отървах кожата и се сдобих със смешна /слава богу не страшна/ придобивка в мунската ми колекция.
Ох, тъкмо мислих, че е гаден понеделника, ама това ми оправи настроението
.
# 250
8 окт. 2018, 17:44 ч.
Поне се посмяхме:)
Ама на мен ще ми е интересна и историята с падането във фризера:grinning:
Виж целия пост
Ама на мен ще ми е интересна и историята с падането във фризера:grinning:
# 251
8 окт. 2018, 19:18 ч.
Виж целия пост
Цитат
В петък сутринта към 9 потеглям от вкъщи към лидл на крак, който е на километър разстояние от мен /да се запасявам с провизии за 'апокалипсиса'/. Можете да си представите люлинските тротоари по това време колко са 'оправени'. Аз бях 3-4 човек минаващ и правещ те първа пътечки (аз съм снегоринче 156/38).
Напазарувала съм си аз и се прибирам с огромна раница с покупки на гърба и тежка торба. Хора вече има доста и следва най-забавната част с разминаването по пътечките с ширина 15см.Аз така се натоварих, че при най-малкото поклащане балансът ми беше аха-аха да го изгубя. Вече почти на финала ще се разминавам с един доста едър господин, който реши че ще минава директно през мен. Еми катурнах се на една страна в преспата сняг точно като по анимационните филмчета. И с тази раница ,торба,усукана в шалове и качулки....безпомощна. Добре че след малко някакво момче дойде и ме вдигна. Голям смях, срам и замръзване Simple Smile
Явно безпомощното падане ще ми стане запазена марка. Първо беше във зеленчуковия фризер на фантастико с вирнати крака, сега това....очаквам с нетърпение следващото предизвикателство Simple Smile
Напазарувала съм си аз и се прибирам с огромна раница с покупки на гърба и тежка торба. Хора вече има доста и следва най-забавната част с разминаването по пътечките с ширина 15см.Аз така се натоварих, че при най-малкото поклащане балансът ми беше аха-аха да го изгубя. Вече почти на финала ще се разминавам с един доста едър господин, който реши че ще минава директно през мен. Еми катурнах се на една страна в преспата сняг точно като по анимационните филмчета. И с тази раница ,торба,усукана в шалове и качулки....безпомощна. Добре че след малко някакво момче дойде и ме вдигна. Голям смях, срам и замръзване Simple Smile
Явно безпомощното падане ще ми стане запазена марка. Първо беше във зеленчуковия фризер на фантастико с вирнати крака, сега това....очаквам с нетърпение следващото предизвикателство Simple Smile
# 254
8 окт. 2018, 19:29 ч.
Друга била историята с фризера
Виж целия пост
Цитат
Тази сутрин във Фантастико. Действието се развива около хладилниците със замразени зеленчуци. Аз искам замразен грах на ФФ вкус, който е най-отзад. Камерата не беше още добре заредена заради ранния час и беше почти празна. Желаният от мен грах е на дъното в най-далечния край. Аз съм 155 см, никакъв шанс да се добера само с протягане до него. Около мен нямаше жива душа, затова се набирам леко на ръба и се протягам, и естествено се озовах цялата във фризера със стърчащи крака....добре че в този момент някой от персонала ме видя и ме 'спасиха' , голям смях се смяхме. Та си направих сутрешната гимнастика Simple Smile
Препоръчани теми