На мен да ми се случваше, а не на детето... 
, почвам го, още днес ще мина през аптеката да взема.



Ма като те гледам колко носиш, хич няма да усетиш, че съм ти хвърлила на крехките раменца и вината за глада на микро ниво у нас
Лошото е, че никой и нищо (или наистина много рядко) не ни подготвя за загубата на старите приятелства: ни литература, ни филми, ни родители. Някак темата бледнее и сякаш е не толкова привлекатена за основна линия, на фона на раздори с близки роднини и големи любови. Шугър-гледай от положителната страна, познаваш ли я? Е, не е ли по-добре сега, отколкото утре, след 10 дни, 3 месеца или 20 години, да разбереш, че всъщност имаш един излишен човек в обркъжението? Защо теб те е срам, хич няма да питам, ясно ми е, но вземи си спретни малко автотренинг, че този свят не отива в правилна посока, твърде много свестни хора се срамят и чувстват виновни, вместо насилниците и вампирите (те срама нямат). А за какво си постигнала съвсем не трябва да те трогва, постигнатото има значение само доколкото задоволява наши, физически или не, нужди, поне аз така го чувствам. Дали ще ми ръкопляска някой или ще ме сочи с пръст... Не изпращам аз, само отварям вратата широко, а после я хлопвам завинаги.
И аз подозирам,че не отмива добре пяната от скалпа си и от там се обостря проблемът.
. Тя мие скалпа с Низорал. Ще пробваме и Билка. Кортикостероиди сякаш не ми се ще да ползваме и без друго от години маже екземите с такива.
.И това е всеки божи ден,всеки път,реша ли да пуша или върша нещо друго навън!То ясно,друга работа си няма,ама защо точно мен зяпа?Сигур',щот' съм пришълка,и не се харесваме взаимно,та да си намери повод да злобее—„Аууу,колко много пуши вашата снаха/как си простира прането/не мие често прозорците....”.Лошото е,че пред мен мълчи,и няма как да ӣ кажа някои приказки. Препоръчани теми