Дидимити, по повод на родителите-непукисти. Имах една случка в метрото и оттогава не упреквам никого. Вагонът беше доста празен, няколко човека и срещу мен един татко с две дечица - едното на 5-6 г., другото малко по-голямо. Разбесняха се на макс - то не се катериха по седалката, то не тичаха, по пода дори се търкаляше малкото. Таткото изобщо не им обръщаше внимание, гледа съвсем безразлично. Една жена до него не издържа и реши да му направи забележка, за да "озапти" децата. И момчето като се отприщи да говори с нея. Разказа й, че идват от болницата, където му съобщили, че съпругата му починала /не разбрах от какво е боледувала/. Потърси от нея съвет как да каже на малките, като той все още не можеше да повярва, че това се е случило. Жестоко
Почувствах се гузна, че и аз го обвиних в мислите си, за това, че децата не са възпитани, че не се интересува от тяхното поведение. Милият, изобщо не му беше до това. Аз днес съм на Laternenfest в детската градина. Това е празник на фенерите или празника на св. Мартин /немска традиция/. Децата правят фенери от хартия и вътре се слага свещичка или лампичка. С тези фенери децата обикалят улиците на града или селото и пеят традиционна песен. Най-важната част настъпва с появата на фигурата на Свети Мартин, в одеждите на римски войник, на бял кон. В съответствие с легендата се разиграва и познатата случка от преданията – Свети Мартин вижда един мръзнещ просяк, взима сабята си и разделя палтото си на две, за да даде половината на просяка. Не знам дали при нас ще се появи конник, но сигурно ще е интересно на децата. Ще има лакомства за всички. Дано само да не завали и да развали празника на дечицата.
Отправям се към кухнята, че нищо не съм готвила за днес. Една рибка имам приготвена, бързо ще стане.
Хубав ден, момичета.











, а аз - не.