А вие делите ли си сметките/разходите?

  • 60 768
  • 1 760
# 15
Лично и на мен това с деленето ми е необяснимо.Имаме приятели,които като излезем делят на две това,което си е поръчало детето им.Един път детето пита майка си Може ли да си поръчам торта и отг. беше:Питай баща ти има ли пари,за мен не е проблем да ти платя(половината ест.)Понеже тя е с по-големия доход не пропуска възможност да направи мъжа си за смях публично.Но иначе мн се обичали пък тя не спира да обеснява какъв неудачник е той!!!Ужас!!!!

На мен ми стана мъчно за детето, как ли се чувства. Disappointed
Виж целия пост
# 16
Темата е продиктувана от това, че наскоро говорих с приятелка, която живее с партьора си от няколко години, но си делят наема, сметките, такситата, сметките в магазин/ресторант/кафе.

Преди години бях на обучение в Холандия, където пък друга девойка ми разказваше, че с приятелят й отиват заедно до супермаркет-а, тя си пазарува за нея, той за него, двамата по отделно.

На мен лично ми се вижда доста дребнава цялата работа, ама пък да си сверя часовника, може аз нещо да не разбирам.
Някак по-нормално ми се струва единят да плаща едно, другият друго и така..

Та, вие?
Не.
Не бих живяла в подобни "отношения".
Виж целия пост
# 17
Делим само наема.Другото - имаме си пера,които единия плаща,другия-други.Засега имаме подобни заплати,така че така ни е добре за момента.Ако някой почне да изкарва доста повече от другия,логично е че ще поема повече.
Виж целия пост
# 18
Не. И не мога да приема това за нормални отношения между съпрузи или хора живеещи на семейни начала.

За просто съквартиранти или приятели-да.
Виж целия пост
# 19
Всеки сам си преценява за себе си. И ние с моя приятел имаме много такива познати и приятели, които си делят всичко - дори и сметката в кафето/ресторанта.
Ние не сме на този принцип. Към момента сме в ремонт на първото ни жилище, което е на името и на двамата, но месечната такса по кредита я плаща той. Както и консумативите. В последната една година аз поемам разходите по ремонтите, мебели, сега вече и довършителни неща които имаме за купуване. И горе-долу сметките ни се равняват. Като приключим с ремонта аз ще имам доста по-малко разходи и съответно ще помагам с таксата за кредита /въпреки, че той ми отказва и казва "събирай ги някъде за нас да си купим нещо" но на мен някакси не ми е ок така, защото таксата хич не е малка/
Когато един от двамата привършва парите, другия винаги помага и е насреща. Нали затова сме две половини на едно цяло. Simple Smile
Може за някои хора и нашите отношения да са странни.. знам ли..
Виж целия пост
# 20
С мъжа ми сме заедно вече повече от 14 години,още от първия ден на запознанството ни(когато бяхме само приятели) той не ми позволява да плащам нищо.И така до днес-наем,сметки,гориво и всичко останало той го плаща.Вярно че и той е човекът с големият доход,но никога по никакъв начин за толкова години не ми е натяквано за това.Сметките по заведенията един път аз ги плащам ,един път той,но никога не сме си делили.Това не го разбирам...
Виж целия пост
# 21
Много ми е забавно, като чета "единият път аз, другия път той" и после "аз не разбирам това с деленето". Ами то това си е делене, единия - другия...що пишете глупости сега Simple Smile
Виж целия пост
# 22
Не смятам такива отношения за нормални,или поне не между хора живеещи на семейни начала/съпрузи,хеле пък имащи дете!В нашето семейство примерите са за точно обратното.Баба и дядо(лека им пръст) имаха обща сметка.След взимане на заплатите(пенсиите)парите отиваха на едно място.Когато някой има нужда,отива и взима.По стечение на обстоятелствата,дядо ми плащаше всички сметки и пазаруваше храна,понеже баба я боляха краката и обикновено не слизаше до село пеш.Дядо с колелото редовно ходеше.Та там с общите пари работеше само дядо.При майка ми и баща ми -същото.Всички пари в обща каса и когато има разходи се взимат и плащат от който дойде.В моето семейство пак е така.Аз в момента не работя,и майчинството ми свърши отдавна.Та сега само мъжа ми работи,а аз плащам всички сметки,но с неговите пари.Дебитната му карта е в мен,и се оказва че само аз и знам пина ...Като не я ползва,кода се забравя .Аз решавам кога да тегля и колко,аз ходя и пазарувам и плащам сметки .Имаме си доверие и ни е добре така.При големи покупки решаваме заедно дали и кога.Не приемам това делене,сакън някой да не се прецака да даде в 2 стотинки в повече.Идва ми твърде....съквартирантско!
Виж целия пост
# 23
Не разбирам и аз това как се делят пари при хора, на които животът им е общ. Аз още преди да се пренеса да живея при гаджето ми (сега съпруг), споделяхме парите - всичко беше общо. И сега, всичко е общо - парите отиват на едно място, заедно плащаме и кредити, и сметки, и пазаруваме без значение откъде са парите - от моята заплата или от неговата. Когато сме в заведение, плаща той; но така или иначе парите са си наши общи. Така е при родителите ми, така е било при неговите, така смятам и аз за редно.
Виж целия пост
# 24
Лично и на мен това с деленето ми е необяснимо.Имаме приятели,които като излезем делят на две това,което си е поръчало детето им.Един път детето пита майка си Може ли да си поръчам торта и отг. беше:Питай баща ти има ли пари,за мен не е проблем да ти платя(половината ест.)Понеже тя е с по-големия доход не пропуска възможност да направи мъжа си за смях публично.Но иначе мн се обичали пък тя не спира да обеснява какъв неудачник е той!!!Ужас!!!!

На мен ми стана мъчно за детето, как ли се чувства. Disappointed

Ужас. Как цепят стотинките на две за собственото си дете. Rolling Eyes Сигурно ще го възпитат, че това е нормално поведение в семейството и после някой ден може да се чуди откъде са му дошли проблемите във връзката. Жалко Sad
Виж целия пост
# 25
Много ми е забавно, като чета "единият път аз, другия път той" и после "аз не разбирам това с деленето". Ами то това си е делене, единия - другия...що пишете глупости сега Simple Smile

Аз имах на предвид, че не се е случвало да седнем и да си поръчаме две кафета и два фреша и после всеки да си плати,това което е консумирал,или пък да делим на две това,което сме поръчали за детето...Ако се редуваме за мен не е делене,и без това парите са общи(повече негови,по-малко мои)...
Виж целия пост
# 26
Е как да не е делене? Делене е, но не по равно. Не е делене, когато само единия плаща.

П.п. обединяват се на едно място само заплатите на бедните семейства, колкото и кофти да звучи.
Ако двамата партньори имат стабилни заплати никакво обединяване няма, всеки си харчи и големите разходи се съгласуват обикновено.
Виж целия пост
# 27
Не и не бих живяла с такъв "мъж"... дори не бих излязла на среща.
Виж целия пост
# 28
Не че се заяждам, но си сингъл нали? Simple Smile
Виж целия пост
# 29
Преди да започна работа не смеех да нарека бюджета ни "общ" просто защото щеше да бъде общ на моите родители и мъжа ми, още гадже. Макар че в крайна сметка тогава не разполагахме с много и в края на месеца си бяхме на нула, като по-голямата тежест беше за него. От първият ми месец със собствен доход - вече живеехме заедно - започнахме месечно да се стремим да се оправяме с моята заплата, а неговата, като по-голяма да се спестява за големи разходи. Ако не съм с портмонето, плащаме с неговата карта. Но парите са общи. Ние сме семейство и парите, разходите, придобивките ни са общи и никой от нас никога не е поставял под въпрос това!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия